№ 1106
гр. Варна, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110203276 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба от „ДЖОЙ ТАКСИ” ООД, с управител
И.Д.А., против НП № 03-013632/14.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2 000 /две
хиляди / лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.
С депозираната пред съда жалба не се оспорва посочената фактическа обстановка
в НП и не се навеждат доводи за незаконосъобразност на същото. Излага се становище
за несправедлив размер на наложеното наказание, като се иска намаляване на
санкцията до минималния, предвиден в закона размер.
В съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Б., която в
съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано, предвид събраните по делото
доказателства. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство е разпитана в качеството на свидетел
актосъставителя Д.Д.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
1
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 11.03.2021 г., служители на ДИТ – Варна – св. Д., М.М. и М.Ж., извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – автомивка, находящ се в
гр. Варна, Гранд Мол, ул. Андрей Сахаров № 2, стопанисван от “Джой такси“ООД. В
хода на проверката, същите установили група лица да извършват трудова дейност на
обекта, а именно – почиствали автомобили с водоструйки респ. с прахосмукачки. Сред
тях било лицето А.Н.М. с ЕГН: **********, който декларирал, че полага труд в обекта
от 01.03.2021 г., на длъжност „автомияч“, с работно време от 08.45 до 17.00 ч. и
уговорено трудово възнаграждение от 960 лева.
Въз основа на изискани и представени от работодателя документи било
установено, че между „Джой такси“ ООД и лицето А.М. е сключен трудов договор №
19/11.03.2021 г., с който последният е назначен на длъжност „мияч на моторни
превозни средства“. Извършена е справка в информационния сервиз на НАП, въз
основа на която е установено, че цитираният трудов договор е изпратен за регистрация
след приключване на проверката от служителите на ДИТ.
При така установените факти, св. Д. съставила на дружеството-жалбоподател
АУАН за извършено нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ , въз основа на който е издадено
обжалваното НП, с което на основание чл. 414 ал.3 от КТ му е наложено
административно-наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/
лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. При формиране на фактическите
си изводи, съдът кредитира гласните доказателства, събрани чрез разпита на
актосъставителя като взе предвид, че същите кореспондират с писмените доказателства
по делото и са в логическа връзка с ценения доказателствен материал.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление НП № 03-013632/14.04.2021 г. е издадено от
2
компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, съгласно
чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, както и видно от копие на Заповед № 3-07280/03.08.2010 г. на
Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са
били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.1 от КТ работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите, а според нормата на чл. 63 ал.2 работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
Разпоредбата на чл. 62 ал.3 от КТ сочи, че в тридневен срок от сключването или
изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване
работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за
това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица
от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите
договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното
заверено уведомление.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал безспорно се
установява, че на 11.03.2021 г. в обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател,
лицето А.М. е престирало работна сила по трудова функция свързана с длъжността
„мияч на превозни средства“ въз основа на сключен трудов договор с въззивника. За
формиране на своите правни и фактически изводи съдът съобрази, както гласните
доказателства, събрани чрез разпита на актоъставителя и приобщените по делото
писмени такива - трудов договор с М. съотв извлечение от информационната система
на НАП относно датата и часа на регистрация на трудовия договор, въз основа на
уведомление по чл. 62 ал.4 от КТ.
Доказателственият материал в своята съвкупност сочи безспорно, че към
3
момента на извършване на проверката от служителите на ДИТ – Варна, а именно
трудовият договор с работника не е бил регистриран в НАП, с оглед на което е било
невъзможно същият да е бил снабден с копие от самото уведомление. Предвид
събраните по делото доказателства, съдът счита за безспорно установено и
обстоятелството, че на посочената дата М. е допуснат да извършва трудови функции
без да му е връчено копие от уведомлението до НАП. Така установените факти, не е
оспорват и от въззивника.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита че правилно и
законосъобразно АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност на
едноличното търговско дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ за
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Касае се
за формално нарушение, с допускането на което всякога се засягат обществените
отношения, които е призвана да гарантира нарушената правна норма. Не се
установяват и обстоятелства, които сочат липса на обществена опасност на
нарушението или явна незначителност на същата. Същевременно с факта на
допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции, към период, различен от
периода на регистриране на трудовия договор в ТД на НАП, се засягат осигурителните
му права, съотв. трудовите такива, досежно зачетения трудов стаж. Поради изложените
съображения, съдът счита, че случаят не се характеризира нито с малозначителност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, нито с „маловажност” по смисъла на чл. 415в от КТ.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е
завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретни обстоятелства.
По делото са налични единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, а
именно обстоятелството че нарушението е отстранено веднага след установяването му,
както и че уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е депозирано в законоустановения
тридневен срок от сключване на трудовия договор. С оглед на изложеното и предвид
фактът, че отсъстват данни за имущественото състояние на жалбоподателя, които да
бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че
административно наказание определено в минимален размер от 1500 лева би било
справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
4
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.
144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2
от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че процесуалният представител на въззиваемата страна е взел
участие в съдебното производство, същото е проведено в едно съдебно заседание,
съотв. делото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно в размер на сумата
от 100 /сто и двадесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от
ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно в размер на сумата от 75 /седемдесет и пет/
лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-013632/14.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на „ДЖОЙ ТАКСИ” ООД е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2
5
000 /две хиляди / лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера
на санкцията до сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ДЖОЙ ТАКСИ” ООД ДА ЗАПЛАТИ на ИА „ГЛАВНА
ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6