Присъда по дело №345/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта:	5
Дата:	8 юли 2021 г. (в сила от 24 юли 2021 г.)
Съдия:	Боряна Петрова Бончева-Димитрова

Дело:	20215600200345
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. ХАСКОВО , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-

ДИМИТРОВА
СъдебниМАРИЯ ГЕОРГИЕВА
заседатели:АТАНАСОВА

ФАНКА АЛИПИНОВА
ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА
и прокурора Петър Василев Мидов (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Наказателно дело от общ характер № 20215600200345 по описа за 2021
година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. К. (A. K.), роден на **********г. гр. Г***, ***, ***
гражданин, живущ в гр. ***, кв.***, ул. „***” № ***, Р.***, ***, ***, *** образование, ***,
*** личен номер ***, притежаващ *** паспорт с № ***, издаден на ***г. и *** лична карта с
№ *** за ВИНОВЕН в това, че на 21.03.2021г. на ГКПП Капитан Андреево – шосе, общ
Свиленград, обл. Хасково, при посредствено извършителство чрез М. Р. Б. (M. R. B., роден
на ***г. в гр. ***, ***, държал повече от 3 археологически обекти, а именно 133
археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1 от Закон за културното наследство, които
не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - По реда на чл.6 от КОНВЕНЦИЯ
относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на
правото на собственост на културни ценности „ Държавите - страни по тази конвенция, се
задължават: а) да изготвят подходящо свидетелство, с което държавата износител да
удостоверява, че е дала разрешение за износ на една или няколко културни ценности. Това
1

свидетелство трябва да придружава културната или културните ценности, изнасяни в
съответствие с приетите правила; б) да забранят износа от своя територия на културни
ценности, към които не е приложено горепосоченото свидетелство” , На Закон за културното
наследство- чл. Чл.97, ал.3. ” Физически и юридически лица, притежаващи вещи или
колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, може да поискат
тяхната идентификация по реда на чл. 96, ал. 2” ; и Чл.97, ал.6. „ Не подлежат на
идентификация археологически предмети, монети и монетовидни предмети и произведения
на изобразителните изкуства, внесени на територията на страната, с произход от други
държави, в случаите когато са придружени с документ за произхода и за способа на
придобиването им”, НАРЕДБА № 1 от 16.02.2021г. за реда за извършване на идентификация
на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности
- Чл. 3, ал.1. „ По реда на тази наредба се извършва идентификация на: 1. вещ, която може да
се определи като културна ценност; 2. колекция от вещи, които в своята цялост и тематична
свързаност могат да имат научна и културна стойност „; ал. 2 „ Идентификацията по ал. 1 се
извършва по искане на физически или юридически лица или задължително в случаите,
посочени в чл.5” ; ал.3” Идентификация на вещи като движими културни ценности могат да
извършват: 1. държавни и регионални музеи ; 2. общински и частни музеи, определени със
заповед на министъра на културата; 3. търговци, получили разрешение за извършване на
търговска дейност по реда на ЗКН” ; Чл. 5, ал.1” На задължителна идентификация подлежи:
2. вещ, която може да се определи като културна ценност, в случаите, когато е предмет на
възмездена прехвърлителна сделка по чл.113, ал.1 от ЗКН ; 3. вещ, която може да се
определи като културна ценност и ще подлежи на износ, временен износ, изнасяне или
временно изнасяне по реда на Наредба № 2 от 25.02.2014г. за реда за издаване на
разрешения за износ, временен износ и временно изнасяне на движими културни ценности и
на сертификата по чл.128, ал.3 от ЗКН за изнасяне и временно изнасяне (ДВ, бр. 28 от 2014
г.)” , ал.2 „ Износ на придобити извън територията на страната културни ценности по чл.97,
ал.6 от ЗКН в страните от Европейския съюз се извършва с документите им за произход, с
които са били внесени”, чл.9 , ал.1 „ За извършване на идентификация на движима вещ, на
колекция от движими вещи или на група от вещи с близки характеристики, изработка,
периодизация или други сходни белези се подава заявление по образец съгласно приложение
№ 1 до съответния по тематичен и териториален обхват национален или регионален музей
или до общински и частен музей, определен за извършване на идентификация със заповед на
министъра на културата”, чл. 26. „ Музеите и търговците по чл.3, ал. 3 водят: 1. регистър на
вещите, които са идентифицирали като движими културни ценности, по образец съгласно
приложение № 6 – за музеите, и по приложение № 7 – за търговците” ; ал.2 .” регистър на
вещите, идентифицирани по реда на раздели III и IV , които не съответстват на
изискванията за движима културна ценност, по ред, определен от директора на музея или от
търговеца.”, всички, на обща стойност 30 330 лева, поради което и на осн.чл.278, ал.6 вр.
чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК му НАЛАГА наказание „лишаване от свобода „ за срок от 6/ шест
/ месеца и „ глоба „ в размер на 1000лв.
2

На осн. чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“
за срок от 6 /шест /месеца с изпитателен срок от 3/ три/ години.
На основание чл. 278, ал. 7 от НК ОТНЕМА в полза на Държавата вещите,
предмет на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК, а именно:
1.Бронзова монета, средновековна арменска монета на Левон II (1187-1198), на
стойност 50 лева;
2.Сребърна монета - лицето с иконографията на обол на гр. Аспендос, област
Памфилия, 4 в. пр. Хр., на стойност 30лв.,
Всички монети от № 3 до № 39 надолу в описа, сечени в Австрия по времето на
Eкберт II (+ 1144) и Eкберт III (1144-1158 г.):
3-4. Лот от 2 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 2 бр. по 100.00 =
200.00 лв.;
5-7. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 2 бр. по 100.00 =
200.00 лв.;
8-11. Лот от 4 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 бр. по
100.00 и 1 бр. по 50.00 = 350.00 лв.;
12. Сребърна монета, средновековна, Австрия, на стойност 80 лв.;
13.Сребърна монета , средновековна, Австрия, на стойност 100,00 лв.;
14-16. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 бр. по
100.00 = 300,00 лв.;
17-19. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 бр. по
100,00 = 300,00 лв.;
20-22. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия,на стойност 3 бр. по 100.00
= 300,00 лв.;
23-26. Лот от 4 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 4 по 120,00 =
480,00 лв.;
27-29. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 по 120,00 =
360,00 лв.;
30-33. Лот от 4 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 4 по 100,00 =
400,00 лв.;
3

34-36. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 бр. по
100.00 = 300,00 лв.;
37-39. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 бр. по
100.00 = 300,00 лв.;
40. Златна монета, византийска Фока (602-610), Константинопол, на стойност 400
лв.;
41-42. Лот от две златни монети, византийски Юстиниан I (527-565 г.),
Константинопол, на стойност 2 бр. по 350.00 = 700.00 лв. ;
43. Златна монета, римска, Марциан (450-457 г.), Константинопол, на стойност 450
лв.;
44-45. Лот от две златни монети, византийски, Юстин II (565-578 г.),
Константинопол, на стойност 2 броя по 350.00 = 700.00 лв.;
46.Златна монета, византийска, Йоан Цимисхий и колегия (969-975 г.) на стойност
700,00 лв.;
47. Златна монета, имитация, владетел: Констанс II (641-668 г.), Константинопол, на
стойност 120.00 лв.;
48. Златна монетовидна пластина със следи от изображения от двете страни: Христос
на трон/Две фигури насреща, дясната е с нимб. Византийска, на стойност 280,00 лв.;
Всички монети от № 49 до № 133 са група монети с външни характеристики на
колективна находка, съставена от златни монети на ислямски владетели от периода 11-13 в.,
като Фатимифи, Аюбиди, Абасиди, Мувахиди, монголи и др . :
49. Златна монета средновековна ислямска от 11-13 век , на стойност
320,00 лв.;
50. Златна монета, средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 300,00
лв.;
51.Златна монета, средновековна ислямска от 11-13 век , на стойност 300 ,00
лв.;
52.Златна монета средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 360,00
лв.;
53.Златна монета ислямска, Мувахидска династия от 12-13 век , на стойност
200,00 лв.;
4

54-55. Златни монети, средновековна ,ислямска от 11-13 век, на стойност 2
бр.по 250,00 лв.= 500,00 лв.;
56-57. Златни монети, Аюбиди, Египет ,13 в., на стойност 2 бр.по 220,00
лв.= 440,00 лв.;
58-59. Златни монети, Аюбиди, Египет ,13 в., на стойност 2 бр.по 250,00
лв.= 500,00 лв.;
60-62. Златни монети, ,ислямски династии от 12-13 век, на стойност 3 бр.по
300,00 лв.= 900,00 лв.;
63-65.Лот от 3 златни монети ,Фатимиди, 10-11 век., на стойност 3 бр.по
320,00 лв.= 960,00 лв.;
66. Златна монета средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 330,00
лв.;
67. Златна монета средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 300,00
лв.;
68-69. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 280,00 лв.= 560,00 лв.;
70-71. Златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 2
бр.по 300,00 лв.= 600,00 лв.;
72-73. Златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 2
бр.по 280,00 лв.= 560,00 лв.;
74-75. Златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 2
бр.по 260,00 лв.= 520,00 лв.;
76-77. Златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 2
бр.по 260,00 лв.= 520,00 лв.;
78. Златна монета , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 300,00
лв.;
79-80. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 230,00 лв.= 460,00 лв.;
81. златна монета , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност
420,00 лв.;
82-83. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
5

стойност 1 бр. по 220 лв. и 1 бр.по 380,00 лв.= 600,00 лв.;
84-85. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 270,00 лв.= 540,00 лв.;
86-87. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 250,00 лв.= 500,00 лв.;
88-89. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 200,00 лв. и 1 бр.по 300,00 лв.= 500,00 лв.;
90-91. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 320,00 лв. и 1 бр.по 200,00 лв.= 520,00 лв.
92. Златна монета , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 280,00
лв.;
93-94. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 210,00 лв.= 420,00 лв.
95-96. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 420,00 лв.= 840,00 лв.;
97-98. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 200 лв.и 1 бр.по 310,00 лв.= 510,00 лв.;
99-100. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 200 лв.и 1 бр.по 260,00 лв.= 460,00 лв.;
101-102. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 200 лв.и 1 бр.по 160,00 лв.= 360,00 лв.;
103-104. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност2 бр.по 250 лв.=500,00 лв.;
105-106. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 250 лв.и 1 бр.по 300,00 лв.= 550,00 лв.;
107.Златна монета , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 220
лв.;
108-109. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 250 лв.= 500,00 лв.;
110-111. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 200 лв.и 1 бр.по 280,00 лв.= 480,00 лв.;
6

112-113. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 200 лв.= 400,00 лв.;
114-115. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 230 лв..= 460,00 лв.;
116-117. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 230 лв.и 1 бр.по 200,00 лв.= 430,00 лв.;
118. Златна монета , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност
350,00 лв.;
119-124. Лот от 6 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 6 бр.по 300 лв.= 1800,00 лв.;
125-130. Лот от 6 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 6 бр.по 300,00 лв.= 1800,00 лв.;
131-133. Лот от 3 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност
1 бр.по 300 лв.и 2 бр.по 230,00 лв.= 760,00 лв.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. К. (A. K.) със снета по делото самоличност за ВИНОВЕН
в това, че на 21.03.2021 г., на ГКПП "Капитан Андреево", общ. Свиленград e дал дар -
парична сума в размер 1500 евро с левова равностойност 2933.75 лева ( три банкноти с
номинал от по 500 евро всяка със серийни номера ***, *** и *** на длъжностно лице Ж. И.
К. - ***, за да не извърши действия по служба, а именно, за да не състави акт за
установяване административно нарушение по чл.233 ал.1 от Закон за митниците и за да не
задържи на основание чл.229 ал.1 от Закон за митниците предмета на нарушението и
превозното средство послужило за пренасянето му в страната- поради което и на основание
чл.304, ал.1 от НК вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК му НАЛАГА наказание „лишаване от
свобода „ за срок от 6/ шест / месеца и „ глоба „ в размер на 1000.
На осн. чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“
с изпитателен срок от 3/ три/ години.
На основание чл.307а НК ОТНЕМА в полза на държавата предмета на
престъплението- 1500 евро в три банкноти с номинал от по 500 евро всяка със серийни
номера ***, *** и ***.
На осн. чл. 23, ал. 1 от НК за така извършените престъпления на подсъдимия А. К. (A.
K.) със снета по делото самоличност ОПРЕДЕЛЯ едно общо, а именно „лишаване от
свобода „ за срок от 6/ шест / месеца .
На осн. чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието „ лишаване от
7

свобода“ за срок от 3/ три/ години.
На осн.чл.23,ал.3 НК ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието „глоба„ в размер на 1000лв./
хиляда лева/.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия А. К. (A. K.) със снета по
делото самоличност да заплати в полза на Държавата, по сметка на Главна Дирекция
„Гранична полиция направените в досъдебното производство разноски в размер на
1657,50лв. лева.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в 15-дневен срок
от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
8

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Срещу подсъдимия А. К. (A. K.), роден на **********г. гр. ******,
Република ******, *****гражданин, *******по произход, живущ в гр. ******, кв.****, ул.
„*****************” № * Република *******, *********, ******, ********образование,
*********, *******личен номер **********, притежаващ ************паспорт с №
********, издаден на ******г. и ******лична карта с № ********, е предявено обвинение за
това, че на 21.03.2021г. на ГКПП Капитан Андреево – шосе, общ Свиленград, обл. Хасково,
при посредствено извършителство чрез М. Р. Б. (M. R. B.), роден на *******г. в гр.
********, ******, държал повече от 3 археологически обекта, а именно 133 археологически
обекти по смисъла на чл.146, ал.1 от Закон за културното наследство, които не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред - по реда на чл.6 от КОНВЕНЦИЯ
относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на
правото на собственост на културни ценности „Държавите - страни по тази конвенция, се
задължават: а) да изготвят подходящо свидетелство, с което държавата износител да
удостоверява, че е дала разрешение за износ на една или няколко културни ценности. Това
свидетелство трябва да придружава културната или културните ценности, изнасяни в
съответствие с приетите правила; б) да забранят износа от своя територия на културни
ценности, към които не е приложено горепосоченото свидетелство” ,
-На Закон за културното наследство- чл. Чл.97, ал.3. ”Физически и юридически
лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни
ценности, може да поискат тяхната идентификация по реда на чл. 96, ал. 2” ; и Чл.97, ал.6. „
Не подлежат на идентификация археологически предмети, монети и монетовидни предмети
и произведения на изобразителните изкуства, внесени на територията на страната, с
произход от други държави, в случаите когато са придружени с документ за произхода и за
способа на придобиването им.” ,
- На НАРЕДБА № 1 от 16.02.2021г. за реда за извършване на идентификация на
движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности -
Чл. 3, ал.1. „По реда на тази наредба се извършва идентификация на: 1. вещ, която може да
се определи като културна ценност; 2. колекция от вещи, които в своята цялост и тематична
свързаност могат да имат научна и културна стойност„; ал.2 „Идентификацията по ал. 1 се
извършва по искане на физически или юридически лица или задължително в случаите,
посочени в чл.5”; ал.3 ”Идентификация на вещи като движими културни ценности могат да
извършват: 1. държавни и регионални музеи ; 2. общински и частни музеи, определени със
заповед на министъра на културата; 3. търговци, получили разрешение за извършване на
търговска дейност по реда на ЗКН” ; Чл. 5, ал.1” На задължителна идентификация подлежи:
2. вещ, която може да се определи като културна ценност, в случаите, когато е предмет на
възмездена прехвърлителна сделка по чл.113, ал.1 от ЗКН ; 3.вещ, която може да се определи
като културна ценност и ще подлежи на износ, временен износ, изнасяне или временно
изнасяне по реда на Наредба № 2 от 25.02.2014г. за реда за издаване на разрешения за износ,
временен износ и временно изнасяне на движими културни ценности и на сертификата по
чл.128, ал.3 от ЗКН за изнасяне и временно изнасяне (ДВ, бр. 28 от 2014 г.)”, ал.2 „Износ на
придобити извън територията на страната културни ценности по чл.97, ал.6 от ЗКН в
страните от Европейския съюз се извършва с документите им за произход, с които са били
внесени”, чл.9, ал.1 „За извършване на идентификация на движима вещ, на колекция от
движими вещи или на група от вещи с близки характеристики, изработка, периодизация или
други сходни белези се подава заявление по образец съгласно приложение № 1 до
съответния по тематичен и териториален обхват национален или регионален музей или до
общински и частен музей, определен за извършване на идентификация със заповед на
министъра на културата”, чл.26 „ Музеите и търговците по чл.3, ал. 3 водят: 1. регистър на
1

вещите, които са идентифицирали като движими културни ценности, по образец съгласно
приложение № 6 – за музеите и по приложение № 7 – за търговците” ; ал.2 ”регистър на
вещите, идентифицирани по реда на раздели III и IV, които не съответстват на изискванията
за движима културна ценност, по ред, определен от директора на музея или от търговеца.”,
всички на обща стойност 30 330 лева, а именно:
1.Бронзова монета, средновековна арменска монета на Левон II (1187-1198), на
стойност 50 лева;
2.Сребърна монета - лицето с иконографията на обол на гр. Аспендос, област
Памфилия, 4 в. пр. Хр., на стойност 30лв.,
Всички монети от № 3 до № 39 надолу в описа, сечени в Австрия по времето на
Eкберт II (+ 1144) и Eкберт III (1144-1158 г.):
3-4. Лот от 2 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 2 бр. по
100.00 = 200.00 лв.;
5-7. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 2 бр. по
100.00 = 200.00 лв.;
8-11. Лот от 4 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 бр.
по 100.00 и 1 бр. по 50.00 = 350.00 лв.;
12. Сребърна монета, средновековна, Австрия, на стойност 80 лв.;
13.Сребърна монета , средновековна, Австрия, на стойност 100,00 лв.;
14-16. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 бр.
по 100.00 = 300,00 лв.;
17-19. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3
бр. по 100,00 = 300,00 лв.;
20-22. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия,на стойност 3 бр.
по 100.00 = 300,00 лв.;
23-26. Лот от 4 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 4 по
120,00 = 480,00 лв.;
27-29. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 по
120,00 = 360,00 лв.;
30-33. Лот от 4 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 4
по 100,00 = 400,00 лв.;
34-36. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3
бр. по 100.00 = 300,00 лв.;
37-39. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 бр.
по 100.00 = 300,00 лв.;
40. Златна монета, византийска Фока (602-610), Константинопол, на
стойност 400 лв.;
2

