Р Е Ш Е Н И Е № 72 29.10.2019г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
На седемнадесети октомври през 2019 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията АНД № 274 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.С.С., ЕГН: **********,***, против Наказателно постановление № 19-1075-000720/01.07.2019г. на Началник сектор към ОДМВР – Разград, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушения на чл. 140 ал. 1, чл. 190 ал. 3 и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, „Глоба“ в размер на 20.00лв. на основание чл. 185 ЗДвП и „Глоба“ в празмер на 10.00лв. на основание чл. 183 ал. 1 т.1 предл. 2 ЗДвП. Счита НП за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуалните нарушения, като моли за неговата отмяна изцяло. Твърди, че не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, поради което вмененото му нарушение е несъставомерно от субективна страна. По отношение на деянието по чл. 190 ал. 3 ЗДвП счита ,че цитираната правна норма не предвижда наказание при неспазването й, а само срок за доброволно изпълнение и в този смисъл незаплащането на наложена глоба не може да бъде санкционирано по реда на чл. 185 ЗДвП, още повече, че законът е предвидил ред за принудително събиране на такива глоби, както принудителни административни мерки. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Упълномощения защитник адв.Петър Манев от АК - Разград поддържа жалбата и излага подробни съображения. По отношение на нарушението по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП заявява, че не го оспорват.
За въззиваемата страна – ОДМВ – Разград, не се явява представител. С изпращане на жалбата по реда на чл.60 от ЗАНН ангажира писмено становище за потвърждаване на наложеното наказание.
За РП – Исперих, редовно призовани, не се явява представител
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 21.03.2019г. екип от служители на РУ - Кубрат – свидетелите Никола Р.Н. и Н.М.И., извършвали проверка по спазване на правилата за движение по пътищата в гр.Исперих, обл.Разградска. Около 11.52 часа, по улица „Васил Левски”, спрели за проверка движещ се лек автомобил, марка „Хонда Сивик” с рег.№ ВТ 4149 ВВ, управляван от жалбоподателя С.С.С.. При проверката на документите жалбоподотелят представил документите на автомобила и свидетелство за управление на МПС, но без контролен талон. При извършена справка в системата на КАТ било установено, че автомобилът не бил собственост на водача, а на трето лице и бил със служебно прекратена регистрация от 04.01.2019г. съгласно разпоредбите на чл.143 ал. 15 ЗДвП. Освен това водачът С.С. имал незаплатени глоби по издадени НП и електронен фиш. За констатираните административни нарушения проверяващите органи съставили на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 023798 от 21.03.2019г., по който жалбоподателят не е възразил. Преписката по издаването на АУАН била изпратена на РП с мнение за образуване на досъдебно призводство за извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 НК. С Постановление от 13.06.2019г. РП – Исперих е отказала да бъде образувано досъдебно производство на основание чл. 213 ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 24 ал. , т. 1 НПК – поради това, че не са налице данни за извършено престъпление, тъй като деянието по чл. 345 ал. 2 НК е умишлено и от субективна страна включвазнание за състава на престъплението от дееца, а на С.С. не му е била известно, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно поради неизпълнение на задължението на новия собственик на автомобила да го регистрира в срок. Същевременно прокурорът е изпратил постановлението на Началника на РУМВР – Исперих за приключване на административно наказателното производство, като е преценил, че саналице данни за извършено адвиминстративно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДвП. Въз основа на обсъдения АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление /НП/.
Разпитаните по делото актосъставител и свидетел по акта – свидетелите Н.Н. и Н.И., потвърждават изцяло пред съда фактическите констатации, описани по-горе.
Служебно е изискана информация от Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Велико Търново относно регистрацията на л.а. „Хонда Сивик” с рег.№ ВТ 4149 ВВ, от която се установява, че автомобилът е бил собственост на Милен Борисов Ангелов от гр.Свищов, но с договор за продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 05.12.2018г. е станал собственост на Н. Иванов Русев с ЕГН: **********. Тъй като последният не е регистрирал автомобила по съответния ред в едномесечния законов срок, считано от 04.01.2019г. процесното МПС е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143 ал.15 ЗДвП. Приложени са 2бр.справки.
Служебно е изискана и полицейска преписка № 275р-6322/2019г. по описана РУМВР – Исперих, като от приложените документи се установява, че в снето сведение от С.С. същият е заявил, че автомобилът не е негова собственост, а го е взел от трето лице, което също не се е легитимирало като собственик. Извършена е била допълнителна справка в АИК „КАТ Регистрация на ППС и собствениците им”, от която се установили горепосочените обстоятелства относно собствеността на процесния автомобил.
От приложените към жалбата писмени доказателства – удостоверение за техническа изпръвност на МПС, СРМПС, застрахователна полица №BG/07/118003570047, сметка № 40210000536084, контролен талон на застраховка „Гражданска отговорност” и международна карта за автомобилна застраховка, се установява, че процесният автомобил е собственост на Милен Борисов Ангелов, като жалбоподателят е сключил за този автомобил задължителна застраховка „Гражданска отговорност” считано от 27.12.2018г. и на същата дата е заплатил първата от четирите вноски по застраховката. На 09.01.2019г. С.С. е представил автомобила за извършване на годишен технически преглед, като прегледа е бил извършен и е била удостоверана техническата изправност на ППС.
Изложеното се установява от показанията на свидетелите Н. и И., както и от приложенита по делото писмени доказателства.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество е основателна.
Наказателното постановление, както и Актът за установяване на административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираните от проверяващия орган административни нарушения са надлежно индивидуализирани, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с деянието и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административните нарушения, вменени във вина на жалбоподателя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.
При преценката дали жалбоподателя е осъществил съставите на вменените му с процесното НП административни нарушение, съдът следва да обсъди събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Категорично се установи, че на процесната дата жалбоподателят действително е управлявал л.а. „Хонда Сивик” с рег.№ ВТ 4149 ВВ, който не е бил негова собственик, а на лицето Милен Борисов Ангелов – неговото име е било изписано на СРМПС, което водачът е представил на контролните органи. Автомобилът е бил с поставени регистрационни табели на местата, определени за това и всички останали документи са били изрядни – обстоятелства, които се установяват както от свидетелските показания, така и от приложените писмени доказателства. При извършената проверка в автоматизираната системата на КАТ полицейските служители установили, че автомобила е със служебно прекратена регистрация, считано от 04.01.2019г., на основание чл. 143 ал. 15 ЗДвП – поради факта, че новият собственик, който е отбелязан в системата – Н. Ивано Русев не бил регистрирал автомобила в едномесечния срок от закупуването му на 05.12.2018г. Св.Н.Н. преценил, че управлявайки автомобил, който бил със служебно прекратена регистрация, водачът е осъществил административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДвП и му съставил АУАН, въз основа на който било издадено и НП.
За да е съставомерно административното нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДвП следва да са налице елементите от фактическия състав както от обективна, така и от субективна страна. В настоящия случай не се събраха доказателства за наличието на субективния момент на деянието – а именно дали лицето, което е управлявало процесното МПС е знаело, че автомобилът е с прекратена регистрация. Видно от данните по делото автомобилът е собственост на трето лице, което е непознато за жалбоподателя. Това трето лице дори не е и посочения като собственик в СРМПС. Самият жалбоподател твърди, че е взел автомобила от друго непознато лице, но се е опитал да се свърже със собственика по свидетелството за регистрация, за да го регистрира на свое име. Тъй като собственикът престанал да му отговаря на телефонните обаждания, не успял да прехвърли автомобила, но продължил да плаща за него задължителна застраховка „гражданска отговорност” и да го представя на годишен технически преглед. От събраните в настоящото производство доказателства не се установи знание у водача за прехвърлене на автомобила на трето лице и за прекратяване на регистрацията на автомобила, поради което не е осъществен визирания от административнонаказващияорган състав на административно нарушение. Ирелевантно за състана на нарушението е чие е задължението за регистрация на МПС, а само управлението на МПС, което не е регистрирано и то при наличие на знание за това.
Такива изводи са направени и от РП – Исперих, която по идентични съображения е отказала да образува наказателно производство. Както за осъществяване на престъплението, така и за осъществяване на административното нарушение, следва д асе установи субективното отношение на дееца към деянието, т.е. наличието на знание за прекратената регистрация, поради което отказът на прокурора за образеване на наказателно производство поради липса на субективен елемент не може да послужи като основание за ангажиране на административната отговорност, както в случая е направено от АНО. Наличието на указания на прокурора в този смисъл – за ангажиране на административна отговорност, противоречи на направение от него самия извод преди това за липса на престъпление поради несъставомерността му от субективна страна.
Поради изложеното НП следва да бъде отменено в тази му част като незаконосъобразно.
По отношение на нарушението по чл. 190 ал. 3 ЗДвП
С НП жалбоподателят е наказан на основание чл. 185 ЗДвП – обща и бланкетна санкционна разпоредба, в която не се съдържа състав на административно нарушение. В нея е предвидено, че за нарушения на този закон и издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20.00лв. Дадената правна квалификация на деянието в НП е по чл. 190 ал. 3 ЗДвП, в която разпоредба също не е установено конкретно задължение на водача на МПС, неизпълнението на което да представлява административно нарушение. Нормата въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност да плати доброволно наложената му глоба с влязло в сила НП, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така, тъй като преследваната от закона цел е предоставения срок да е именно за доброволно плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача след изтичане на едномесечния срок по чл. 190 ал. 3 ЗДвР е възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата, както и налагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т. 1, б. „д” и т. 2, б.”к” ЗДвП.
Следователно, неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като законадателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на водачите. Противното би довело до разширително тълкуване и неправилно прилагане на закона, впротиворечие с основните принципи на административнонаказателното право и с целите на административното наказание. Освен това следва да се има предвид систематичното място и смисъла на цялата разпоредба на чл. 190 ЗДвП – тя е разположена в края на глава седма „Административнонаказателна отговорност”, след всички санкционни норми и целта й е да уреди отчетността на наложените наказания и сроковете за изпълнението им, но не и да въвежда тепърва нови задължения за водачите. Обичайно санкционните разпоредби в един нормативен акт са разположени в края, след всички останали разпоредби, регламентиращи права и задължения.
С оглед изложеното се налага извода, че незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, на основание чл. 185 ЗДвП за неплащане на глоба, наложена с влязли в сила НП и ЕФ, в срока за доброволно плащане по чл.190 ал. 3 ЗДвП, поради което НП и в тази му част следва да бъде отменено.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-1075-000720/01.07.2019г. на Началник сектор към ОДМВР – Разград, Сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА, с която за нарушения на чл. 140 ал. 1 и чл. 190 ал. 3 ЗДвП, на С.С.С., ЕГН: **********,***, са му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 200.00(двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6(шест) месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП и „Глоба“ в размер на 20.00(двадесет) лева на основание чл. 185 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: