Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260011 / 19.01.2022 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На двадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар
Геновева Стойчева
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско
дело номер 126 по описа за 2021 година, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.410 ал.1 т.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД от ЗАД „Алианц
България" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ***************************,
представлявано от изпълнителните директори О. Ц. П. и А. Б. А.; против В.Й.Х. с
ЕГН ********** ***.
Ищецът
твърди, че на **.**.**** г., около 00.35 часа в гр. Х., на кръстовището на ** ********
и ** „********", ответницата при управление на лек автомобил /л.а./ „***
****" с ДК № ** **** **, поради неспазване на пътен знак Б2 - Стоп и
отнемане на предимство, реализирала пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с правилно
движещия се товарен автомобил /т.а./ „**** *****" с ДК № ** **** **,
собственост на „Алианц Лизинг България" АД и управляван от М.П.П., като
виновно му причинила вреди. За същото бил съставен протокол за ПТП № 1624068/**.**.****
г., в който било отразено, че вината за произшествието е единствено на
ответницата, за което й бил съставен АУАН № 006550 от същата дата. В резултат
на настъпилото ПТП на т.а. били причинени множество увреждания, както следва:
предно стъкло, фар блок комбинирани светлини - преден ляв, броня облицовка -
предна, калници - преден ляв и преден десен, радиатор воден, шенкел ляв, греда
между роговете и други. Към момента на настъпването му, увреденият т.а. имал
сключена застраховка „Автокаско" при ищеца, съгласно застрахователна
полица № 17-0300/ 378/5000502 за срок от една година, валидна за периода от
10.04.2017 г. до 09.04.2018 г. При ищеца постъпило уведомление за настъпилата
щета с искане за опис и оценка на щетите на увредения автомобил и изплащане на
застрахователно обезщетение. Образувана била щета под № 0300/17/777/ 503810,
извършен бил оглед на застрахования автомобил от експерти на дружеството,
описани били повредите, причинени при ПТП, след което била направена оценка, че
ремонтът надвишава 70% от стойността на автомобила, поради което щетата е
призната за тотална. По сравнителна експертна оценка, действителна стойност на
автомобила 16 937,49 лв., за разходи за транспортиране, съхраняване и
разпореждане със запазените части на МПС - 846,87 лв. или сума за изплащане 16
090,67 лева. Ищецът извършил прихващане с дължимите 3-та и 4-та вноска по
полицата, всяка от които в размер на 380,62 лева. Останалата сума от дължимото
обезщетение за тоталната щета, в размер на 15 329,38 лева била заплатена от
него на собственика „Алианц Лизинг България" АД, по банков път, видно от
преводно нареждане № 15347094/18.10.2017 г., а автомобилът бил с прекратена
регистрация, считано от 14.09.2017 г. От сервиз Фулда-България ООД били
извършени действия по демонтиране на увредени елементи от т.а. за допълнителен
оглед, като за тази услуга било направено плащане от ищеца в размер на 245
лева, видно от документ № 15403264/ 25.10.2017 г. Към момента на настъпване на
процесното ПТП л.а. „*** ****" с ДК № ** **** ** нямал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност", което било видно от справка от
Информационния център към Гаранционен фонд. След изплащането на обезщетението,
на основание чл.410 ал.1 т.1 от КЗ, ищецът встъпвал в правата на застрахования
за възстановяване на изплатеното обезщетение, срещу причинителя на вредата, до
размера на обезщетението, заедно с обичайните разноски, направени за неговото
определяне или общо за сумата от 15 955 лв. С писмо изх. № 310-03-5701/ 01.08.2018
г., ищецът предявил регресните си права по щета № 0300/ 17/ 777/ 503810. С
уведомление с вх. № 200-00- 3585/ 27.08.2018 г. ответницата потвърдила, че е
получила това писмо на 13.08.2018 г., при което тя дължала и мораторна лихва
върху претендираната главница за периода от 27.08.2018 г. (десет дни след получаване
на регресната покана) до 12.03.2020 г. в размер на 2 499,82 лева и 833,27 лева за
периода от 14.07.2020 г. до 17.01.2021 г. Въпреки отправената покана за
доброволно изпълнение, до предявяване на иска дължимата сума не била изплатена,
поради което за ищеца налице бил правен интерес от предявяване на настоящата
претенция по съдебен ред.
Предвид
изложеното ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответницата да му заплати следните суми:
- 15 955 лева главница,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени
вреди и обичайните разноски за неговото определяне, в резултат на гореописаното
ПТП, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане;
- 2 499,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
27.08.2018 г. (след изтичане на десетдневния срок за доброволно изпълнение) до
12.03.2020 г., върху главницата;
- 833,27 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 14.07.2020 г. до 17.01.2021 г., върху главницата;
и
- направените по делото съдебни
разноски и адвокатско възнаграждение.
Тези
искания се поддържат от пълномощник – адвокат на ищеца в допълнителни писмени
становища по делото и лично в открито съдебно заседание.
Ответницата депозира
отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените искове за допустими, но за неоснователни, като ги
оспорва изцяло по основание и размер, както и оспорва основанието и наличието
на правен интерес за ищеца от водене на исково производство. Оспорва всички
твърдения на ищеца по основанието на предявената претенция, в т.ч. и относно
нанесените по автомобила вреди в посочения обем, тъй като по делото не били представени
доказателства в тяхна подкрепа. Не се представяли безспорни доказателства за
наличие на виновно поведение на ответницата, при което тя възразява, че няма
вина за настъпилото ПТП. В случая не било изследвано подробно поведението на
водача П. и други относими обстоятелства. Така неизяснен бил механизмът на ПТП
и не се установявало наличието на всички елементи от деликтната отговорност на
ответницата, а именно - противоправно и виновно извършено деяние, от което да
са причинени материалните вреди на процесния т.а., както и поведението на същия
при настъпилото събитие. Представеният протокол за ПТП бил официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползвал с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП, мястото и датата на
съставяне на документа, т.е. с материална доказателствена сила се ползвало и
констатираното положение на участниците в ПТП, заварено от длъжностното лице на
мястото и отразено в съставената от него схема на произшествието. Същият обаче
не се ползвал с материална доказателствена сила по отношение на механизма на
настъпване на ПТП. Предвид изложеното, ответницата оспорва протокола за ПТП,
относно механизма и причините за ПТП. За нея налице било налице „случайно
деяние", по смисъла на чл.15 от НК, тъй като не било доказано виновното й
поведение като водач на МПС. Ответницата оспорва настъпването на твърдените в
исковата молба материални вреди по процесния т.а. в пълния посочен обем от
настъпилото застрахователно събитие, за което не се представяли доказателства.
В протокола за ПТП се сочели значително по-малко вреди от тези в описа на щета,
според който пък детайлите не били представени за оглед. При изплащане на
застрахователно обезщетение за възстановяване на нанесените имуществени вреди
следвало да бъдат взети предвид само онези вреди, които са пряка и
непосредствена последица от виновното поведение на водача и настъпилото
събитие. Ответницата оспорва исковата претенция и по размер, т.к.
претендираният размер бил завишен и не кореспондирал с реалния обем на
причинените имуществени вреди по процесния т.а. По случая било образувано досъдебно
производство /ДП/ № 532/2017 г. по описа на РУ - Хасково при ОДМВР - Хасково.
По същото били извършени експертизи, определящи реалната пазарна стойност на
щетите по двата автомобила, като за т.а. били в размер на 14 507 лева.
Ответницата прави възражение, да се намали отговорността й, поради наличие на
съпричиняване на вредите от страна на трето лице - М.П.П., водач на процесния
т.а., който допринесъл с действията си за вредоносния резултат. Посочените
експертизи установявали, че скоростта на управлявания от ответницата л.а. е
била в рамките на законово допустимата (31 км/ч) за населеното място; а
скоростта, с която бил управляван т.а. била превишена (57 км/ч), като ако
последната била в рамките на законово установената (50 км/ч), то енергията на
удара щяла да бъде значително по-малка, респ. щетите по т.а. също. Така се
налагал изводът, че водачът П. е управлявал процесния т.а. в нарушение разпоредбата
на чл.21 ал.1 от ЗДвП - с превишена за населеното място скорост. Действията му
били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите последици, респ.
причинените имуществени вреди.Същият имал обективна възможност да управлява
т.а. с разрешена скорост, с която дори и да реализира ПТП, то имуществените
вреди са щели да бъдат значително по-малко. Съпричиняващото деяние за разлика
от деликта не бил нужно да е противоправно или да се изразява в нарушение на
императивна законова разпоредба - ППВС № 17/63 година. Достатъчно било
обстоятелството, че в пряка връзка с определено рисково поведение на
пострадалия или трето лице са настъпили вреди от деликт. Всички тези факти
следвало да бъдат отчетени при реализиране гражданската отговорност на виновния
за ПТП водач на МПС. Предвид на това, причинените имуществени вреди, респ.
исковата претенция, следвало да бъдат намалени с 50%, поради наличие на принос
наполовина от трето лице. Освен изложеното следвало да се отбележи, че
първоначалният удар, след реализиране на ПТП, на т.а. бил в метален контейнер
за смет, на колела, с объл капак, тип "бобър" с обем 1100 л, което
било установено още с огледа на местопроизшествие, който контейнер не бил
поставен на уреденото от Община Хасково място. Ответницата оспорва изцяло и иска
за мораторна лихва по основание, т.к. предвид неоснователността на главното
вземане, акцесорното за лихва не било дължимо.
Предвид изложеното,
ответницата иска отхвърляне на предявения иск изцяло, като й се присъдят
направените по делото разноски. Това си искане тя поддържа в открито съдебно
заседание, чрез свой пълномощник – адвокат, който прави алтернативно искане,
ако исковата претенция се счете за основателна, то на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД, да се отчете принос наполовина на водача на застрахованото МПС. Правим и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищеца.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено
доказателство по делото се представи и прие протокол за ПТП № 1624068, съставен
на **.**.**** г. от мл. автоконтрольор при РДВР-Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР –
Хасково. Видно от него, на същата дата, в 0,30 часа, в гр. Х., на кръстовище на
** „********” и ** „*******”, е настъпило произшествие между управлявания от
ответницата л.а. „*** ****" с ДК № ** **** ** и управлявания от М.П.П.
т.а. „**** *****" с ДК № ** **** **. Отразени са видимите щети по двете
МПС, а именно в предните части и на двамата автомобила. Като обстоятелства,
нарушения, причини и условия за ПТП е посочено: на посоченото място ответницата
не спазва пътен знак Б-2 /стоп/ и отнема предимството на т.а., като реализира
ПТП с материални щети. Изготвена е и схема на ПТП, отразено е, че инцидентът е
бил посетен на място, а по отношение на ответницата е бил съставен АУАН № 006556
за нарушение по чл.6 ал.1. Протоколът е подписан от съставителя му и от
участниците в ПТП. По искане на ищеца, от ОДМВР-Хасково се изиска и представи
по делото този АУАН с бл. № 068556, Серия Д, съставен на **.**.**** г. от мл.
автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ на МВР – Хасково на името на
ответницата за процесния случай, както и за това, че не е представила контролен
талон към СУМПС. Актът е подписан от съставилия го, от свидетел и от
ответницата като нарушител. За нарушени са посочени чл.6 т.1 и чл.100 ал.1 т.1
от ЗДвП, като за първото нарушение, на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН, административно
– наказателното производство е прекратено, т.к. деянието съставлява
престъпление и за него е образувано ДП № 532/2017 г. на РУ-Хасково. За втория
текст от закона е издадено наказателно постановление № 17-1253-000837/
20.07.2017 г. от ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, на ответницата е наложено административно
наказание „глоба”. НП й е било връчено на 06.07.2020 г., видно от съставената
разписка за това.
За процесния т.а. е
сключена застраховка „Автокаско" при ищеца, съгласно застрахователна
полица № 17-0300/378/5000502 от 03.04.2017 г., валидна за периода от 10.04.2017
г. до 09.04.2018 г., с клауза: Пълно Каско – Валутна клауза; със специални
условия и с допълнение към тази полица и със специални условия към застрахователна
полица № BG/ 01/ 116001069921. По същата полица е подаденото за т.а. уведомление
за щети по МПС - щета № 0300/17/777/503810 от 12.06.2017 г. до ищцовото
дружество от управлявалия го при процесното ПТП водач. Застрахователното
събитие се сочи за настъпило на **.**.**** г., при горепосочените обстоятелства,
като описаните увредени детайли са: броня облицовка предна, решетка в облицовка
на броня предна, капак преден, врата лява предна. Приложено е свидетелство за
регистрация Част I № *********/ 09.04.2015 г. за т.а., върху което е направено
отбелязване, че е прекратена регистрацията поради тотална щета на 14.09.2017 г.
Тоталната загуба е отразена и в издаденото от ищеца удостоверение с изх. №
310-02-5656/ 29.08.2017 г., както и в съставения от него опис на щета
0300/17/777/503810/ **.**.****г. По тази щета са и представените два доклада от
**.**.**** г., единият от калкулация МПС специалист „Автомобилно застраховане“
при ищеца, а другият от специалист „Автомобилно застраховане“ при ищеца. В
първия от тях, процесната щета по увредения т.а. се сочи в размер на
15 329,38 лв., а във втория – в размер на 245 лв. И в двата доклада е
посочено, че щетата е покрита, съгласно условията на застраховката като има
основание за регрес спрямо ответницата в настоящото производство. Първата от
посочените суми е била преведена от ищеца на собственика на увредения т.а. „Алианц
Лизинг България“ АД, видно от преводно нареждане за кредитен превод с №
15347094/18.10.2017 г., а втората – от ищеца на „Фулда – България“ ООД, видно
от преводно нареждане за кредитен превод с № 15403264/ 25.10.2017 г. Последното
дружество, като изпълнител, е издало на името на ищеца, като получател, за
цитираната сума от 245 лв.- фактура /оригинал/ №**********/19.09.2017 г.,
представляваща ремонт на процесния т.а., ведно с приемо-предавателен протокол
към фактурата за т.а. Ищецът е изпратил до ответницата писмо с изх. №
310-03-5701/01.08.2018 г. относно щета № 0300/17/777/503810 и процесното ПТП,
че е изплатил на собственика на пострадалия автомобил обезщетение в размер на
15 955 лв. за претърпените от него имуществени вреди, при което и на
основание чл.500 ал.1 от КЗ встъпвал в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата. Т.к. ответницата била виновна, но не разполагала с
валидна полица „Гражданска отговорност“, тя следвало в 10-дневен срок да
представи доказателства за такава застраховка или да възстанови направените
разходи от дружеството. Ето защо, ищецът отправял към нея тази покана за
доброволно удовлетворяване на регресната му претенция. Приложена е проверка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към дата **.**.**** г. на процесното
МПС с ДКН ** **** **, видно от която то не е разполагало с такава. В отговор на
поканата, която се сочи за получена от ответницата на 13.08.2018 г., тя е
изпратила на ищеца отговор с уведомление с вх. № 200-00-3585/ 27.08.2018 г.
относно процесната щета. Тя частично признава искането на ищеца,но
претендираната сума следвало да се намали, като се отчете съпричиняването от
страна на водача на т.а., управлявал го със скорост от 57 км/ч, както и пазарната
стойност на вредите в размер на 14 507 лв., според заключението по
образуваното за случая ДП.
По искане на ищеца,
по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля М.П.П.,
управлявал при процесното ПТП увредения т.а. Той сочи, че на **.**.****г.
вечерта срещу **.**.****г. управлявал служебния си т.а. по ** „********“, в
посока от ***************** към пожарната в гр. Х.. Тогава нещо го ударило и
последвал втори удар. Еърбеците на колата му се отворили и му трябвало време,
за да узнае, какво му се е случило, очилата му били счупени, имало кръв по него.
Вратата на автомобила била смачкана и му било трудно, докато успее да я отвори
и да излезе. Ударът бил страничен в левия край на шофьорската врата, от което
т.а. отишъл на тротоара и там се ударил в контейнер за отпадъци, където спрял. Колата,
която го ударила, идвала от б** „Илинден“ в посока ** „********“, отдолу; като
същата останала на мястото на инцидента. Според свидетеля, причината за удара
била, че друга кола не е спряла на знак „Стоп“, като и двете коли нямали
спирачен път. Пътната настилка била суха при топло време. Скоростта, с която се
движел св. П., била не повече от 50 км/ч, като за случая не му било налагано
наказание. Преди произшествието, той не възприел другата кола, като докато карал
автомобила си не е гледал в телефона си. Контейнерът за битови отпадъци бил
поставен на тротоара, не на самото платно, и до ден днешен той бил там, като
след ремонт на тротоара, сега бил поставен в разширение за контейнера. Колата
на свидетеля била ударена отпред и отстрани, едната гума била смачкана изцяло,
както и предната част на автомобила. Този автомобил бил с две врати, пикап,
като гредата на автомобила се намирала между предна лява гума и шофьорската
врата. Страничният удар от към шофьорската врата бил в предната част, в гредата
на автомобила, а на другия автомобил щетите били по предницата му.
За цялостното изясняване на
фактическата обстановка по делото, по искане и на двете страни, съдът назначи и
изслуша съдебно-автотехническа експертиза, чиито първоначално и допълнително
заключения приема като компетентно и безпристрастно дадени. Вещото лице
се е запознало с материалите по делото и по ДП, посетило е местопроизшествието,
извършило е необходимите проучвания, замервания и изчисления; изготвило е схема
на ПТП. То е изяснило механизма на настъпване на процесното ПТП и настъпилите в
негов резултат щети, които описва. Сочи, че на **.**.**** г., около 00:35 часа,
в гр. Х., по **************, в посока „юг-север" към кръстовището с ** „********",
се е движил л.а. с рег. № ** **** **, управляван от ответницата. Движението се
е извършвало през нощта, при намалена видимост, по сух, прав, асфалтов участък
с надлъжен наклон /на изкачване/, от платно за двупосочно движение. Ответницата
предприела изпълнение на маневра „Преминаване през кръстовище", регулирано
със знак „Стоп“ /видно от схемата/, със запазване посоката си на движение и с
постоянна скорост 20,5 км/ч, в момент когато към кръстовището е приближавал т.а.
с рег. № ** **** **, управляван от св. П.,***-запад", със скорост 74,4
км/ч. При така създалата се ситуация и параметри на движение на МПС, възникнал
удар между тях - кос, страничен, при контакт на предна челна част на л.а. със
странична лява част на т.а. При конкретната пътна обстановка и движение
непосредствено преди произшествието със скорост - 74,4 км/ч, водачът на т.а. нямал
техническа възможност да предотврати произшествието, чрез своевременно,
аварийно спиране, в момента на откриване на пряка видимост към навлизащия в
кръстовището, от лявата му страна, л.а.; което той можел да стори, ако се е
движел непосредствено преди произшествието, със скорост - УБ < 44,3 км/ч.
Вещото лице сочи, че от техническа гледна точка, при конкретната пътна
обстановка, причините за настъпването на процесното ПТП са следните: 1./ изпълнение
на маневра „Преминаване през кръстовище", от страна на водача на л.а. по
начин, несъобразен с вида и характера на кръстовището; и 2./ движението на т.а.
непосредствено преди произшествието със скорост по- голяма от технически
съобразената скорост - VB = 44,3 км/ч., при конкретната пътна обстановка. В
следствие на произшествието са били нанесени материални щети и по двата автомобила,
като относно тези по т.а. експертизата възприема данните и констатациите от описа
на щетата при ищеца, които обаче не били описани по степен на увреждане на
детайлите, преценка за която не можела да се направи от материалите в делото.
Вещото лице сочи, че в следствие на процесното ПТП, непоправимо били повредени
/унищожени/ основни конструктивни елементи на лекия автомобил - купето /предна
челна и странична лява част/, окачване на предни ходови колела, основни системи
и агрегати на автомобила. Увредените основни конструктивни елементи били
технически невъзстановими и автомобилът загубил функционалната си годност, при което
налице бил конструктивен тотал и щетата се определя за тотална. Стойността на
щетите по т.а. била еквивалентна на действителната стойност на автомобила към
момента на ПТП с приспадане на стойността на запазените части. Експертизата
определя действителна стойност на т.а. към момента на произшествието **.**.****
г. – в размер на 16 957 лв., с отчитане на амортизацията на автомобила към
момента на произшествието; а пазарната стойност на запазените части не повече
от 20 % от действителната стойност на автомобила или 3 391,40 лв.; при което действителната
стойност на щетите били в размер на 13 565,60
лв. Вредите по т.а., причинени при процесното ПТП, били локализирани в
странична лява част на автомобила - в зоните на прекия му контакт с л.а., в
предна челна част на автомобила от контакта с металния контейнер за смет тип
„бобър" и в зони съседни на тези зони, т.н. зони на вторични деформации и
разрушения. Ето защо, налице била причинно-следствена връзка между механизма на
настъпване на ПТП и уврежданията по т.а. В първоначалното си заключение, вещото
лице изчислява скоростите на движение на автомобилите /както непосредствено
преди ПТП, така и в момента на удара/, с посочените по-горе стойности, според метода
„Momentum 360". Сочи се, че при скорост на движение на т.а. в момента на удара
с л.а. от 50 км/ч., кинетичната енергия на удара щяла да се намали с 54,8% и
щетите по автомобила щели да са в по-малка степен и в по-малък обем. Не можел
да се постави знак на равенство между процента кинетичната енергия и процента
на увредените части по автомобила /според изслушването на вещото лице в открито
съдебно заседание по допълнителното му заключение/. При разпита му в открито
съдебно заседание по първоначалното му заключение, вещото лице сочи, че използваният
от него метод на изчисление – „Momentum 360” бил най-приложим за събитието,
който се използвал за удар между два автомобила на кръстовище, бил най-точният
и за него имало достатъчно данни, за да се приложи. Останалите методи „Теория
на удара“ и „Delta-V“ също били приложими, но нямало да са точни. Първият бил
по-приложим за челни и задни удари, а вторият бил енергиен метод и за него били
необходими повече данни. Вещото лице сочи още, че не е остойностило поотделно
запазените части, защото не използвал икономически тотал, а конструктивен. Не е
установявало, дали запазените части на процесния автомобил са годни за
последваща употреба и дали са годни да се реализират на пазара като отделни
вещи или като съвкупност за скрап, които според описа по щетата не били и
предоставени за оглед.
В допълнителното си
заключение експертизата определя скоростта на движение на т.а. преди удара чрез
паралелно прилагане на повече от един метод за изследване на ПТП при удар между
автомобили и вземане предвид на деформациите на МПС и обясненията на
участниците в ДП. По метода „Momentum 360" – важи гореописаното; а по
метод „Теория на удара" и метод „Delta - V" за изменението на скоростта
на т.а. в следствие на удара в металния контейнер за смет – скоростта на
движение на т.а. непосредствено преди произшествието, равна по стойност на
скоростта в момента на удара с л.а., възлиза на 71,3 км/ч. Вещото лице
изчислява стойността на запазените части на т.а. - агрегати, възли и детайли,
поотделно и като обща стойност. Сочи, че в следствие на процесното ПТП, непоправимо
повредени /унищожени/ са основни конструктивни елементи на лекия автомобил -
купето /предна челна и странична лява част/, окачване на предни ходови колела,
основни системи и агрегати на автомобила. Увредените основни конструктивни
елементи били технически невъзстановими и автомобилът загубил функционалната си
годност, като налице бил конструктивен тотал. От опис на щета на ищеца от **.**.****г.
и представения снимков материал било видно, че при процесното ПТП, на т.а. неувредени
са възли и детайли от средна и задна част на автомобила, двигател, предавателна
кутия, главно предаване, заден мост и др. Технически не било възможно по данните
и материалите по делото да бъдат описани всички неувредени детайли /запазени
части/- по вид. Действителната стойност на запазените части, представлявала
разликата между действителната стойност на автомобила и действителната стойност
на увредените части. Стойността на увредените части като нови, според този
опис, подробно описани и в допълнителното заключени е на вещото лице в 60
позиции, по цени на автосервиз „Фулда-България" ООД /от изготвена поръчка
за ремонт/ - възлиза на сумата от общо
12 623 лв., без ДДС, и 15 147,60 лв., с ДДС. При определяне на пазарната
стойност на запазените части, вещото лице сочи, че чисто теоретично
действителната стойност на запазените части била 7111,06 лв., представляваща
41,9 % от действителната стойност на товарния автомобил. След проучване на
реалния пазар „части втора употреба" - дълъг период на предлагане и
случайни сделки, имайки предвид разходите за добиване /по демонтажа/ и големия
остатъчен ресурс /годност/ на запазените части - 65%; сочи че би могло да се
постигне реализация на запазените части по ликвидационна стойност - 30 % от действителната
им стойност, или 7 111,06 лв. х 30% = 2 133,32 лв. /пазарна стойност на
запазените части - агрегати, възли и детайли на т.а., като ликвидационна
стойност, към момента на ПТП/. При разпита му в
открито съдебно заседание по допълнителното му заключение, вещото лице сочи, че
е остойностил увредените детайли, но сами по себе си без
допълнителните разходи за труд, материали и други неща, обезценено с коефициент
на овехтяване за автомобила. Запазените части по
автомобила не били за скраб.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявените искове:
Относно иска с правна квалификация чл.410
ал.1 т.1 от КЗ:
Претенцията на ищеца
се основава на суброгационното право на застрахователя на риска по имуществена
застраховка. Съгласно чл.410 ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, с плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в
случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. Общият
фактически състав на суброгацията на застрахователя на риска по имуществена
застраховка включва три основни елемента:1.Наличие на имуществено
застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото застраховано
лице; 2. Съществуващо основание за ангажиране на гражданската отговорност на увреждащото
лице към собственика на увреденото имущество, по силата на чл.45 или чл.50 от ЗЗД, съответно чл.49 от ЗЗД; и 3. Плащане от застрахователя към застрахования
на дължимо застрахователно обезщетение. В този смисъл и решение № 59/ 12.06.2015
г. по т.д. № 1256/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., ТК. В конкретния случай по
категоричен начин по делото се установиха и трите цитирани предпоставки за
основателност на иска. Не се спори и се доказа наличието на действително
имуществено застрахователно правоотношение между собственика на увредения т.а. „****
*****" с ДК № ** **** ** и ищцовото дружество по автомобилна застраховка
«Каско» по застрахователна полица № 17-0300/ 378/ 5000502 от 03.04.2017 г.,
валидна за периода от 10.04.2017 г. до 09.04.2018 г., с клауза: Пълно Каско –
Валутна клауза; със специални условия и с допълнение към тази полица. Безспорно
е също така, че в срока на действие на застраховката, на **.**.**** г. е
настъпило процесното ПТП, причинило щети по посочения т.а. Спорните по делото
обстоятелства са, дали механизмът на настъпване на ПТП съответства на посочения
от ищеца, дали именно изцяло по причини у ответницата е настъпил инцидентът,
налице ли е причинно- следствена връзка между увреждането и щетите, съответства
ли изплатеното обезщетение на размера на сумата, необходима за възстановяването
на тези щети, налице ли е съпричиняване на щетите по т.а. от неговия водач. За
настъпилото ПТП на место и след оглед, е бил съставен протокол за ПТП от **.**.****
г. от мл. автоконтрольор при РДВР-Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР – Хасково. Видно
от него, на същата дата, в 0,30 часа, в гр. Хасково, на кръстовище на ** „********”
и ** „******”, е настъпило произшествие между управлявания от ответницата л.а.
„*** ****" с ДК № ** **** ** и управлявания от свидетеля М.П.П. т.а. „****
*****" с ДК № ** **** **. Като обстоятелства, нарушения, причини и условия
за ПТП е посочено: на посоченото място ответницата не спазва пътен знак Б-2
/стоп/ и отнема предимството на т.а., като реализира ПТП с материални щети. За
извършеното и за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП /участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка/, същия ден на ответницата е
бил съставен АУАН, като за същото на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН,
административно – наказателното производство е прекратено, т.к. деянието
съставлява престъпление и за него е образувано ДП № 532/2017 г. на РУ-Хасково.
Материалите по това ДП са били предмет на детайлно изследване от назначената по
настоящото дело съдебно– автотехническа експертиза, изготвила първоначално и
допълнително заключения. Отразеният в протокола механизъм по настъпване на ПТП
се потвърди частично, както от горецитираните писмени и гласни доказателства,
така и от заключенията на експертизата. Установява се, че от техническа гледна
точка, при конкретната пътна обстановка, причините за настъпването на процесното
ПТП са; както посоченото изпълнение на маневра „Преминаване през кръстовище",
регулирано с пътен знак Б-2 /стоп/, от страна на водача на л.а. по начин,
несъобразен с вида и характера на кръстовището; но така също и движението на
т.а. непосредствено преди произшествието със скорост по- голяма от технически
съобразената скорост - VB = 44,3 км/ч., при конкретната пътна обстановка. На **.**.****
г., около 00:35 часа, в гр. Х., по **************, в посока „юг-север" към
кръстовището с ** „********", се е движил л.а., управляван от ответницата.
Движението се е извършвало през нощта, при намалена видимост, по сух, прав,
асфалтов участък с надлъжен наклон /на изкачване/, от платно за двупосочно
движение. Ответницата предприела изпълнение на посочената маневра със запазване
посоката си на движение и с постоянна скорост 20,5 км/ч, респ. без да спре на
посочения знак „Стоп“;в момент когато към кръстовището е приближавал т.а.,
управляван от св. П.,***-запад", със скорост от 74,4 км/ч. При така
създалата се ситуация и параметри на движение на МПС, възникнал удар между тях
- кос, страничен, при контакт на предна челна част на л.а. със странична лява
част на т.а. При конкретната пътна обстановка и движение непосредствено преди
произшествието със скорост - 74,4 км/ч, водачът на т.а. нямал техническа
възможност да предотврати произшествието, чрез своевременно, аварийно спиране,
в момента на откриване на пряка видимост към навлизащия в кръстовището, от
лявата му страна, л.а.; което той можел да стори, ако се е движел
непосредствено преди произшествието, със скорост - УБ < 44,3 км/ч. Този механизъм
на настъпване на ПТП е причина да бъдат увредени процесните части и детайли от т.а.
В тази връзка, неоснователно е възражението на ответницата, че тя нямала никаква
вина за настъпването на ПТП както и че за нея налице било налице „случайно деяние",
по смисъла на чл.15 от НК. Същевременно, налице е извънсъдебно признание от
нейна страна за посочените обстоятелства, а именно- в изпратения от нея до ищеца
отговор на писмената му регресна претенция. Така, налице е основание за
ангажиране на гражданската отговорност на ответницата към собственика на
увреденото имущество, по силата на чл.45 от ЗЗД, за виновно причинените му
имуществени вреди. Извършено е плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя – ищец на собственика на застрахованото имущество – процесния
т.а., а именно – сумата от 15 329,38 лв. на 18.10.2017 г. по сметка на
собственика на т.а. и сумата от 245 лв. по сметка на оторизиран сервиз за
извършен ремонт. Основателно обаче се явява ответното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на т.а., който е
управлявал автомобила със скорост над максимално допустимата за населените
места и несъобразена с конкретните пътни условия – преминаване през кръстовище.
За този си извод съдът кредитира изцяло горепосочените данни по първоначалното
заключение на вещото лице, изчислило скоростта от 74,4 км/ч по метода „Momentum
360", който според експерта е най-приложим за събитието, т.к. се използвал
за удар между два автомобила на кръстовище, бил най-точният и за него имало
достатъчно данни, за да се приложи. Останалите методи „Теория на удара“ и
„Delta-V“ също били приложими, но нямало да са точни. Първият бил по-приложим за
челни и задни удари, а вторият бил енергиен метод и за него били необходими
повече данни. В този смисъл, няма основание да не се кредитира това становище
на експерта. Но дори и да се възприеме изчислението му по допълнителното
заключение, това няма да промени извода на съда за съпричиняване от страна на
св. П.. В същото скоростта на движение на т.а. е изчислена и по метода „Теория
на удара" и метод „Delta - V" за изменението на скоростта на т.а. в
следствие на удара в металния контейнер за смет; възлизаща непосредствено преди
произшествието, равна по стойност на скоростта в момента на удара с л.а. - на
71,3 км/ч. Предвид изложеното, следва да се приеме, че св. П. е допуснал гореописаното
виновно поведение, управлявайки увредения т.а., допринесло за настъпването на
процесното ПТП и за настъпването на материалните щети по същия т.а. Съпричиняване
на вредоносния резултат е налице, ако именно поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
За да е налице принос на пострадалия, е необходимо не само извършените от него
действия или въздържането от такива действия да нарушават предписаните от ЗДвП
и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Принос за
настъпване на увреждането ще е налице, когато пострадалото лице със своето
поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесло за
механизма на увреждането. Всичко това, по изложените съображения, в случая е
налице. Следва да се отбележи още, че фактът, налице ли е влязло в сила
наказателно постановление спрямо участниците в ПТП, респ. и по отношение на св.
П., не е от значение за настоящото производство. Съгласно чл.300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. За
наказателните постановления и решенията, с които евентуално се отменят или
оставят в сила, няма аналогичен текст, поради което те не обвързват гражданския
съд, който сам и независимо се произнася по въпроса за деликтната отговорност,
съответно и за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.
Ето защо,
предявеният главен иск се явява доказан в своето основание, а относно размера
му, съдът взема предвид заключенията на вещото лице и наличието на
съпричиняване от страна на водача на застрахованото имущество на имуществените
вреди по същото. Несъмнено, причинената на т.а. щета е тотална, като вещото
лице я определя като конструктивен, а не икономически, тотал. В следствие на процесното
ПТП, непоправимо са били повредени /унищожени/ основни конструктивни елементи
на автомобила - купето /предна челна и странична лява част/, окачване на предни
ходови колела, основни системи и агрегати на автомобила. Увредените основни
конструктивни елементи са технически невъзстановими и автомобилът е загубил
функционалната си годност, при което налице е конструктивен тотал и щетата се
определя за тотална. Същевременно върху представеното по делото свидетелство за
регистрация Част I на т.а. е налице отбелязване, че е прекратена регистрацията му
поради тотална щета на 14.09.2017 г. Вредите по т.а., причинени при процесното
ПТП, са локализирани в странична лява част на автомобила - в зоните на прекия
му контакт с л.а., в предна челна част на автомобила от контакта с металния
контейнер за смет тип „бобър" и в зони съседни на тези зони, т.н. зони на
вторични деформации и разрушения. Ето защо, налице е причинно-следствена връзка
между механизма на настъпване на ПТП и уврежданията по т.а., като ответните
възражения за обратното са неоснователни. Стойността на щетите по т.а. вещото
лице сочи, че е еквивалентна на действителната стойност на автомобила към
момента на ПТП с приспадане на стойността на запазените части. Експертизата
определя действителна стойност на т.а. към момента на произшествието **.**.****
г. – в размер на 16 957 лв., с отчитане на амортизацията на автомобила към
момента на произшествието; а пазарната стойност на запазените части не повече
от 20 % от действителната стойност на автомобила или 3 391,40 лв.; при което
действителната стойност на щетите били в размер на 13 565,60 лв., според
първоначалното заключение. В допълнителното си заключение вещото лице сочи,че
стойността на увредените части като нови, според описа по щетата при ищеца,
подробно описани в 60 позиции, по цени на автосервиз „Фулда-България" ООД
/от изготвена поръчка за ремонт/ -
възлиза на сумата от общо 12 623 лв., без ДДС, и 15 147,60 лв., с
ДДС. Пазарната стойност на запазените части /като „части втора употреба",
а не като скраб/ - агрегати, възли и детайли на т.а., като ликвидационна
стойност към момента на ПТП; се оценява на 2 133,32 лв., без допълнителните
разходи за труд, материали и пр. Съдът взема предвид именно тази стойност на
запазените части, съобразена с конкретния им вид и описанието им в 60 позиции.
Така действителната стойност на щетите по процесния т.а. възлиза на сумата от 14 823,68
лв. /16 957 лв. - 2 133,32 лв./; към която следва да се прибави сумата от 245
лв., заплатена от ищеца на сервиз за необходимия демонтаж и оглед на детайли,
за която не се спори по делото и представлява именно разход, необходим за
определяне размера на обезщетението, по смисъла на чл.410 ал.1 т.1 от КЗ; или
всичко общо – 15 068,68 лв. /14 823,68 лв. + 245 лв./. Тази сума обаче не
следва да се присъжда в пълен размер в полза на ищеца, предвид доказаното
съпричиняване от страна на водача на увредения т.а. на щетите по същия от
процесното ПТП, съобразно чл.51 ал.2 от ЗЗД и по повод ответното възражение за
това. С оглед изложеното, при съобразяване на конкретните обстоятелства по
делото и вредите, намиращи се в причинна връзка и с поведението на пострадалия,
настоящият съдебен състав намира, че следва да определи 50% съпричиняване, с
който процент следва да се намали размерът на полагащото му се обезщетение за
имуществени вреди. Ето защо, от обоснования по-горе размер на обезщетението за
имуществени вреди, с редукция от 50%, му се дължи сумата от 7 534,34 лв. /15
068,68 лв. х 50%/. До този размер следва да се уважи предявеният главен иск,
ведно със законната лихва от датата на предявяването му 20.01.2021 г. до
окончателното изплащане, а за разликата до пълния му предявен размер от 15 955
лв., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Относно иска с правна квалификация чл.86
ал.1 от ЗЗД:
Вземането за законна
лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично
задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение. По отношение на вземането за главницата, ответникът изпада
в забава и дължи заплащането на лихва за забава от настъпване на изискуемостта
на вземането, което възниква без уговорен срок за изпълнение и за изпадането в
забава на длъжника, е необходима покана – чл.69 ал.1 от ЗЗД. От получаване на
поканата и при липсваща престация с погасителен ефект, задълженото лице дължи
обезщетение за вредите от неточното си във времево отношение изпълнение. Следователно,
за да е пасивно материалноправно легитимиран по акцесорния иск, ответникът
следва да е изпаднал в забава, за което е необходима покана, отправена от
правоимащия - в случая суброгиралия се в
правата на увреденото лице застраховател. Така е била изпратена на ответницата
от ищеца на 01.08.2018 г. покана, в 10-дневен срок да представи доказателства
за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ или да плати; получена от нея
на 13.08.2018 г., според собственото й признание в изпратения от нея отговор. С
изтичането на указания срок, на 23.08.2018 г. ответницата е изпаднала в забава
за плащането си и дължи на ищеца обезщетение за това. Според формулираното от
ищеца искане, обезщетението за забава следва да му се присъди върху уважената
главница от 7 534,34 лв. за периодите 27.08.2018 г. - 12.03.2020 г. и
14.07.2020 г. - 17.01.2021 г. По делото не се събраха данни за размера му, при
което и на основание чл.162 от ГПК, съдът определи по своя преценка и с помощта
на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
, а именно: в размери съответно от 1 180,38 лв. и от 393,46 лв. До тези
размери акцесорната претенция следва да се уважи, а за разликата до пълните им
предявени размери съответно от 2 499,82 лв. и 833,27 лв., като
неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
Предвид уважения размер на исковете и
на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 1 299,49 лв., включваща
съразмерни части от заплатените от него суми за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждения за вещо лице. Неоснователно е ответното възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца на адвоката му възнаграждение, поради
което съдът при изчисленията си взе предвид целия му размер от 1 330,37
лв. Настоящият случай попада в хипотеза на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
уговореният и изплатен размер е под законоустановения минимален такъв.
Предвид отхвърления размер на исковете
и на основание чл.78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответницата деловодни разноски в общ размер на 131,95 лв., представляващи
съразмерни части от заплатената от нея сума за възнаграждение за вещо лице. Съдът
не й присъжда и разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото в представения
по делото на 16.07.2021 г. договор за правна защита и съдействие № 34/
09.03.2021 г. /л.48-49/ е уговорен размер на възнаграждението от 1 390
лв., платимо в брой до 30.07.2021 г.; но по делото не се представиха
доказателства, че тя действително е разходвала тази сума, респ. че е заплатила
уговореното на адвоката си.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
В.Й.Х. с ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Алианц България" с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ***************************,
представлявано от изпълнителните директори О. Ц. П. и А. Б. А.; сумата от 7 534,34 лева, представляваща част от изплатено
застрахователно обезщетение за претърпените от застрахователно събитие
имуществени вреди от застрахования, причинени поради виновното поведение на
ответницата; ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска 20.01.2021 г. до окончателното изплащане; а именно – по повод ПТП по протокол за ПТП №
1624068/**.**.**** г., състояло се на същата дата, в 0,30 часа, в
гр. Х., на кръстовище на ** „********” и ** **********, между управлявания от
ответницата лек автомобил „*** ****" с ДК № ** **** ** и управлявания от М.П.П.
товарен автомобил „**** *****" с ДК № ** **** **; за което образувано е
било и ДП № 532/2017 г. на РУ-Хасково; изплатено по щета № 0300/ 17/ 777/503810
при ищеца, във връзка със застрахователна полица № 17-0300/ 378/
5000502/ 03.04.2017 г. за застраховка „Каско“; както и обезщетения за забава
върху тази главница, както следва: за периода 27.08.2018 г. - 12.03.2020 г. в
размер на 1180,38 лева и за периода
14.07.2020 г. - 17.01.2021 г. в размер на 393,46
лева; както и деловодни разноски в размер на 1 299,49 лева; като искът за главницата за разликата до пълния му
предявен размер от 15 955 лева и акцесорните искове за разликите до пълните им
предявени размери, съответно от 2 499,82 лева и 833,27 лева; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България" с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.Х. с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 131,95 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел.адреси от л.70 и л.132, като им
се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова –
делото да се докладва.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала! М. П.