41-42. Лот от две златни монети, византийски Юстиниан I (527-565 г.),
Константинопол, на стойност 2 бр. по 350.00 = 700.00 лв. ;
43. Златна монета, римска, Марциан (450-457 г.), Константинопол, на
стойност 450 лв.;
44-45. Лот от две златни монети, византийски, Юстин II (565-578 г.),
Константинопол, на стойност 2 броя по 350.00 = 700.00 лв.;
46.Златна монета, византийска, Йоан Цимисхий и колегия (969-975 г.) на
стойност 700,00 лв.;
47. Златна монета, имитация, владетел: Констанс II (641-668 г.),
Константинопол, на стойност 120.00 лв.;
48. Златна монетовидна пластина със следи от изображения от двете страни:
Христос на трон/Две фигури насреща, дясната е с нимб. Византийска, на стойност 280,00
лв.;
Всички монети от № 49 до № 133 са група монети с външни характеристики на
колективна находка, съставена от златни монети на ислямски владетели от периода 11-13 в.,
като Фатимифи, Аюбиди, Абасиди, Мувахиди, монголи и др . както следва:
49. Златна монета средновековна ислямска от 11-13 век , на стойност
320,00 лв.;
50. Златна монета, средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 300,00
лв.;
51.Златна монета, средновековна ислямска от 11-13 век , на стойност 300 ,00
лв.;
52.Златна монета средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 360,00
лв.;
53.Златна монета ислямска, Мувахидска династия от 12-13 век , на стойност
200,00 лв.;
54-55. Златни монети, средновековна ,ислямска от 11-13 век, на стойност 2
бр.по 250,00 лв.= 500,00 лв.;
56-57. Златни монети, Аюбиди, Египет ,13 в., на стойност 2 бр.по 220,00
лв.= 440,00 лв.;
58-59. Златни монети, Аюбиди, Египет ,13 в., на стойност 2 бр.по 250,00
лв.= 500,00 лв.;
60-62. Златни монети, ,ислямски династии от 12-13 век, на стойност 3 бр.по
300,00 лв.= 900,00 лв.;
63-65.Лот от 3 златни монети ,Фатимиди, 10-11 век., на стойност 3 бр.по
320,00 лв.= 960,00 лв.;
3

66. Златна монета средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 330,00
лв.;
67. Златна монета средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 300,00
лв.;
68-69. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 280,00 лв.= 560,00 лв.;
70-71. Златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 2
бр.по 300,00 лв.= 600,00 лв.;
72-73. Златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 2
бр.по 280,00 лв.= 560,00 лв.;
74-75. Златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 2
бр.по 260,00 лв.= 520,00 лв.;
76-77. Златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 2
бр.по 260,00 лв.= 520,00 лв.;
78. Златна монета , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 300,00
лв.;
79-80. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 230,00 лв.= 460,00 лв.;
81. златна монета , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност
420,00 лв.;
82-83. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр. по 220 лв. и 1 бр.по 380,00 лв.= 600,00 лв.;
84-85. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 270,00 лв.= 540,00 лв.;
86-87. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 250,00 лв.= 500,00 лв.;
88-89. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 200,00 лв. и 1 бр.по 300,00 лв.= 500,00 лв.;
90-91. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 320,00 лв. и 1 бр.по 200,00 лв.= 520,00 лв.
92. Златна монета , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 280,00
лв.;
93-94. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 210,00 лв.= 420,00 лв.
95-96. Лот от 2 златни монети, средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 420,00 лв.= 840,00 лв.;
4

97-98. Лот от 2 златни монети, средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 200 лв.и 1 бр.по 310,00 лв.= 510,00 лв.;
99-100. Лот от 2 златни монети, средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 200 лв.и 1 бр.по 260,00 лв.= 460,00 лв.;
101-102. Лот от 2 златни монети, средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 200 лв.и 1 бр.по 160,00 лв.= 360,00 лв.;
103-104. Лот от 2 златни монети, средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност2 бр.по 250 лв.=500,00 лв.;
105-106. Лот от 2 златни монети, средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 250 лв.и 1 бр.по 300,00 лв.= 550,00 лв.;
107.Златна монета, средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 220
лв.;
108-109. Лот от 2 златни монети, средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 250 лв.= 500,00 лв.;
110-111. Лот от 2 златни монети, средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 200 лв.и 1 бр.по 280,00 лв.= 480,00 лв.;
112-113. Лот от 2 златни монети, средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 200 лв.= 400,00 лв.;
114-115. Лот от 2 златни монети, средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 230 лв..= 460,00 лв.;
116-117. Лот от 2 златни монети, средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 230 лв.и 1 бр.по 200,00 лв.= 430,00 лв.;
118. Златна монета, средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност
350,00 лв.;
119-124. Лот от 6 златни монети, средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 6 бр.по 300 лв.= 1800,00 лв.;
125-130. Лот от 6 златни монети, средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 6 бр.по 300,00 лв.= 1800,00 лв.;
131-133. Лот от 3 златни монети, средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 300 лв.и 2 бр.по 230,00 лв.= 760,00 лв - Престъпление по чл.278, ал.6 от НК
, както и за това,че
На 21.03.2021 г., на ГКПП "Капитан Андреево", общ. Свиленград дал дар -
парична сума в размер 1500 евро с левова равностойност 2933.75 лева ( три банкноти с
номинал от по 500 евро всяка със серийни номера *********, ******* и **********) на
длъжностното лице Ж. И. К. - ****** ****** *****при *** *****за да не извърши действия
по служба - да не състави акт за установяване административно нарушение по чл.233 ал.1
от Закон за митниците и да не задържи на осн. чл.229 ал.1 от Закон за митниците предмета
на нарушението и превозното средство, послужило за пренасянето му в страната-
престъпление по чл.304, ал.1 от НК.
5

Подсъдимият разбира в какво е обвинен и се признава за виновен и по двете
обвинения, като не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и заявява, че не желае събирането на доказателствата, посочени от прокурора за
установяване на тези факти. С оглед тези негови изявления и установената от съда подкрепа
на направеното самопризнание от доказателствата, събрани в досъдебната фаза,
производството по делото беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от НК в хипотезата на
чл.371 т.2 от НПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното: Подсъдимият А. К. е роден на **********г.в гр.******, Република *****. Живее
в гр. *****, *****. Замършил е *****образование и е работил в ****** ****** като ******в
гр. ******, а след това и в ****** ******, в ******на *******на *******. Заради
здравословни проблеми започнал да ***** ***** в дома си. Владее английски език.
През 2016г. се оженил, а през 2017г. се родила дъщеря му-Ф. К., която също имала
здравословни проблеми.
Подсъдимият К. имал интереси и натрупани значителни знания в областта на
нумизматиката. В Република ***** бил придобил от „колекционер“ общо 133 монети.
Монетите били изработени предимно от благородни метали- от злато- 94броя, от сребро-
38броя и една бронзова. Монетите били изработени в минали епохи -най старата от 4 век
преди Христа до 13 век. Измежду тези монети имало голяма група златни, сечени по време
на управление на ислямски владетели и династии от периода 11-13 век, сребърни денари от
12 век, т. нар. „виенски пфенинги“, както и златни монети от римската и византийска епохи.
Именно последната група монети от римската и византийска епохи били особено търсени от
колекционерите на Западна Европа и САЩ.
Подсъдимият К. платил около 10 500 щатски долара, за да купи монетите. Чрез
електронни аукциони и други достъпни източници на информация преценил, че ако тези
монети бъдат продадени във Федерална Република Германия, може да бъде получена сума
около три пъти по-висока от платената за придобиването им.
Придобитите от подсъдимия монети не били известни на турските власти. Заради
доброто си състояние, близките периоди в които били сечени, а евентуално и събирани, те
можели да дадат на изследователите и археолозите знания за човешкото присъствие и
дейност в района, в който са били намерени, данни за достиженията на науката и културата
в тези периоди.
Именно защото не били известни на турските власти, монетите не били и
идентифицирани от тях.
Самата идентификация на движими културни ценности е научно-изследователска
дейност, чрез която се определя дали една вещ съответства на критериите за културна
ценност, както и нейната класификация и категоризация за нейната значимост за индивида,
общността или обществото.
Подсъдимият се познавал с М. Р. Б. (M. R. B.), роден на ********г., също
******гражданин, който живеел в гр. *******, Република ******. Той изкарвал прехраната
си като ******* ******, възложени му от ***** граждани и фирми-******от Германия
товарни автомобили, втора употреба, които транспортирал до възложителя. Именно заради
естеството на работата си познавал много добре организацията на граничния и митнически
контрол, осъществяван в Европейския съюз.
6

През втората половина на месец март 2021г. А. К. и М. Р. Б. се уговорили заедно да
пътуват от град ******, Турция до Германия. Уговорили се да пътуват с лекия автомобил на
К., марка „Ситроен“ с турски регистрационен номер *******.
Целта на подсъдимия била продажбата на притежаваните от него 133 монети ,както и
да разгледа предлаганите автомобили.
Свидетелят М. Б. имал поръчка да закупи и закара в Турция товарен автомобил, като
уговорката между двамата при пътуването била той да управлява автомобила на граничните
пунктове на държавите, през които преминават.
Вечерта на 20.03.2021г. двамата стигнали в гр. Одрин, Турция. На сутринта, след
като тестовете им за наличие на Covid-19 били готови, М. Р. Б. се качил да управлява лекия
автомобил „Ситроен“ с ******* регистрационен номер ********, а подсъдимият се возел на
предната дясна седалка на автомобила. Около 9,00часа на 21.03.2021г. преминали турския
граничен пункт –Капъкуле и продължили придвижването към ГКПП Капитан Андреево –
шосе, общ Свиленград, обл. Хасково.
На излизане от територията на Република Турция, но преди да са стигнали
територията на Република България, подс.К. споделил на М. Р. Б., че носи злато. Бил видимо
спокоен и без да дава повече данни го помолил да вземе у себе си златото докато преминат
на българска територия. М. Р. Б. се съгласил и К. му подал изделията от споменатия метал,
поставени в непрозрачна сива торбичка, приличаща на чорап. М. Б. поел в ръка подадената
му торбичка, усещайки тежестта й, прибрал я в предния ляв джоб на якето си, въпреки че
преценил, че тежестта на златото е повече от разрешеното количество за пренасяне без
декларация, която е до 60 грама.
Подсъдимият К. предал на свидетеля притежаваните 133бр. монети от благородни
метали без да му даде информация, че те представляват движими културни ценности и са
нумизматична ценност. Тъй като монетите не били представяни пред турските компетентни
органи, те не били нито идентифицирани като културни ценности и археологически обекти,
нито били регистрирани. По тази причина монетите не били придружени с документи,
доказващи способа на придобиването им или с такива, даващи разрешение за износа им от
Турция.
По силата на чл.14в от Валутен закон и чл.7 от НАРЕДБА № Н-1 от 1.02.2012 г. за
пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от
Валутния закон, пренасянето през границата на страната на предмети от благородни метали
и скъпоценни камъни и изделия с и от тях, които са движими културни ценности, изисква
винаги деклариране пред митническите органи.
Влизайки на територията на България, бил осъществен граничен контрол спрямо А.Д.
К., М. Р. Б. и автомобила, с който пътували. След това Б. установил автомобила на линията
на митническа проверка.
На 21.03.2021г. за времето от 08.00часа до 20.00часа на МП’’ Капитан Андреево“, на
трасе „входящи леки автомобили и автобуси“ застъпил на смяна свидетелят Ж. И. К., към
която дата изпълнявал длъжност „****** ******* в ************ ******** на
**********„*********“, ********* *********„*********** *******“, Териториална
Дирекция „******* ******“.(том 1, л.104, л.113-115ДП). На трасе „входящи леки
автомобили и автобуси“ на МП ’’Капитан Андреево“ имало поставени информационни
табели на български, турски и английски език за правилата и нормите за деклариране на
7

пренасяните стоки и багажи. Въпреки това митническия инспектор К. съгласно и на осн.
чл.16, ал.1, т.1 от ЗМ попитал двете лица имат ли нещо за деклариране, а те му отговорили,
че нямат нищо за деклариране. Комуникацията се осъществявала с жестове и на английски
език, като К. превеждал на М. Р. Б. на турски език обстоятелствата, които се отнасят до него.
К. приканил водача да отворил багажника на автомобила и да извади от багажното
отделение съдържащия се в него багаж. М. Б. извадил целия багаж, при което св.К. не
установил нередности. На митничаря обаче му направило впечатление издутия преден ляв
джоб на якето на М. Б. и тогава го приканил да извади съдържанието му. Свидетелят
извадил две кутии цигари “Малборо” и заявил, че това е цялото съдържание от джоба му. К.
пресегнал към джоба, за да провери дали ******** гражданин не прикрива нещо, като при
допира отвън на джоба усетил, че има още нещо и му се сторило, че съдържанието е меко.
Митничарят подканил М. Р. Б. да извади цялото съдържание на джоба си, а той казал, че
няма нищо друго. К. пресегнал още веднъж към джоба му, но в това време Б. рязко се
извъртял назад, бръкнал в същия джоб и извадил съдържанието, приличащо на сив чорап,
след което Б. го подал на пътуващия с него А. К.. Подсъдимият го взел и когато видял това,
К. тръгнал към А. К. и му поискал пакета. Вместо това, подсъдимият върнал на водача на
автомобила току-що предаденото му. Това прехвърляне между двамата ****** граждани се
осъществило още четири-пет пъти, като двамата не давали възможност на Ж. К. да установи
какво е. Накрая единият от двамата ***** граждани подхвърлил торбата, наподобяваща сив
чорап върху багажа. К. изсипал съдържанието на този сив чорап на работна маса в страни от
автомобила им като установил, че съдържанието са монети от тъмен на цвят метал и жълт на
цвят метал, поставени в два полиетиленови пакета според цвета на метала. Митническият
служител попитал на английски език А.. К. дали монетите са златни, а той потвърдил.
Митничарят претеглил на кантар само монетите, приличащи на златни, и се оказали с тегло
близо 375 грама.
Ж. И. К. потърсил съдействие от служители на Гранично полицейско управление
(ГПУ) Свиленград, които изпълнявали задълженията си на ГКПП Капитан Андреево.
Лекият автомобил „Ситроен“ с ********регистрационен номер *********, с който пътували
подсъдимият К. и свидетелят М. Р. Б. бил откаран пред административна сграда на
митническата администрация, където на двамата ******граждани бил извършен личен
преглед с цел да се установи дали у тях не се намират още недекларирани вещи, но такива
не били открити (том 2 л.11-12 ДП).
Имайки предвид разпоредбите на чл.229 от Закон за митниците, Ж. И. К.
разговарял с К. на английски език, като го уведомил, че е необходимо да бъде извършена
проверка дали изделията са действително от благороден метал, както и че монетите ще
бъдат задържани, за да бъдат изследвани, включително и автомобилът, с който са внесени в
България.
След това К. отишъл при св. М. И. Г., която се намирала в административната
сграда на МП (Митнически пункт) ”Капитан Андреево” и изпълнявала длъжността „******
****“. Започнал да излага случилото се, както и да обсъждат необходимостта от привличане
на експерт, за да се определи дали металът, от който са изработени част от монетите, е злато.
Докато митническите служители разговаряли помежду си, в служебното помещение
влезнал М. Р. Б.. Ж. К.казал Г., че това е водачът на автомобила, чийто случай обсъждали.
М. Б. започнал да говори на ****** език, но понеже никой от митничарите в стаята не знаел
езика, не успели да установят контакт. Б. излезнал, а малко след него в кабинета влезнал
подсъдимият К.. К. обяснил на Г., че това е пътникът от същия автомобил. Започнал
разговор между К. и Ж. И.К. на английски език, какъвто Г. не владеела.
8

Подсъдимият К. осъзнал, че ако действително бъдат задържани от българските
власти пренасяните движими културни ценности, ще изгуби значителна сума пари, платена
за придобиването им, няма да може да си осигури очакваната печалба от продажбата им, а и
ще бъде санкциониран. По тази причина решил да даде подкуп- дар, с който да мотивира
митничаря да не изпълни правомощията си, тъй като К. бил уведомен, че следва да бъдат
задържани монетите и автомобила. Тогава подсъдимият решил да даде значителна сума за
подкуп, тъй като преценил убеждаващото въздействие на парите.
Влизайки в служебното помещение, К. попитал Ж. К. какво може да направи, за да
си получи златото обратно и да продължи пътуването си. Обяснил на митническия
служител, че пътува за Германия и че монетите са негови и бил колекционер на монети и
искал да ги продаде на друг колекционер в Германия. Казал още, че има намерение занапред
да преминава периодично през ГКПП “Капитан Андреево”, като предложил на митническия
инспектор да разменят телефонните си номера. След това подс. К. К. извадил от десния
джоб на якето си портмоне, в което имал 2840 евро, турски лири и британски лири. Извадил
всичките пари, които се съдържали в него, отделил три банкноти по 500(петстотин) евро и в
сгънато на две положение ги поставил на бюрото на началника на смяната, която по това
време също била в стаята. А. К. обяснил, че тези пари са за тях двамата, за да му върнат
обратно златото и да продължи пътуването си. Обяснил още, че би им дал още пари, но все
пак трябвало да има пари у него за разноски по време на пътуването.
Ж. К. превел на М. Г., какво е казал К., а тя разпоредила да бъде уведомен незабавно
началника на смяната на Гранична полиция на ГКПП Капитан Андреево при ГПУ-
Свиленград.
Бил извършен оглед на местопроизшествието, с който били иззети дадените от подс.
К. общо 1500 евро в три банкноти с номинал от по 500 евро всяка със серийни номера
**********,******** и ***********(том 1, л.7-13ДП).
Въпреки дадения дар, св.Ж.И. К.изпълнил служебните си задължения и съставил акт
за установяване на административно нарушение №226 от 21.03.2021г. против М. Р. Б., който
фактически бил превозил монетите през границата на страната (том 2, л.9ДП). С така
съставения акт задържал намерените 133 монети, които междувременно били установени
като 94бр. златни и 37бр. сребърни (том 2, л.15ДП) от вещо лице. Бил задържан и
автомобила на К.. Впоследствие монетите били предадени на разследващ орган от ГПУ
Свиленград (том 2, л.18ДП) предвид факта на наказателното преследване, започнало със
съставянето на протокола за оглед на местопроизшествието.
Във връзка с данните за извършени престъпления на ГКПП Капитан Андреево, общ.
Свиленград, от ГПУ Свиленград на пропускателния пункт бил изпратен П. К. И. от група
„********* –***********************“. При водените разговори с К. на английски език,
първоначално подсъдимият споделил за професията си, за начина по който бил придобил
иззетите монети, за намерението си да ги продаде в Германия на значително по- висока цена.
След това пристигнал преводач от български на турски език и обратно, с помощта на който
П. К. И. разговарял с М. Р. Б. Последният заявил, че намерили заедно с К. монетите близо до
безмитен магазин, находящ се преди територията на България, решили че са златни и затова
опитали да ги укрият. Тази версия била чута от подс. К., който започнал да я поддържа
вместо истината, която бил казал в началото.
Подсъдимият К. и свидетелят М. Р. Б. били задържани за 24 часа (том 1, л.69-72), а
след привличането на К., му била наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Съгласно фиксинга на БНБ е съотношението евро/лев е 1: 1.95583лева. Следователно
9

1500 евро са с левова равностойност 2933.75 лева.
Извършена е археологическа, нумизматическа и оценителна експертиза (том 1, л.119-
141).
От заключението на експертите се установява, че абсолютно всички предоставени им
за идентификация 133 монети имат характеристиките на движими културни ценности по
смисъла на чл.7 от Закон за културната наследство и археологически обекти по смисъла на
чл.146 , ал.1 от същия закон.
Детайлното им описание и оценка са следните:
1.Бронзова монета, средновековна арменска монета на Левон II (1187-1198), на
стойност 50 лева;
2.Сребърна монета - лицето с иконографията на обол на гр. Аспендос, област
Памфилия, 4 в. преди Христа, на стойност 30лв.;
Всички монети от № 3 до № 39 надолу в описа, сечени в Австрия по времето на
Eкберт II (+ 1144) и Eкберт III (1144-1158 г.):
3-4. Лот (обособена група) , от 2 сребърни монети, средновековни, Австрия, на
стойност 2 бр. по 100.00 = 200.00 лв.;
5-7. Лот (обособена група) от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на
стойност 2 бр. по 100.00 = 200.00 лв.;
8-11. Лот от 4 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 бр. по
100.00 и 1 бр. по 50.00 = 350.00 лв.;
12. Сребърна монета, средновековна, Австрия, на стойност 80 лв.;
13.Сребърна монета , средновековна, Австрия, на стойност 100,00 лв.;
14-16. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 бр. по
100.00 = 300,00 лв.;
17-19. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 бр. по
100,00 = 300,00 лв.;
20-22. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия,на стойност 3 бр. по 100.00
= 300,00 лв.;
23-26. Лот от 4 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 4 по 120,00 =
480,00 лв.;
27-29. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 по 120,00 =
360,00 лв.;
30-33. Лот от 4 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 4 по 100,00 =
400,00 лв.;
34-36. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 бр. по
100.00 = 300,00 лв.;
10

37-39. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 бр. по
100.00 = 300,00 лв.;
40. Златна монета, византийска Фока (602-610), Константинопол, на стойност 400
лв.;
41-42. Лот от две златни монети, византийски Юстиниан I (527-565 г.),
Константинопол, на стойност 2 бр. по 350.00 = 700.00 лв. ;
43. Златна монета, римска, Марциан (450-457 г.), Константинопол, на стойност 450
лв.;
44-45. Лот от две златни монети, византийски, Юстин II (565-578 г.),
Константинопол, на стойност 2 броя по 350.00 = 700.00 лв.;
46.Златна монета, византийска, Йоан Цимисхий и колегия (969-975 г.) на
стойност 700,00 лв.;
47. Златна монета, имитация, владетел: Констанс II (641-668 г.),
Константинопол, на стойност 120.00 лв.;
48. Златна монетовидна пластина със следи от изображения от двете страни:
Христос на трон/Две фигури насреща, дясната е с нимб. Византийска, на стойност 280,00
лв.;
Всички монети от № 49 до № 133 са група монети с външни характеристики на
колективна находка, съставена от златни монети на ислямски владетели от периода 11-13 в.,
като Фатимифи, Аюбиди, Абасиди, Мувахиди, монголи и др . :
49. Златна монета средновековна ислямска от 11-13 век , на стойност 320,00
лв.;
50. Златна монета, средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 300,00
лв.;
51.Златна монета, средновековна ислямска от 11-13 век , на стойност 300 ,00
лв.;
52.Златна монета средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 360,00 лв.;
53.Златна монета ислямска, Мувахидска династия от 12-13 век , на стойност
200,00 лв.;
54-55. Златни монети, средновековна ,ислямска от 11-13 век, на стойност 2
бр.по 250,00 лв.= 500,00 лв.;
56-57. Златни монети, Аюбиди, Египет ,13 в., на стойност 2 бр.по 220,00 лв.=
440,00 лв.;
58-59. Златни монети, Аюбиди, Египет ,13 в., на стойност 2 бр.по 250,00 лв.=
500,00 лв.;
60-62. Златни монети, ,ислямски династии от 12-13 век, на стойност 3 бр.по
11

300,00 лв.= 900,00 лв.;
63-65.Лот от 3 златни монети ,Фатимиди, 10-11 век., на стойност 3 бр.по 320,00
лв.= 960,00 лв.;
66. Златна монета средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 330,00
лв.;
67. Златна монета средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 300,00 лв.;
68-69. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 280,00 лв.= 560,00 лв.;
70-71. Златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 2
бр.по 300,00 лв.= 600,00 лв.;
72-73. Златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 2
бр.по 280,00 лв.= 560,00 лв.;
74-75. Златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 2
бр.по 260,00 лв.= 520,00 лв.;
76-77. Златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 2
бр.по 260,00 лв.= 520,00 лв.;
78. Златна монета , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 300,00
лв.;
79-80. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 230,00 лв.= 460,00 лв.;
81. златна монета , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност
420,00 лв.;
82-83. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр. по 220 лв. и 1 бр.по 380,00 лв.= 600,00 лв.;
84-85. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 270,00 лв.= 540,00 лв.;
86-87. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 250,00 лв.= 500,00 лв.;
88-89. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 200,00 лв. и 1 бр.по 300,00 лв.= 500,00 лв.;
90-91. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 320,00 лв. и 1 бр.по 200,00 лв.= 520,00 лв.
92. Златна монета , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 280,00 лв.;
93-94. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 210,00 лв.= 420,00 лв.
12

95-96. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 420,00 лв.= 840,00 лв.;
97-98. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 200 лв.и 1 бр.по 310,00 лв.= 510,00 лв.;
99-100. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 200 лв.и 1 бр.по 260,00 лв.= 460,00 лв.;
101-102. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 200 лв.и 1 бр.по 160,00 лв.= 360,00 лв.;
103-104. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност2 бр.по 250 лв.=500,00 лв.;
105-106. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 250 лв.и 1 бр.по 300,00 лв.= 550,00 лв.;
107.Златна монета , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 220
лв.;
108-109. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век,
на стойност 2 бр.по 250 лв.= 500,00 лв.;
110-111. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 200 лв.и 1 бр.по 280,00 лв.= 480,00 лв.;
112-113. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 200 лв.= 400,00 лв.;
114-115. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 230 лв..= 460,00 лв.;
116-117. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 230 лв.и 1 бр.по 200,00 лв.= 430,00 лв.;
118. Златна монета , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 350,00 лв.;
119-124. Лот от 6 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 6 бр.по 300 лв.= 1800,00 лв.;
125-130. Лот от 6 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 6 бр.по 300,00 лв.= 1800,00 лв.;
131-133. Лот от 3 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 300 лв.и 2 бр.по 230,00 лв.= 760,00 лв.
Изследваните 133 бр. монети могат да се разделят на три групи:
Първата е от две монети, които се отличават от останалите. Това са № 1 и № 2.
(дадени за нуждите на изследването) Те са бронзова и сребърна, от различни епохи и
райони: Армения (средновековна бронзова № 1) и Памфилия (антична сребърна № 2).
Втората - с номера (дадени за нуждите на изследването) от 40 до 48 е съставена от
13

познати златни монети от римската и византийска епохи. Подобни циркулират и на
територията на Р. България.
Третата е най-голяма по обем и е съставена от две подгрупи: от сребърни денари от
12 век, т. нар. „виенски пфенинги“ (от № 3 до № 39); всички останали са златни динари на
ислямски владетели и династии от периода 11-13 век (от № 49 до № 133 вкл.).
Тази голяма група от монети е нехарактерна за монетната циркулация у нас. Предвид
датировката, двете подгрупи могат да формират една единствена колективна находка.
Всички монети, обект на експертизата, по външни белези, без провеждане на
специални изследвания са автентични и са движими културни ценности и археологически
обекти.
Обектите имат значителна историческа и културна стойност за народите и етносите,
към които принадлежат, но не могат да се свържат пряко с българската история. От особено
значение са двете групи монети: сребърни средновековни австрийски пфенинги (от № 3 до
№ 39 вкл.) и златни ислямски динари (от № 49 до № 133 вкл.), които по външни белези са
колективни находки (или една находка) и носят комплексна историческа информация.
Общата оценка в български лева към момента на изземването им е 30 330 (Тридесет
хиляди триста и тридесет) лева.
Както Република България, Така и Република Турция са страни, които са се
присъединили КОНВЕНЦИЯ относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен
внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности. Според чл. 6 от
нея „ Държавите - страни по тази конвенция, се задължават: а) да изготвят подходящо
свидетелство, с което държавата износител да удостоверява, че е дала разрешение за износ
на една или няколко културни ценности. Това свидетелство трябва да придружава
културната или културните ценности, изнасяни в съответствие с приетите правила; б) да
забранят износа от своя територия на културни ценности, към които не е приложено
горепосоченото свидетелство”.
Закон за културното наследство е нормативния акт, който е регулирал значимите
отношения в тази област. Правилата на закона са доразвити и в подзаконови нормативни
актове, като НАРЕДБА № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на
движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности ,
НАРЕДБА № Н-1 от 1.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на
митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, и др.
Понятието културна ценност е дефинирано в чл.7 от ЗКН. Археологическите обекти
притежават качествата на културна ценност и според чл.146 ал.1 от същия закон такива са
всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи,
намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода,
за които основни източници на информация са теренните проучвания. Теренните
проучвания са основен, но не единствен източник на информация.( Решение № 200 от
28.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 877/2017 г., III н. о., НК,)
Вносът в Република България на движими културни ценности най-общо е уреден в
чл.97 ал.6 ЗКН, а износ и временен износ на движими културни ценности от Република
България и Европейския съюз- по правилата на чл.128 и сл.от Закон за културното
наследство.
14

Според чл.97 ал.6 ЗКН не подлежат на идентификация археологически предмети,
монети и монетовидни предмети и произведения на изобразителните изкуства, внесени на
територията на страната с произход от други държави в случаите, когато са придружени с
документ за произхода и за способа на придобиването им. Това е така, доколкото
освобождаването от задължението за идентификация и регистрация е налице единствено в
случаите, при които вещите са придружени от сертификат за произход, което означава, че
процедурата по идентификацията им е била извършена от компетентните органи на друга
държава и за лицето би възникнало единствено задължението за регистрацията им. Както
вече се отбеляза, по силата на чл.14в от Валутен закон и чл.7 от НАРЕДБА № Н-1 от
1.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.
10а от Валутния закон, пренасянето през границата на страната на предмети от благородни
метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях, които са движими културни ценности,
изисква винаги деклариране пред митническите органи. След като подсъдимият не е
изпълнил задължението си за идентификация на археологическите обекти в чужбина, при
влизането на територията на Република България, за него възниква задължението да
представи държаните по реда и пред органите предвидени по българското законодателство,
каквото намерение подс. К. не е имал (Решение № 150 от 17.10.2019 г. на ВКС по н. д. №
623/2019 г.).
В конкретния случай приложимите правила са следните:
Закон за културното наследство:
Чл.97 ал.3 Физически и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи,
които могат да се определят като културни ценности, може да поискат тяхната
идентификация по реда на чл. 96, ал. 2.
Чл.97 ал.6 Не подлежат на идентификация археологически предмети, монети и
монетовидни предмети и произведения на изобразителните изкуства, внесени на
територията на страната с произход от други държави в случаите, когато са придружени с
документ за произхода и за способа на придобиването им.
НАРЕДБА № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на
движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности:
Чл. 3. (1) По реда на тази наредба се извършва идентификация на:
1. вещ, която може да се определи като културна ценност;
2. колекция от вещи, които в своята цялост и тематична свързаност могат да имат
научна и културна стойност;
(2) Идентификацията по ал. 1 се извършва по искане на физически или юридически
лица или задължително в случаите, посочени в чл. 5.
(3) Идентификация на вещи като движими културни ценности могат да извършват:
1. държавни и регионални музеи;
2. общински и частни музеи, определени със заповед на министъра на културата;
3. търговци, получили разрешение за извършване на търговска дейност по реда на
15

ЗКН.
Чл. 5. (1) На задължителна идентификация подлежи:
2. вещ, която може да се определи като културна ценност, в случаите, когато е
предмет на възмездена прехвърлителна сделка по чл. 113, ал. 1 от ЗКН;
3. вещ, която може да се определи като културна ценност и ще подлежи на износ,
временен износ, изнасяне или временно изнасяне по реда на Наредба № 2 от 25.02.2014 г. за
реда за издаване на разрешения за износ, временен износ и временно изнасяне на движими
културни ценности и на сертификата по чл. 128, ал. 3 от ЗКН за изнасяне и временно
изнасяне (ДВ, бр. 28 от 2014 г.);
(2) Износ на придобити извън територията на страната културни ценности по чл. 97,
ал. 6 от ЗКН в страните от Европейския съюз се извършва с документите им за произход, с
които са били внесени.
Чл. 9. (1) За извършване на идентификация на движима вещ, на колекция от движими
вещи или на група от вещи с близки характеристики, изработка, периодизация или други
сходни белези се подава заявление по образец съгласно приложение № 1 до съответния по
тематичен и териториален обхват национален или регионален музей или до общински и
частен музей, определен за извършване на идентификация със заповед на министъра на
културата.
Чл. 26. Музеите и търговците по чл. 3, ал. 3 водят:
1. регистър на вещите, които са идентифицирали като движими културни ценности,
по образец съгласно приложение № 6 – за музеите, и по приложение № 7 – за търговците;
2. регистър на вещите, идентифицирани по реда на раздели III и IV, които не
съответстват на изискванията за движима културна ценност, по ред, определен от директора
на музея или от търговеца.
Съставът по чл. 278, ал. 6 от НК е бланкетен, тъй като диспозицията препраща към
друг нормативен акт. Изпълнителното деяние се изразява в държане на археологически
обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по предвидения нормативен ред.
Престъплението е на формално извършване. Достатъчно е деецът да упражнява фактическа
власт върху археологически обекти, за които не били изпълнени законовите изисквания за
тяхната идентификация и регистрация, за да бъде реализиран престъпният състав, както е в
случая.
В конкретния казус подсъдимият К. се явява посредствен извършител, тъй като е
упражнявал фактическа власт върху монетите чрез свидетеля М. Р. Б. Последният е имал
възприятия единствено за материала, от който са изработени-злато, но не и за
обстоятелството, че монетите представляват материално свидетелство за човешка дейност в
минали епохи.
Непосредствен обект на престъпление са обществените отношения, свързани с реда
на управление в различни области, а конкретен обект на престъплението по чл. 278, ал. 6 от
НК са обществените отношения, свързани с опазването и закрилата на културното
наследство на Република България и световното културно наследство.
Деецът може да притежава археологически обекти само, ако е доказал правата си
16

на собственик или държател върху тях в хода на нормативно уреденото производство по
идентификация и регистрация на предметите. И тъй като подсъдимият К. не притежава
нужните изискуеми документи, посочени в цитираните нормативни актове за държаните
археологически обекти, той е реализирал престъпния състав по чл. 278, ал. 6 от НК.
От страните не се спори по доказателствената стойност на археологическата
нумизматична и оценителна експертиза, но и съдът при собствена оценка на
доказателствата счита, че тя е изготвена добросъвестно, компетентно и е дала изчерпателен
отговор на поставените въпроси (л.119 - л.141 от ДП) и е относима към главния факт по
чл.102 НПК за престъплението по чл. 278, ал.6 НК. Този извод на експертите се
потвърджава и от самопризнанията на подсъдимия.

Както се посочи тези фактически и правни изводи касателно престъплението по чл.
278,ал.6 НК се установяват на база самопризнанията на подсъдимия К., съпоставени с
показанията на разпитаните свидетели, изготвеното експертно заключение. Показанията на
цитираните свидетели са ясни и конкретни, установената при преценката им фактология е
еднозначна, а съпоставката й в отделните изложения сочи такава хронологична и логическа
последователност, която не поставя съмнения за преднамереност или необективност.
Изложените дотук свидетелски показания на К., И., Г. и Б., преки по своя характер и
достоверни поради липсата на основания за необективност, в достатъчна степен обосновават
извода, че подсъдимият съзнателно е предал монетите на св. Б., за да ги пренесе през
границата ни, като от последния не може да се търси наказателна отговорност.
При така установената фактическа обстановка от обективна и субективна страна
подсъдимият А. К. със снета по делото самоличност, е осъществил състава на
престъплението по чл.278, ал.6 от НК, тъй като на 21.03.2021г. на ГКПП Капитан Андреево
– шосе, общ Свиленград, обл. Хасково, чрез М. Р. Б. (M. R. B.) е държал повече от 3
археологически обекти, а именно 133 археологически обекти по смисъла на чл.146 , ал.1 от
Закон за културното наследство, на обща стойност 30330 лева, които не са идентифицирани
и регистрирани по съответния ред - без да е изпълнил задълженията си да ги предостави за
идентификация и регистрация съгласно международните актове- КОНВЕНЦИЯ относно
мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на
собственост на културни ценности, и националното право-правилата на Закон за
културното наследство и издадената въз основа на него НАРЕДБА № 1 от 16.02.2021г. за
реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на
регистри на движимите културни ценности.
Тази фактическа власт, това държане, е упражнявал трайно при пряк умисъл чрзе св.
Б., с наличието на възприятия относно същностните качества на монетите като материално
свидетелство за човешко присъствие и дейност, в частност движими материални следи от
човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната
повърхност, на сушата и под вода. Съзнавал е, че обектите не са предоставени за проучване,
не притежава документи удостоверяващи способа на придобиването им и съответно не са
включени в предвидените информационни фондове и въпреки това е искал и съхранявал
обектите, т. е съзнавал е, че не е изпълнил задълженията за предоставяне за идентификация
и следващата се от това регистрация на 133бр. монети, е упражнявал фактическа власт
върху тях чрез съхнанението им чрез св. Б.
За престъплението по чл. 278,ал.6 НК, законът предвижда наказание „лишаване от
свобода„ за срок до 6 години и глоба от 3000лв. до 15 000лв.
17

При определянето на наказанията съдът отчете обществената опасност на
извършените престъпления, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият К. е *****гражданин, с *****образование, ***** с *** ****.
Отегчаващи отговорността съдът намира обстоятелството, че лицето е извършил две
престъпления, като едното представлява мотив за извършване на другото, като съдът оценя
поведението му като дръзко, тъй като предупреждението на св. К. не го е възпряло за
последващо престъпление. При определяне на наказанието, като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на
престъплението „ подкуп“.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са трудовата му заетост, пълно и изначално
съдействие за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление и чистото съдебно
минало, както и здравословното състояние на ******му.
Вземайки предвид високата степен на опасност на деянието, съвкупната преценка на
двете категории обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи, в контекста и на степента, в
която е бил засегнат защитения обект, също обосновава приложение на разпоредбите на
чл.58а ал.1 НК и чл. 54 НК за престъплението. Съдът намери като отегчаващо отговорността
обстоятелство високата обществена опасност на деянието, както и че това престъпление е
послужило като мотив за извършване на престъплението „подкуп“ в неговата активна
форма. Налице са и смекчаващи отговорността обстоятелства - оказване на пълно
съдействие за разкриване на обективната истина изначално, изразено съжаление и чисто
съдебно минало, както и грижата за за малолетната му дъщеря и нейното здравословно
състояние, което оправдава налагане на наказание при условията на чл. 54 НК и превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно „ лишаване от свобода „ за срок от 9 /
девет/ месеца, което при редукцията на чл. 58а, ал.1 НК бе намалено на 6/ шест / месеца.
При така установената фактическа обстановка от обективна и субективна страна
подсъдимият А. К. със снета по делото самоличнот, е осъществил състава на
престъплението и по чл.304,ал.1 от НК, като на 21.03.2021г., на ГКПП "Капитан Андреево",
общ. Свиленград e дал дар - парична сума в размер 1500 евро с левова равностойност
2933.75 лева на длъжностно лице имащо качеството митнически орган, за да не извърши
действия спадащи към кръга на служебната му дейност , свързани с осъществяване на
митнически контрол и обезпечаване на публични държавни вземания.
Така изложената фактическа обстановка относно престъплението активен подкуп се
потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените чрез
прочитането им писмени доказателствени средства и приложения. Тези доказателства
напълно кореспондират с направените от подсъдимия самопризнания и с възприетите от
обвинението фактически положения. Заради това, направеното от подсъдимия признание на
изложените в обвинителния акт обстоятелства не може да се счита за изолирано от
цялостния доказателствен материал, а следва да се приеме за изцяло консолидирано от този
материал с изводимата от него информация. Показанията на свидетелите Ж. К., М. Г. и П. И.
са конкретни и ясни относно времето, мястото и начина, при които е била предприета
проверката на подсъдимия досежно намиращите се у св. М. Б. монети. Първите двама са
категорични и последователни в показанията и за механизма, по който подсъдимият се е
опитал да предотврати съставянето на Акт за установяване на административно нарушение
и задържането на монетите и лекия автомобил, като са категорични, че именно за тази цел,
действията на подсъдимия са се изразявали в даване на парична сума – 3 банкноти от по 500
евро. Със сигурност свидетелите посочват, че даването на парите е станало в момента,
18

когато са св. К. го е уведомил, че ще следва да се задържат монетите за изследване и лекият
автомобил, с който са пренесени, както и че ще му бъде съставен Акт за установявеното
административно нарушение по чл.233 ал.1 ЗМ- л. 59 ДП. Тогава подсъдимият е извадил
банкнотите, като ги е оставил на шкафа пред св. Г., обръщайки се към св. К., че „тези пари
били за тях“, за да не състави АУАН по чл. 233,а.1 ЗМ и за да не задържи на осн.чл.229,ал.1
ЗМ предмета на нарушението и превозното средство, послужило за пренасянето му в
страната. Така представените от свидетелите факти не само, че не разкриват каквито и да
било вътрешни противоречия или колебливост, но синхронизират с писмените
доказателствени средства и се подкрепят от обясненията на подсъдимия и св. Б.
При така установените фактически положения следва да се приеме, че подсъдимият
К. е осъществил състава на чл. 304,ал.1 НК, тъй като е дал дар, а именно парична сума в
размер на 1500 евро с левова равностойност 2933.75 лева на длъжностно лице, имащо
качеството митнически орган, за да не извърши действия, спадащи към кръга на служебната
му дейност, свързани с осъществяване на митнически контрол и обезпечаване на публични
държавни вземания.
Към 21.03.2021г. Ж. И. К. е имал качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93
т.1 б.“а“ от НК с оглед обема от права, задължения и функции, с които е оправомощен при и
по повод заеманата от него длъжност. Това е така, тъй като Агенция „Митници“ е държавно
учреждение, субект на публичното право, създаден от държавата, чрез който последната
упражнява своите публични функции. (чл. 7 от Закон за митниците). Функциите и задачите
на митническите органи посочени в чл.15 ал.2 и правомощията на регламентирани в чл.16
от Закон за митниците включван неизчерпателно: осъществяват митнически надзор и
извършват контрол върху стоките, превозните средства и лицата на територията на
Република България; изискват обезпечаване на мита, такси и други публични държавни
вземания;..защитата на националното богатство, имащо художествена, историческа или
археологическа стойност, изпълнение на мерки за опазване и управление на рибните
ресурси, включително мерки, свързани с контрол на прекурсори за производство на
наркотици и на парични средства; задържат стоки и/или парични средства във всички
случаи, предвидени със закон, с разписка по образец, утвърден от министъра на финансите;
осъществяват дейност по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания. Изпълнението на службата е било възложено на К. по
съответния ред срещу определено възнаграждение и е имало траен характер. Той е бил
включен в организационната структура на учреждението. Осъществявал е служебни
функции, възложени му по съответния нормативен ред, т. е. не се касае за дейност само на
материално изпълнение. Ето защо Ж. К. в конкретния случай е годен субект на подкуп, тъй
като дадената облага е била свързана с притежавани от митническия инспектор конкретни
правомощия по служба. В този смисъл обективните признаци на престъплението по чл.304,
ал.1 от НК следва да се приемат за установени.
Въпреки че свид. К. с обективни действия е показал, че не е приел дадения му подкуп
и незабавно е предприел действия по уведомяване на компетентните органи и задържане на
извършителя на престъплението, съдът прие, че престъплението е довършено, тъй като
даването /като действие/ е било извършено от страна на подсъдимия, имущественият дар е
излязъл от неговата фактическа власт въпреки, че не е бил приет от митническия служител.
Даването на парите пряко е кореспондирало с преследваната от подсъдимия цел – св. К. да
не състави АУАН по чл. 233,ал.1 ЗМ и да не задържи предмета на престъплението, както и
лекият автомобил, с който е пътувал подсъдимият-негова собственост.
В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/12.03.2021 г., ОСНК на Върховния
касационен съд. Активният подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК при форма на
19

изпълнително деяние „даде дар или каквато и да е облага“ (подкуп) на длъжностно лице е
довършен с прекъсването на фактическата власт на дееца върху облагата и предоставянето ú
на длъжностното лице и/или на друго лице по начин, който му позволява безпрепятствено да
изрази отношението си към нея – чрез приемането ú, респективно чрез отказа да я приеме.
От субективна страна престъплението по чл. 304, ал.1 НК е извършено при условията
на пряк умисъл. Обективните характеристики на дейността не поставят съмнение в това, че
подсъдимият е имал представи за деянието – той е съзнавал, че дава дар на длъжностно
лице, както и че то е митнически служител. Съпътстващите даването жестове и думи
обективират осъзнатата от дееца връзка между даваната сума от 1500 евро и преследваното
неизпълнение на задълженията от изпълняващия митническата дейност служител. К. е имал
представа за следващите се неблагоприятни за него последици при извършване на първото
престъпление и с даването на подкупа се е опитал да предотврати последствията за себе си.
Причината за престъпленията е незачитането на установения правопорядък в
държавата и стремежът за неговото преодоляване.
.
Подсъдимият К. е ****** гражданин, с ******* образование, ***** с ****** дете.
Отегчаващи отговорността съдът намира обстоятелството, че лицето е извършил две
престъпления, като едното представлява мотив за извършване на другото, като съдът оценя
поведението му като дръзко, тъй като предупреждението на св. К. не го е възпряло за
последващо престъпление. При определяне на наказанието, като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на
престъплението „ подкуп“.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са трудовата му заетост, пълно и изначално
съдействие за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление и чистото съдебно
минало, както и здравословното състояние на ******** му.
Вземайки предвид високата степен на опасност на деянието „активен подкуп“,
съвкупната преценка на двете категории обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи, в
контекста и на степента, в която е бил засегнат защитения обект, обосновава приложение на
разпоредбите на чл.58а ал.1 НК и чл. 54 НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятлества за престъплението по чл.304,ал. НК, като съдът определи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет / месеца, което при редукцията на чл.58а, ал.1 НК
наложи за срок от 6 /шест/ месеца.
Съдът наложи кумулативното наказание „глоба” в размер на 1000 лева, като съобрази
размера на глобата с обстоятелствата, че подсъдимият е трудово ангажиран, семейството му
се състои от *****, ***** ****и него и съобразно данните от декларацията за семейно и
материално положене и имотно състояние.
На осн.чл.23, ал.1 НК съдът определи едно общо наказание измежду двете наложени
такива на подс. А.С. К. със снета по делото самоличност едно общо наказание „ лишаване
от свобода „ за срок от 6 / шест/ месеца.
Съдът намери, че следва изпълнението на наказанието да бъде отложеното за срок от
3 години, тъй като са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 НК. Наложеното наказание
„лишаване от свобода„ е за срок от 6 месеца, подсъдимият не е бил осъждан за престъпление
от общ характер с наказание „ лишаване от собода“, като така ще бъдат постигнати целите
20

на генералната и най- вече лична превенция, заложени в чл. 36 НК. Настоящият състав е на
мнение, че така наложените наказания ще бъдат в състояние да изпълнят преследваните от
закона цели, като респектират подсъдимия към възможностите на държавата да санкционира
този род прояви и в същото време окажат необходимия генерален превъзпитателен и
възпиращ ефект по отношение на останалите граждани.
На осн. чл.23, ал.3 НК съдът присъедини към така определеното общо наказание
„лишаване от свобода„ за срок от 6/шест/ месеца, изпълнението на което бе отложено по
реда на чл. 66,ал.1 НК за срок от 3 години, наказанието „глоба„ в размер на 1000/хиляда/
лв.
При определянето на наказанията съдът отчете обществената опасност на
извършените престъпления, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства
На основание чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението, а именно 3 бр. банкноти с номинал от 500 евро, всяка от тях със серия и
номер №№ Х04855535282, Х08169343913 и Х08786209871 .
На осн. чл. 278, ал. 7 от НК съдът отне в полза на държавата веществените
доказателства - предмет на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК, а именно:
1.Бронзова монета, средновековна арменска монета на Левон II (1187-1198), на
стойност 50 лева;
2.Сребърна монета - лицето с иконографията на обол на гр. Аспендос, област
Памфилия, 4 в. пр. Хр., на стойност 30лв.,
Всички монети от № 3 до № 39 надолу в описа, сечени в Австрия по времето на
Eкберт II (+ 1144) и Eкберт III (1144-1158 г.):
3-4. Лот от 2 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 2 бр. по 100.00 =
200.00 лв.;
5-7. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 2 бр. по 100.00 =
200.00 лв.;
8-11. Лот от 4 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 бр. по
100.00 и 1 бр. по 50.00 = 350.00 лв.;
12. Сребърна монета, средновековна, Австрия, на стойност 80 лв.;
13.Сребърна монета , средновековна, Австрия, на стойност 100,00 лв.;
14-16. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 бр. по
100.00 = 300,00 лв.;
17-19. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 бр. по
100,00 = 300,00 лв.;
20-22. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия,на стойност 3 бр. по 100.00
= 300,00 лв.;
23-26. Лот от 4 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 4 по 120,00 =
480,00 лв.;
21

27-29. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 по 120,00 =
360,00 лв.;
30-33. Лот от 4 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 4 по 100,00 =
400,00 лв.;
34-36. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 бр. по
100.00 = 300,00 лв.;
37-39. Лот от 3 сребърни монети, средновековни, Австрия, на стойност 3 бр. по
100.00 = 300,00 лв.;
40. Златна монета, византийска Фока (602-610), Константинопол, на стойност 400
лв.;
41-42. Лот от две златни монети, византийски Юстиниан I (527-565 г.),
Константинопол, на стойност 2 бр. по 350.00 = 700.00 лв. ;
43. Златна монета, римска, Марциан (450-457 г.), Константинопол, на стойност 450
лв.;
44-45. Лот от две златни монети, византийски, Юстин II (565-578 г.),
Константинопол, на стойност 2 броя по 350.00 = 700.00 лв.;
46.Златна монета, византийска, Йоан Цимисхий и колегия (969-975 г.) на стойност
700,00 лв.;
47. Златна монета, имитация, владетел: Констанс II (641-668 г.), Константинопол, на
стойност 120.00 лв.;
48. Златна монетовидна пластина със следи от изображения от двете страни: Христос
на трон/Две фигури насреща, дясната е с нимб. Византийска, на стойност 280,00 лв.;
Всички монети от № 49 до № 133 са група монети с външни характеристики на
колективна находка, съставена от златни монети на ислямски владетели от периода 11-13 в.,
като Фатимифи, Аюбиди, Абасиди, Мувахиди, монголи и др . :
49. Златна монета средновековна ислямска от 11-13 век , на стойност
320,00 лв.;
50. Златна монета, средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 300,00
лв.;
51.Златна монета, средновековна ислямска от 11-13 век , на стойност 300 ,00
лв.;
52.Златна монета средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 360,00
лв.;
53.Златна монета ислямска, Мувахидска династия от 12-13 век , на стойност
200,00 лв.;
54-55. Златни монети, средновековна ,ислямска от 11-13 век, на стойност 2
22

бр.по 250,00 лв.= 500,00 лв.;
56-57. Златни монети, Аюбиди, Египет ,13 в., на стойност 2 бр.по 220,00
лв.= 440,00 лв.;
58-59. Златни монети, Аюбиди, Египет ,13 в., на стойност 2 бр.по 250,00
лв.= 500,00 лв.;
60-62. Златни монети, ,ислямски династии от 12-13 век, на стойност 3 бр.по
300,00 лв.= 900,00 лв.;
63-65.Лот от 3 златни монети ,Фатимиди, 10-11 век., на стойност 3 бр.по
320,00 лв.= 960,00 лв.;
66. Златна монета средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 330,00
лв.;
67. Златна монета средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 300,00
лв.;
68-69. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 280,00 лв.= 560,00 лв.;
70-71. Златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 2
бр.по 300,00 лв.= 600,00 лв.;
72-73. Златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 2
бр.по 280,00 лв.= 560,00 лв.;
74-75. Златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 2
бр.по 260,00 лв.= 520,00 лв.;
76-77. Златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 2
бр.по 260,00 лв.= 520,00 лв.;
78. Златна монета , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 300,00
лв.;
79-80. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 230,00 лв.= 460,00 лв.;
81. златна монета , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност
420,00 лв.;
82-83. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр. по 220 лв. и 1 бр.по 380,00 лв.= 600,00 лв.;
84-85. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 270,00 лв.= 540,00 лв.;
86-87. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 250,00 лв.= 500,00 лв.;
88-89. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
23

стойност 1 бр.по 200,00 лв. и 1 бр.по 300,00 лв.= 500,00 лв.;
90-91. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 320,00 лв. и 1 бр.по 200,00 лв.= 520,00 лв.
92. Златна монета , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 280,00
лв.;
93-94. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 210,00 лв.= 420,00 лв.
95-96. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 420,00 лв.= 840,00 лв.;
97-98. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 200 лв.и 1 бр.по 310,00 лв.= 510,00 лв.;
99-100. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 200 лв.и 1 бр.по 260,00 лв.= 460,00 лв.;
101-102. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 200 лв.и 1 бр.по 160,00 лв.= 360,00 лв.;
103-104. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност2 бр.по 250 лв.=500,00 лв.;
105-106. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 250 лв.и 1 бр.по 300,00 лв.= 550,00 лв.;
107.Златна монета , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност 220
лв.;
108-109. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 250 лв.= 500,00 лв.;
110-111. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 200 лв.и 1 бр.по 280,00 лв.= 480,00 лв.;
112-113. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 200 лв.= 400,00 лв.;
114-115. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 2 бр.по 230 лв..= 460,00 лв.;
116-117. Лот от 2 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 1 бр.по 230 лв.и 1 бр.по 200,00 лв.= 430,00 лв.;
118. Златна монета , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност
350,00 лв.;
119-124. Лот от 6 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
стойност 6 бр.по 300 лв.= 1800,00 лв.;
125-130. Лот от 6 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на
24

стойност 6 бр.по 300,00 лв.= 1800,00 лв.;
131-133. Лот от 3 златни монети , средновековна ислямска от 11-13 век, на стойност
1 бр.по 300 лв.и 2 бр.по 230,00 лв.= 760,00 лв.
На осн. чл. 189, ал.3 НПК осъди подсъдимия АБД. К. със снета поделото
самоличност да заплати в полза на Държавата, по сметка на Главна Дирекция Гранична
полиция направените в досъдебното производство разноски в размер на 1657,50лв. лева.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

25

Съобщи за изтекли лични данни