Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                                          02.12.2019 г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Стела Караманова

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1525 по описа за 2019 г. и като обсъди:

 

Иск с правно основание чл.150 от СК.

  Постъпила е искова молба от Д.И.Д., в която моли  да се постанови решение, с което да бъде намален размерът на издръжката която заплаща  на децата: М.Д.Х. и А.Д. Халрибрям,  от 200 лв. на 140 лв. за всяко от тях, считано от завеждане на исковата молба.  Твърди, че  с Решение по гр. д № 222/2015 г. по описа на Асеновградския РС е бил осъден да заплаща на децата: М.Д.Х. и А.Д. Халрибрям, чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 200 лв. за всяко от децата, считано от 28.04.2015 г, която не изплащал редовно. След постановяване на съдебното решение, за ищеца са настъпили множество различни обстоятелства, които го поставили в невъзможност да заплаща занапред определения размер на издръжката. Здравословното му състояние се влошило, вече нямал постоянен трудов договор и постоянни доходи, имал ново семейство – за което следва също да се грижи. Ангажира писмени доказателства, претендира за разноски.

    В   постъпилия в предвидения за това  срок отговор ответникът,  счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че не е налице трайно изменение на обстоятелствата от определяне на издръжката, действително ищеца има ново семейство – но същия няма други деца, за които по закон му се вменява задължение да издържа. Оспорва твърденията на ищеца за настъпили множество различни обстоятелства, които го поставят в невъзможност да заплаща издръжката. Твърди, че са налице обстоятелства, които обосновават увеличение на издръжката от 200 лв. на 250 лв. за всяко от децата, тъй като разходите на същите са се увеличили, двамата често боледуват.  Заявява, че те разчитат на помощта на родителите на майката, тя живее в общинско жилище с децата – за което плаща наем и не притежава недвижимо имущество. Твърди, че бащата не заплаща редовно присъдената на децата издръжка, за което срещу него е било образувано НОХД.

  Предявява насрещен иск, с искане да бъде постановено от Съда решение, с което се измени-увеличи размера на присъдената издръжка, която Д.Д. е осъден да заплаща на децата: М. и А.Х. от 200 лева на 250 лева – за всяко от децата, начиная от датата на подаване на ИМ до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.

  В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещния иск Д.И.Д., които оспорва същия като неоснователен и недоказан. Заявява, че ищцата по насрещния иск не ангажира доказателства за получаваното от нея трудово възнаграждения, за заплащания от нея наем, както дали децата посещават училище или датско заведение. Отново заявява, че няма възможност да заплаща присъдената издръжка в размер на 200 лева, както и претендираната с насрещния иск. Ангажира доказателства, претендира за разноски.

          След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

С решение № 137 от 28.04.2015 г. постановено по гр.д. № 222/2015 г. е утвърдено постигнато споразумение между съпрузите, от което е видно че Д.И.Х. се е задължил да заплаща издръжка на децата си: М.Д.Х. и А.Д.Х., чрез тяхната майка и законен представител С.С.Х. в размер на 200 лв. месечно, до настъпване на законна причиня за нейното изменение или прекратяване. Ищецът е представил декларация от която е видно, че същия е сключил брак с Васка Василева, няма постоянен трудов договор, работи с прекъсване на срочни трудови договори, съпругата му работи почасово, не получава доходи от: свободни професии, наеми и хонорари, не притежава недвижими имоти /за което няма представени доказателства/.

От представения социален доклад се установява, че грижите за отглеждане и възпитание на децата лежат изцяло върху майката. Бащата не проявява заинтересованост към тях, не оказва никаква материална или емоционална подкрепа, като през последните години е прекъснал всякаква връзка с децата си.

Със заповед на Кмета на Община Асеновград на С.С.Х. е предоставено за ползване общинско жилище с площ 47.30 кв.м., за което е следвало да се сключи договор за наем – за определяне наемната цена /които не е представен/. От удостоверение на СОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ Асеновград е видно, че М.Д.Х. е ученичка във 2 а клас, дневна форма на обучение през учебната 2019 г./2020 г. От ДГ „Зорница“ Асеновград е  представено удостоверение, от което е видно че А.Д.Х. посещава ІІІ А подготвителна група. Представени са още: Постановление на РП Асеновград за спиране на наказателно производство по досъдебно производство срещу Д.Х.Д. и присъда по НОХД 964/2016 г. по описа на РС Асеновград – от която е видно, че същия е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като но осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнение на наложеното наказание за срок от три години, Медицинска документация за М.Х..*** е видно, че ищеца има сключен трудово договор с основно месечно възнаграждение 420 лв., а С.Х. получава средно месечно възнаграждение в размер на 1000 лева. 

От подробна лекарска диагноза за ищеца, издадена от Околийска клиника Дермщад-Диебург е видно, че Д.Д. за времето от 13.08.2019 г. до 29.08.2019 г. е бил на стационарно лечение, с посочена нетрудоспособност 8-10 седмици

  От показанията на свидетелката Галина Борисова Бутева – позната на страните, които съдът кредитира се установява, че Д. и майка му, както и новата му жена живеят и работят в Германия. В блока в които живее свидетелката е жилището на майката на Д., там често се получават различни съобщения за него. Преди около два години двамата се чули по телефона, свидетелката му казала че той трябва редовно да плаща издръжката за децата - тъй като съпругата му срещна много трудности сама да ги издържа. Децата се виждали баща си от около 5 години, сигурно вече не го познават. М. ходи на училище, а А. на детска градина. Майката и децата живеят в общинско жилище – за което плаща наем 50-70 лв. месечно, тя сама се грижи за издръжката на децата. С. е споделяла, че за децата финансови и морално и помагат нейните родители, налагало се е тя да иска малки суми назаем от свидетелката. Свидетелката знае, че от 2016 г. Д. не е плащал издръжка за децата, за което е бил осъждан, а за издръжката на всяко от децата месечно са необходими по 200-250 лв. Тъй като Д. плаща издръжката на децата, общината плаща на С. по 80 лв. на дете издръжка на месец.

От показанията на свидетелката Максиме Сали Х. – майка на С. и баба на децата М. и А., които съдът кредитира – тъй като същата често се грижи за тях и има преки впечатления от живота и издръжката им  се установява, че С. и децата живеят в общинско жилище под наем, за което тя плаща 50 лв. месечен наем. С. сама се грижи за децата, тя работи като инспектор в НАП, свидетелката и съпруга и се грижат за децата при необходимост, помагат с каквото могат на С.. Д. живее и работи в Германия, но не плаща издръжката на децата от години. Месечно за всяко от децата е необходима сумата по 250 лв. за цялостна издръжка, включваща: храна, дрехи обувки, лекарства. Децата се разболяват, миналата година А. е бил със счупен крак, а после е счупил и ръка,  М. получава кръвоизливи – което е наложило прегледи и лечение в болнично заведение, заплащане на изследвания и закупуване на лекарство – което струва 80 лв. за три месеца.

           От една страна от определянето размера на издръжката, до датата на подаване на исковата молба са изминали 4 години. Действително през същия са променени доходите, които получава ищецът, същия е бил временно нетрудоспособен за период от 8-10 седмици. Твърденията му са, че към настоящия момент те са намелели чувствително: получава 800 евро социална помощ, плаща 600 евро наем за квартира и само 200 евро му остават за други разходи – което твърдения останаха недоказани. Същевременно обаче, липсват твърдения или доказателства за трайно заболяване или друга причина, която да се отразява негативно на възможностите му да работи и да реализира доходи съобразно квалификацията си, които да не му позволят да заплаща издръжка на децата си, чрез ответницата. Твърдението му за прекратяване на постоянен трудов договор, по силата на който е получавал значително по-високо възнаграждение също остана недоказано. Същия се намира в трудоспособна възраст, следва да реализира поне средния доход за страна и осигурява част от издръжката на децата си.  Твърдението, че работи на срочни доходи и реализира по-нисък доход не съставлява изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК и не е основание за намаляване на размера й. Отделно от това, настоящият състав намира, че получаваното възнаграждение в по-нисък размер не е трайно – напротив, от показанията на свидетелите и представената медицинска документация за него се установява, че то е временно е се дължи на факта на временната му неработоспособност за период от 2 месеца /след оперативен/, а по принцип той е работил в строителството и. Твърденията на ищеца, че има ново семейство също остана недоказан, същия не е ангажирал доказателства в тази връзка, а и от  същите е видно, че има жена, но няма родени други деца от този брак, за които дължи издръжка в хепотезата на чл.143 от СК.

С оглед на всички изложени обстоятелства, настоящият състав приема, че ищецът разполага с възможност да изпълнява задължението си и да заплаща издръжка на децата М. и А. в размер от 200 лева месечно, като липсва трайно изменение на обстоятелствата, при които същият е определен, което изменение да обуславя определяне на по-нисък такъв. Ето защо предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По предявения насрещен иск за изменение/увеличение на присъдената издръжка на децата: според чл.142, ал.1 от СК размерът й следва да бъде определен според възрастта на ищците и техните нужди и възможностите на лицето, което я дължи. Децата М. и А. са съответно на 8 години и 5 години, посещават училище и детска градина. Установи се, че за М. /които е във втори клас/ са необходими средства за закупуване на храна, дрехи и обувки, учебни помагала, консумативи и други ежедневни разходи, присъщи за възрастта и. Въпреки, че А. не е ученик, а посещава детска градина за него са необходими също средства за месечната издръжка, включващи закупуване на: храна, дрехи и обувки, консумативи, заплащане такса за детска градина и други ежедневни разходи, присъщи за възрастта му.  Точният размер на ежемесечно необходимата им сума за задоволяване на горните потребности не може да бъде определен, още повече, че същия би могъл да се променя в зависимост от различните фактори, които влияят върху него. От показанията на разпитаните по делото свидетелки се установи, че за издръжка на всяко от децата са необходими по около 250 лв. на месец за задоволяване на потребностите им. Предвид това и на основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че размера на дължимата издръжка на децата е 250 лева на месец.  Действително ответникът е в трудоспособна възраст и не страда от заболяване, което му пречи да работи и съответно да получава възнаграждение за труда си, същия е бил временно нетрудоспособен, работи на срочни трудови договори – но следва да реализира поне среден месечен доход за страната и да осигурява част от издръжката за децата си. От ищците по насрещния иск не бяха ангажирани доказателства за получаваното от ответника месечно възнаграждение, както и дали същия може да дава претендираната издръжка от 250 лв. на месец за дете, без затруднение за същия.  Ответникът няма задължение за издръжка към друго ненавършило пълнолетие дете,  което му позволява да осигурява присъдената издръжка на децата в размер на 200 лв. месечно и няма да го затрудни, като майката на децата М. и А. – С., следва да поеме останалата част, както и непосредствените грижи по отглеждането им. Или предявения иск за увеличение на присъдената издръжка от 200 лв. на 250 лв. месечно ще следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

   Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р      Е      Ш      И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.И.Д., ЕГН ********** с адрес ***, против: М.Д.Х., ЕГН ********** и А.Д.Х., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител С.С.Х., ЕГН **********,***, за изменение на размера на издръжката, която заплаща по силата на съдебно решение № 137/28.04.2015 г. по гр. дело № 222/2015 г. по описа на Районен Съд - Асеновград от 200 лева (двеста), като бъде намален на 140 лева (сто и четиридесет), считано от 19.07.2019 г. – датата на постъпване на ИМ в съда .

 

   ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.С.Х., ЕГН **********, като майка и законен представител на: М.Д.Х., ЕГН ********** и А.Д.Х., ЕГН **********,***, против Д.И.Д., ЕГН ********** с адрес ***, за изменение/увеличение на присъдената издръжка, по силата на съдебно решение, постановено по гр.д.№ 222/2015 г. по описа на Асеновградския РС,  за децата М.Д.Х. и А.Д.Х.  от  200 (двеста) лева месечно и периодично, на 250 (двеста и петдесет) лева месечно и периодично, начиная от завеждане на иска 16.09.2019 г. до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва в/у всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното и изплащане.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си, а именно 02.12.2019 г. 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: