Решение по дело №147/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 157
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Стоян Гончев Вълчев
Дело: 20207280700147
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 157/16.12.2020г.

гр. Ямбол

              

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                 ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

                                 2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ

при секретаря Добрина Димитрова и с участието на прокурора Димитринка Георгиев, разгледа докладваното от съдия Вълчев  КАНД № 147 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство пред Административен съд- Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изречение последно ЗАНН във връзка с чл.208-228 АПК.

Образувано е по жалба на „Каприз“ ООД-гр.Ямбол, представлявано от управителя С.К.П.за проверка на Решение № 260048/23.09.2020 г. постановено по анд № 786 по описа на Районен съд-Ямбол за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №496080-F534932/19.02.2020 г. издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас-ЦУ на НАП,  с което  на “Каприз-2005“ ООД-гр.Ямбол, ЕИК *********, представлявано от управителя С.К.П.на основание чл.185, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС във връзка с §21, ал.2 от ПЗР към Наредба № Н-18/2006 г. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспореното наказателно постановление, поради което се претендира за отмяната му и за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява.

За ответника по касация се явява гл.юрисконсулт Д.И., която оспорва жалбата като неоснователна, т.к. решаващият състав на ЯРС е събрал в пълнота и преценил обективно необходимия по делото доказателствен  материал, постановил е правилно решение,  кореспондиращо  от една страна с установения по делото фактически  материал, а от друга страна с относимите нормативни разпоредби. Моли да се постанови съдебен акт, с който да се остави в сила обжалваното  решение и се присъдят направените по делото разноски–възнаграждение за юрисконсулт.

Според участващият в процеса прокурор следва да се остави касационната жалба без уважение като неоснователна, т.к. административното нарушение е установено по безспорен начин, съответно е приложена и законовата норма относима  към това нарушение, а наложената санкция е в нейния минимален размер.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 260048/23.09.2020 г. по анд № 786/2020 г. Районен съд-Ямбол е потвърдил Наказателно постановление №496080-F534932/19.02.2020 г. издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас-ЦУ на НАП, с което  на “Каприз-2005“ ООД-гр.Ямбол, ЕИК *********, представлявано от управителя С.К.П.на основание чл.185, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС във връзка с §21, ал.2 от ПЗР към Наредба № Н-18/2006 г. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

За да постанови акт си първата съдебна инстанция приема, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство по налагане на имуществена санкция на дружеството и АУАН и НП са  издадени при спазване на императивните изисквания на чл.42, 43 и 57 от ЗАНН, т.к. нарушението е описано ясно, точно, с всичките му обективни признаци и не са налице пороци, които да ограничават правото на  санкционираното лице да разбере  какво нарушение се твърди, че е извършено.

Според съда от материална страна, фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП - че не е отпечатан пълен дневен фискален отчет с нулиране и запис във фискалната памет за 31.12.2019 г. не се оспорват от жалбоподателя и се възпроизвеждат от всички събрани в хода на  съдебното следствие доказателства-гласни  и писмени, при които данни описаното н НП нарушението и извършването му от дружеството са доказани по  несъмнен и безспорен начин.

Съдът се мотивира, че АНО правилно е приложил санкционната норма на чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с ал.1  от ЗДДС с оглед това, че случая спада към тези извън случаите на продажба и не води до неотразяване на приходи, а при индивидуализацията на размера на наложеното наказание административно-наказващият орган се е съобразил с всички обстоятелства визирани в чл.27, ал.2 ЗАНН и го е определил в минимален размер, който е справедлив  и съответстващ  на извършеното нарушение.

Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

В подкрепа на изводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани доводи, изведени въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните.

Правилно и законосъобразно Ямболският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното пред него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице, в степен да доведат до неговата отмяна и е обсъдил доводите на страната. Заключението на съда, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че касатора е извършил вмененото му нарушение и че извършеното деяние е правилно квалифицирано от административно-наказващият орган се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция.

В тази връзка по същество пред касационната инстанция не се навеждат нови съображения, а се повтарят вече изложените, които съда е отхвърлил след обстоен коментар, както на процесуалните норми залегнали в ЗАНН и уреждащи съставянето и връчването на АУАН, така и на наличието на материално-правните предпоставки за налагане на наказанието, които се установяват от приобщените по делото доказателства, поради което и не трябва да бъдат преповтаряни.

Независимо от това и с оглед твърденията в касационната жалба може да се посочи, че в наказателното постановление изрично е отразена датата на извършване на нарушението и това е 31.12.2019 г. когато е възникнало и не е било изпълнено задължението да се отпечата дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа).

В тази връзка и при липсата на допуснати в хода на административното производство процесуални нарушения, които да го опорочават, решението на районния съд не само не е недопустимо, но и съда е бил длъжен за разгледа спора по същество.

Ето защо административно-наказващият орган е доказал наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

В съответствие с това правилно и законосъобразно Ямболския районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН и от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил административното нарушение, за които е санкциониран, поради което при разглеждане на делото и при постановяване на решението не са допуснати нарушение на процесуалния или материалния закон.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

При този изход на делото и с оглед направеното искане трябва да се осъди касатора да заплати на НАП-гр.София направените по делото разноски-възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК,  съдът

Р      Е      Ш      И      :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260048/23.09.2020 г. постановено по анд  № 786 по описа на Районен съд-Ямбол за 2020 г.

ОСЪЖДА “Каприз-2005“ ООД-гр.Ямбол, „Индустриална зона“, ЕИК *********, представлявано от управителя С.К.П.да заплати на НАП-гр.София направените по делото разноски-възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете

                                     

ЧЛЕНОВЕ:1./п/ не се чете            2. /п/ не се чете