Решение по дело №1154/2019 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 декември 2019 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Велемира Денчева Димитрова
Дело: 20194210101154
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                480

 

                                  гр. Габрово 09.12.2019 год.

 

                            В      ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА  ДИМИТРОВА

                                                                                                                                          при секретаря ВИОЛИНА Т. като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 1154 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл. 79 ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че по силата на два сключени договора за заем : Договор за заем №223-ГБ- 22.08.2018г. и Договор за заем №229-ГБ-24.08.2018г., ответникът В.Г.В. е Заемополучател и Ипотекарен длъжник, а ответницата П.В.В. е Солидарен длъжник. Описаните договори за заем са прекратени едностранно от ищеца „Ново Финанс" ООД в качеството на заемодател, поради неплащане на задължения от страна на заемополучателя и ответник В.В., с писмо изх.№ 3/23.01.2019г. връчено лично на длъжника срещу подпис. След прекратяването са останали изискуеми и неплатени задължения, като се претендира ответниците да бъдат осъдени да ги заплатят на ищеца.

Твърди се, че вземанията произтичат от цитираните два договора за заем, сключени при Общи условия, при представен предварително Стандартен Европейски формуляр за информация за потребителските кредити.

Парично вземане по договор за заем №229-ГБ-24.08.2018г от 24.08.2018г. обезпечен с Договорна ипотека обективнрана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх.рег. №2406/24.08.2018г. дв.вх.рег.№ 2396, акт №172, том I, дело №1519, на Агенцията но вписвания, служба вписвания Габрово се състои от вземания за :

а) ГЛАВНИЦА: 21 500.00лв. (двадесет и една хиляди и петстотин лева) представляваща остатък от предоставената заемна сума по договор за заем №229-ГБ- 24.08.2018г. от 24.08.2018г.:

Съгласно договор за заем №229-ГБ-24.08.2018г от 24.08.2018г. ищецът предоставил на длъжника В.Г.В. сумата от 21 500.00лв (двадесет и една хиляди и петстотин лева) по посочени от заемополучателя банкови сметки, при фиксиран годишен лихвен процент - 25% (двадесет и пет процента).

 Длъжникът следвало да заплаща ежемесечно съгласно погасителен план към договора дължимата лихва и част от главницата с общ размер на месечната вноска от 631,05 лв. платими ежемесечно до 24-то число на месеца, като датата на първата вноска била 24.09.2018г. Длъжникът не извършил каквото и да е плащане до този момент. Съгласно чл. 2.7. от договора за заем при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо и Заемодателят Ново Финанс ООД, има право да прекрати договора за заем, като иска предсрочно погасяване на заемната сума.

С Изявление за прекратяване на договори за заем и покана за доброволно изпълнение с изх.№ 3/23.01.19г връчени лично срещу разписка на длъжника Ново Финанс ООД обявил предсрочна изискуемост на договора за заем поради неплащане на дължимите вноски съобразно чл.2.2. б."ж" чл.2.2. б."з" и чл.2.2.б."и" в сроковете определени в чл.2.2. б"ж" и чл.2.7. от договора, като прекратяването е считано от датата на получаване на поканата 23.01.2019г.

Ето защо ищецът претендира неплатена главница по договор за заем №229-ГБ- 24.08.2018г от 24.08.2018г. в размер на 21 500.00лв. (двадесет и една хиляди и петстотин лева).

б) ЛИХВА в размер на 25 % (двадесет и пет процента) на годишна база, съгласно текстовете на договор за заем №229-ГБ-24.08.2018г от 24.08.2018г., която към датата на прекратяване на договора е в размер на 2 269.44лв (две хиляди двеста шестдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки), изчислени върху остатъчната главница от 21 500.00лв.

Съгласно текстовете на чл.2.2. б. „ж" и б."з" от договора за заем №229-ГБ- 24.08.2018 от 24.08.2018г., страните са се споразумели че длъжника ще връща заемната сума ведно с Фиксиран годишен лихвен процент по заема: 25% (двадесет и пет процента). Годишния процент на разходите се равнява на дължимата лихва (25%) - Фиксирания лихвен процент се разпределя на равни месечни вноски и се дължи ежемесечно - до 24-то число на месеца, като лихва за изминалия период.

Към датата на прекратяване на договора дължимата от длъжника лихва съгласно текстовете на чл.2.2. б. „ж" и чл.2.2. б."з"и чл.2.2. б „и" от договора за заем №229-ГБ- 24.08.2018 от 24.08.2018г. е в размер на 2 269.44лв (две хиляди двеста шестдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки), върху остатъчната главница от 21 500.00лв., за периода от 24.8.2018г до 23.1.2019г.

в) Лихва за забава: договорена наказателна лихва за забава 5% (пет процента) на месечна основа съгласно текстовете на чл.2.6. и чл.2.8. от договор за заем №229-ГБ-24.08.2018г от 24.08.2018г., считано от датата на настъпване на забавата 24.8.2018г. до датата на прекратяване на договора 23.1.2019г. в общ размер на 4 371.67лв. (четири хиляди триста седемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки).

Съгласно текстовете на чл.2.6. и чл.2.8. от договор за заем №229-ГБ- 24.08.2018г от 24.08.2018г. страните са споразумели, че при забава в погасяването на дължимата вноска, заемодателят ще начислява наказателен лихвен процент в размер на 5% (пет процента) месечно, начислена върху остатъчната заемна сума.

г) неустоика: договорена неустойка в размер на 60% (шестдесет процента) от заемната сума, съгласно чл.2.7. от текстовете на договор за заем №229-ГБ- 24.08.2018г от 24.08.2018г. в размер на 12 900.00лв. (дванадесет хиляди и деветстотин лева)

Съгласно текстовете на чл. 2.7. от договора за заем №229-ГБ-24.08.2018г от 24.08.2018г. страните са се споразумели, че при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 (тридесет) дни, след изтичане срока за плащане определен в чл.2.2. б."3" от договора, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят освен правата по чл. 2.6. има право да прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на заемната сума по договор, ведно с неустойка в размер на 60% (шестдесет процента) от заемната сума.

С оглед на това ищецът претендира неустойка по чл.2.7. Договора в размер на 12 900.00лв. (дванадесет хиляди и деветстотин лева), представляваща 60% от остатъка от предоставената заемна сума (главница).

д) Ищецът претендира и за присъждане на законна лихва по договор за заем №229-ГБ-24.08.2018г от 24.08.2018г., върху главницата от 21 500лв. считано от датата на прекратяване на договора 23.01.2019г. до датата на депозиране на иска в размер на 842.08лв (осемстотин четиридесет и два лева и осем стотинки.

По договор за заем №223-ГБ-22.08.2018г от 22.08.2018г. обезпечен с Договорна ипотека обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ииотска вх.рег. №2406/24.08.2018г. дв.вх.рег.№ 2396, акт №172, гом I, дело №1519, на Агенцията по вписвания, служба вписвания Габрово, ищцовото дружество претендира за присъждане на :

а) ГЛАВНИЦА: 1 500.00лв (хиляда и петстотин лева) представляваща остатък от главница по чл.2.2. от договора за заем.

Съгласно чл.1.1. и чл.2.2. от договора за заем №223-ГБ-22.08.2018 сключен на 22.08.2018г. в гр.Габрово, „Ново финанс” ООД предоставили на длъжника В.Г.В. сумата от 1 500.00лв (хиляда и петстотин лева) в брой при подписване на договора, при фиксиран годишен лихвен процент 25% (двадесет и пет процента). Длъжникът следвало да заплаща ежемесечно съгласно погасителен план към договора дължимата лихва и част от главницата с общ размер на месечната вноска 44.03 лв. платими ежемесечно до 24-то число на месеца, като датата на първата вноска била 24.09.2018г. Длъжникът не е извършил каквото и да е плащане до момента. Тъй като съгласно чл.2.7. от договора за заем при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо Заемодателят ”Ново Финанс ООД, има право да прекрати договора за заем, като иска предсрочно погасяване на заемната сума. С Изявление за прекратяване на договори за заем и покана за доброволно изпълнение с изх.№ 3/23.01.19г връчени лично срещу разписка на длъжника на 23.01.2019г. ищецът обявил предсрочна изискуемост на договора за заем поради неплащане на дължимите вноски по чл.2.2. б."ж" чл.2.2. б."з" и чл.2.2. б."и" в сроковете определени в чл.2.2. б"ж" и чл.2.7. от договора. Договора се счита прекратен от датата на получаване покана 23.01.2019г.

По изложените съображения ищецът претендира за присъждане на  сумата1 500.00лв (хиляда и петстотин лева стотинки, представляваща неплатена главница по договор за заем №223-ГБ-22.08.2018 сключен на 22.08.2018г.

б) лихва в размер на 25 % (двадесет и пет процента) на годишна база, съгласно чл.2.2. б."Ж" от договор за заем №223-ГБ-22.028.2018 сключен на 22.08.2018г„ в размер към датата на прекратяване на договора от 158.33лв. (сто петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки), върху главница от 1 500.00лв.

Съгласно чл.2.2. б. „ж" и б."з" от договора, страните са се споразумели че длъжникът ще връща заемната сума ведно с фиксиран годишен лихвен процент по заема: 25% (двадесет и пет процента) Годишния процент на разходите се равнява на дължимата лихва (25%). Фиксираният лихвен процент се разпределя на равни месечни вноски и се дължи ежемесечно - до 24-то число на месеца, като лихва за изминалия период.

Към датата на прекратяване на договора дължимата от длъжника лихва съгласно чл.2.2. б. „ж" и чл.2.2. б."з"и чл.2.2. б „и" от договора за заем №223-ГБ- 22.08.2018 сключен на 22.08.2018г. е в размер на 158.33лв. (сто петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки), изчислена върху остатъчната главница от 1 500.00лв.

Съгласно текстовете на чл.2.6. и чл.2.8. от договора за заем №223-ГБ- 22.08.2018 страните са споразумели, че при забава в погасяването на дължимата вноска ГПР/лихва, заемодателят ще начислява наказателен лихвен процент в размер на 5% (пет процента) месечно, начислена върху заемната сума.

С оглед на това се претендира за присъждане на наказателна лихва за забава 305.00лв. (триста и пет лева), съгласно чл.2.6. и чл.2.8. от договора за заем №223-ГБ-22.08.2018 сключен на 22.08.2018г. изчислена към датата на прекратяване на договора 23.01,2019г.

г) неустойка: договорена неустойка в размер на 60% (шестдесет процента) от заемната сума, по чл.2.7. от договор за заем №223-ГБ-22.08.2018 сключен на 22.08.2018г. в размер на 900.00лв (деветстотин лева)

Съгласно чл.2.7. от договора за заем №223-ГБ-22.08.2018 сключен на 22.08.2018г. страните са се споразумели, че при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 (тридесет) дни, след изтичане срока за плащане определен в чл.2.2. б."3" от договора, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят освен правата по чл.2.6. има право да прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на заемната сума по договор, ведно с неустойка в размер на 60% (шестдесет процента) от заемната сума.

Ето защо ищецът претендира неустойка по чл.2.7. от договор за заем №223-ГБ- 22.08.2018. в размер на 900.00 лв (деветстотин лева), представляваща 60% от остатъка от предоставената заемната сума.

д) Законна лихва но договор за заем №223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г., върху главницата or 1 500.00лв считано от датата на прекратяване на договора 23.01.2019г. до датата на подаване на настоящото заявление в размер на 58.75лв. (петдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки.

С оглед на изложеното по- горе се прави искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищцовото дружество сумата от 44 805.27лв (четиридессг и четири хиляди осемстотин и пет лева и двадесет и седем стотинки), както следва: 1) Неплатена главница, представляваща остатъчна главница съгласно текстовете на чл.1.1. договор за заем №229-ГБ-24.08.2018 от 24.08.2018г. в размер на 21 500.00лв (двадесет и една хиляди и петстотин лева); 2) Лихва /ГПР/ по договор за заем №229-ГБ-24.08.2018 от 24.08.2018г. в размер на 2 269.44 лв. (две хиляди двеста шестдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки) съгласно чл.2.2. б. „ж" и б."з" от договора за заем; 3) Наказателна лихва в размер на 4 371.67лв. (четири хиляди триста седемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки) съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл.2.8. от договор за заем №229-ГБ-24.08.2018 от 24.08.2018г ; 4) Договорена неустойка в размер на 12 900.00лв. (дванадесет хиляди и деветстотин лева), съгласно текстовете на чл. 2.7. от договора за заем №229-ГБ-24.08.2018 от 24.08.2018г.; 5) Претендираме и законната лихва по договор за заем №229-ГБ- 24.08.2018 от 24.08.2018г , върху главницата от 21 500.00лв от датата на прекратяване на договора 23.01.2019г. до датата на подаване на настоящата искова молба в размер на 842.08лв. (осемстотин четиридесет и два лева и осем стотинки); 6) Неплатена главница, представляваща остатъчна главница съгласно текстовете на чл.1.1. договор за заем №223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г. в остатъчен размер на 1 500.00лв. (хиляда и петстотин лева); 7) Лихва /ГПР/ съгласно текстовете на чл.2.2. б. „ж" и б."з" от договор за заем №223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г. в размер на 158.33 лв. (сто и петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки); 8) Наказателна лихва в размер на 305.00лв. (триста и пет лева) съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл.2.8. от договор за заем №223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г; 9) Договорена неустойка: 900.00 лв (деветстотин лева), съгласно текстовете на чл. 2.7. от договора за заем №223-ГБ- 22.08.2018 от 22.08.2018г.; 10) Претендираме и законната лихва по договор за заем върху главницата от 1 500.00лв, считано от датата на прекратяване на договора 23.01.2019г. до датата на подаване на настоящата искова молба в размер на 58.75лв. (петдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки); Претендираме и законната лихва върху главниците по двата договора за заем от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задълженията. Моля, да ни бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски по настоящото производство и адвокатско възнаграждение.

В законния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

От страна на ищеца, като доказателство за твърденията му са представени Договор за заем  и погасителен план №229-ГБ-24.08.2018 от 24.08.2018г.,Платежни нареждания за заплатени суми по договор №229-ГБ-24.08.2018 от 24.08.2018г., Договор за заем и погасителен план №223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г., Разписка за платена сума към договор №223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г.,Нотариален акт за договорна ипотека, Счетоводна справка за неплатени задължения и дължими суми (лихви и неустойки) към договор 229-ГБ-24.08.2018 от 24.08.2018г., Счетоводна справка за неплатени задължения и дължими суми (лихви и неустойки) към договор №223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г., Справки за дължими законни лихви, Уведомление за прекратяване на договори - 2 бр

От представените писмени доказателства се установяват изложените в исковата молба твърдения относно сключването на Договор за заем  № 229-ГБ-24.08.2018 от 24.08.2018г. и Договор за заем № 223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г. По всеки от договорите заемодател е ищецът „Ново Финанс” ООД, а заемополучател -  ответникът В.Г.В., като съпругата му  П.В.В. се е задължила по двата договора като солидарен длъжник.

Вземанията на  „Ново Финанс” ООД по двата договора са обезпечени посредством учредяване на договорна ипотека, видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 538,том ІІІ,рег. № 5172,дело 280/2018г. на нотариус Пламен Коев с район на действие  района на Габровски РС. Ипотекарен длъжник по договора е ответникът В.Г.В., а съпругата му П.В.В. е дала съгласие за учредяване на ипотеката.

Съгласно Договор за заем  № 229-ГБ-24.08.2018 от 24.08.2018г. заемодателят Ново Финанс ООД е предоставил на заемополучателя В.Г.В. сумата от 21 500.00 лв. за срок от 60 месеца с крайна дата на издължаване  24.08.2023г., при фиксиран лихвен процент 25%, което е и ГПР по договора. Неразделна част от същия е и погасителен план, съгласно който заемодателят следва да изплати задължението си на 60 равни месечни вноски в размер на 631.05 лева с падеж 24-то число на месеца, считано от 24.09.2018г. При забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо и Заемодателят Ново Финанс ООД, има право да прекрати договора за заем, като иска предсрочно погасяване на заемната сума.

Заемната сума в размер на 21 500.00 лева  съгласно договора следва да се предостави на заемателя както следва :  5 398.61 лева  - чрез превод по посочена в договора банкова сметка ***.39 лева ще бъде прихваната за  погасяване на стари задължения на заемателя към заемодателя по Договор за заем  № 99-ГБ-23.10.2017 от 23.10.2017г. и Договор за заем  № 100-ГБ-24.10.2017 от 24.10.2017г.

По делото е приложено Изявление за прекратяване на договори за заем и покана за доброволно изпълнение с изх.№ 3/23.01.19г, адресирано до длъжника В.Г.В. и солидарния длъжник П.В.В. и връчено лично срещу разписка на В.В., с което „Ново Финанс” ООД обявил предсрочна изискуемост на договора за заем поради неплащане на дължимите вноски, считано от датата на получаване на поканата - 23.01.2019г.

Според твърдението на ищеца, което не е оспорено от ответниците по Договор за заем  № 229-ГБ-24.08.2018 от 24.08.2018г. не са извършвани никакви погашения.

Съгласно чл.2.2. б. „ж" и б."з" от договора за заем №229-ГБ- 24.08.2018 от 24.08.2018г., към датата на прекратяване на договора дължимата от длъжника лихва е изчислена от заемодателя в размер на 2 269.44лв, върху остатъчната главница от 21 500.00 лв., за периода от 24.8.2018г до 23.01.2019г.

Съгласно чл.2.6. и чл.2.8. от договор за заем №229-ГБ- 24.08.2018г от 24.08.2018г. страните са споразумели, че при забава в погасяването на дължимата вноска, заемодателят ще начислява наказателен лихвен процент в размер на 5% (пет процента) месечно, начислена върху остатъчната заемна сума. Така уговорената наказателна лихва е начислена от заемодателя считано от датата на настъпване на забавата 24.8.2018г. до датата на прекратяване на договора 23.1.2019г. в общ размер на 4 371.67лв.

Съгласно чл. 2.7. от договора за заем №229-ГБ-24.08.2018г от 24.08.2018г. страните са се споразумели, че при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 (тридесет) дни, след изтичане срока за плащане определен в чл.2.2. б."3" от договора, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят освен правото по чл. 2.6. да начисли наказателна лихва върху цялата остатъчна главница има право да прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на заемната сума по договора, ведно с неустойка в размер на 60% (шестдесет процента) от заемната сума.

С оглед на това ищецът е начислил и претендира неустойка в размер на 12 900.00лв. (дванадесет хиляди и деветстотин лева), представляваща 60% от остатъка от предоставената заемна сума (главница).

По втория сключен между страните договор за заем с №223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г. заемодателят Ново Финанс ООД е предоставил на заемополучателя В.Г.В. сумата от 1 500.00 лв. за срок от 60 месеца с крайна дата на издължаване  24.08.2023г., при фиксиран лихвен процент 25%, което е и ГПР по договора. Неразделна част от същия е и погасителен план, съгласно който заемодателят следва да изплати задължението си на 60 равни месечни вноски в размер на 44.03 лева с падеж 24-то число на месеца, считано от 24.09.2018г. При забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо и Заемодателят Ново Финанс ООД, има право да прекрати договора за заем, като иска предсрочно погасяване на заемната сума.

Заемната сума в размер на 1 500.00 лева  съгласно разписка от 22.08.2018г.  е получена от заемателя В.В..

По делото е приложено Изявление за прекратяване на договори за заем и покана за доброволно изпълнение с изх.№ 3/23.01.19г, адресирано до длъжника В.Г.В. и солидарния длъжник П.В.В. и връчено лично срещу разписка на В.В., с което „Ново Финанс” ООД обявил предсрочна изискуемост на договора за заем поради неплащане на дължимите вноски, считано от датата на получаване на поканата - 23.01.2019г.

Според твърдението на ищеца, което не е оспорено от ответниците, по Договор за заем  № №223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г. не са извършвани никакви погашения.

Съгласно чл.2.2. б. „ж" и б."з" от договора за заем №223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г. от 22.08.2018г., към датата на прекратяване на договора дължимата от длъжника лихва е изчислена от заемодателя в размер на 158.33лв, върху остатъчната главница от 1 500.00 лв., за периода от 24.8.2018г до 23.01.2019г.

Съгласно чл.2.6. и чл.2.8. от договор за заем №223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г. от 22.08.2018г. страните са споразумели, че при забава в погасяването на дължимата вноска, заемодателят ще начислява наказателен лихвен процент в размер на 5% (пет процента) месечно, начислена върху остатъчната заемна сума. Така уговорената наказателна лихва е начислена от заемодателя считано от датата на настъпване на забавата 24.8.2018г. до датата на прекратяване на договора 23.01.2019г. в общ размер на 305.00 лв.

Съгласно чл. 2.7. от договора за заем №223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г. от 22.08.2018г. страните са се споразумели, че при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 (тридесет) дни, след изтичане срока за плащане определен в чл.2.2. б."3" от договора, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят освен правото по чл. 2.6. да начисли наказателна лихва върху цялата остатъчна главница има право да прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на заемната сума по договора, ведно с неустойка в размер на 60% (шестдесет процента) от заемната сума.

С оглед на това ищецът е начислил и претендира неустойка в размер на 900.00лв., представляваща 60% от остатъка от предоставената заемна сума (главница).

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното :

Относно Договор за заем  № 229-ГБ-24.08.2018 от 24.08.2018г.:

От събраните по делото доказателства се установява, че е възникнало валидно  облигационно правоотношение между ответниците, в качеството на заемател и солидарен длъжник и „Ново Финанс” ООД, в качеството на заемодател, като по делото няма спор, че заемодателят е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на заемателя уговорената сума в размер на 21 500 лв. Договорът е сключен при Общи условия и попада в приложното поле на Закона за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите

С получаването на заемната сума за заемателя е възникнало задължението да върне главницата, като и да заплати дължимата възнаградителна лихва от 25% на 60 равни месечни вноски съобразно погасителен плен, неразделна част от договора.

По делото няма спор, че заемателят не е заплатил нито една от погасителните вноски.

С неплащането на първата от вноските на посочения в договора падеж -24.09.2018г. ответникът В. е изпаднал в забава, с оглед на което и на осн. чл.2.6 от договора заемателят е започнал ежемесечно да му  начислява наказателна лихва от 5% и то не само върху просрочената главница, а върху цялата остатъчна главница от 21 500 лева, независимо, че падежът на цялото задължение не е настъпил. По този начин лихвата за забава от 5% в общ размер на 4 371.67 лева, е начислена и върху непадежиралите вноски по главницата за период от 122 дни- до датата на прекратяване на договора. Съдът намира, че клаузата на чл.2.6 от Договор за заем  № 229-ГБ-24.08.2018 от 24.08.2018г., въз основа на която е извършено описаното начисление на наказателна лихва  има неравноправен характер съобразно чл.143 т.5 от ЗЗП и поради това е нищожна на осн. чл. 40 от ЗКНИП във вр. с чл.146 от ЗЗП. По изложените съображения, в тази му част предявеният иск с основание чл. 79 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

 Неизпълнението по от страна на заемателя по Договор за заем  № 229-ГБ-24.08.2018  е продължило до 23.01.2019г., на която дата заемодателят е упражнил правото си по чл. 2.7 от Договора да го прекрати като обяви вземането  си за предсрочно изискуемо. Изявлението за прекратяване на договора  получено лично от заемателя на 23.01.2019г., от която дата договорът е едностранно прекратен.

 С оглед на горното и на осн. чл. 2.1 от Договора ответникът В.В. в качеството на заемател дължи на ищеца „Ново Финанс” ООД сумата от 21 500 лева представляваща главница по Договор за заем  № 229-ГБ-24.08.2018 от 24.08.2018г.

На осн. чл.2.2 б.”ж” от Договора, за времето на действието му  от 24.08.2018г. до датата на прекратяването му 23.01.2019г.  заемополучателят дължи годишна лихва от 25% върху главницата от 21 500 лева. този размер на лихвата е определен от страните в съответствие с чл. 9 от ЗЗД и не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави, както и на чл.29ал. 9 и 10 от ЗКНИП,  поради което съдът намира  иска на  „Ново финанс” ООД за основателен в частта му досежно присъждането на сумата от 2 269.44 лева договорна лихва върху главницата от 21 500 лева за периода 24.08.2018г.- 23.01.2019г. 

Във връзка с прекратяването на договор за заем  № 229-ГБ-24.08.2018 поради неизпълнение от страна на длъжника, заемодателят е упражнил правото си по чл. 2.7 от Договора като е начислил на  заемателя неустойка в размер на 60 % от главницата в размер на 12 900 лева.

Доколкото като компенсация за забавата на длъжника в договора е предвидено начисляване на наказателна лихва, следва да се счита, че неустойката от 60 % от главницата е предвидена да обезщети други вреди на заемодателя, различни от забавата, като например пропуснатите приходи от договорната лихва до края на срока на договора. Съгласно ТР №3/27.03.2019г. на ОСГК на ВКС на РБ обаче,  при обявяване на предсрочна изискуемост вземането на кредитора по договора за заем следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Т.е.  при обявяване на предсрочна изискуемост кредитополучателят губи преимуществото на срока при погасяване на задължението, но също така се преустановява и ползването на паричния ресурс, поради което той не дължи на заемодателя възнаграждение за ползването му след обявяването на предсрочната изискуемост.

В настоящото производство не се събраха доказателства за други вреди които са настъпили за заемодателя в резултат на прекратяването на договора.

Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Следва да се има предвид обаче, че вземането на заемодателя по  сключения договор за заем е обезпечено и с договорна ипотека, което е гаранция за неговото реализиране.

В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения

 С оглед на изложеното съдът намира, че клаузата  на чл. 2.7 от Договор за заем  № 229-ГБ-24.08.2018 от 24.08.2018г., в която е предвидено начисляване на неустойка в размер на 60% върху неизплатената главница в случай на предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на заемателя е нищожна на осн. чл. 40 от ЗКНИП във вр. с чл.146 от ЗЗП.

По изложените съображения, в тази му част предявеният иск с основание чл. 92 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

Във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост на вземането по цитирания по- горе договор за заем, от страна на заемодателя се претендира присъждане на законна лихва в размер на 842.08 лева начислена върху главницата от 21 500 лева за периода  от 23.01.2019г. до предявяването на настоящия иск  на 12.06.2019г. 

Претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

Относно Договор за заем  № 223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г.:

От събраните по делото доказателства се установява, че е възникнало валидно  облигационно правоотношение между ответниците, в качеството на заемател и солидарен длъжник и „Ново Финанс” ООД, в качеството на заемодател, като по делото няма спор, че заемодателят е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на заемателя уговорената сума в размер на 1 500 лв. Договорът е сключен при Общи условия и попада в приложното поле на Закона за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите

С получаването на заемната сума за заемателя е възникнало задължението да върне главницата, като и да заплати дължимата възнаградителна лихва от 25% на 60 равни месечни вноски съобразно погасителен плен, неразделна част от договора.

По делото няма спор, че заемателят не е заплатил нито една от погасителните вноски.

С неплащането на първата от вноските на посочения в договора падеж -24.09.2018г. ответникът В. е изпаднал в забава, с оглед на което и на осн. чл.2.6 от договора заемателят е започнал ежемесечно да му  начислява наказателна лихва от 5% и то не само върху просрочената главница, а върху цялата остатъчна главница от 1 500 лева, независимо, че падежът на цялото задължение не е настъпил. По този начин лихвата за забава от 5% в общ размер на 305.00 лева, е начислена и върху непадежиралите вноски по главницата за период от 122 дни- до датата на прекратяване на договора. Съдът намира, че клаузата на чл.2.6 от Договор за заем  № 223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г., въз основа на която е извършено описаното начисление на наказателна лихва  има неравноправен характер съобразно чл.143 т.5 от ЗЗП и поради това е нищожна на осн. чл. 40 от ЗКНИП във вр. с чл.146 от ЗЗП. По изложените съображения, в тази му част предявеният иск с основание чл. 79 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

 Неизпълнението по от страна на заемателя по Договор за заем  № 223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г.  е продължило до 23.01.2019г., на която дата заемодателят е упражнил правото си по чл. 2.7 от Договора да го прекрати като обяви вземането  си за предсрочно изискуемо. Изявлението за прекратяване на договора  получено лично от заемателя на 23.01.2019г., от която дата договорът е едностранно прекратен.

 С оглед на горното и на осн. чл. 2.1 от Договора ответникът В.В. в качеството на заемател дължи на ищеца „Ново Финанс” ООД сумата от 1 500 лева представляваща главница по Договор за заем  № 223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г.

На осн. чл.2.2 б.”ж” от Договора, за времето на действието му  от 24.08.2018г. до датата на прекратяването му 23.01.2019г.  заемополучателят дължи годишна лихва от 25% върху главницата от 1 500 лева. Този размер на лихвата е определен от страните в съответствие с чл. 9 от ЗЗД и не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави, както и на чл.29 ал. 9 и 10 от ЗКНИП,  поради което съдът намира  иска на  „Ново финанс” ООД за основателен в частта му досежно присъждането на сумата от 158.33 лева договорна лихва върху главницата от 1 500 лева за периода 24.08.2018г.- 23.01.2019г. 

Във връзка с прекратяването на договор за заем  № 223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г. поради неизпълнение от страна на длъжника, заемодателят е упражнил правото си по чл. 2.7 от Договора като е начислил на  заемателя неустойка в размер на 60 % от главницата в размер на 900 лева.

Доколкото като компенсация за забавата на длъжника в договора е предвидено начисляване на наказателна лихва, следва да се счита, че неустойката от 60 % от главницата е предвидена да обезщети други вреди на заемодателя, различни от забавата, като например пропуснатите приходи от договорната лихва до края на срока на договора. Съгласно ТР №3/27.03.2019г. на ОСГК на ВКС на РБ обаче,  при обявяване на предсрочна изискуемост вземането на кредитора по договора за заем следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Т.е.  при обявяване на предсрочна изискуемост кредитополучателят губи преимуществото на срока при погасяване на задължението, но също така се преустановява и ползването на паричния ресурс, поради което той не дължи на заемодателя възнаграждение за ползването му след обявяването на предсрочната изискуемост.

В настоящото производство не се събраха доказателства за други вреди които са настъпили за заемодателя в резултат на прекратяването на договора.

Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Следва да се има предвид обаче, че вземането на заемодателя по  сключения договор за заем е обезпечено и с договорна ипотека, което е гаранция за неговото реализиране.

В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения

 С оглед на изложеното съдът намира, че клаузата  на чл. 2.7 от Договор за заем  № 223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г., в която е предвидено начисляване на неустойка в размер на 60% върху неизплатената главница в случай на предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на заемателя е нищожна на осн. чл. 40 от ЗКНИП във вр. с чл.146 от ЗЗП.

По изложените съображения, в тази му част предявеният иск с основание чл. 92 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

Във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост на вземането по цитирания по- горе договор за заем, от страна на заемодателя се претендира присъждане на законна лихва в размер на 58.75 лева начислена върху главницата от 1.500 лева за периода  от 23.01.2019г. до предявяването на настоящия иск  на 12.06.2019г. 

Претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

 Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част на исковете в размер на 2 968.46 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                   Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН **********, с адрес *** и П.В.В., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на НОВО ФИНАНС" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. ”Иван Страцимир” №2, представлявано от Борислав Кирилов Пантелеев, по Договор за заем № 229-ГБ-24.08.2018 от 24.08.2018г. сумата 21 500 лева /двадесет и една хиляди и петстотин лева/ главница, ведно със законната лихва считано от 12.06.2019г,  сумата  2 269.44 лева / две хиляди двеста шестдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/ договорна лихва за периода 24.08.2018г. – 23.01.2019г. и сумата 842.08 лева / осемстотин четиридесет и два лева и осем стотинки/ лихва за забава върху главницата от 21500 лева за периода 23.01.2019г. – 12.06.2019г., на осн. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ иска на НОВО ФИНАНС" ООД, с ЕИК ********* против В.Г.В., ЕГН ********** и П.В.В., ЕГН ********** за солидарно заплащане на сумата 4 371.67 лева / четири хиляди триста седемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ наказателна лихва за забава за периода 23.09.2018г. – 23.01.2019г. и на сумата 12 900.00 лева / дванадесет хиляди и деветстотин лева/ – неустойка, по Договор за заем № 229-ГБ-24.08.2018 от 24.08.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН **********, с адрес *** и П.В.В., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на НОВО ФИНАНС" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. ”Иван Страцимир” №2, представлявано от Борислав Кирилов Пантелеев, по Договор за заем № 223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г., сумата 1 500 лева / хиляда и петстотин лева/ главница, ведно със законната лихва считано от 12.06.2019г,  сумата  158.33 лева / сто петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ договорна лихва за периода 24.08.2018г. – 23.01.2019г. и сумата 58.75 лева / петдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ лихва за забава върху главницата от 1500 лева за периода 23.01.2019г. – 12.06.2019г., на осн. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ иска на НОВО ФИНАНС" ООД, с ЕИК ********* против В.Г.В., ЕГН ********** и П.В.В., ЕГН ********** за солидарно заплащане на сумата 305.00 лева /триста и пет лева/ наказателна лихва за забава за периода 23.09.2018г. – 23.01.2019г. и на сумата 900.00 лева / деветстотин лева/– неустойка, по Договор за заем № 223-ГБ-22.08.2018 от 22.08.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

 

 ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН **********, с адрес *** и П.В.В., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на НОВО ФИНАНС" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. ”Иван Страцимир” №2, представлявано от Борислав Кирилов Пантелеев по делото разноски в размер на 2 968.46 / две хиляди деветстотин шестдесети  осем лева и четиридесет и шест стотинки/, съобразно уважената част на иска, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

Препис от решението да бъде връчен на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ  :