Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
гр.Русе, 05.05.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесети април през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия
Георгиева и с участието на прокурора Радослав Градев , като разгледа
докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д.
№ 76 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда
– Ряхово“, със седалище в с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, чрез процесуалния
й представител, против решение № 64/27.01.2022 г., постановено по АНД № 1847/2021
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление № 18-001724/02.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ и на
основание същата разпоредба, на касатора е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
В касационната жалба и в о.с.з. се излагат доводи за нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че АУАН е бил издаден след
изтичане на срока по чл. 34 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Счита, че началото на този срок се поставя
от деня, следващ изтичането на продължения срок за изпълнение на дадените му
задължителни предписания с протокол за извършена проверка с изх.№ ПР
2034429/19.01.2021 г., а именно 26.02.2021 г.,като нарушителят вече е бил
известен, като към датата на съставяне на АУАН – 16.06.2021 г., срокът вече е
бил изтекъл. Съдът е
направил погрешна квалификация на влезлите в сила дадени задължителни
предписания, не е съобразил събраните гласни доказателства,в подкрепа на които
пред касационната инстанция се представят и писмени за изпълненото предписание.
Иска се отмяна на решението на въззивната инстанция и постановяване на
решение по съществото на спора с което да се отмени издаденото НП. Претендират
се разноски.
Ответникът
по касационната жалба – дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния
си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Счита, че
представеното банково извлечение е следвало да бъде представено още в хода на
проверката, а като частен документ с недостоверна дата не е достатъчно
доказателства за извършеното изплащане на трудовото възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за основателност на жалбата.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Въз основа на събраните във
въззивното производство доказателства, районният съд е приел от фактическа
страна, че в резултат на извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство от служители на ДИТ - Русе на ППК "Надежда-Ряхово" с
протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. на основание чл. 404, ал.
1, т. 1 от КТ били
дадени общо 191 бр.предписания за изплащане на начислени трудови възнаграждения
за различни периоди общо по отношение на 15- те работника.
От събраните във въззивното
производство доказателства се установява, че работникът Й.Т.А. изпълнявал длъжността „живодновъд-нощен
пазач“ в кооперацията – касационен жалбоподател. В протокол с изх.№ ПР 2034429/19.01.2021
г. в т.58 от този протокол се съдържат констатации, според които трудовото
възнаграждение на Й.Т.А. за месец май 2020 г., съгласно изработената ведомост,
било начислено, но не било изплатено. Във връзка с така направените в протокола
констатации, с т.39 от разпоредителната част на същия, спрямо работодателя била
приложена принудителна административна мярка по чл.404, ал.1, т.12 от КТ като
му били дадени задължителни предписания да изплати на работника начисленото
трудово възнаграждение за месец май 2020 г. и бил определен срок за изпълнение
на предписанията – до 04.02.2021 г.
На 21.01.2021 г. касаторът депозирал
молба с вх.№ 21005051 от същата дата по описа на Дирекция „Инспекция по труда“
– Русе, с която направил искане за продължаване до 28.02.2022 г. на срока за изпълнение на дадените му
предписания. Това искане било уважено, като с писмо с изх.№ 21003270/22.01.2021
г. определеният срок за изпълнение на предписанията от № 1 до № 191 включително
бил продължен до 25.02.2022 г. На 24.02.2021 г., с вх.№ 21015750, касаторът
депозирал последваща молба, с която поискал срокът за изпълнение да бъде
продължен с още един месец. Искането е обосновано със следните съображения:
„Въпреки удължаването на срока за изпълнение, към настоящия момент не съм в
състояние да изпълня издадените предписания, поради техния характер, влошената
метеорологична обстановка и усложнената епидемиологична обстановка в страната,
свързана с COVID-19“.
С писмо изх.№ 21009990/26.02.201 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе,
това искане не било уважено.
Между страните не се спори, че ПАМ не
е обжалвана по административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила с
изтичане на 14 – дневния срок по чл.84, ал.1 от АПК, съответно чл.149, ал.1 от АПК, т.е. считано от 03.02.2021 г. съгласно правилото за броене на сроковете по
чл.60, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Доколкото
дадените задължителни предписания (ПАМ по см. на чл. 404 ал.1 т.1 от КТ), вкл.
и това по т. 39 били влезли в сила, като необжалвани, и подлежащи на
предварително изпълнение, считано от датата на връчването им съгласно чл.405 КТ, на 18.03.2021г., е
извършено устно уведомяване на представляващия ППК "Надежда-Ряхово"
за започване на нова проверка, като е и връчена призовка по чл.45 АПК за
представяне до 24.03.2021г. на документи доказващи изпълнението на
предписанията от 19.01.2021г. или писмени обяснения при неизпълнение, както и за
представяне на документи ,доказващи изплащане на трудови възнаграждения за
месеците 11,12.2020 и м.01,02.2021г.
На 05.04.2021г. представляващият
кооперацията депозирал писмени обяснения, обясняващи лошото финансово състояние
и опитите да получи външно кредитиране. На 09.06.2021г. са изискани отново писмени
обяснения за причините за неизпълнение на предписанията по протокол изх. № ПР
2034429/19.01.2021 г./ т.1-т.191вкл./ и на същата дата е връчена покана за
съставяне на АУАН за неизпълнение на посочените предписания. Съставен е и протокол
с изх.№ 2109233/16.06.2021г., с които са дадени нови предписания, касаещи
констатации извън формирания спор,връчени на 12.07.2021г.
В съставения
АУАН № 18-001724 от 16.06.2021г. в отсъствието на нарушителя,връчен на
12.07.2021г. и последвалото НП е посочено, че на 26.02.2021г. касаторът е
извършил нарушение по чл.415 ал.1 КТ изразяващо се в неизпълнение на приложена
ПАМ от контролен орган на Д“ИТ“-Русе. Приложено е известие за доставяне на 20
бр. издадени НП от 02.08.2021г. В подадената въззивна жалба касаторът е заявил,
че всикчи начислени възнаграждения за периода януари- май вкл.2020г. са били
изплатени преди издаване на НП. Разпитаният като свидетел Й.Т.А.
е потвърдил този факт, като е заявил, че е получил цялата си заплата от 950лв
по банков път на 26.05.2020г.
Въз основа на тези доказателства
районният съд приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Контролираната съдебна инстанция
приела също, че в съдебната фаза на административнонаказателното производство е
недопустим инцидентен контрол за законосъобразност на влезлия в сила и поради
това добил стабилитет индивидуален административен акт – дадените на
работодателя задължителни предписания. Посочил ,че независимо от гласните
доказателства за изплащане на трудовото възнаграждение на посочения работник
през м.май 2020г., кооперацията е следвало да представи доказателства в тази
насока, а липсата им сочило, че предписанието не е изпълнено. Приел също, че
нарушението е доказано и наказващият орган правилно е определил субекта на
административното нарушение и приложимата санкционна норма. Развил е съображения
защо случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, респ. чл.415в от КТ и
така потвърдил издаденото НП
Решението е неправилно.
Възраженията на касатора изложени в
касационната жалба и в с.з. са основателни с оглед на представените писмени
доказателства, които съдът е длъжен да прецени съобразно чл.142 ал.2 АПК.
Изцяло се споделя тезата на
контролираната инстанция, съответстваща и на константната съдебна практика, че
в настоящото производство е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност,
включително за валидност на влезлия в сила индивидуален административен акт. Съгласно
чл.84 от ЗАНН, в това производство се прилагат процесуалните правила на НПК,
който кодекс не предвижда подобна възможност. Следва да се отбележи, че
доколкото касаторът е бил страна в административното производство по издаване
на административния акт и е разполагал с възможността да го обжалва, косвеният
контрол за законосъобразност не може да бъде обоснован и с разпоредбата на чл.17,
ал.2 от ГПК. В настоящото производство инцидентният контрол би бил недопустим и
по съображения, свързани с валидността на акта, за чието неизпълнение е
наложена санкцията по чл.415, ал.1 от КТ, още повече, че съгласно чл.405 КТ
подлежи на предварително изпълнение, т.е дори да има подадена жалба, ако съдът
не е постановил спиране, ПАМ подлежат на изпълнение. Това обаче не е пречка
съдът да извърши проверка на изводите на контролираната инстанция дали е
приложен правилно материалния закон, т.е налице ли е нарушение и доказано ли е
то.
Съставът на нарушението по чл.415, ал.1
от КТ, за което на касатора е наложено административно наказание, се изразява в
неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство. Предписанието в случая, с оглед
формулирането му, е за действие. Нарушението е формално, на просто извършване,
защото съставът му не включва настъпването на определени общественоопасни
последици, а е достатъчно самото извършване на деянието, с което се постига и
целения резултат. Ясно е също, че изпълнителното деяние се осъществява чрез
бездействие – неизпълнение на задължение, произтичащо от индивидуален
административен акт-задължително предписание с придадено от законодателя и
предварително изпълнение, но и с указан краен срок за изпълнение, до изтичането
на срока. Работодателят е задължен за действие от връчването на ПАМ до изтичане
на срока на предписанието, т.е от 19.01.2021г. до 25.02.2021г. Фиксирането на срок, в който деецът
следва да извърши предписано действие, в наказателноправен аспект означава, че
след пропускането на срока деянието е довършено / вж. аналогия с чл.227б и
чл.293 а НК хипотези визираща срок на дължимо поведение в указан срок и в тази
връзка, последователно становищата в Решение № 566 от 13.10.2004 г. на ВКС по
н. д. № 173/2004 г., I н. о., Решение № 312 от 16.05.2003 г. на ВКС по н. д. №
88/2003 г., II н. о., Решение № 217 от 9.05.2003 г. на ВКС по д. № 841/2002 г.,
II н. о. решение № 265/27.05.2009 г. по н.д. № 239/
2009 г. на ВКС, I н.о., решение № 33 /07.05.2020г по н.д. 59/2020г. ., I н. о на ВКС, решение № 91 от
10.03.2015г по н.д. 1975/2014г. на ВКС /.
ВКС категорично сочи, че при дължимо действие в указан срок- законен или
определен, в случая неизпълнението на
предписаното действие в срока, посочен в ПАМ,
обуславя съставомерност на бездействието на работодателя и се явява довършено на
26.02.2021г., както и правилно е посочил АНО. Към тази дата нарушителят е
известен като адресат на предписанията по силата на закона, а принципно
администрацията на Д“ИТ“ Русе в лицето и на самия АНО е узнал факта на
неизпълнението ,потвърден с отговора на същата дата.
Така основателно се поставя въпроса, с
оглед на събраните доказателства, дали в този срок ПАМ е изпълнена, с оглед
наведеното основание за противоречие на оспореното решение с материалния закон,
за което и настоящата инстанция следи служебно съгласно чл.218 ал.2 АПК.
Съгласно чл.399, ал.1 от КТ,
цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли
и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на
труда и социалната политика. В изпълнение на тази своя функция, според чл.402,
ал.1, т.1 – т.3 от КТ, в относимите части на тези разпоредби, контролните органи
имат право да посещават предприятията и местата, където се извършва работа, да
изискват от работодателя представяне на всички необходими документи, книжа и
заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола и да се
осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с
упражняването на контрола, като включително изискват декларирането на данни
относно заплащането на труда. Осъществяването на тези правомощия и проверката
на тези обстоятелства предполага извършването на конкретни процесуални действия
от контролните органи, свързани със събиране на доказателства в
административното производство, тъй като негова е доказателствената тежест да
докаже извършеното нарушение-чл.103 НПК.
С призовката от 18.03.2021г. са
изискани документи за доказване изпълнението на дадените предписания по
протокола от 19.01.2021г. като доказателствата сочат, че такива не са били
представени. По преписката са налични само молба-уведомление от 24.02.2021г. от
касатора, съдържащи признание на отрицателен факт- неизпълнение на
предписанията и писмени обяснения от 05.04.2021г. за тежкото финансово
състояние на ППК. Изявлението на касатора като адресат на предписанията и
задължен за тяхното изпълнение съдържа
признание за неизгодни за него факти и то отрицателни, които не подлежат на
доказване от негова страна / аргумент и от чл.103 ал.3 НПК и чл. 154 ал.1 ГПК/
и следва да се преценява съобразно всички обстоятелства, или доказването на
отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от
положителни факти /индиции/, ако се твърдят, които са основа за доказателствени
изводи относно отрицателния факт, а такива не са заявявани, че да подлежат на
проверка. Изпълнението на предписанията в административното
производство е негова доказателствена тежест, както и му е указано от
контролния орган в заключителната част на протокол изх. № ПР
2034429/19.01.2021г., че е длъжен да уведоми Д“ИТ“-Русе за изпълнение на
предписанията в указания срок, но доказването на нарушение по ЗАНН с оглед на
доказателствената тежест по чл.103 и сл НПК, е в тежест на АНО. Неизпълнението
на указанията за представяне на писмени доказателства в посочения срок и
оказване на съдействие на органа на контрол е нарушение по чл.415 ал.2 или ал.3
КТ, за което обвинение не е повдигнато.
По-късното представяне на доказателства или навеждането на възражения в
контекста на чл.103 ал.3 НПК не следва да се тълкува в тежест на касатора.
В случая ППК „ Надежда-Ряхово“ като
работодател е санкциониран за неизпълнение на предписание, касаещо изплащане на
начислено трудово възнаграждение / без посочен размер/ за м.май 2020г на
работника и разпитан като свидетел Й.Т.А.. За преценката на доказателствената
стойност на достоверността на този свидетел, РРС не е изпълнил в пълнота
задълженията си по чл. 107 НПК, като е следвало служебно да изиска от жалбоподателя
доказателства за твърдяните още във въззивната жалба положителни факти-
изплащането на възнаграждението, а не да приема лаконично за доказано обратното.
Следва да се има предвид, че според императивната
разпоредба на чл.270, ал.3 от КТ, заплащането на трудовото възнаграждение се
установява именно с писмени доказателства – чрез подпис във ведомост или срещу
разписка, респ. чрез превод по банкова сметка ***ка. Следователно,
установяването на отрицателния факт на неизпълнението на това задължение, чието
изпълнение е било наредено с влезлите в сила задължителни предписания, следва
да стане именно чрез проверка по посочените документи – по ведомостите за
заплати, респ. по банковите нареждания, удостоверяващи изплащането на трудови
възнаграждения при направено от работника или служителя писмено искане за
заплащане на възнаграждението по банкова сметка. ***оявила активност по
отношение на доказването, а съдът не е изпълнил служебните си задължения по
чл.107 ал.2 НПК.
Представените от касатора писмени
доказателства – извлечение от ведомост, финална справка, успешно осчетоводяване
с детайли, издадени от банка ДСК ЕАД следва да се преценят съгласно чл.142 ал.2
вр.чл.219 вр.чл.222 АПК, чиито ред е приложим съгласно чл.63 в ЗАНН при
преценка на основанията по чл.348 ал.1 т.1 НПК
Това писмено доказателство изхожда от
трета за спора страна, съдържащо в аналитичен табличен вид информация за
успешно осчетоводяване по банков път за приведени на 23.06.2020г. трудови
възнаграждения работна заплата и аванс на 15 работника за м.май 2020г.,
включително и по отношение на Й.А. по посочена от него банкова сметка ***,93
лв., за което и самия свидетел еднозначно сочи. Липсата на дата не може да
доведе до невярност на отразеното в справката, при положение, че съдържанието
се подкрепя и от гласните доказателства, а и доказателствената тежест за
установяване на нарушението е била на ответната страна.
С оглед на характера и вида на
нарушението по чл.415 ал.1 КТ тези писмени и гласни доказателства сочат, че
вмененото нарушение не е осъществено. Липсва неизпълнение на ПАМ в указания
срок.
Като е достигнал до противоположни
правни изводи районният съд е постановил решението си в противоречие с
материалния закон, поради което то следва да бъде отменено като неправилно, а
вместо него следва да бъде постановено друго, с което наказателното постановление
бъде отменено.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК
вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в тежест на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2,
ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв., платени по договор за правна защита и
съдействие от 11.04.2021г. за касационната инстанция по приложен списък.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2 от АПК вр. чл.63в
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № решение №
64/27.01.2022 г., постановено по АНД № 1847/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 18-001724/02.08.2021 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе и вместо него постановява :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-001724/02.08.2021
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на
основание чл.415, ал.1 от КТ на
Производствено производителна кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, ул.“Искър“
№ 1, представлявана от председателя С.Г.Г. е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, със седалище в гр.София, бул."Княз Александър
Дондуков" № 3, представлявана от изпълнителния директор Е. А. да
заплати на Производствено производителна
кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, ул.“Искър“ № 1, представлявана от
председателя С.Г.Г., сумата от 300 лева
– адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: