Решение по дело №1915/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260155
Дата: 3 ноември 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия: Цветомира Георгиева Велчева
Дело: 20204310101915
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Л., 03.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                   

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на четвърти октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1915/2020 год. и на основание данните по делото и закона за да се произнесе взе предвид следното:

 

С влязло в сила решение № 260057/23.03.2021 г., постановено по гражданско дело № 1915/2021 г. по описа на Районен съд Л., е допуснато да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *******, находящ се в землището на гр. Л., местността „П. - Л.”, с площ от 449 кв. м., вид на територията – селско стопанство и начина на ползване – нива, четвърта категория, при съседи имоти с № ра: *******, заедно с построената в него сграда – друг вид сграда за обитание, с идентификатор *******.1, масивна, на един етаж, със застроена площ от 31 кв. м., при квоти от 10/12 ид. части за Ц.П.П. и по 1/12 ид. част за В.К.П. и П.К.П..

В хода на производството ищецът се представлява от адв. Ц.Т., която по същество излага становище за извършване на делба чрез възлагане на допуснатия до делба имот на доверителката й.

Ответниците В.К.П. и П.К.П. участва лично, а по същество не излагат становище по начина на извършване на делбата, а предоставят решението на съда.

Във втората фаза на производството е изслушано и прието заключение по допусната комплексна експертиза. С нея е определена цената на допуснатия до делба имот от 7 380,00 лв. По отношение на поземления имот в заключението е направен извод за неподеляемост, с оглед предназначението му /земеделска земя – нива/ и площ под минималната по закон за земи с такова предназначение. Относно сградата е посочено, че тя представлява друг вид сграда за обитание. Първият и вторият етаж на сградата са самостоятелни – с отделни входове, без вътрешна вертикална връзка между тях, а таванския етаж е достъпен през втория етаж. Уточнено е, че разположението на етажите и функционалната връзка между помещенията, осигуряват техническа възможност за преустройство с обособяването на три самостоятелни обекта в сграда, като така втория и таванския етаж могат да се обособят в едни самостоятелен обект, стаята на първия етаж и незавършеното помещение с мазето зад него да се обособят в два самостоятелни обекта, като тези преустройства изискват изготвянето на инвестиционен проект. Сградата се посочва, че е изпълнена в земеделска земя, чието предназначение не е променено, поради което в плана тя е нанесена като сграда за друго обитание, като тя се ползва като жилище без да има жилищен характер, тъй като в нея няма баня и тоалетна и течаща вода. При обособяване на самостоятелни обекти в сградата, допусната до делба, при разпита вещите лица уточнява, че земята ще остане обща за обектите, като ползването й трябва да се разпредели. При изработване на инвестиционни проекти и обособяване на самостоятелни обект следва да се съобрази, че единият обект, който представлява мазето с пристройката, той е в груб строеж и там трябват средства за довършване. Наред с това следва да се има предвид, че сградата не е довършена, като само едно от помещението е пригодено за ползване.

В ангажирана по делото декларация ищецът е декларирала, че не притежава друг жилищен имот, освен допуснатия до делба.

В проведено на 04.10.2021 г. откритото съдебно заседание страните декларират, че няма да предприемат действия по инвестиционно проектиране във връзка с изслушаното по делото заключение по допусната комплексна експертиза.

С оглед на така очертаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Във втората фаза на делбения процес съдът следва да ликвидира състоянието на съсобственост между съделителите, ползвайки способите, разписани в ГПК.

Предмет на делба е земеделски имот с изградена в него в груб строеж сграда за друго обитание. Сградата е изпълнена на два етажа, които са напълно самостоятелни, с отделни входове, без вертикална връзка помежду им. Земята, върху който е изпълнена сградата, е неподеляема с оглед статута й към момента на извършване на делба /земеделска земя/. Сградата е поделяема, като от нея могат да се обособят три самостоятелни обекта. В хода на производството страните са заявили, че няма да извършат действия по проектиране на самостоятелни обекти в обекта, предмет на делба, поради което делбата следва да извърши при съобразяване на параметрите по допускане до делба /в този смисъл мотиви на решение № 150/21.03.2011 г. по гр. д. № 1666/2009 г. на I ГО на ВКС; решение № 776/12.11.2009 г. по гр. д. № 284/2008 г. на I ГО и определение № 424/11.12.2013 г. по ч. гр. д. № 6082/2013 г. на II ГО/.

Ищецът е заявил претенция за възлагане.

Възлагане по чл. 349, ал.1 ГПК може да се извърши ако неподеляемият имот е жилище, което е било СИО, прекратена с развод или смърт.

Преценката дали делбата може да бъде извършена по този ред се основава преди всичко на качеството на съделителя – дали същият има качеството бивш съпруг.

Имотът, предмет на делба, е придобит през време на брака на ищеца със съпруга й, прекратен с неговата смърт. Този имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия от съпрузите.

На следващо място, за да се уважи претенцията за възлагане, е необходимо, имота, предмет на делба, да е реално неподеляем и да има жилищен характер, т. е. да не съществува обективно по отношение на него възможност за обособяване на два и повече самостоятелни дяла. Във връзка с този критерия за възлагане, видно от изложеното по-горе, това законово изискване не е налице.

Поземленият имот, предмет на делба реално е неподеляем, но изпълнената в него сграда може да бъде поделена, като от нея могат да се обособят самостоятелни обекти според броя на съделителите. Обстоятелство, че страните са отказали от възможността за обособяване на самостоятелни обекти в сградата, не е я прави неподеляема, а открива възможност за извършване на делба при отчитане състоянието, в което се намира обекта, предмет на делба.

Следващото изискване на закона е имота, предмет на делба, да е жилищен. Недопустимо е по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК да се възлага имот, която няма жилищен характер. В мотивите на т. 7 ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, което е актуално и към момента, макар и постановено при действието на отменения ГПК, тъй като постановките за възлагането по действия закон са идентични с този по отменения, са посочени параметрите, на база което се извършва преценка на жилищния характер на обекта на делба. Така жилищен е имот, който по предназначението си служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ.

Съдът приема, че изградената в имота сграда не отговаря на сочените по-горе изисквания.

Приживе на наследодателя на страните и към момента имота е ползван и се ползва за задоволяване на неговите и на ищеца жилищни нужди. Той обаче не отговаря на изискваният на жилище, съгласно действащото законодателство.

Жилището, съставлява съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди /§ 5, т. 30 от ДР на ЗУТ/. Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни /чл. 40, ал. 1 ЗУТ/.

По делото е установено, че отделните етажи на изпълнената сграда имат отделни входове. Само на единия от етажите едната стая е пригодена за живеене. В сградата няма обособена кухня, баня и тоалетна и складово помещение. На практика, дори и да има изпълнени санитарни помещения, в сградата не е прекарана вода, която би могла да ги обслужи.

Последната предпоставка за възлагане по чл. 349, ал. 1 ГПК е ако, заявилият възлагането притежава в своя изключителна собственост друг жилищен имот, но не и ако притежава идеални част от такъв /такива, възражения, макар по същество, са наведени от един от ответниците/. За установяване на това обстоятелство /че не притежава в изключителна собственост други жилищен имот/, ищецът е ангажирал декларация, което е допустимо доказателство за установяване на твърдения от него отрицателен факт.

Води от изложеното, законовите предпоставки за възлагане на недоделяемо жилище, не са налице в съвкупност, което е основание за отхвърляне на заявената от ищеца възлагателна претенция.

Имотът е допуснат до делба между трима съделители. От имота всеки от съделителите не може да получи реален дял. Това е така, тъй като броя на допуснатите до делба имоти е по-малък от този на съделителите.

Съобразявайки изложеното, съдът приема, че единственият възможен способ за извършване на делбата, е изнасянето на имота на публична продан.

Заявено е искане за присъждане на разноски от ищеца. Разпоредбата на чл. 355 ГПК касае разноски, направени по повод признаването и ликвидиране състоянието на съсобственост /назначаване на експертизи, огледи, разпити на свидетели и др./. Разноските във връзка с процесуално представителство, когато не се оспорват правата на съделителите и способа за извършване на делба, се понасят от страните, както на са направени. При спорове относно правата на страните или способа за извършване на съсобствеността разноските се разпределят по правилото на чл. 78 ГПК /в този смисъл опр. № 131/10.06.2019 г. по гр. д. № 4247/2018 г. на I ГО на ВКС и определение 4/06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на II ГО на ВКС/.

С оглед на казаното, съдът приема, че разноските, сторените в производството по процесуално представителство в делбата, следва да останат в тежест на страните, както са направени.

В рамките на производството по делба разноските във връзка с оценката и поделяемостта на имотите са разпоределени между страните, като са заплатени от всяка от тях, съобразно правата им, с оглед на което не следва да се преразпределят.

От казаното следва, че искането за присъждане на разноски, не следва да се уважава.

В тежест на всяка от страните следва да се възложи заплащането на държавна такса в полза на РС Л. върху стойността на дела им, както следва: Ц. Петков Прасадашка246,00 лв., а В.К.П. и П.К.П. по 24,60 лв. Държавни такси са изчислени на база приетата по делото оценка на допуснатия до делба имот. Последната е отправна точка само за определяне размера на дължимите такси, но не и относно цената, при която ще извърши публичната продан, в какъвто смисъл е решене № 33/12.02.2009 г. по гр. д. № 4173/2008 г. на II ГО на ВКС.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ заявената от Ц.П.П., с ЕГН **********, с адрес: *** претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане на допуснатия до делба имот: поземлен имот с идентификатор *******, находящ се в землището на гр. Л., местността „П. - Л.”, с площ от 449 кв. м., вид на територията – селско стопанство и начина на ползване – нива, четвърта категория, при съседи имоти с № ра: *******, заедно с построената в него сграда – друг вид сграда за обитание, с идентификатор *******.1, масивна, на един етаж, със застроена площ от 31 кв. м.

ИЗНАСЯ на публична продан на основание чл. 348 ГПК поземлен имот с идентификатор *******, находящ се в землището на гр. Л., местността „П. - Л.”, с площ от 449 кв. м., вид на територията – селско стопанство и начина на ползване – нива, четвърта категория, при съседи имоти с № ра: *******, заедно с построената в него сграда – друг вид сграда за обитание, с идентификатор *******.1, масивна, на един етаж, със застроена площ от 31 кв. м.

ОСЪЖДА Ц.П.П., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на РС Л. държавна такса в размер на 246,00 лв. /двеста четиридесет и шест лева/ върху стойността на дела ѝ.

ОСЪЖДА В.К.П., с ЕГН ********** *** да заплати в полза на РС Л. държавна такса в размер на 24,60 лв. /двадесет и четири лева и шестдесет стотинки/ върху стойността на дела си.

ОСЪЖДА П.К.П., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на РС Л. държавна такса в размер на 24,60 лв. /двадесет и четири лева и шестдесет стотинки/ върху стойността на дела си.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ЛОС в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: