Решение по дело №414/2016 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 139
Дата: 9 декември 2016 г. (в сила от 28 декември 2016 г.)
Съдия: Нася Иванова Япаджиева
Дело: 20162160200414
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   N139

 

гр.Поморие, 09.12.2016год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПОМОРИЙСКИЯТ   РАЙОНЕН СЪД,  наказателна колегия, в публично съдебно заседание на десети ноември  през две  хиляди и  шестнадесета година в състав:   

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАСЯ  ЯПАДЖИЕВА

 

при участието на секретаря: Й.Т., като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева НАХД N 414 описа за 2016год. и за  да  се  произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е образувано по постъпила жалба от „Мина Черно море-Бургас” ИЕК със седалище и адрес на управление гр.Поморие, рудник „Черно море-2” представлявано от изп.директор Р.С.К., против наказателно постановление  02-000346/12.09.2016г.  издадено от директора на Дирекция “Инспекция на труда” – Бургас с което  на жалбоподателя на основание чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 / три хиляди/ лева, за нарушение на чл.128, т.2 от КТ. Жалбоподателя в жалбата твърди, че  наказателното постановление е незаконосъобразно, поради нарушаване на процесуалния и материалния закон като твърди че АУАН е издаден при нарушение на чл. 42 от ЗАНН, тъй като не са посочени при какви обстоятелства е извършено нарушението и на се посочени доказателства за извършване на нарушението както и че е извършено виновно. На следващо място, сочи, че    НП е издадено при нарушение на чл.52, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, че е нарушена процедурата на връчване на НП, тъй като е връчено с още 127 НП и  не е могъл да се запознае със съдържанието и че не са приложени правилно разпоредбите свързани с определяне на наказанието. Моли наказателното постановление за бъде отменено или наложената санкция да бъде намалена  до предвидения минимум в закона минимум.

            Представител на административно наказващия орган в съдебно заседание, моли наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Представя преписката по проведеното производство.

            ПРС счита жалбата за допустима, предявена в предвидените процесуални срокове, от лице активно легитимирано и имащо правен интерес от атакуване на наказателното постановление.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН №02-0000346/22.08.2016г. от Н.П. ***, след извършена на 19.08.2016г. от екип от служители на  Д „ИТ”-Бургас между които и актосъставителката, проверка по спазване на Кодекса на труда  по повод получени сигнали от работници за неизплатени заплати, както и сигнали от синдикатите за масови уволнения в „М.ч.м.- Б.” ЕАД гр.Поморие. Проверяващите констатирали въз основа на представените документи, че на много от работниците не са изплатени трудовите възнаграждения и обезщетенията и не са изплатени трудовите възнаграждения за месец юни на  26 работника, между който и на М.В.Х.. Констатациите били обективирани в съставения и приложен по административнонаказателната преписка Протокол за извършена проверка с № 2260/22.08.2016г. като за предотвратяване и отстраняване на установените в хода на проверката нарушения, органите на Д „ИТ” – Бургас дали на работодателя съответни предписания. Въз основа на проверката били съставени десетки актове за установяване на административни нарушения, като единия АУАН бил за неизплатеното трудово възнаграждение на М.В.Х. за м.юни.

 В АУАН, като нарушена е записана разпоредбата  на чл. 128, т.2 от КТ.  АУАН е съставен в присъствието на изп.директор и му е връчен надлежно. Възражения срещу съставения акта за установяване на административно нарушение не са постъпили в рамките на законовия срок.

 Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, в което е изложената същата фактическа обстановка и като нарушена е записана разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ и на основание чл. 414,ал.1 от КТ, на дружеството е наложена  имуществена санкция в размер на 3000 / три хиляди/ лева. 

 Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаната в хода на производството актосъставителка. Съдът кредитира показанията на свидетелката П. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка и констатациите, до които са достигнали, както и тези, свързани със съставянето на АУАН.

При така установената фактическа обстановка  според настоящата инстанция жалбата е неоснователна.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.

 Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Според чл.270, ал.3 КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Разпоредбата  на чл.414, ал.1 от КТ, предвижда, че  работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Действително доказано е, че жалбоподателят  има качеството работодател и едно от основните му задължения е това по чл.128 от КТ - в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Установено е от представените индивидуални фишове и проверените документи, че към момента на проверката 19.08.2016г., дължимото трудово възнаграждение на М.В.Х. за м. юни не е изплатено, като срока за плащането му е изтекъл, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 270, ал.2  трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.  Към момента на проверката, не са били представени доказателства, удостоверяващи плащането на трудово възнаграждение за месец юни 2016г на М.Х., а  в хода на настоящото производство   не са представени  доказателства, трудовото възнаграждение да е било платено в законоопределения срок или преди съставянето на  АУАН.

Според съда жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение за което е ангажира отговорността му, тъй като не е изпълнил задължението си да заплати трудовото възнаграждение за месец юни 2016г. на М.В.Х. за извършена работа и с това е нарушил разпоредбата на чл. 128 т.2 от КТ. Следва да се има предвид, че деянието се осъществява чрез бездействие, чрез неизпълнение на вменено по силата на закона задължение в предвидения за това срок и нарушението по своя характер е формално.

Не са допуснати процесуални нарушения при издаването на  НП, като същото е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му и по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН  установяващ изискуемите реквизити. Връчването едновременно на  жалбоподателят на повече от едно  НП не е процесуално нарушение. Същия е имал възможност да се запознае с НП и се е възползвал от  правото да го обжалва, поради което правото му на защита не е нарушено.

Относно твърдението в жалбата, че срещу „Мина Черно море-Бургас” ЕАД е открито производство по несъстоятелност, съдът счита това не е пречка за ангажиране административно наказателната отговорност  на  жалбоподателят, като съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела  срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания. Заплащането на трудовото възнаграждение  трябва да е приоритетно за работодателя и  тежкото финансово състояние не е смекчаващо вината обстоятелство.

По отношение размера на наложената имуществена санкция, съдът счита че е правилно определен. Констатираните множество нарушения, според  съда изключват възможността за налагане на  наказание в предвидения минимален размер. Освен това неизплащането на трудово възнаграждение е едно от най сериозните нарушения на  трудовото  законодателство поради което НП следва да бъде потвърдено. . 

Мотивиран от гореизложените съображения съдът на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление   02-000346/12.09.2016г. издадено от директора на Дирекция “Инспекция на труда” – Бургас с което на „Мина Черно море-Бургас” ЕАД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр.Поморие, рудник „Черно море-2” представлявано от изп.директор Р.С.К., на основание чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 / три хиляди/ лева.

          Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред БАС в 14-дневен срок от съобщението до страната за постановяването му.

 

                                                

                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: