РЕШЕНИЕ
№ ................
гр. София, 10.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО – VІ-5 състав, в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
председателя т. дело № 136/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
част ІІ, дял І от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ищеца „И.“ЕООД
и ответника „М.“ЕООД е бил сключен Договор за СМР от 16.03.2018г., по силата на
който ищцовото дружество се задължило да извърши СМР на обект
„Архитектурно-строителна реставрация на църква „Св. Архангел Михаил“ – гр. Рила,
срещу задължението на ответника възложител да му заплати цена в общ размер от
136 769.02 лв., с ДДС /т. 2 от Договора/. При завършването на отделните
етапи в обекта били съставяни протоколи за приемане на СМР, както следва:
Протокол № 1 от 30.04.2018г. за СМР на стойност от 54 738.88 лв., с ДДС;
Протокол № 2 от 19.06.2018г. за СМР на стойност от 27 385.07, с ДДС;
Протокол № 3 от 19.06.2018г. за СМР на стойност от 54 645.07 лв., с ДДС.
Сочи, че работата била приета от възложителя, съобразно отразеното в протоколите
без възражения, поради което възникнало и задължението му да плати
възнаграждение за извършеното на изпълнителя, като било направено само частично
плащане в размер на сумата от 82 123.95 лв. при пет последователни
плащания в периода 21.03.2018г. – 23.07.2018г., като остатъкът от неизплатеното
възнаграждение възлиза на 54 645.07 лв. С оглед забавата в плащането,
съгласно чл. 7.1.1 от Договора, била дължима и неустойка от ответника в размер
на 0.5% на ден, но не повече от 10 % и
възлизаща на сумата от 5 464.51 лв. за периода на
забавата от 19.06. – 09.07.2018г.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 54 645.07 лв. – главница за неизплатено възнаграждение по
процесния договор за СМР, ведно със законната лихва върху нея, считано от
20.01.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 5 464.51 лв.
– неустойка за забавено изпълнение. При условията на евентуалност претендира
сумите в посочения размер да бъдат присъдени на посоченото основание, като бъде
прието че договорът между страните е неформален, в случай, че не бъде прието за
установено възникването на облигационната връзка между тях въз основа на
процесния договор, обективиран му в писмена форма.
При условията на евентуалност, в случай че бъде
прието, че не е налице договорно основание за възникване правото на ищеца да
получи претендираните суми, претендира сумата по главницата да бъде присъдена
на основание водене на чужда работа без пълномощие, като твърди че същата е
била предприета уместно, добре управлявана в чужд интерес, при което е
възникнало задължението на заинтересувания да обезщети управителя, като му
върне необходимите и полезните разноски, заедно с лихвите от деня на
извършването им, в случая от деня на извършване на СМР.
При условията на евентуалност, в случай че не бъде
прието за установено наличието на сключен договор между страните с предмет
според твърденията на ищеца, претендира ответникът да бъде осъден да заплати
сумата по главницата в размер на стойността, с която се е обогатил при
извършване на работата от ищеца. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок, в
който ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
редовността на исковата молба, като счита, че не са изложени твърдения
обуславящи правото на ищеца по предявените искове при евентуалност. В доводите
си по основателността на иска ответникът оспорва да е настъпила изискуемост на
вземането за дължимото по договора възнаграждение, като твърди, че съобразно
установените търговски практики, за да възникне задължението за плащане от
възложителя, е необходимо да е била издадена данъчна фактура, която да му бъде
представена, за да узнае за своето задължение. Сочи, че такава му е била
предявена едва на 27.12.2019г. Оспорва да е станал повод за завеждане на
делото, като твърди, че не е отказал да плати и желае доброволното извънсъдебно
уреждане на спора. Претендира разноски.
Постъпила е допълнителна
искова молба, в която ищецът поддържа изложеното в исковата молба, като
уточнява по повод наведените възражения от ответника, че е предявил на
последния проформа фактура със сумата по претенцията за плащане, издадена на
08.05.2019г., като с уведомително писмо получено от него на 10.05.2019г. е бил
поканен да плати. Счита вземането си за изискуемо още от момента на изпълнение
на възложената работа по него.
Постъпил е отговор
на допълнителната искова молба в срока за това, в който ответникът поддържа
изложеното в отговора на исковата молба.
Предявени са от „И.“ ЕООД против „М.“ЕООД при условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 92 ЗЗД.
Предявени са при условията на евентуалност и осъдителен
иск с правно основание чл. 59 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 61 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за строително-монтажни работи, същият е бил сключен
на 16.03.2018г. между М. ЕООД – в качеството му на възложител и И. ЕООД – в
качеството му на изпълнител, с предмет на договора – възлагане извършването
на строително-монтажни работи, които са подробно описани по вид и единична цена
в Приложение № 1 – неразделна част от договора, относно обект с наименование –
„архитектурно-строителна реставрация на църква „Св. Архангел Михаил“, гр. Рила,
при обща стойност на договора от 136 769.02 лв., с ДДС, като в чл. 2.1 е
уговорен начинът на плащане : 22 794.84 лв. – авансово плащане, дължимо в срок
от три дни от подписване на договора; 22 794.84 лв. – междинно плащане в срок от три дни от подписване на Протокол Образец 19 и
издаване на фактура при изпълнението на 40 % от обема на поръчката; 22
794.84 лв. – междинно плащане в срок от три дни от подписване на Протокол
Образец 19 и издаване на фактура при изпълнението на 60 % от обема на поръчката;
34 192.25 лв. – междинно плащане в срок от три дни след издаването на
разрешение за ползване; 11 397.41 лв. – окончателно плащане в 45-дневен срок
след регистриране на строителната площадка в регистрите на общината. В чл. 7 от
Договора е предвидено, че неизправната страна по договора дължи неустойка, като
в т. 1 е предвидено начисляването на такава при забава на възложителя да извърши
дължимите плащания, при размер на неустойката от 0.5% от стойността на
забавеното плащане за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %.
По делото е представен Протокол
за приемане на извършени СМР № 1 от 30.04.2018г., подписан от представители на изпълнителя
и възложителя по договора, като в протокола са описани вида и количеството на
съответно извършената работа, както и цената за същата. Посочен е общ размер на
дължимата стойност за Част Конструктивна от 16 559.82 лв., с вкл. ДДС, както и
дължимата стойност за Част Архитектурна от 38 179.06 лв., с вкл. ДДС, като
общият размер на дължимата сума по протокола е 54 738.88 лв.
По делото е представен Протокол
за приемане на извършени СМР № 2 от 19.06.2018г., подписан от представители на
изпълнителя и възложителя по договора, като в протокола са описани вида и
количеството на съответно извършената работа, както и цената за същата. Посочен
е общ размер на дължимата стойност за Част Конструктивна от 2 307.44 лв., с
вкл. ДДС, както и дължимата стойност за Част Архитектурна от 25 033.53 лв., с
вкл. ДДС, като общият размер на дължимата сума по протокола е 27 385.07 лв.
По делото е представен Протокол
за приемане на извършени СМР № 3 от 19.06.2018г., подписан от представители на
изпълнителя и възложителя по договора, като в протокола са описани вида и
количеството на съответно извършената работа, както и цената за същата. Посочен
е общ размер на дължимата стойност за Част Архитектурна от 51 650.86 лв., с
вкл. ДДС, както и дължимата стойност за Част Електро от 1 842.56 лв., с вкл.
ДДС, като общият размер на дължимата сума по протокола е 54 645.07 лв.
Представена е Проформа фактура № **********/08.05.2019г., с получател М. ЕООД и получател И. ЕООД, за сумата от 54 645.07 лв., с вкл. ДДС, и основание на плащането – окончателно плащане съгласно Протокол № 3 по Договор от 16.03.2018г. за обект Арх.-строителна реставрация на църква в гр. Рила.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното :
От представения по делото Договор
за строително-монтажни работи от 16.03.2018г. съдът приема за установено
възникнало между страните облигационно правоотношение с предмет и страни според
твърденията в исковата молба. В този смисъл от писменото доказателство се
установи възникване на облигационната връзка на 16.03.2018г. – към момента на
сключване на договора, между ответното М. ЕООД – в качеството му на възложител,
и от друга страна - И. ЕООД – в качеството му на изпълнител. Установи се, че
договорът е бил сключен за възлагане извършването на строително-монтажни работи
по архитектурната реставрация на църква „Св. Архангел Михаил“ в гр. Рила.
По своя характер процесният
договор представлява договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД. В
разпоредбата на чл. 264 ЗЗД е предвидено задължението на поръчващия да приеме
извършената работа, като към този момент същият следва да е прегледал
свършеното за недостатъци, като в случай че констатира наличието на такива,
следва да ги заяви. Ако не направи такива възражения, работата се счита за
приета. Съгласно чл. 266 ЗЗД, поръчващият дължи заплащане на възнаграждението
за приетата работа.
