РЕШЕНИЕ
№ 1364
гр. Велико Търново, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110100727 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
страните са възникнали облигационни отношения по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *от 11.08.2021г. по абонаментен план *. Изтъква се, че за срок от 24
месеца ищецът се задължил да предостави на ответника ползването на мобилни услуги, а
последният - да заплаща тяхната стойност при стандартен месечен абонаментен план от
36,99 лв., както и неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора поради
неизпълнение на задълженията. Навеждат се доводи, че мобилният оператор е предоставил
посочените услуги на потребителя като цената им от 138,88 лв. за периода от 15.11.2021г. до
14.02.2022г. не е платена, поради което договорът е прекратен с начисляване на неустойка от
129,43 лв. Твърди се, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №3765/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Изтъква се, че претендираните суми са дължими, поради
което се отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за което
е издадена заповедта за изпълнение както и за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
назначения особен представител, в който оспорва основателността на предявените искове.
Навежда доводи, че договорът съдържа неравноправни клаузи и е недействителен предвид
изискванията на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Алтернативно изтъква, че уговорката за неустойка е
недействителна тъй като противоречи на добрите нрави. С оглед изложеното се отправя
искане за отхвърляне на исковите претенции.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 11.08.2021г. страните сключили процесния договор като ищецът се задължил за срок от
24 месеца да предостави на ответника ползването на мобилни услуги, а последният – да
заплаща тяхната стойност от 36,99 лв. при стандартен месечен абонаментен план *. При
прекратяване на правоотношението по вина или по инициатива на потребителя, или поради
нарушение на задълженията му, страните уговорили плащане на неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, но не повече от трикратния им размер, допълнена с възстановяване на част
от ползваната стойност на отстъпките от абонаментния план, съответстваща на оставащия
срок на договора. При сключване на договора ответникът декларирал, че е запознат с
Общите условия за взаимоотношенията на * с потребителите на мобилни услуги и с
ценовата листа за абонаментни планове. За ползваните услуги за периода от 15.11.2021г. до
14.02.2022г. мобилният оператор издал фактури с №********** от 15.12.2021г.,
№********** от 15.01.2022г. и №********** от 15.02.2022г., с които са начислени вземания
в размер на 138,88 лв. за абонаментни такси и за цена на мобилни услуги извън тарифния
план, потреблението на които не се оспорва от ответника. Поради неизпълнение на
задълженията в срок последвало начисляване на неустойка за предсрочно прекратяване на
договора от 129,43 лв. по фактура с №********** от 15.04.2022г. както и изпращане на
покана до потребителя за доброволно изпълнение на посочените задължения. На
19.12.2023г. за вземанията на ищеца за абонаментни такси, цена на мобилни услуги извън
тарифния план и неустойка е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело
№3765/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Клаузите в договора не се намират в противоречие с изискванията на чл. 143 от ЗЗП като са
съставени по ясен и недвусмислен начин, поради което между страните е възникнало
валидно облигационно отношение. Ищецът е изпълнил задълженията си към ответника като
е предоставил възмездно ползване на мобилни услуги по тарифен план с фиксирани месечни
такси. Ответникът не оспорва потреблението на услугите като за периода от 15.11.2021г. до
14.02.2022г. са начислени абонаментни такси и цена на мобилни услуги извън тарифния
план в общ размер на 138,88 лв., които не са погасени и са дължими. Поради изложеното
претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е основателна и
следва да бъде уважена.
Неизпълнението на задължението на потребителя по договора е породило право на
мобилния оператор едностранно да го прекрати и да претендира плащане на уговорената
2
неустойка. По делото липсват доказателства за валидното му упражняване от ищеца по реда
на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което да обуслови възникване на задължение за ответника да плати
неустойка от 129,43 лв. В същия смисъл е и т. 19в от Общите условия, изискваща отправяне
на едномесечно писмено предизвестие до потребителя. В разглеждания случай не е
установено изпратената от ищеца покана за изпълнение да е достигнала до адресата, поради
което претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумите от 494,31 лв., представляващи направени по делото
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен
представител както и 137,16 лв., представляващи разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, направени в производството по частно гражданско дело №3765/2023г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на М. Т. М. ********** *, че дължи на *, сумата от
138,88 лв. /сто тридесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/ - главница,
представляваща сбор от задължения за абонаментни такси и цена на мобилни услуги извън
тарифния план по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 11.08.2021г.,
начислени по фактури с №********** от 15.12.2021г., №********** от 15.01.2022г. и
№********** от 15.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение №1525 от 19.12.2023г. по частно гражданско дело №3765/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу М. Т. М. ********** *, иск по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуване на
вземането от 129,43 лв. /сто двадесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/ - главница,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *от 11.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за
изпълнение №1525 от 19.12.2023г. по частно гражданско дело №3765/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Осъжда М. Т. М. ********** *, да заплати на *, сумата от 494,31 лв. /четиристотин
деветдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, както и сумата от 137,16 лв. /сто тридесет и седем лева и шестнадесет стотинки/,
представляваща направени разноски по частно гражданско дело №3765/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд.
3
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №3765/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4