Р Е Ш Е Н И Е
Гр..Павликени..........13.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
При
секретаря Ирена Илиева и в присъствието на
прокурора...................................,като разгледа докладваното от
съдията
ГрД № ...........672.............. по описа за .........2019............год ,за да се произнесе съдът взе предвид следното:
ИСК ПО
чл.415вр.чл.422 от ГПК с цена 119.28лв.
Постъпила е
искова молба от „Т. Б.“ЕАД гр.С. чрез адв.В.Г. от ***
по предявен иск по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК срещу М.К.С. *** по издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧГрД№***/2019г
на ПРС.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор
от назначения особен представител на отсъстващата ответница. Твърди,че искът е
частично основателен.
Като взе
предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Въз основа на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
от
„Т. Б.“ЕАД гр.С. е образувано ЧГрД№ ***/2019г
на ПРС и е издадена заповед №***/17.05.2019г , с която е разпоредено
длъжника да заплати на заявителя сумите 119.82лв. неплатени суми по договор за
мобилни услуги от 19.04.2017г под к.номер *** за периода 05.05.2017г-04.07.2017г,
21.12лв. мораторна лихва от 21.07.2017г-18.04.2019г,
ведно със законната лихва от 21.01.2019г до окончателното изплащане и разноски
от 25лв. платена ДТ и 180лв. адвокатско възнаграждение.посочено е, че вземането
произтича от сключен договор за мобилни
услуги от 19.04.2017г , по който е издадена крайна фактура №***/05.07.2017 с
падеж 20.07.2017г за потребени услуги за период 05.05.2017г-04.07.2017г. След
разпореждане на съда от 21.08.2019г, заявителят е предявил настоящия иск
по чл.422 от ГПК. Като след предявяване
на иска е направил отказ от претенцията си за мораторна
лихва и с определение от 15.10.2019г на
ПРС е прекратено производството по делото в частта за претендираната мораторна лихва от
21.12лв. и е обезсилена издадената заповед по чл.410 от ГПК в тази част.
В исковата
молба се сочи, че между кредитора и длъжника са сключени два договора,а именно:
договор от 19.04.2017 и договор от
17.05.2017г. Видно от представените по делото договори договор от 19.04.2017г е сключен с
ответницата по делото като нов по заявка №*** за предпочетен номер *** и
интернет 25000 със стандартен месечен абонамент 29.99лв. на месец с получаване
на мобилен апарат *** модел ***
със СИМ карта №***, а договор от 17.05.2017г е сключен по заявка №*** като нов за предпочетен номер *** с
абонаментен план *** 24.99 с неограничени нац минути
и изх роуминг в зона ЕС с
месечен абонамент от 24.99лв. с получаване на мобилен апарат *** модел *** със СИМ карта № ***. Представени са фактури както следва: №***/05.06.2017г за
сумата от 63.95лв. с ДДС за период 05.05.2017г-04.06.2017г,
за която в приложеното общо потребление за клиентския №***
е посочено, че за мобилен №*** общата сума е 28.31лв. без ДДС, а за мобилен
№ ***- сумата от 24.99лв. без ДДС.Представена е фактура №***/05.07.2017г за
сумата от 138.79лв. с ДДС, обединяваща
старото задължение по предходната фактура и новото задължение на клиенския № *** от 74.83лв.с ДДС, като в приложеното общо потребление за
клиентския №*** е посочено, че за
мобилен №*** общата сума е
35.87лв. без ДДС, а за мобилен № ***- сумата от 24.99лв. без ДДС. Представена
е и корегираща
фактура №***/05.08.2017г за отчетен период 05.07.2017г-04.08.2017г за сума от 119.28лвс ДДС ., представляваща баланс
от предходен период и корекция от -19.51лв. с ДДС, като с приложеното общо потребление за клиентския
№*** е посочено, че за мобилен №*** сумата е – 7.39лв. без ДДС , а за мобилен № ***-
сумата е – 8.87лв. без ДДС. Приложени са ОУ на «Т. Б.» ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги.Ответницата е приела ОУ, като в т.27
от които е посочено, че потребителят е
длъжен да заплати сумите не по9късно от 18дни след издадаване
на фактурата и че при неплащане в
срок на основание чл.75 от ОУ операторът
има право да прекрати едностранно
индивидуалния договор.
Съдът намира
,че е предявен установителен иск по чл.415 ал.1 вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже твърдяните от него
факти в исковата молба-дължимостта от ответника на
посочените суми.
Подаденият иск
се явява частично процесуално допустим. Видно от представеното заявление и издаданата заповед по чл.410 от ГПК по образуваното ЧГрД № ***/2019г на ПРС е издадена заповед по чл.410 от ГПК
относно вземане само по договор от 19.04.2017г Предявеният иск по отношение на
вземане по този договор се явява допустимо.
Безспорно е, че
е сключен договор от 19.04.2017г между страните.Видно от издадените фактури ,
ответницата не е извършила заплащане на дължимите суми по фактурата въз основа
на този договор. Видно от представените фактури ответницата дължи за предпочетения номер *** сумата от 24.99лв.
без ДДС / 29.99лв. с ДДС/ за периода 05.05.2017-04.06.2017г, сумата от 24.99лв. без ДДС / 29.99лв. с ДДС/
за перода 05.06.2017-04.07.2017г и при корегиращата фактура
-8.87лв. без ДДС или -10.64лв. с ДДС. Общо задължение от 49.34лв. за процесния
период / 29.99лв.+29.99лв.-10.64лв./.Ответницата не е платила в срок задълженията си, налице е договорно
неизпълнение на задължение. Налице е основание на мобилния оператор за
предсрочно прекратяване на склйчения договор. До горепосочената сума предявеният иск се явява основателен и
доказан като следва да се приеме за
установено, че ответницата има задължение към ищеца в горепосочения размер. За претендираната разлика до
119.28лв. по този договор, отхвърля иска като неоснователен и недоказан.Ответникът
дължи на ищеца и законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението в
съда- 21.07.2019г до окончателното изплащане.
По отношение на
претенцията на ищеца по настоящото дело
за вземане по друг договор, а именно договор от 17.05.2017г, същата се явява
процесуално недопустима с предявения установителен иск по чл.422 от ГПК. Искът по чл.422 от ГПК е специален установителен
иск и съгласно съдебната практика / Определение
№163/04.02.2011г по ЧТД№901/2010, ТК второ ТО на ВКС/ , съдът пред който е
висящо делото следва да провери
допустимостта на иска като провери и изсладва
въпросите: 1. Издадена ли е заповед за изпълнение, 2. Подадено ли е в законоустановения срок от връчване на заповедтта
за изпълнение възражение от длъжника, 3. Спазен ли е едномесечният срок по
чл.415 от ГПК за предявяване на установителния иск.
При извършване
на проверка съдът проверява дали се е развило заповедно производство с издаване
на заповед за изпълнение на
посоченото основание като само в случай
на осъществено заповедно производство, може да бъде предявен иск по чл.422 от ГПК. В случая е развито заповедно производство за вземане от 119.28лв. с
основание договор от 19.04.2017г, а в исковата молба се говори за вземане от
119.28лв. на основание договори от 19.04.2017г и 17.05.2017г. Видно от издадените фактури, същите
обединяват вземанията на ответницата по
двата договора. В цитираната в заповедното производство фактура, издадена по
договор от 19.04.2017г, същата също обединява вземания на ищеца по двата
договора / двата предпочетени номера/. Тъй като в случая не е развито заповедно
производство за вземане, основано на договора от 17.05.2017г, то ищецът няма
правен интерес от защита по установителния иск по
чл.422 от ГПК- ищецът може да предяви осъдителен иск за вземанията си, основани
на този договор, по който не се е
развило заповедното производство. При установителния
иск по чл.422 от ГПК следва да е налице идентичност в предмета на исковото и
заповедното производство. В случая не е налице пълна идентичност в двата предета по отношение на претенцията на ищеца по договор от
17.05.2017г. Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение. Като целта е длъжникът да може да формира виждане кое
вземане се претендира, за да прецени оспорва ли го или не.В този смисъл всеки
иск по чл.422 от ГПК, който по основание или размер се различава от заявеното
пред съда по заповедното производство се явявя недопустим поради липса на правен интерес
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне по разноските по заповедното производство,
като съгласно указанията, дадени в т. 12 от цитираното ТР това следва да стане
с осъдителен диспозитив. Предвид това ответникът следва да заплати направените от
заявителя разноски по ЧГд№***/2019г на ПРС съобразно изхода на делото. В
заповедното производство заявителят е направил разноски от 205лв. ,
представляващи платена ДТ от 25лв. И адвокатско възнаграждение от 180лв. Съдът
намира, че ответникът по делото следва да заплати напарвени
разноски по заповедното производство съобразно изхода на настоящото дело в
размер на 72.04лв.
С оглед изхода на настоящото дело на
основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да заплати на ищеца направените
по делото разноски съразмерно уважената част от иска. По настоящото дело ищецът
е направил разноски от 505лв., от които
25лв. Платена ДТ, 180лв. Платено адвокатско възнаграждение и 300лв. За
особен представител на отсъстващата ответница. Представен е списът
по чл.80 от ГПК.Следва ответникът да заплати на ищеца сумата от 208.89лв.
направени разноски съразмерно уважената част от иска.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.К.С. с ЕГН ********** *** съществуването на вземане на „Т. Б.»ЕАД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр.С., ***,
представлявано от Д. К. К. с Лнч ****** заедно с М. Сл. с Лнч
******, с процесуален представител адв.В.Г. от
*** за сумата 49.34лв./ четиридесет и
девет лева и тридесет и четири лева/ по договор от 19.04.2017г, ведно със
законната лихва от 21.07.2019г до окончателното изплащане, като за разликата до 119.28лв. ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията на „Т. Б.»ЕАД
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.С., ***, представлявано от Д.
К. К. с Лнч ****** заедно с М. С. с Лнч ******, с процесуален представител адв.В.Г.
от *** против М.К.С. с ЕГН ********** *** по чл.422 от ГПК за съществуване на
вземане на основание договор от 17.05.2017г като процесуално недопустима.
ОСЪЖДА М.К.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Т. Б.»ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявано от Д. К. К. с Лнч ******
заедно с М. С. с Лнч ****** сумата от 72.04лв. /седемдесет и два лева и четири стотинки/ направени
разноски по ЧГрД№ ***/2019г.съразмерно уважената част
на иска.
ОСЪЖДА М.К.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Т. Б.»ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявано от Д. К. К. с Лнч ******
заедно с М. С. с Лнч ****** сумата от 208.89лв. /двеста и осем лева и осемдесет и девет стотинки /
направени разноски съразмерно уважената част на иск по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ИИ