Р Е Ш Е
Н И
Е № 1066
гр. Пловдив, 05.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 10.03.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 16548 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу Д.Х.Н., с която се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 459.72 лева – главница по договор за паричен заем № ****., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“
АД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД с Рамков договор за покупко - продажба на вземания /цесия/ от **** г. и Приложение № **** към него от 01.02.2019 г., 20.24
лева – договорна лихва за периода
04.05.2017 г,. до 02.11.2017 г., 272.69 лева – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение и 74.95 лева –
обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 03.11.2017
г. до 30.05.2019 г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2019
г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9554/2019 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника. Счита, че исковете са допустими, но неоснователни. Излагат се
доводи за недействителност на договора за кредит, поради нарушение на
разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т. 9, т.10, т.11 от ЗПК. Наред с
това се излагат доводи недействително на клаузата за възнаградителна лихва и
клаузата за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, поради
противоречие с добрите нрави. Прави се възражение за прихваща на дължимата
главница в размер на 459.72 лева със сумата от 396.64 лева, платена по клауза
за неустойка и 91.08 лева – платена по клауза за възнаградителна лихва, в
случай, че съдът приеме, че договорът е недействителен, евентуално, че са
недействителни клаузата за възнаградителна лихва и неустойка. Иска се
отхвърлена на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 9554/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника като в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД , чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във
вр. чл.92 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД.
При условията на евентуалност от
ответника е направено възражение за прихващане с правна квалификация чл.55,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, прието за разглеждане с протоколно определение от
10.03.2020 г.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието
на валидно
сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на
заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер,
падеж на задълженията за главница и договорна лихва, наличие на уговорка за
неустойка, размер на неустойката, извършване на дейности по събиране на
вземането, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до
длъжника за прехвърлянето на вземането от цедента или от цесионера при наличие
на упълномощаване за това от цедента. Ответникът
носи тежест да установи, че договорът е нищожен на посочените в отговора основания.
С
Определение от 22.01.2020 г. като безспорно между страните е отделено че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор
за паричен заем № **** от 27.04.2017 г.
с посочените в исковата молба параметри, вземанията по който са прехвърлени на
ищеца с договор за цесия, че по договора не са заплатени, претендираните от
ищеца суми – за главница, договорна лихва, неустойка и обезщетение за забава в
претендирания размер. Безспорно е, че ответникът е заплатил по договора за
кредит сумата в размер на 396.64 лева – по клауза за неустойка и сума в размер
на 91.08 лева – по клауза за възнаградителна лихва.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че заемодателя по договора за заем - „Изи
Асет Мениджмънт“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по
смисъла на чл.
9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 ЗПК.
Предвид
изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Спорно по
делото е дали договорът за заем е валидно сключен и дали се дължи плащане по
него на договорно основание.
За да бъде
валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на
предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В тази връзка са направени
възражения от ответника, че процесния договор за заем е недействителен на първо
място, поради нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, а именно, че
договорът е изготвен с по-малък шрифт от законовия 12. В тежест на ответника е
да докаже, че шрифтът в договора е по-малък от законоустановения, като
доказателства в тази връзка не са ангажирани от ответника, въпреки
разпределената тежест на доказване. Предвид изложеното не се доказва нарушение
на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, като видно от договора, същият е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.
На следващо място ответникът прави възражение за
недействителност на договора за заем, поради нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото не са посочени условията по прилагане на
лихвения процент.
Видно от
договора за заем /л.4/, в чл.2, т.5 е посочен лихвеният процент по кредита,
който е 40 % фиксиран годишен лихвен процент по заема. Действително в договора
няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това не води до
недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за съдържанието на
договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност
на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това
от договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за
целия срок на договора, а именно 111.32 лева /разликата между предоставения
кредит в размер на 1000 лева и общо дължима сума по договора 1111.32 лева/,
който размер е фиксиран за целия период на договора. Доколкото лихвата е
фиксирана за целия период на договора и същата не се променя, не зависи от
някакви фактори, предвидени в договора, не е необходимо да се посочват
условията по прилагането й, доколкото такива условия няма, не са предвидени в
договора – лихвата е фиксиран размер за целия срок на договора.
Предвид
изложеното настоящия състав не споделя посочените от ответника нарушения на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК.
По доводите за
недействителност на договора за заем, поради нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва
да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Видно от чл.2,
т.8 от процесния договор в него е посочен годишния процент на разходите в
размер на 48.52 %, а в т.7 и общият размер на всички плащания по договора в
размер на 1111.32 лева – включващ главница и възнаградителна лихва, като видно
от договора се приема, че именно възнаградителната лихва формира ГПР.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния
размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК е относимо
към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на клаузата за
ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор. Също така
обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде включена
към общо дължимата сума по договора и в ГПР е въпрос относим към
действителността на тази клауза, а не на договора. Предвид изложеното съдът намира,
че е спазена и тази разпоредба от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума,
съобразно допусканията при изчисление на ГПР.
По отношение
на довода за недействителност на договора за заем, доколкото към него липсва
погасителен план с посочване на размера, броя, периодичността, падежа на
вноските, което представлява нарушение по чл.11, ал.1, т.11 ЗПК съдът намира,
че същото е основателно.
В договора за
кредит в чл.2, т.2 е посочено, че условията за издължаване на кредита - броя,
периодичността, падежа на вноските са посочени в Погасителен план, Приложение
№1, неразделна част от договора. По делото не е представен такъв погасителен
план от ищеца. След указания на съда, по искане на ответника, ищецът да
представи погасителен план към договора, в съдебно заседание, проведени на
10.03.2020 г., ищецът признава, че погасителен план, като отделен документ към
договора няма и не е изготвян.
Погасителен
план по смисъла на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК не е инкорпориран и в договора за
кредит, както и не са посочени условията, при които ще се издължи кредита. В
чл.2, т.3 от договора е посочено Размер 1000 погасителна вноска 41.16 лева,
като не е ясно дали това е погасителната вноска за главницата и защо така е
отразено. Не са посочени броя на погасителните вноски, периодичността им и
падеж на всяка една от вноските. Действително в договора е посочен срок на
същия – 27 седмици – чл.2, т.4, но това не е достатъчно, доколкото не става
ясно в каква периодичност следва да се плащат вноските – на определени, дни
седмици, месеци, както и какъв е падежа на всяка една от вноските. Не става
ясно дали е изтекъл срока на договора, от кога се броят 27 седмици, настъпил ли
е падежът на първата вноска, кога се дължи тя и всяка следваща. В този ред на мисли се опровергават
твърденията на ищеца /в писмените бележки/, че от условията в договора
потребителят можел лесно и със сигурност да установи падежите на вноските по
кредита. Дори сам ищецът не знае и се обърква как са определени вноските,
доколкото в договора срокът е 27 седмици, в писмените бележки ищецът заявява,
че вноските са месечни.
Следва да се
посочи, че липсата на погасителен план не може да бъде санирана с разпоредбата
на чл.11, ал.1, т. 12 ЗПК и с предвидена възможност в договора при поискване от
потребителя да му бъде представен подробен погасителен план. Разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.11 ЗПК е самостоятелна и независима от разпоредбата на чл.11,
ал.1, т. 12 ЗПК и липсата на посочените в нея условия, води до недействителност
на договора за кредит.
С оглед
изложеното съдът намира, че процесния договор е недействителен поради
противоречие със закона, а именно с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК,
доколкото в него и към него липсва не само подробен, но какъвто и да било
погасителен план с посочен размер на вноската, не е ясно вноската в размер на
41.16 лева дали е само за главницата, доколкото този размер е посочен след
сумата 1000, което е размера на отпуснатия кредит, не са посочени броя,
периодичността и падежа на всяка една от вноските, нито пък от условията на
договора може лесно и недвусмислено да се установи кога настъпва падежа на
вноските.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно чл.23 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и
се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на
основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е
получил. В случая, сумите се претендират на основание договорно правоотношение,
като изпълнение по действителен договор за кредит, а не на основание чл.23 ЗПК, като дадено по недействително правоотношение. Поради това и искът за
главница не може да бъде уважен. Освен това ищецът признава, че ответникът е
заплатил по договора за заем сума в общ размер на 1073 лева, която надхвърля
отпуснатия заем в размер на 1000 лева, тоест вземането за главница е изплатено
изцяло.
С оглед изложеното исковите претенции се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Предвид отхвърлянето на исковете съдът не дължи
произнасяне по заявеното при условията на евентуалност възражение за
прихващане, доколкото условието за неговото разглеждане не се е сбъднало –
съдът не е уважил иска за главница.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат само за ответника. Ответникът не е доказал да е направил разноски в
производството, поради което и такива не му се дължат.
В производството ответникът се е
представлявал от **** М.В.Г., която претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
По делото е
представен договор за правна помощ и съдействие /л.5 - гръб/, съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. М.Г.
/л.41/. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не
по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
с оглед заявения по делото интерес /до 1000 лева/, съдът определя адвокатско
възнаграждение за адв. М.Г. в размер на 300 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** срещу
Д.Х.Н., ЕГН **********, с адрес: *** положителни
установителни искове, за признаване за установено, че Д.Х.Н., ЕГН **********
дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* сумата
в размер на 459.72 лева – главница по договор за паричен заем № ***** г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД с Рамков договор за покупко - продажба на вземания
/цесия/ от ****
г. и Приложение № 1 към него от 01.02.2019 г., 20.24 лева – договорна лихва за
периода 04.05.2017 г,. до 02.11.2017 г.,
272.69 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 74.95 лева –
обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 03.11.2017
г. до 30.05.2019 г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2019
г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9554/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***** да заплати на **** М.В.Г., с личен № ****, вписана в АК-П.,
сумата в размер на 300 лева –
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ЗА.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Л. МИТРЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.