В случая, безспорно е между
страните, че ищецът, в качеството му на изпълнител по договора, е извършил
възложената му работа по реставрация на обекта според договора, който факт е
признат от ответника в становището му в отговора на исковата молба. Безспорно е
извършването на работата според възложеното от ответника и в сроковете за това,
като не се твърди да са били направени възражения, които да обосноват
освобождаване на ответника от задължението му да плати. В подкрепа на това са и
представените по делото двустранно подписани протоколи, в които страните са
постигнали съгласие, както относно констатираното като извършено по договора,
така и относно неговата стойност, като в този смисъл и приемане на работата от
страна на възложителя. С подписване на протоколите, същият е направил
извънсъдебно признание относно стойността на изпълнените СМР на заявената
такава в протоколите, което признание потвърждава и в становището си по делото.
Безспорно е и извършеното частично
плащане от общия размер на дължимото възнаграждение по договора, възлизащ на 136
769.02 лв., с ДДС, който размер е и установеният като дължим от възложителя в
чл. 2 от договора. Не се спори между страните, че непогасеният остатък от
задължението на възложителя възлиза на 54 645.07 лв.
Спорен между страните е фактът на
настъпване на падежа на останалата незаплатена част от възнаграждението по
договора.
За приемането на работата страните
поетапно са подписвали протоколи за съответно свършената част от възложеното,
като е било уговорено частично плащане
при завършването на отделните етапи по издаваните протоколи.
За да бъде завършен фактическият
състав за възникване задължението на възложителя да плати, необходимо е да бъде
установено извършване на възложената работа и приемането й от възложителя. От
възприетото по-горе в мотивите, съдът прие за доказани в производството настъпването
на тези юридически факти, като приемането на работата се доказва с подписаните
от възложителя протоколи. Съгласно установената константна практика на ВКС,
издаването на фактурата и включването й в счетоводния баланс на дружеството, и
ползването въз основа на нея на данъчен кредит, се ползва с материална
доказателствена сила относно наличието на възникнал договор между страните с
предмет и на стойност според отразеното във фактурата. В случая, възникването
на облигационната връзка между страните според твърденията в исковата молба, съдът
прие за доказано от събраните писмени доказателства. С приемане на извършената
работа възложителят дължи плащане, като при неизпълнение, от този момент се
счита, че същият е изпаднал в забава, като падежът на плащането е настъпил.
Издаването на фактура за това би имало значение на покана за плащане относно вземане,
чиято изискуемоест вече е настъпила.
С оглед гореизложеното,
настоящият съдебен състав приема възраженията на ответника за недължимост на
вземането по главницата, поради ненастъпил падеж, за неоснователни. Предявеният
осъдителен иск за главницата от 54 645.07 лв. – неизплатено възнаграждение по
договора за СМР, съдът намира за основателен, като следва да бъде изцяло
уважен. С оглед забава в плащането, дължи се и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В сключения между страните
Договор за СМР от 16.03.2018г. е предвидено начисляването на неустойка при
забава на дължимите плащания от страна на възложителя – чл. 7.1/1/. Договорната
неустойка има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като с включването
на клауза за начисляването на такава, страните по договора постигат съгласие за
размера на вредите от договорното неизпълнение, с което неизправната страна е
обвързана като последица, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. В
случая, страните са договорили неустойката дължима от възложителя, че възлиза
на 0.5% от стойността на забавеното плащане за всеки просрочен ден, но не
повече от 10%. Предмет на разглеждане в производството е предявен осъдителен
иск за неустойка в максимално установения размер от 10% върху неизплатената
част от 54 645.07 лв., като предвид установения период на забавата – след
подписване на протокола от 19.06.2018 г., съдът приема същият за дължим.
Неустоечната клауза е действителна, като не противоречи на морала и добрите
нрави. Предявеният осъдителен иск за договорна неустойка, като основателен,
следва да бъде изцяло уважен.
Поради възприетата основателност
на предявените осъдителни искове за договорно неизпълнение по представения по
делото договор за СМР, съдът не дължи произнасяне по основателността на
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
сторените от ищеца разноски за производството в общ размер на 4 804.38 лв., от които 2 404.38 лв. – заплатена
държавна такса и 2 400 лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „М.“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес управление ***, да заплати по предявените искове
с правно
основание чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 92 ЗЗД, на „И.“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, ж.к Т.,
ул. „*****, сумата от 54 645.07 лв. – главница за неизплатено възнаграждение по Договор за СМР от 16.03.2018г.
за обект „Архитектурно-строителна реставрация на църква „Св. Архангел Михаил“ –
гр. Рила, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.01.2020г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 5 464.51 лв. –
неустойка за забавено изпълнение, начислена върху незаплатената част от
възнаграждението за периода на забавата от 19.06. – 09.07.2018г.
ОСЪЖДА „М.“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес управление ***, да заплати на „И.“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление:***, ж.к Т., ул. „*****, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 4 804.38 лева - разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в 2 - седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните.
СЪДИЯ: