№ 2345
гр. Варна, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110102143 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Б.Д.С.К.“ ЕАД срещу Д. Т. А.
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 710/01.04.2021 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 4625/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за сумата
от 8922,96 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление
от 30.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 31.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 498,95 лв. – договорна лихва за периода 17.09.2020 г. до 23.03.2021 г., сумата
от 22,32 лв. – лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 02.03.2020 г. до
23.03.2021 г., сумата от 17,35 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 24.03.2021 г. до 31.03.2021 г. и сумата от 120 лв. – такса разходи при
изискуем кредит.
Ищецът твърди, че на 30.06.2016 г. между страните бил сключен процесният
договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите
Д. Т. А. и Б.М.М. банков кредит в размер на 12 800 лв., с краен срок за издължаване
120 месеца. Неразделна част от договора за кредит били приетите и подписани от
кредитополучателя Общи условия на „Б.Д.С.К.“ ЕАД за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица, както и приложимата Тарифа за лихвите,
таксите и комисионите, които кредитополучателят е приел с подписване на договора.
Поддържа, че всички средства по отпуснатия кредит са усвоени от кредитополучателя
Д. Т. А. на 30.06.2016 г. по посочената в чл. 4 от договора за кредит негова
разплащателна сметка при банката. Навежда се довод, че за ползване на заетите
средства страните са договорили тяхното олихвяване с преференциален променлив
лихвен процент в размер на 9,7 % годишно, при изпълнение на Условията по програма
ДСК Партньори. Посочва допълнителни условия за предоставяне на този лихвен
процент и предпоставките при наличието на които кредитополучателят губи правото
си да ползва предоставените по програмата преференции изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно
чл. 9 и сл. от Приложение № 2 към договора за кредит. Излага, че максималният
1
размер, до който може да достигне лихвеният процент при неизпълнение на условията,
е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в
размер на 6-месечен SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка
в размер на 12,856%. За обезпечаване на вземането на кредитора по дадената в кредит
сума е подписан договор за поръчителство с Тошко А. Тодоров, по силата на който
последният се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателите. Навежда се
довод, че кредитополучателите са допускали просрочия в изплащане на задълженията
си по договора за кредит, като са платили вноските с падеж 17.08.2020 г. и част от
вноската с падеж 17.09.2020 г. Поради допуснатата забава в плащанията и
обслужването на кредита банката е предприела действия по обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането, като за целта е изпратила на своите кредитополучатели
уведомления за предсрочна изискуемост на кредита, връчени, както следва: на Д. Т. А.
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на Б.М.М. чрез неговата майка на 20.01.2021 г. С оглед
тези обстоятелства банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 417 ГПК, която била връчена на длъжника Д. Т. А. по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК, поради което съобразно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът предявява настоящите
искове с правно основание чл. 422 ГПК. Сочи се, че по отношение на останалите
длъжници заповедта за изпълнение е влязла в сила. Ищецът се позовава и на настъпила
предсрочна изискуемост на кредита с връчването на исковата молба на ответника.
Пояснява се, че претендираната сумат от 498,95 лв., представлява възнаградителна
лихва, дължима на основание т. 8 от договора за кредит, начислена за периода от
17.09.2020 г. до 23.03.2021 г. Претендираната лихва за забава в размер на 22,32 лв. –
наказателна лихва е дължима на основание т. 19.1. от ОУ, представляваща 10% върху
просрочената главница, натрупана за периода от 02.03.2020 г. до 23.03.2021 г., а
обезщетението за забава в размер на 17,35 лв. е дължимо на основание т. 19.2 от ОУ,
представляващо 10% върху изискуемата главница, натрупано за периода от 24.03.2021
г. до 31.03.2021 г. Моли за уважаване на предявените установителни искове и
претендира за присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. Т. А., чрез назначения му особен
представител адв. П. Д., депозира писмен отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Оспорват се исковите претенции по основание и размер. Твърди се, че ищецът не е
превел на ответника сумата от 12 800 лв. по посочената в договора за кредит банкова
сметка, последният не е усвоил тази сума, както и че няма сключен договор между
ищеца и ответника за посочената в исковата молба разплащателна сметка. Счита се, че
ответникът не дължи и претендираните вземания за възнаградителна лихва и
обезщетения за забава. Оспорва се настъпването на предсрочната изискуемост на
кредит, като се твърди, че уведомлението не е надлежно връчено на кредитополучателя
Д. Т. А.. В условията на евентуалност се поддържа, че ответникът в уведомен на
29.08.2022 г. с получаването на исковата молба от особения му представител. Навежда
довод, че моментът на предсрочната изискуемост на задължението по кредита при иск
с правно основание чл. 422 ГПК трябва да предхожда депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като уведомяването на длъжника в хода на
исковото производство има за последица настъпване на изискуемостта, но променя
основанието, на което е издадена заповедта. В този случай по отношение на
непадежиралите вноски до подаване на исковата молба, за които не е била налице
предсрочна изискуемост се дължи само законната лихва, но не и възнаградителна
такава, вкл. и такси. Поддържа се, че претендираната сума от 120 лв. за изискуем
кредит противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Излага се, че договорът за потребителски
кредит не е съобразен с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 12 ЗПК, поради което на
основание чл. 22 ЗПК е недействителен и ответникът дължи връщане само на чистата
сума под формата на главница. Твърди се, че договорът е недействителен, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 143 ЗЗП, като за неравноправния характер на клаузите
в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо
2
дали страните са навели такива възражения. Сочи, че в случая не се установява
получаването от кредитополучателя на преддоговорна информация за параметрите на
кредита. Акцентира се върху обстоятелството, че в т. 8 е посочен преференциален
променлив лихвен процент, както и максималният размер, до който може да достигне
при неизпълнение на условията, като предвидената надбавка се увеличава значително
до 12,856% + 0,594. По този начин ответникът бил лишен от възможността за преценка
и взимане на информирано решение при подписване на договора. Твърди, че на
кредитополучателя са начислени такси, които не са свързани с усвояване и управление
на кредита, което е в нарушение на разпоредбата, предвиждаща, че разходите по
кредита следва изрично и изчерпателно да са определени с договора за кредит. Моли
съдът да се произнесе дали сключеният между страните договор за потребителски
кредит е валиден и дали клаузите му са съобразени с изискванията на ЗПК, какъв е
уговореният ГЛП о ГПР, дали посочените клаузи от процесния договор нарушават
принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на
кредитора, дали е налице явна нееквивалентност на престациите и нищожност на
договора, дали уговорената неустойка и разходи за събиране не са нищожни, поради
накърняване на добрите нрави. Оспорват се всички представени документ, носещи
подписа на ответника.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства и заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд – Варна, 8 състав, е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД
Установява се от представения по делото Договор за кредит за текущо
потребление от 30.06.2016 г., че между страните е сключен на посочената дата договор
за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ, по силата на който ищецът се е задължил да
предостави на кредитополучателите Д. Т. А. и Б.М.М. сумата от 12 800 лв., срещу
насрещното задължение на кредитополучателите да върнат получената сума, съгласно
погасителния план и условията, уговорени в договора, като сумата се усвоява чрез
посочена в договора разплащателна сметка с титуляр Д. Т. А.. Според представения
погасителен план срокът за издължаване на кредита 120 месеца, при месечна вноска в
размер на 168,48 лв., с краен срок –30.06.2026 г.
Видно от чл. 8 от договора е постигната договорка за олихвяване с променлив
лихвен процент в размер на 9,7 % годишно или 0,03% на ден, формиран от стойността
на 6-месечния Софибор 0,594%, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 9,106%, при
изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори, описани в Приложение № 2.
Уговорено е, че при нарушаване на тези условия кредитополучателят губи правото си
да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията, като максималният
размер, който може да достигне лихвения процент е 12,856%.
Според клаузите на Приложение № 2 условията за включване в програма ДСК
Партньори, при които се прилага горепосочения преференциален лихвен процент, са
кредитополучателят да има открита разплащателна сметка в Банката, от която да се
издължава кредита, както и да превежда трудовото си възнаграждение (да поеме
ангажимент за превод на трудово възнаграждение)/ кредитен оборот или пенсия по
разплащателна сметка в банката, като това условие се счита за изпълнено при наличие
на кредитен оборот по-голям или равен на 50% от средно тримесечния доход,
удостоверен или получен по сметка в банката, но не по-малко от погасителната вноска
по кредита, увеличена със средствата за издръжка на един член от семейството. В
раздел „Отнемане на лихвени преференции/отстъпки“ е описано, че при нарушаване на
3
тези условия кредитополучателят губи правото си да ползва лихвените отстъпки
изцяло или частично. Ако в продължение на два последователни месеца не постъпи
работна заплата/кредитен оборот или пенсия по разплащателната сметка, се отнемат
изцяло всички лихвени отстъпки. В този случай приложимият лихвен процент се
увеличава и остатъкът от кредита започва да се олихвява от датата на изпълнението с
приложимия лихвен процент по кредита, увеличен с 2 процентни пункта.
От представените по делото ОУ, съставляващи неразделна част от договора, в
чл. 19.1. е предвидено заплащане на наказателна надбавка в размер на 10 процентни
пункта, при забава на плащането на месечната вноска.
Съобразно чл. 19.2 от ОУ, ако кредитополучателят не погаси задължението над
90 дни задължението става предсрочно изискуемо, като в този случай кредитът започва
да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта.
Съгласно чл. 15 от договора за кредит кредитополучателят се задължава да
заплаща таксите съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на Б.Д.С.К.,
които последната прилага по извършени услуги на клиента, с условията на която е
декларирал, че е запознат. Видно от представената по делото Тарифа за такси по
кредити за текущо потребление, в т. 6 от същата фигурира такса „разходи при
изискуем кредит“ в размер на 120 лв.
Видно от приложената покана-уведомление, банката е отправила уведомление
до ответника Д. Т. А. чрез нотариус Николай Георгиев с рег. № 716 на НК за обявяване
предсрочната изискуемост на процесния договор за кредит.
За установяване връчването на поканата по делото е представен констативен
протокол от 04.03.2021 г. на ЧСИ Н. Георгиев, съгласно който поканата е връчена на
02.03.2021 г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като при посещение на регистрирания
постоянен и настоящ адрес на ответника (видно от служебно изготвената справка от
НБД „Население“ в заповедното производство) на 13.02.2021 г. връчителят е събрал
сведения от Г.М., че лицето не живее на адреса и е залепено уведомление по чл. 47
ГПК. На 15.02.2021 г. е посетен и адресът на работодателя на ответника „Стоянов
Трейдинг 09“ ЕООД, на който връчителят е установил, че дружеството не поддържа
офис и след проверка в ТР е констатирал, че същото е в ликвидация.
Приобщени към доказателствения материал по делото са уведомление от
13.01.2021 г., изпратено до кредитополучателя Б.М.М., относно обявяването на
предсрочната изискуемост на вземанията по кредита, както и обратна разписка от
20.01.2021 г., съдържаща потвърждение за получаването му на посочената дата от
Г.Т.М..
Според заключението на назначената по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза ищецът е предоставил на кредитополучателя по
договора за кредит по посочената в същия банкова сметка сумата от 12 800 лв. на
30.06.2016 г. Установява се от изложеното в заключението, че забава за плащане на
погасителни вноски има още при петата вноска, като последната изцяло платена
вноска преди 31.03.2021 г. е тази с падежна дата 17.08.2020 г. и допуснатата забава е в
размер на 195 дни в периода 17.09.2020 г. – 31.03.2021 г. След датата на усвояване на
кредита по банковата сметка на ищеца са постъпвали суми в общ размер на 5422,83 лв.,
които са отнесени за погасяване на главница и лихви по кредита, съгласно Приложение
№ 1 към ССчЕ. Изяснява се, че единствено в периода 12.07.2016 г. до 13.10.2016 г. са
постъпвали суми по банковата сметка на ответника с основание „работна заплата“.
Вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен) извод, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК –
31.03.2021 г. просрочените задължения по процесния договор възлизат на сумата от
8922,96 лв. за главница, сумата от 498,94 лв. – договорна лихва за периода от
19.09.2020 г. до 23.03.2021 г., сумата от 22,32 лв. – наказателна лихва за периода от
4
02.03.2020 г. до 23.03.2021 г. и сумата от 17,35 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатената главница за периода от 24.03.2021 г. до 31.03.2021
г., както и са начислени разходи при изискуем кредит на 24.03.2021 г. в размер на 120
лв. Допълва се, че след 31.03.2021 г. има плащания по кредита, получени от ЧСИ
Даниела Петрова – Янкова в общ размер на 825,12 лв., като цялата сума е отнесена от
банката за покриване на главницата по кредита. Изяснява се от заключението на ССчЕ,
че в исковия период прилаганият лихвен процент е променян, като за периода
30.06.2016 г. – 14.07.2016 г. е бил в размер на договорения лихвен процент от 9,7%, в
периода 15.07.2016 г. – 16.03.2017 г. е бил понижен на 9,437% и 9,432%, а след това до
23.03.2021 г. е варирал между 10,269% и 10,769%. При прилагане на договорения
лихвен процент от 9,7% за исковия период възнаградителната лихва възлиза на 427,48
лв.
При така констатираните обстоятелства се налага изводът, че между страните в
настоящото производство е породено облигационно правоотношение, възникнало от
договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ. Този договор е формален
(изискуемата форма за действителност е писмена), възмезден и комутативен, като за
заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената
сума – в същата валута и размер, като в настоящия случай е консесуален и двустранен,
тъй като предоставянето на уговорената заемна сума не е част от фактическия състав от
договора за банков кредит, а в изпълнение на вече поето договорно задължение – арг.
чл. 1 и 2 от договора. Тази двустранна сделка е възмездна, тъй като в този договор
следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите
(ГПР) по кредита, включващ в себе си разходите, които потребителят се е задължил да
заплати във връзка с предоставяне на кредита и уговорената възнаградителна лихва.
Възнаградителната лихва представлява по своето правно естество възнаграждение,
което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да престира на
кредитора, защото са му предадени в собственост и се е разпоредил с тях. Лихвата е
граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер
се определя от размера на дадения в заем капитал и времето на ползването му.
Настоящият съдебен състав преценява като неоснователно релевираното бланкетно
възражение на ответника за недействителност на процесния договор за кредит, поради
неспазване на изискванията на ЗПК. Не се констатират твърдените нарушения на
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 12 ЗПК, което да води до приложението на чл. 22
ЗПК.
Уговорената в чл. 8 от договора за кредит клауза въвежда право на кредитора
едностранно да променя договорената лихвата по кредита, която към датата на
подписването му е 9,7%. В същата по недостатъчно ясен, разбираем и недвусмислен
начин са определени всички обстоятелства от обективно естество, при наличието на
които може да се изменя лихвения процент, дължим от потребителя. Установи се по
делото, че ответникът след 13.10.2016 г. не е изпълнявал Условията за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „ДСК Партньори“, поради което е
загубил правото си да ползва лихвените отстъпки, съгласно чл. 9 от Условията
(Приложение № 2 към договора), като увеличението на лихвения процент през исковия
период е малко над 1%, което е в рамките на уговореното в чл. 9.1 от Условията.
Следва да бъде отчетено обстоятелството, че през периода 15.07.2016 г. – 16.03.2017 г.
банката е изменила размера на прилагания лихвен процент в посока неговото
намаляване, а не увеличение, с което по никакъв начин не може да се приеме, че
потребителят на банкови услуги е поставен в неравностойно положение, като това
обстоятелство да води до съществена несъразмерност, нееквивалентност в насрещните
престации на страните по договора. Освен това дори и при прилаганото увеличение на
лихвения процент в последващия период не е достигнат максимално уговорения
размер на договорения лихвен процент в договора, а именно 12,856%, с който
кредитополучателят се е съгласил.
5
Изяснено е по делото, че от 17.09.2020 г. е преустановено плащането на
дължимите месечни вноски по кредита, така към 31.03.2021 г. вече са били налице
обективните предпоставки, уговорени в чл. 19.2 от ОУ, при които за кредитора
възниква правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита
за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В настоящия случай ищецът е изразил воля да обяви задълженията по кредита за
предсрочно изискуеми, която съдът намира, че е достигнала до кредитополучателя Д.
Т. А. на 02.03.2021 г. с връченото му уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост, а така също уведомление е получено и от втория кредитополучател
Б.М.М. на 20.01.2021 г. Настоящият съдебен състав намира, че при връчването на
поканата-уведомление до ответника са спазени правилата на чл. 47 ГПК, поради което
връчването следва да се приеме за редовно осъществено на 02.03.2021 г., съгласно
отразяването в констативния протокол от длъжностното лице по призоваването на
изтичането на двуседмичния срок от залепване на уведомлението.
Само за яснота, с оглед направените оспорвания от особения представител на
ответника в отговора на исковата молба, следва да се посочи, че според константната
практика на ВКС, обективирана в Решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на
ВКС, I т.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. №362/2015 г. на ВКС, II т.о. и др.,
съобщаването на длъжника от страна на банката на нейното изявление за упражняване
на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, може да се обективира в самата
искова молба и поражда правни последици с връчването на препис от нея на ответника
по иска. В настоящия случай в исковата молба е обективирано изявление на банката-
ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно
изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора предпоставки. В тази
хипотеза връчването на препис от исковата молба на назначения особен представител
на ответника представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник за
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита – в този смисъл Решение № 198
от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о. Това обстоятелство представлява
факт с правно значение, настъпил след подаване на заявлението, поради което на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК също следва да бъде отчетен, респ. дори връчването на
поканата-уведомление да не е редовно извършено на 02.03.2021 г. с получаването на
препис от исковата молба от особения представител на ответника, обявяването на
предсрочната изискуемост от банката би настъпило в хода на процеса – на 29.08.2022 г.
Както бе изяснено по-горе, съобразно установените данни от заключението на
ССчЕ, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК – 31.03.2021 г. просрочените задължения по процесния договор възлизат
на сумата от 8922,96 лв. за главница, сумата от 498,94 лв. – договорна лихва за периода
от 19.09.2020 г. до 23.03.2021 г., сумата от 22,32 лв. – наказателна лихва за периода от
02.03.2020 г. до 23.03.2021 г. и сумата от 17,35 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатената главница за периода от 24.03.2021 г. до 31.03.2021
г., както и са начислени разходи при изискуем кредит на 24.03.2021 г. в размер на 120
лв.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 на
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 3/2017 г., ОСГТК,
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
6
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането.
При така установените по делото обстоятелства относно редовното връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита на ответника на 02.03.2021 г. и
изложените правни съображения се налага коригиране на установените по
счетоводните записвания на кредитора остатъчни размери от дълга за възнаградителна
лихва. След настъпване на предсрочната изискуемост на 02.03.2021 г. кредиторът не
може да претендира от кредитополучателя заплащане на възнаградителна лихва,
поради което такава е дължима от ответника за периода от 17.09.2020 г. до 02.03.2021
г., която възлиза на 448,33 лв., изчислена съобразно приложените лихвени проценти за
този период, констатирани от вещото лице при изготвяне на ССчЕ.
С оглед императивните норми за потребителска закрила съдът дължи проверка за
спазване правилото на чл. 33, ал. 2 ГПК за ограничаване правото на кредитора да
получи обезщетение за забава над размера на законната лихва. Принципно
законодателят е допуснал обезщетението да се начислява като лихва, т.е. да бъде
уговорено предварително от страните в неустоечна клауза. Именно такъв е характерът
на чл. 19.1 от ОУ, въвеждаща лихвена надбавка в размер на 10% пункта при забава в
плащанията на вноска по кредита, като частта от вноската се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с посочената надбавка. Идентично по правна последица е
съдържанието на клаузата на чл. 19.1 от ОУ, като при приложението й се олихвява с
надбавка от 10% пункта предсрочно изискуемите задължения по кредита. Видно от
данните в заключението на ССчЕ размерът на тази лихвена надбавка за забава се
равнява на законната лихва върху неплатените суми по договора. В този смисъл
клаузите на чл. 19.1 и чл. 19.2 от ОУ следва да се преценяват като съответни на
императивното правило на чл. 33 ЗПК и доколкото дължимите въз основа на тях суми
съответстват на размерите на законната лихва за забава върху изискуемите вземания
по кредита същите се дължат от кредитополучателя.
По отношение на таксите, съдът констатира, че в чл. 9.1 от ОУ при разясняване
на ГПР изрично е оповестено, че разходите на кредитополучателя не покриват такива,
които биха възникнали при неизпълнение на кредита. В приложената към договора
Тарифа обаче е посочена такса от 120 лв., обозначена като основание „разходи при
изискуем кредит”. Уговорката, гарантираща на кредитора такова допълнително
вземане не покрива изискванията за валидност. От една страна, този разход не е обявен
конкретно в договора, както изисква чл. 11 т. 7 от ЗПК, а в тарифа за допълнителни
услуги, съпътстващи кредитирането. Основанието за събирана на такава такса
изключва връзката й с някаква допълнителна услуга, която да може да се прецени като
престация, получена срещу допълнително възнаграждение по смисъла на чл.10а, ал. 4
ЗПК. Напротив, в самата Тарифа таксата от 120 лв., претендирана от кредитора в
настоящото производство, е оповестена като разход, който няма да влияе на ГПР
защото не съпътства и обслужва ползването на кредита като допълнително благо за
клиента, а е предназначен да компенсира кредитора за дейности, изцяло в негов
интерес, които е извършил или възнамерява да извърши за сметка на клиента си, ако
той допусне просрочие на изискуемо плащане. Подобно обезщетение обаче
противоречи на забраната за ангажиране на отговорност на потребителя за вреди от
неизпълнение над законната лихва за забава (чл. 33, ал. 1 ЗПК). Ето защо какъвто и да е
характерът на действията на кредитора в случай на пропускане на изискуем падеж,
събирането на такса за тях противоречи на специалния закон. Систематичното
тълкуване на чл. 10а и чл. 19, ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налагат извод за ограничаване на
свободата на договарянето от кредитор, предоставящ потребителски кредит на
условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на
потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по
размер разходи. В този смисъл – Решение № 229/12.06.2022 г., постановено по т.д. №
324/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
7
В заключение съдът преценява уговорките в договора за кредит (с изключение
на добавените в едностранно оповестена тарифа разходи при предсрочна изискуемост)
за валидно договорени и ги зачита в отношенията между страните.
Според т. 11в от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, приетото разрешение, че съществуването на вземането в
производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес и за приложението на нормата на
чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, предопределя допустимостта на въвеждането и
задължението на съда да разгледа правопогасяващите възражения за плащане и за
прихващане на ответника. Допустимо е релевирането на правопогасяващи възражения,
чийто ефект е настъпил както преди подаване на заявлението, така и след депозиране
на заявлението и до приключване на съдебното дирене в исковото производство. Освен
възраженията за доброволно плащане на задължението и за прихващане е допустимо
въвеждането и на други правопогасяващи възражения, като например: за погасителна
давност; за даване вместо изпълнение; за опрощаване. Съдът не съобразява единствено
принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК.
Фактите, относими към погасяване на задължението и взети предвид съгласно
чл. 235, ал. 3 ГПК от съда в исковото производство, са факти, свързани с доброволното
погасяване на вземането от длъжника извън изпълнителното производство. Под
„доброволно погасяване на вземането” се имат предвид плащания от длъжника на
кредитора (без сумите първоначално да са постъпили по сметката на съдебния
изпълнител), както и осъщественото погасяване чрез други погасителни способи -
прихващане, даване вместо изпълнение, опрощаване.
В този смисъл не следва да се взимат предвид събраните суми чрез осъществено
принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес,
възлизащи на общо 825,12 лв., което обстоятелство е констатирано от вещото лице в
заключението на ССчЕ.
С оглед гореизложените обстоятелства и правни съображения се налага изводът,
че предявените установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал.
1 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени за сумата
от 8922,96 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление
от 30.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 31.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 448,33 лв. – договорна лихва за периода 17.09.2020 г. до 02.03.2021 г., сумата
от 22,32 лв. – лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 02.03.2020 г. до
23.03.2021 г. и сумата от 17,35 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 24.03.2021 г. до 31.03.2021 г. За разликата над уважения размер от 448,33
лв. до пълния претендиран размер от 498,95 лв. за възнаградителна лихва, както и за
периода от 03.03.2021 г. до 23.03.2021 г., както и за претенцията от 120 лв. за такса
разходи при изискуем кредит, тези искове като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото производство,
за които е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 1291,87 лв.,
представляваща сбор от заплатена държавна такса, депозит за ССчЕ, депозит за
възнаграждение на особения представител на ответника и юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от 188,22 лв., представляваща направени в
заповедното производство съдебни разноски.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
8
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ,
чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в отношенията между страните, че Д. Т. А., ЕГН
**********, с адрес ***, дължи на „Б.Д.С.К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 8922,96 лв. (осем хиляди деветстотин двадесет и два лева и
деветдесет и шест стотинки), представляваща главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 30.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 31.03.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 448,33 лв. (четиристотин четиридесет и осем лева и тридесет
и три стотинки), представляваща договорна лихва за периода 17.09.2020 г. до
02.03.2021 г., сумата от 22,32 лв. (двадесет и два лева и тридесет и две стотинки) –
лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 02.03.2020 г. до 23.03.2021 г. и
сумата от 17,35 лв. (седемнадесет лева и тридесет и пет стотинки) – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 24.03.2021 г. до 31.03.2021 г., за които е
издадена Заповед № 710/01.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4625/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, 8 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за възнаградителна лихва за
разликата над уважения размер от 448,33 лв. до пълния претендиран размер от 498,95
лв. и за периода от 03.03.2021 г. до 23.03.2021 г., както и за сумата от 120 лв. за такса
разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА Д. Т. А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Б.Д.С.К.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1291,87 лв. (хиляда
двеста деветдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща сторени
съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Т. А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Б.Д.С.К.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 188,22 лв. (сто осемдесет
и осем лева и двадесет и две стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9