№ 128
гр. Пазарджик, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно
дело № 20255220200256 по описа за 2025 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
С жалбата си срещу Наказателно постановление № 21-0340-001752 от
15.04.2022г. на Началник РУ при ОДМВР Пазарджик, РУ Септември ,
жалбоподателят В. И. К., ЕГН ********** от с.Л., ул.“С. №2 твърди, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, като излага
конкретни доводи. Молбата е да бъде отменено обжалваното постановление.
Жалбоподателят не сочи нови сочи доказателства и претендира разноски.
За ответника Началник група при ОДМВР Пазарджик,сектор „Пътна
полиция“ не се явява процесуален представител.Постъпило е писмено
становище за неоснователност на жалбата, като моли да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение.
Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в
съвкупност, взе предвид следното:
На жалбоподателя В. К. е издадено обжалваното наказателно
1
постановление, при условията на чл.36ал.2 ЗАНН за това, че на 06.12.2021г.
около 22.10ч. с.Л., ул.“П.“ ,при управлението на личното си МПС лек
автомобил ... управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред –
със служебно прекратена регистрация на 23.11.2021г. , на основание
чл.143ал.10 ЗДвП, уведомена с Уведомление №16428/15.10.2021г. от ГФ на
21.11.2021г.
По случая е била образувана преписка за извършено престъпление по
чл.345ал.2 НК, като с постановление от 07.04.2022г. Районна прокуратура
Пазарджик отказва да се образува ДП. За нарушение на чл.140ал.1 ЗДвП е
наложена на В. И. К. глоба в размер на 200лв. и е лишена от правото да
управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175ал.3 предл. 1 ЗДвП.
Видно от приложено по делото Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 07.04.2022г. на Районна прокуратура Пазарджик,
преписка вх.№6571/2021, преписката е образувана с оглед евентуално за
престъпление по чл.345ал.2 НК, по повод на това, че при извършена проВ. от
полицейски служители при РУ Септември е установено,че на 06.12.2021г.
около 22.10ч. с.Л., ул.“П.“ В. К.,при управлението на собственото си МПС лек
автомобил ... управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред –
със служебно прекратена регистрация на 23.11.2021г. , на основание
чл.143ал.10 ЗДвП. Прието е от Районна прокуратура Пазарджик, че от
Гаранционен фонд са изпратили уведомително писмо до собственика, но
липсват данни, удостоверяващи връчването му на В. К..При тези фактически
данни от правна страна е приела РП Пазарджик липсата на субективния
елемент на престъплението по чл.345ал.2 НК.
По настоящето дело също не са събрани доказателства жалбоподателят
В. К. ,в качеството на собственик на лек автомобил ... да е получила
Уведомлението по чл.574ал.10 КЗ, а единствено, че е изпратено такова
уведомление .
Включително, налице е в преписката и писмо от сектор ПП при ОДМВР
Пазарджик до В. К., с уведомление за служебно прекратената регистрация от
Гаранционен фонд, но отново липсват доказателства това писмо да е
получено от жалбоподателя К., която да е запозната със съдържанието му.Ето
защо не може да се приеме, че жалбоподателят К. е била уведомена за това
обстоятелство, тъй като няма данни съобщението да достигнало до нея и да е
2
узнала за него, в какъвто смисъл са и доводите на защитата в хода на
съдебните прения .
От фактическа страна не се оспорва от жалбоподателя и Съдът приема
за доказано, че на 06.12.2021г. около 22.10ч. с.Л., ул.“П.“ В. К. е управлявала
собственото си МПС лек автомобил ... управлява МПС, което е било със
служебно прекратена регистрация на 23.11.2021г. , на основание чл.143ал.10
ЗДвП.
При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна
страна приема следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е
процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по
чл.59ал.2 ЗАНН . По същество Съдът намира жалбата за основателна.
Съдът на първо място счита ,че при съставяне на процесното НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Същото е издадено от компетентен орган , съобразно цитираната в
постановлението Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР и
съдържа необходимите реквизити по ЗАНН, в условията на отказ на прокурора
да образува наказателно производство, с оглед разпоредбата на чл.36ал.2
ЗАНН и препращане преписката на наказващия орган.
Изложените от наказващият орган обстоятелства позволяват на
жалбоподателя да разбере за какво точно е санкциониран. Спазени са и
сроковете по чл.34 ЗАНН, както и не е изтекла абсолютната давност за
административнонаказателно преследване. В този аспект са приложими
относимите разсъждения в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.
В него се посочва, че " понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида
давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административно наказателното правоотношение /чл. 34 от ЗАНН/, и
изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция /чл. 82 ЗАНН/. В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба,
аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната
давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3,
3
във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Т.е. налага се извода,
че относно давността за погасяване на наказателно преследване в случая се
прилагат сроковете, свързани с абсолютната давност по чл. 81 ал. 3 във връзка
с чл. 80, ал. 1 т. 5 от НК,във връзка с чл. 11 от ЗАНН – четири години и
половина .Тази давност не е настъпила, считано от датата на извършване
процесното нарушение – 06.12.2021г.
Правилно е посочена като нарушена нормата на чл.140ал.1 ЗДвП,
според която по пътищата се допускат за движение МПС, които освен че са с
регистрационни табели, са и регистрирани. Регистрацията от своя страна е
уредена и с Наредба I – 45/24.03.2000г., като една от хипотезите на служебно
прекратяване на регистрацията е тази по чл.143ал.10 ЗДвП. Правилно е
наложена санкция на основание чл.175ал.3 предл. 1 ЗДвП.
От правна страна обаче не се доказа от наказващия орган
жалбоподателят В. К. да е действала с пряк умисъл , съответно да е знаела,
че управлява процесното МПС, след като е със служебно прекратена
регистрация.
Според чл. 18б ал. 1 във вр. с чл.18т.2 от Наредбата № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
регистрацията на ППС се прекратява служебно в хипотезите на чл. 18б ал. 1
т.1 – 10 от цитираната наредба.
Според чл. 18б ал. 2 във вр. с чл.18б ал.2т.1,2 , 3 4 и 8, в тези хипотези се
уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра.
Хипотезата на служебно прекратяване на регистрация след уведомление от
Гаранционния фонд е визирана в чл.18б ал.1 т.8 . Т.е. в този случай
съответният орган е имал задължението да уведоми собственика на МПС,
посочен в регистъра. Както беше посочено, по делото липсват данни
собственикът В. К. да е получила Уведомление по чл.574ал.10 КЗ. Поради
това няма как да се приеме, че е знаела или е могла да узнае ,към датата на
вмененото и нарушение, че управлява служебно дерегистрирано МПС.
На второ място, с Тълкувателно постановление №2/05.04.2023г. на ОСС
на ВКС и П. и Втора колегия на ВАС постанови, че не се наказва с
4
предвиденото по чл.175ал.3 ЗДвП наказание водач, който управлява МПС,
чиято регистрация е била прекратена служебно на основание чл.143ал.10
ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС.
Относно субективната страна на това нарушение е прието, че
собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога
точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно
средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за
субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до
отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на
узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е
длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно
средство и с породените от нея правни последици. Действително
собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното
превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което
води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административно наказателна отговорност.
В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност -
за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно
превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо
обстоятелство, което принадлежи към състава на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява
резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за
служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва
както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство
не се дължи на непредпазливост. В тежест на наказващия орган е да установи
фактическите обстоятелства, обуславящи виновно поведение на нарушителя,
като елемент от състава на вмененото административно нарушение. В
настоящият случай това не беше сторено.Ето защо атакуваното
постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да се
възложат сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 400лв.
5
В тази връзка е представен договор/ и пълномощно/ за правна защита и
съдействие, в който е отбелязано обстоятелството, че жалбоподателят В. К. е
заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. на адв.Л. К..
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно.
Според чл. чл.18ал.4 от Наредба №1/2004г. за адвокатски възнаграждени
за адвокатска работа, вън от случаите по чл.18ал.2 от Наредбата, т.е. при
наложена освен имуществена санкция и лишаване от правоуправление на
МПС,възнаграждението е 500лв.
На жалбоподателя К. е наложено и наказание – лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, като с оглед на тази санкция се дължи
възнаграждението по чл.18ал.4 от Наредбата.
Воден от горното и на основание чл.63ал.2 т.1 ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 21-0340-001752 от 15.04.2022г.
на Началник РУ при ОДМВР Пазарджик,РУ Септември , с което на В. И. К.,
ЕГН ********** от с.Л., ул.“С. №2 е наложена глоба в размер на 200лв. и е
лишена от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Осъжда ОД МВР Пазарджик да заплати на В. И. К., ЕГН ********** от
с.Л., ул.“С. №2 сумата от 400лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6