Определение по дело №18/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 май 2021 г.
Съдия: Константин Калчев Калчев
Дело: 20217060700018
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 януари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

187

гр. Велико Търново, 31.05.2021 г.

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев

 

като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 18/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 157, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 

Делото е образувано по жалба на „Ваниз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сухиндол, ул. „Росица“ № 129, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000419000340-091-001/15.09.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 189/07.12.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, с който са определени за внасяне задължения в размер на 217 277,82 лв. и лихви върху тях – 66 440,93 лв.

С молба вх. № 2256/20.05.2021 г. от жалбоподателя е направено искане за спиране на изпълнението на оспорения РА, тъй като е налице обезпечение на главницата и лихвите, наложено от публичен изпълнител с постановления за налагане на обезпечителни мерки, с които е наложен запор върху банкова сметка ***. Към искането са приложени две постановления за налагане на обезпечителни мерки, копия на фактура за закупуване на МПС, регистрационен талон, инвентарна книга към 04.01.2019 г. и 31.12.2020 г., оборотна ведомост за 2020 г., счетоводен амортизационен план за м. 12.2020 г.

Ответникът е представил становище, с което счита за неоснователно направеното искане. Изтъква, че от представените доказателства не може да се установи какъв е размерът на балансовата стойност на актива към момента на подаването на искането.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени приложените доказателства намира, че искането е допустимо и основателно предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл.157, ал. 2, изр. последно от ДОПК, искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта от ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. Следователно, за да е допустимо за разглеждане подадено до административния съд искане за спиране на изпълнението на един ревизионен акт задължително условие е въпросният РА е обжалван по съответния ред пред съда. Това условие е изпълнено в настоящия случай.

Общият принцип в производството по обжалване на ревизионни актове е, че обжалването им не спира тяхното изпълнение и той е залегнал в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от ДОПК. В тези правни норми са предвидени редът и условията за допускане спиране на изпълнението на РА във фазата на обжалването му по административен и съдебен ред. Посочено е, че изпълнението на РА, оспорен по съдебен ред, може да се спре по искане на жалбоподателя, като към него се прилагат доказателства за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.

В случая с обжалвания РА към датата на подаване на искането -20.05.2021г. са установени задължения за внасяне общо в размер на 298 627,62 лв., от които 217 277,82 лв. главница и 81 349,80 лв. – лихви /като 14 908,87 лв. са допълнително дължимите лихви върху главницата за периода 16.09.2020 г.-20.05.2021 г., изчислени според лихвения калкулатор на НАП/. От представените от жалбоподателя доказателства е видно, че последно хронологически е издадено Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки изх. № С200004-139-0001833/18.09.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново. С него за обезпечаване на задълженията по процесния РА, възлизащи към този момент общо на 283 718,75 лв., е продължено действието на наложени предварителни обезпечителни мерки по три предходни постановления, а именно запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***а от 99 570 лв. и запор върху МПС специализирана машина MAN, рег. № ***, с посочен номер на рама, година на производство 2012 г., с балансова стойност 303 153,65 лв. Обезпечението на движимата вещ е извършено при съблюдаване разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК, а именно – по балансовата стойност на актива. Недопустимо е ответникът да оспорва балансовата стойност, посочена в постановлението на публичния изпълнител. Следва също така да се посочи, че в ДОПК не е предвидено издадените постановления за налагане на обезпечителни мерки да бъдат ежегодно актуализирани с цел отразяване на евентуално настъпили промени в балансовите стойности на обезпечените активи. За пълнота на изложението следва да се посочи, че процесният актив е отразен под номер 67 в инвентарната книга и счетоводния амортизационен план на дружеството, като остатъчната му стойност след амортизациите към 31.12.2020 г. е в размер на 221 049,55 лв. Тази стойност и стойността на наложения запор върху банкова сметка ***. очевидно надвишават размера на обжалваните задължения към датата на подаване на искането. Следователно направеното обезпечение покрива напълно главницата и лихвите по обжалвания РА. Няма данни и не се твърди въпросното постановление да е обжалвано, респ. да е отменено, нито пък върху вещта да има други тежести. Следователно е налице задължителната материалноправна предпоставка за спиране изпълнението на обжалвания пред съд РА - искащата спирането страна е представила доказателства за надлежно направено обезпечение в размер на обжалваните задължения по РА.

Предвид изложеното искането на „Ваниз” ЕООД за спиране изпълнението на РА № Р-04000419000340-091-001/15.09.2020 г. е основателно.

Водим от горното и на основание чл. 157, ал. 4 от ДОПК, съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

СПИРА изпълнението на Ревизионен акт № Р-04000419000340-091-001/15.09.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 189/07.12.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, до окончателното решаване на спора с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: