№ 144
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Иваничка Д. Славкова
Петър Митев
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора Д. Р. Н.
като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223100600414 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК образувано по протест
от прокурор при ВРП срещу решение № 407, постановено на 22.03.2022г. по
НОХД № 918 по описа на ВРС, 2 - ри наказателен състав.
С атакуваното решение подсъдимият е признат за невиновен по
възведеното му обвинение по чл.354а, ал.5 вр. ал. 3 пр. 2 т.1 пр.1 от НК за
това на 26.02.2022г. в гр.Варна, без надлежно разрешително, държал
високорисково наркотично вещество - 0.17 гр. нетно тегло метамфетамин с
процентно съдържание на активен компонент метамфетамин 49.20%, на
стойност 4.25 лв, като случаят е маловажен, поради установяване, че деянието
е малозначително и не представлява престъпление, на основание чл.304, пр.4
НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК.
В протеста и допълнението към него се сочи, че решението на ВРС е
незаконосъобразно, като се изразява несъгласие с приложението на чл.9 ал.2
НК. Счита се, че направените от съда изводи не отговарят на установеното в
хода на резследването по делото, поради което следва да бъде отменено, като
бъде постановено ново, осъдително такава спрямо подсъдимия по
възведеното му с обвинителния акт обвинение.
1
В съдебно заседание пред въззивния съд представителя на ВОП
поддържа протеста. Счита, че не са налице основания за прилагане на
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, като навежда доводи, че случаят не
малозначителен, което е порок на атакуваното решение т. к. неправилно е
приложен материалния закон. Моли съда да уважи протеста.
Подсъдимият П., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, прие
следното:
Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално
допустим. Разгледан по същество е неоснователен.
Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по
делото въз основа на събраните по предвидения в НПК ред гласни писмени и
веществени доказателствени средства, като е приел, че макар от формална
страна да е налице престъпление по смисъла на чл.354а, ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1
пр.1 от НК, то случаят попада в хипотезата на чл.9 ал.2 от НК, като деянието
не е престъпно, тъй като степентта на неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Настоящият въззивен състав съобразявайки доказателствената
съвкупност по делото намира, че ВРС е изяснил в цялост фактическата
обстановка, като правилно са установени всички релевантни факти и
обстоятелства относно съставомерните признаци от състава на
престъплението, за което е обвинен подсъдимият, така и обществената
опасност на деянието и дееца.
На 26.02.2022г. около 15.45 ч. в гр. Варна, служители в Сектор
“Общинска полиция” при ОД на МВР Варна – свидетелите Ивайло Иванов и
Анна Илиева, при обход с патрулен автомобил видели подс. П. да стои с
кутия цигари в ръце на ул. “Велчова завера” пред №13 и предприели спрямо
него полицейска проверка, при която след като установили самоличността му,
поискали да им покаже съдържанието на държаната от него кутия цигари.
Когато подс. П. отворил кутията се видяло, че в нея, освен цигари има и
сгънато найлоново пликче с кристалообразно вещество, за което той обяснил,
2
че е за лична употреба и казал, че ще го предаде доброволно. Тогава свид. А.
Илиева съставила протокол за доброволно предаване, като подсъдимият бил
отведен в Първо РУ при ОД МВР Варна.
Видно от заключението по назначената физико-химическа експертиза
установила, че държаното от подс. П. вещество представлява метамфетамин с
нетно тегло 0.17гр. с процентно съдържане на активен компонент
метамфетамин 49.20 %.
Извършената оценка съобразно Приложение № 2 от Постановление на
МС № 23 от 29.01.1998г. сочи, че неговата стойност е 4.25 лв.
Гореилзожената фактическа обстановка е установена по несъмнен и
безспорен начин в хода на съдебното следствие в първоинстанционния съд. В
тази връзка са взети предвид показанията на свидетелите И. Иванов и А.
Илиева, приложените по делото и на БП писмени доказателства - протокол за
доброволно предаване, физико-химическа експертиза, протокол за оценка на
наркотични вещества, справка с характеристични данни, обясненията на
подсъдимия, който не е оспорил фактите по делото.
Спорът се свежда, досежно обстоятелството дали случаят е маловажен
по смисъла на чл.93 ал.1т.9 от НК или малозначителен по смисъла на чл.9 ал.2
от НК.
Настоящият въззивен състав споделя доводите на ВРС относно
обстоятелството, че формално са налице обективите и субективните признаци
на състава на престъплението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3 пр. 2 т.1 пр.1 от НК, но
настоящият случай по своята степен на обществена опасност се явява явно
незначителен.
В хода на производството първоинстанционният съд е установил по
несъмнен и безспорен начин, че на инкриминираната в обвинителния акт дата
подс. П. е държал наркотично вещество-метаамфетамин без надлежно
разрешение, поради което от формална страна е налице престъпление по
чл.354а, ал.5 вр. ал.3 пр. 2 т.1 пр.1 от НК.
Намерено наркотично вещество е под контрол в Списък I - “Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение н хуманната и
ветеринарната медицина.”от Наредба за реда за класифициране на растенията
3
и веществата като наркотични във връзка с чл.3 ал.2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Следователно представлява високорисково наркотично вещество по
смисъла на чл.354а, ал.3 т.1 от НК.
Съгласно чл.9 ал.2 от НК, не е престъпно деянието, което макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Тоест, за да се приложи
посочената разпоредба на чл.9 ал.2 от НК, следва да се изхожда от
малозначителността на деянието, а тя е в зависимост от обществената му
опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна. В случая
деянието на подсъдимия е с такава ниска степен на обществена опасност,
която не е достатъчна, за да бъде третирано като престъпление. Абсолютно
правилно съдът е мотивирал конкретната обществена опасност на деянието и
на дееца, като е приел, като обстоятелства водещи до нейната незначителност
освен пренебрежимо минималистично количество наркотично вещество,
което е държал подсъдимия – 0.17 гр. метамфетамин, така също и чистото му
съдебно минало, /реабилитиран/, признанията, които е направил, изразеното
критично отношение, младата му възраст, обстоятелството, че наркотичното
вещество е за лична употреба. Правилно ВРС е кредитирал заявеното от
подсъдимия, че намереното наркотично вещество е било за лична употреба.
При липса на доказателства, ангажирани от държавното обвинение, които да
опровергават обясненията му, то не би могло да се приеме противното.
Настоящият състав счита, че при преценка на чл.9 ал.2 от НК правилно ВРС е
отчел всички обстоятелства имащи значение за конкретният случай, като е
установил, че наркотичното вещество на стойност 4,25 лв. е държано с
намерение за лично ползване, поради което конкретното засягане на
защитените от престъплението обществени отношения е много ниско, както с
оглед незначителният размер на наркотичното вещество, така и с оглед
данните за личността на подсъдимия.
В мотивите си първоинстанционният съд е направил разграничение
между двете хипотези на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, както и че
маловажния случай в хипотезата на чл. 354а, ал. 5 от НК не изключва
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. С оглед на изложеното съставът на ВОС
4
счита, че доколкото престъплението, поради явната незначителност на
обществената си опасност, не покрива изискванията за наличие на определена
заплаха за обществото, за да се постави в действие наказателната репресия, то
следва да се приеме, че извършеното от подс. П. не е престъпление по
чл.354а, ал.5 вр. ал.3 пр. 2 т.1 пр.1 от НК, което води до единствения
закономерен резултат, а именно – оправдаване на подсъдимия.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира
нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, които да водят до отмяна
на атакувания съдебен акт.
Ето защо решението на ВРС е правилно и законосъобразно, постановено
в съответствие и с материалния и процесуалния закон, поради което следва да
бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното и на основание чл.334т.6 и чл.338 от НПК,
съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 407, постановено на 22.03.2022г.
по НОХД № 918 по описа на Варненски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5