Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, ..03.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.
М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 774 по описа за 20. г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
за делба във фазата по извършването ù.
С влязло в сила
решение № .г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 34 ЗС е
допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
Триетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 75 кв. м, състояща се от първи
надземен етаж, с допълващи функции – складови помещения и приспособени стаи за
живеене и втори и трети етаж, състоящи се от коридор, дневна с кухня, две стаи
и баня с тоалетна, която сграда е построена в УПИ – общинска собственост, с
площ от 740 кв. м, находящ се в с. К. обл.П., за който съгласно одобрения със заповед № III-428
от 06.08.1980 г. дворищно – регулационен план на селото е отреден парцел . в
кв. 51 (петдесет и първи), с граници по акта за държавна собственост: от изток
– ., от запад – улица, от север – парцел . и от юг – парцел .и граници по
скица: ., улица, парцел ., парцел .и улица с ОК .– всички в кв. 51 по плана на
с. К. обл.П., ведно с отстъпеното право на строеж, на
основание на което е построена сградата върху описания недвижим имот, между
следните лица и при следните делбени части: за ищцата
Е.И.А. – 4/32 ид. ч., за ищците Е.И.А. и С.Й.А. –
20/32 ид. ч. в режим на СИО, за ответницата Е.И.С. – 4/32
ид. ч., за ответницата С.Б.Я. – 1/32 ид. ч., за ответницата Ц.С.Б. – 1/32 ид.
ч., за ответника И.С.Я. – 1/32 ид. ч. и за
ответницата Б.С.Я. – 1/32 ид. ч.
В хода на
производството по делото след влизане в сила на решението за допускане до делба
на процесния имот е п. ответницата Б.С.Я. и след като
е констатирал от представеното удостоверение за наследници, издадено на
03.07.2019 г. от община П., че същата е оставила за единствен наследник нейната
майка - ответницата С.Б.Я., съдът я е заличил като ответник по делото.
В първото
заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата ищците и
ответника И.Я. са предявили претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в
техен дял на допуснатия до делба недвижим имот, както и по реда на чл. 346 ГПК
за заплащане на направени подобрения в процесния
имот.
В съдебно
заседание ответникът И.Я. на основание чл. 233 ГПК е направил отказ от
заявените претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК и по чл. 346 ГПК, поради което съдът
с протоколно определение от ..01.2020 г. е прекратил производството по
заявените претенции по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и по чл. 346 ГПК.
В съдебно
заседание ищците Е.И.А. и С.Й.А. на основание чл. 233 ГПК са направили отказ от
заявената претенция по чл. 346 ГПК срещу ответниците И.Я.,
С.Я. и Ц.Б., поради което съдът с протоколно определение от ..01.2020 г. и
протоколно определение от ..02.2020 г. е прекратил производството по заявената
претенция по реда на чл. 346 ГПК в тази ù част.
В хода на
производството във втората фаза по извършване на делбата съдът е одобрил
постигната между ищците Е.А. и С.А. и ответниците
И.Я., С.Я.
и Ц.Б. спогодба, по силата на която ищците са придобили собствеността върху
притежаваните от ответниците идеални части от
допуснатия до делба недвижим имот (общо 4/32 ид. ч.),
като са заплатили на последните сумата от общо 7100,00 лева, представляваща
парично уравняване на дяловете на ответниците, както
и стойността на направените от ответника И.Я. подобрения в делбения
имот, след което с протоколни определения от ..01.2020 г. и ..02.2020 г. съдът
е прекратил производството по делото по предявения иск за делба от ищците Е.А.
и С.А. срещу ответниците И.Я., С.Я. и Ц.Б..
На основание чл.
234, ал. 4 ГПК съдът е постановил продължаване разглеждането на делото за
неспогодената част от спорния предмет, като понастоящем делото е висящо между
ищците Е.А. и С.А. и ответницата Е.С..
Ищците, редовно
призовани, в съдебно заседание чрез упълномощен представител изразяват
становище, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК
чрез възлагане в техен общ дял на допуснатия до делба недвижим имот.
Ответницата Е.С.,
редовно призована, не се явява и не изразява становище по способа за извършване
на делбата.
Радомирският
районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. .
ГПК и чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното от фактическа
страна:
По делото е
представена подписана от ищцата Е.А. декларация от ..02.2020 г., от която се
установява, че освен притежаваните от нея идеални части от допуснатия до делба
имот по настоящото дело, същата не притежава друг недвижим имот.
По делото е
представена и подписана от ищеца С.А. декларация от ..02.2020 г., от която се
установява, че освен притежаваните от него идеални части от допуснатия до делба
имот по настоящото дело, същият притежава и 1/3 ид.
ч. от дворно място с паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 70 кв. м,
която е негодна за живеене към момента.
От представения
по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., рег. №., дело №
.г. на Д. П.- помощник-нотариус по заместване на нотариус И. П.-Б., с
район на действие – района на РС – П., се установява, че на ....2019 г. ищците Е.А.
и С.А. са дарили на своите дъщери М. А. и Ц. Й. собствения си недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ., с адрес: гр. П.,
ул. „Б.Г.“, бл. ., вх. „.“, ет. 4, ап. ., с предназначение: жилище, апартамент,
с площ от 89,36 кв. м, ведно с прилежащото избено помещение № ., както и
припадащите се 6,04% идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото.
По делото са
представени и договори за наем на земеделска земя, находяща
се в землището на с. Светля, общ. К. обл.П., сключени
в периода от 18.02.1998 г. до 15.04.1998 г., като по всичките договори наемател
е ищецът С.Й.А..
От представената
по делото служебна бележка, издадена на 21.04.1998 г. от община К., се
установява, че ищецът С.Й.А. е бил производител на селскостопанска продукция в
с. Светля, общ. К..
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите К.Д.и Ц. Й., която е дъщеря на ищците и от показанията на които
се установява, че към настоящия момент, както и в периода от 1998 г. до 1999 г.
ищците са живели в допуснатата до делба жилищна сграда, тъй като по това време
ищецът С.А. е бил земеделски производител. Според свидетелите през годините
ищците са правили множество подобрения в делбения
имот, а именно: ремонт на втория етаж от къщата, включващ шпакловане, поставяне
на тапети и обзавеждане. На
втория етаж била извършена подмяна на прозорец, като в банята се изградила В и
К инсталация, поставени били теракот и фаянс. Наред с
това било изградено външно стълбище със затворена метална конструкция, обособен
бил вход от задната част на сградата и била поставена врата. Наред с това се поставили плочки и парапети по
стълбището, ограда на двора, изградена била баня на приземен етаж, с поставяне
на плочки и бойлер, поставяне на плочки на приземния етаж и на цялото стълбище,
поставяне на нова врата на банята, на новообособеното
мазе и на гаража, както и врати на всички помещения на горните етажи. Бил
поставен теракот по стълбищата, в приземния етаж и в
изградените там баня и коридор, като се монтирали 3 бр. врати, вкл. ищецът
поставил входна врата на къщата. В банята на първия етаж била изградена В и К
инсталация, бил поставен бойлер и санитарни материали. В стаята, находяща се на приземния етаж, имало поставен ламинат. Бил поставен и гипсокартон
на целия приземен етаж, в коридорите, стълбището и общите помещения. Наред с
това, ищецът построил лятна кухня и стопанска постройка.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели, като тези на свидетелката Ц. Й. прецени
по реда на чл. .2 ГПК, с оглед евентуалната ѝ заинтересованост от изхода
на делото, като ги намира за обективни, логични, непротиворечиви и
последователни, като същите съответстват и на останалия събран по делото доказателствен материал.
По делото е
допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза, от заключението по
която се установява, че пазарната стойност на допуснатия до делба имот, находящ се в с. К., възлиза на 35 .8 лева. Според
вещото лице допуснатия до делба имот е неподеляем
между съделителите.
Заключението на
вещото лице в частта, касаеща пазарната стойност на делбения имот, е оспорено от ответника И.Я. и по негово
искане съдът е допуснал изслушването на повторна съдебно – техническа
експертиза, от заключението по която се установява, че пазарната
стойност на допуснатия до делба имот, находящ се в с.
К., възлиза на 34 900 лева, а стойността на подобренията, извършени от ищците в
делбения имот, е 15 290 лева, като е констатирано, че
с тяхното влагане в имота стойността на последния се е увеличила със 4040 лева.
Приетото за установено
от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По способа за
извършване на делбата:
За да бъде
прекратена съсобствеността в едно делбено
производство законодателят е предвидил четири способа, а именно: теглене на
жребий, разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, възлагане по реда на
чл. 349 ГПК и изнасяне на имота на публична продан. В избора си по един от тези
способи за приключване на производството съдът следва да прецени дали броят на
реалните дялове съответства на броя на съделителите и
доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно константната съдебна практика,
основен способ за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората
фаза на делбеното производство, е съставяне на
разделителен протокол по реда на чл. 347 ГПК и чл. 350 ГПК и съответно теглене
на жребий по реда на чл. 352 ГПК и в случай, че броят на допуснатите по делба
имоти съответства на броя на съделителите, делбата
поначало се извършва чрез теглене на жребий.
В разглеждания
случай по делото е заявена претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК и
съдът дължи произнасяне на първо място по така заявената претенция от ищците за
поставяне в техен дял на допуснатия до делба недвижим имот.
Съгласно чл.
349, ал. 2, изр. първо ГПК „ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители
се уравнят с друг имот или с пари“. Условията, при които законът дава
възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една страна с правопораждащия съсобствеността юридически факт, от друга -
с обекта на съсобствеността и от трета страна - с изисквания, на които следва
да отговаря самият съделител.
По реда на чл.
349, ал. 2 ГПК може да се ликвидира само възникналата в резултат на наследяване
съсобственост. При съсобственост, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт (прекратена съпружеска имуществена общност, наследяване и пр.)
възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо; делбеният
недвижим имот следва да има характеристиките на жилищен имот и от него да не
могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки
един от съделителите.
По отношение на съделителя, заявил възлагателна
претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друг
жилищен имот и да е живял в имота при откриване на наследството.
С оглед
изложеното дотук, съдът намира, че са налице законовите предпоставки за
поставяне в дял на ищцата на делбения имот, поради
следното:
По делото
безспорно се установява, че делбеният имот има
характеристиките на жилищен такъв, като от заключението на вещото лице по
първоначалната съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира, като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че същият е неделим и от него
не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки
един от съделителите.
На следващо
място, право на възлагане по реда на чл.
349, ал. 2 ГПК има само сънаследник, т. е. само лице, което е придобило идеална
част от имота по наследство, и то в хипотезата, при която съсобствеността е
възникнала от наследяване. Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК е идентична с
тази на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) и разясненията в ТР № 1/2004 г. на ВКС са
приложими на общо основание. Съгласно тях от обхвата на този способ за
извършване на делбата е изключена всяка друга съсобственост освен тази, която е
възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна
претенция няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на
откриване на наследството. При наличието
на т. нар. смесена съсобственост (възникнала в резултат на повече от един
юридически факт) извършването на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е
недопустимо. Делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл.
348 ГПК.
Според
изложеното в решение № 239/6.08.20. г. на ВКС по гр. д. № 81/2011 г., ГК, I г.
о., понятието „смесена съсобственост“ се употребява в съдебната практика във
връзка с приложението на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), за да се означи
съсобствеността, при която някои от съсобствениците са придобили право на
собственост върху вещта по наследяване, а останалите - на друго основание.
Прието е, че когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност,
прекратена със смъртта на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост,
освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., при която преживелият
съпруг, ако наследява заедно с деца на починалия, не получава дял от неговата
част от общото имущество. Прието е също така, че когато наследниците извършат
помежду си разпоредителни сделки, също не е налице смесена съсобственост, тъй
като разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само
уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците.
С решение № 86/9.03.20.
г. по гр. д. № 1100/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., е прието, че разпоредителните
сделки между сънаследниците не водят до смесена
съсобственост, тъй като имотът остава наследствен за всички тях, в
съсобствеността не участват трети за наследството лица, а и в духа на закона е
имотът да остане в патримониума на един от наследниците.
В конкретния случай следва да се добави, че разпоредителната сделка, извършена
в полза на ищцата Е.А. по време на брака ù с ищеца С.А., също не
обосновава наличието на смесена съсобственост, тъй като съпругът участва не
като трето лице, което по сделка придобива част от наследствения имот, а по
силата на закона - чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), така: решение № 18/27.02.2013
г. на ВКС по гр. д. № 572/20. г., ГК, I г. о.
В разглеждания
случай съсобствеността е възникнала от прекратена СИО и по наследяване, както и
по силата на извършена разпоредителна сделка между сънаследници,
поради което съдът намира, че не се касае за т. нар. „смесена съсобственост“,
което от своя страна да съставлява пречка за възлагане на делбения
имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.
С оглед
изложеното дотук и като съобрази, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че ищцата Е.И. е живяла в имота към момента на
откриване на наследството и не притежава друго жилище, съдът намира, че по
отношение на ищцата са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 349, ал.
2 ГПК за поставяне на делбения имот в нейн дял. По отрицателната предпоставка за липсата на друго
жилище практиката приема, че това е друг жилищен имот, който по своето
предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди (определение №
431/03.07.2015 г. по гр. д. № 3065/2015 г. на ВКС, ГК, I г. о.). Не се счита,
че наследникът има такова жилище, когато се е разпоредил с жилищен имот преди
или по време на делбения процес, когато притежава
идеална част от имот или имот в друго населено място, или когато имотът е
обременен с право на ползване, учредено в полза на трето лице, когато наличието
на такива и други подобни обстоятелства сочи, че имотът не е годен за
задоволяване на жилищните нужди на съделителя.
Възлагателната претенция на
ищеца С.А. следва да бъде отхвърлена, тъй като същият не притежава качеството
на наследник на общите наследодатели И.Я. Д. и З.К.Д.а.
Видно от заключението на вещото лице Р.Н.,
което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, пазарната
стойност на допуснатия до делба имота е 34 900 лева. Следователно, за
уравняване на дела на ответницата Е.С. ищцата Е. Василева следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 4362,50 лева, съответстваща на нейните 4/32 ид. ч.
По претенциите
по сметки:
Претенцията на ищците
за подобренията, извършени в съсобствения имот,
съдът
квалифицира по чл. ., ал. 2 ЗН, като в тази връзка съобразява показанията на
двамата разпитани свидетели във втората фаза на делбеното
производство, от които се установява, че всички подобрения са извършени преди
смъртта на
наследодателката З.Д.а, която е п. през 20. г.
Съгласно
разпоредбата на чл. ., ал. 2 ЗН всеки сънаследник, който приживе на
наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, може, ако не е бил
възнаграден по друг начин, да иска при делбата да се пресметне това увеличение
в негова полза. Следователно, за да е основателен искът по чл. ., ал. 2 ЗН наследникът
следва да докаже, че приживе на наследодателя е извършил подобрения в делбения имот за своя сметка и със собствени средства, с
които стойността на наследството се е увеличила и той не е бил възнаграден по
друг начин. Тази претенция е особено приложение на принципа за недопустимост на
неоснователното обогатяване.
Същността на
увеличението е изяснена в решение № 70/26.03.2010 г. по гр. д. № 304/2009 г. на
ВКС, ГК, II г. о. В него е прието, че увеличението може да е резултат на труд и
средства, вложени от наследника в наследственото имущество и трябва да е
изразено ясно под някаква форма - имот, постройки или насаждения и др. и да е
налице в момента на откриване на наследството. Приема се, че за размера на
увеличението е от значение не колко е изразходвал наследникът в труд и
средства, а с колко е увеличено наследственото имущество, т. е. преценката дали
е налице увеличение и каква е неговата стойност се прави към момента на
извършване на делбата (решение № .33/30...2008 г. по гр. д. № 4939/2007 г. на
ВКС, ГК, I г. о.). Предвид събраните по делото доказателства съдът намира
претенцията на ищците по чл. ., ал. 2 ЗН срещу ответницата Е.С. за частично
основателна. Ответницата е наследник на 4/32 ид. ч.
от процесния имот. Приживе на наследодателите И. Д. и
З.Д.те са вложили средства и труд, както следва: на приземен етаж (мазе) –
изработка и монтаж на метална гаражна врата, изработване на отвор врата към
заден двор, замазка на под в складовите помещения, поставяне на 2 бр. врати за
гараж, поставяне на гипсокартон за гаража, както и
преустройство на баня и включване на пространството под стълбите към мазе, в т.
ч. поставяне на 2 бр. врати, фаянс на стените на банята, закупуване на лепило
за фаянс, поставяне на теракота и закупуване на лепило, поставяне на
водоустойчив гипсокартон, поставяне на санитарен
фаянс, изграждане на В и К инсталация, преграждане с итонг
и закупуване на лепило за итонг; на първи партерен
етаж – замазка на под и поставяне на дюшеме, шпакловка и измазване на таван и
стени, поставяне на тапети на стени и боядисване с латекс, изграждане на В и К
и ел. инсталация и поставяне на парапет; втори етаж – поставяне на прозорци и
врати, измазване и шпакловка на таван и стени и поставяне на тапети на стени,
поставяне на фаянс в кухнята, изграждане на В и К инсталация, поставяне на
теракота в банята и закупуване на лепило за теракота, обзавеждане на баня,
подмяна на прозорец и 2 бр. врати; общ главен вход – остъкляване с дървена
дограма, стъклопакет, поставяне на входна метална врата, както и на гипсокартон и мрежа на тавана; стълбище към мазе (приземен
етаж) – поставяне на гипсокартон, закупуване на
стиропор и лепило, теракота и лепило и поставяне на 2 бр. врати; коридор
приземен етаж – поставяне на врата, поставяне на теракота на пода и закупуване
на лепило, поставяне на гипсокартон на стените и
стиропор на тавана; стая приземен етаж – поставяне на фаянс и боядисване с
латекс на стените, както и поставяне на ламиниран
паркет и теракота и закупуване на лепило; двор – стопанска сграда – изработка
на метална конструкция, покрив ламарина, поставяне на ограда и изработка и
поставяне на метална конструкция. Извършването на горепосочените подобрения от ищците
със собствени средства се установява безспорно от показанията на разпитаните по
делото свидетели. Установява се от събраните по делото доказателства, че съделителите С.А. и Е.А. са извършили лично със свои
средства описаните по-горе подобрения, както и че в резултат на извършването им
се е увеличила стойността на делбения имот. За
определяне на размера на увеличената стойност на имота съдът съобрази заключението
по допуснатата СТЕ на вещото лице Р.Н., съгласно което увеличената стойност на делбения имот възлиза на сумата 4040,00
лева. Само по отношение на доказаните по делото подобрения, извършени от ищците,
съдът констатира, че с тяхното влагане в делбения
имот, стойността на последния се е увеличила със сумата от 2774,36 лева, която
съдът определя на основание чл. .2 ГПК, за което не се изискват специални
знания, съобразявайки от една страна стойността на всяко едно подобрение
поотделно и нейното съотношение към увеличената стойност на имота, според
заключението на вещото лице. От така посочената сума ответницата следва да бъде
осъдена да заплати сума в размер на 346,80 лева, съобразно притежаваната от нея
квота в съсобствения имот. До така посочената сума
искът е основателен и доказан.
С оглед изхода
на делото и стойността на дяловете ищцата Е.А. следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на Районен съд - Радомир сумата от 872,50 лева, а ответницата Е.С. –
сумата от .4,50 лева, които суми представляват държавна такса - 4% върху стойността
на съответните дялове.
В решението
съдът присъжда и дължимата държавна такса върху съединените във втората фаза на
делбата искове – 4% върху цената на иска за първата инстанция. Държавната такса
се възлага върху ищеца и ответника съобразно с уважената и отхвърлената част от
претенциите им по сметки. При следване на това правило, съделителката
Е.С. следва да бъде осъдена да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на
РС - Радомир сумата от 13,87 лева, а съделителите Е.А.
и С.А. – сумата от 53,41 лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗЛАГА в дял на Е.И.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, следния недвижим имот, представляващ триетажна масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 75 кв. м, състояща се от първи надземен етаж, с
допълващи функции – складови помещения и приспособени стаи за живеене и втори и
трети етаж, състоящи се от коридор, дневна с кухня, две стаи и баня с тоалетна,
която сграда е построена в УПИ – общинска собственост, с площ от 740 кв. м, находящ се в с. К. обл.П., за
който съгласно одобрения със заповед № III-428 от 06.08.1980 г. дворищно –
регулационен план на селото е отреден парцел . в кв. 51 (петдесет и първи), с
граници по акта за държавна собственост: от изток – ., от запад – улица, от
север – парцел . и от юг – парцел .и граници по скица: ., улица, парцел .,
парцел .и улица с ОК .– всички в кв. 51 по плана на с. К. обл.П.,
ведно с отстъпеното право на строеж, на основание на което е построена сградата
върху описания недвижим имот
ОСЪЖДА Е.И.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ
за уравняване на дела на Е.И.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 4362,50
лева (четири хиляди триста шестдесет и два лева и петдесет стотинки), ведно със
законната лихва върху тази сума, платима в шестмесечен срок от влизане в сила
на настоящото решение за възлагане. При неизпълнение на паричното задължение в
указания срок, възлагателното решение се обезсилва по
право.
УКАЗВА на Е.И.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, че за вземането си за
уравнение на дела може да впише законна ипотека.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.Й.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК, за възлагане в негов дял
на допуснатия до делба недвижим имот, като неоснователна.
ОСЪЖДА Е.И.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** и С.Й.А., с ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата 346,80 лева (триста четиридесет и шест лева и осемдесет
стотинки), по иска по чл. ., ал. 2 ЗН, като до пълния предявен размер от .82,13
лева (хиляда шестстотин осемдесет и два лева и тринадесет стотинки) ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е.И.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Радомир, сумата от 872,50 лева (осемстотин
седемдесет и два лева и петдесет стотинки) - държавна такса в производството за
делба.
ОСЪЖДА Е.И.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***
и С.Й.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Районен съд
- Радомир, сумата от 53,41 лева (петдесет и три лева и четиридесет и една
стотинки) - държавна такса в производството за делба.
ОСЪЖДА Е.И.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Радомир, сумата от 188,37 лева (сто
осемдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки) - държавна такса в
производството за делба.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.