Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260040
гр. Севлиево, 16.11.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на петнадесети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Силвия Георгиева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н. дело № 319 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.Д.Я. от гр. Горна Оряховивица против
Електронен фиш серия К № 3688982 на ОДМВР – Габрово, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл.
21 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189 ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5
от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 400лв.
По
делото са налице данни, че електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя на 17.07.2020
година. Видно от регистрационният индекс на жалбата, същата е постъпила в ОД на
МВР – Габрово на 27.07.2020 година, т.е. в законоустановения срок, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по същество.
В
жалбата се твърди, че електронният фиш /ЕФ/ е издаден при съществени нарушения
на административно – наказателните правила, като се изтъкват подробни
съображения в тази насока. Искането в жалбата е съдът да отмени изцяло
обжалвания електронен фиш.
Жалбоподателят не се яви в провелото се
съдебно заседание. От същия не са депозирани писмени бележки, в които да се
излагат съображения за отмяна на електронния фиш, различни от посочените в
жалбата до съда.
За ОДМВР
– Габрово не се явява представител. В придружаващото преписката писмо се изразява становище, че са спазени
изискванията за издаване на електронния фиш и се отправя искане за потвърждение
на наложената санкция.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На
04.02.2020 година в 01:55 часа на Главен път І-4, км. 76+055 в посока на
движение гр. Севлиево, бил установен и заснет с автоматизирано техническо
средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „КИА СИИД" с рег.
№ А *** МР. Автоматизираното техническо
средство отчело, че скоростта на автомобила след приспаднат толеранс от 3 % е 102
км/ч при разрешена стойност на скоростта от 60 км/ ч. за извън населено място,
въведена с пътен знак В 26 /според посоченото в ЕФ/. По делото не се спори, че
автомобилът е собственост на лизинговото дружество «Изи Рент България» ЕООД гр.
Несебър, управителят на който е попълнил декларация, че на 03.02.2020 година в
23:00 часа заснетият автомобил е бил предоставен за ползване на жалбоподателя Г.Д.Я.,
че на 04.02.2020 година в 01:55 часа автомобилът е бил в негово владение, и че
на 14.02.2020 година в 01:30 часа е бил върнат на собственика му Стефка
Николаева Касабова. За установеното с автоматизираното техническо средство
нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с 21, ал. 1 от ЗДвП бил издаден процесния
електронен фиш, с който на жалб. Я., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 5 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 400.00лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –
материалите по административно – наказателната преписка, вкл. Протокол от
проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1; Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система от 04.02.2020
година; Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП; Копие на СУМПС на името на
жалбоподателя; Договор за наем на автомобил; Справка от ОД на МВР – Габрово за
собствеността на процесния лек автомобил; Писмо от Областно пътно управление –
Габрово; Протокол на комисия на ОПУ – Габрово от 10.10.2018 година и Снимков
материал.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
В
хода на производството съдът намира, че са спазени разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени конкретен издател - териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния
електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано, като е
посочено, че същото е на ГП I- 4 км. 76+055 в посока на движение гр.
Севлиево.
В електронния фиш
са посочени и разрешената скорост, както и установената такава на движение на
процесното МПС, като следва да се има предвид, че посочената в електронния фиш
скорост е след приспадане на толеранс от - 3 км/ч, което представлява
наказуемата скорост, която автоматично генерира програмата на мобилната система
за видеоконтрол, намалена от измерената в зависимост от обхвата на скоростта. В
случая ясно е видно от записа на видеоклипа, че измерената скорост е 105 км/ч.,
а в ЕФ е посочена нейната намалена стойност - 102 км/ч. От представения снимков
материал се установява, че измерената скорост е скоростта на движението на
автомобила на жалбоподателя. В него ясно са записани максималната разрешена
скорост, скоростта след приспаднат толеранс, датата и часа на нарушението и регистрационния номер на автомобила, движещ
се с тази скорост /Разпознат: Рег. № А
9519 МР/. Имайки предвид обстоятелството, че системата автоматично
засича скоростта на автомобила, посочен в самия видеоклип, не следва да има
съмнения, че засечената скорост е точно на този автомобил.
От
доказателствата по делото се установява, че АТСС е одобрено по реда на Закона
за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване
и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология, удостоверено с представения по административната преписка Протокол
от проверка 22.10.2019 година. Стационарно преносимият уред за контрол на
скоростта е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото измерва
скоростта и разстоянието на преминаващите моторни превозни средства само в
автоматичен режим от статив /тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в
стационарно положение. Принципът на работа на системата е основан на лазерен
модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч,
отразен от преминаващите превозни средства. Измерванията се документират от две
конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи с различни фокусни
разстояния. След всички измервания и направените изчисления, устройството
предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС –
та. Ако измерванията съдържат некоректно измерени скорости, системата игнорира
измерването. Стационарно приносим уред за контрол на скоростта - ARH CAM S 1 е система за
контрол на скоростните режими, притежаваща удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, издадено
от БИМ и отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. За всяко
регистрирано нарушение устройството прави пет снимки, които дават възможност да
се проследи траекторията на сътветното МПС. Само на снимката, направена по време
на самото измерване на скорост, има данни за измерената скорост и дистанция до
измереното МПС. На останалите придружаващи снимки тези полета са празни. Установените
данни за нарушения чрез СПУКС не могат да бъдат променяни поради липсата на
пряк достъп до тях от оператора, като това важи също и за процесите на
съхранение и експорт на данни.
На кадрите от снимковия
материал, снет от записания клип, се наблюдава ясно автомобила и неговия
регистрационен номер, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на
движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол,
изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно от
данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при приближаващ
трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя.
Съгласно
чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковият материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административно наказателния процес.
Измерената
скорост на движение на автомобила е 105 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема
скорост от 102 км/ч, след приспадане на толеранса.
Управлението на ППС с превишена
скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното
превишение, определено от АНО от 42 км./ч., законодателят, в разпоредбата на
ал. 2, т. 5 от същия текст, е предвидил глоба в размер на 400 лева. Размерът на
санкцията е фиксиран в закона и е безпредметно обсъждането на неговата справедливост.
Редакцията на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП към момента на установяване на нарушението гласи, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от
ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и
могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На
основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която
се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се
налага извода, че към датата на деянието- 04.02.2020г., нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез
издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС,
обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения за
което начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол.
Не на последно място следва да се има
предвид, че въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с
АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от
Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от
26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в
регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189,
ал. 4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г.
Във
връзка с възражението на жалбоподателя за липсата на Знак В26, който да е бил
поставен на мястото на нарушението, съдът изиска справка от Областно пътно
управление – Габрово за това с какви знаци е била регулирана скоростта на
движението на автомобилите на ГП I-4
км. 76+055 в посока на движение гр. Севлиево към датата 04.02.2020 година,
съответно дали е имало ограничение на скоростта в този пътен участък, каква е
била разрешената скорост и на кой километър е бил поставен знака, съответно и
до кой километър продължава неговото действие. В отговор по делото постъпи
Протокол на комисия при ОПУ – Габрово от 10.10.2018 година за приемане на
поставената вертикална пътна сигнализация и положената хоризонтална пътна
маркировка на участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия, с цел
понижаване на тяхната аварийност. От този протокол е видно, че в Участък № 1:
от км. 75+800 до км. 76+100 път I-4/Е-772
„Граница Лч-о.п. Севлиево – граница Велико Търново“ има поставени пътни знаци
за ограничаване скоростта на движение в участъка В26 /60 км/ч./, съответно при
км. 75+700 и км. 76+250 – ляво. От това следва извода, че на процесния
километър /мястото на извършване на нарушението/ км. 76+055 не е бил предвиден
знак В26 и към дата 04.02.2020г. е нямало такъв километричен знак за скорост 60
км. в час. Спорен е въпроса и дали е продължавало действието на знака, поставен
преди този пътен участък, което е видно от постъпилото по делото Писмо от ОПУ –
Габрово. Именно поради това и предвид обстоятелството, че в тежест на АНО е да
докаже твърдяното нарушение, съдът приема, че в случая не е установено по
безспорен и положителен начин дали във въпросния пътен участък е действало
ограничение на скоростта от 60 км/ч., въведено с пътен знак В26, както твърди
наказващият орган. Измерената скорост на движение на автомобила е 105 км/ч.,
допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 102 км/ч., но тъй като на процесното място
е нямало знак В26, ограничаващ скоростта до 60 км. в час и не се доказа, че в
този пътен участък действа въведеното с този знак ограничение, то в такъв
случай скоростта в извън населеното място за категория В+Е, С+Е, D +Е
е 90 км.. Следователно следва да се приеме, че е налице процесуално нарушение,
изразяващо се в това, че грешно е посочено в електронния фиш, че скоростта в
този пътен участък е била ограничена със знак В26 на 60 км/ч., както и грешно е
посочен размера на допустимата скорост и
санкционната норма.
На следващо място съдът намира, че в хода на производството е допуснато
и друго процесуално нарушение, изразяващо се в неясно
изписване на нарушената норма. Във фиша като нарушение е посочена нормата на
чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съдът намира, че е невъзможно да има
нарушение с такава правна конструкция. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на водачи от категория
В, С се забранява движение в населено място с над 50 км/час и извън населено с
90км/ч. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от своя страна сочи, че когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. Съобразявайки съдържанието на тези правни
норми, посочени като нарушени в процесния електронен фиш, съдът намира, че
нормите на чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП са две взаимоизключващи се
правни норми и няма как да образуват конструкция на едно нарушение. Ето защо
според съда, предвид наясно описаната нарушена норма, са налице основания за
отмяна на обжалвания електронен фиш само на това основание.
Водим от гореизложеното и на
осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия К, № 3688982 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден
от ОД МВР - Габрово, с който на Г.Д.Я., ЕГН: **********,*** за нарушение на чл.
21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 400,00 /четиристотин/
лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: