№ 25585
гр. София, 20.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110108575 по описа за 2024 година
Производството е по чл.414а ГПК. Във възражение / посочено по чл.414 ГПК, но с
него е посочен довод, касаещ адвокатското възнаграждение/ , вземането се сочи, че се
оспорва. С разпореждане, отменено от СРС, са дадени указания за иск. С молба от
14.5.2024г., в срока за изпълнение на указанията по чл.415 ГПК, заявителят е посочил, че
действително му е платена сума, но глобална, не е посочено какво се плаща.
В становище по тази молба, длъжникът е посочил, че е платил главница, законна
лихва, както и държавна такса и поддържа оспорването на дължимото адвокатско
възнаграждение.
Целта на заповедното производство е да се установи дали длъжникът оспорва
вземането. При представени доказателства /макар от заявителя/, че вземането по главница и
законна лихва е платено – твърдение, което не се оспорва от самия длъжник, то заповедта
следва да се обезсили – вземането е платено. Неприложимо е приетото от ВКС в ТР №
4/18.6.2014г. на ОСГКТ на ВКС, тъй като възражението не е по бланка, и съдът преценява
доводите на страните по делото.
Установява се, че платената сума е достатъчна да покрие вземането на заявителя за
главница, законна лихва до плащането,както и държавна такса, за които заповедта следва да
се обезсили.
Относно доводите на длъжника по адвокатското възнаграждение, към заявлението е
представен подписан от страна на заявителя К. договор за правна защита и съдействие, в
който се съдържа изявление, че сумата 400 лева е платена. Следователно, съгласно приетото
в ТР № 6/6.11.2023г.по тд.№ 6/2012г. на ВКС, договорът има характерът на разписка.
Обстоятелството, че в реклама дружество е обявило друг метод на разпределяне на
разноските не касае упълномощаването и сключването на договор за правна защита и
съдействие с адвокат , чиито услуги, съгласно ЗАдв, се заплащат. Възражението следва да се
приеме като молба по чл.248 ГПК, която съдът намира за частично основателна.
При определянето на адвокатско възнаграждение за заповедното производство, съдът,
1
при произнасянето си, установи, че производството е по чл.410 ГПК. Защитата в
заповедното производство по чл.410 ГПК се изразява в две възможни процесуални действия
– подаване на заявление, и предявяване на иск, или становище по чл.414а ГПК.
Евентуалното усложнение за заявителя, е в подаването на частна жалба по чл.413 ГПК.
Същевременно, в производство по чл.417 ГПК, длъжникът може да подаде и жалба по чл.
419 ГПК, искане за спиране на незабавното изпълнение. Следователно, не може за двете
производства възнаграждението да бъде едно и също, а следва да се съобразява извършената
по делото работа, както и интереса по делото, като водещо при определяне дали
възнаграждението е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, е
свършената работа, както и предвидимостта на процесуалните действия, които ще се
извършват при сключване на договора. Противното разбиране /че е налице минимален
размер, под който съдът не може да определи възнаграждение/ е в противоречие и с
отговора на преюдициално запитване по т. 1 на решение от 23.11.2017 г. по съединени дела
С -427/2016 и С-428/2016 на СЕС, първи състав, че разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС във
вр. чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да
договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредбата, приета
от професионалната организация на адвокатите като Висшия адвокатско съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
чл. 101, § 1 ДФЕС. В тази връзка всеки съд следва да прецени дали с оглед на конкретните
условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и
дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели. Поради изложеното, съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, и
предвидимостта им към сключването на ДПЗС, следва да се определи възнаграждение от
100 лева, като заповедта се измени.
На длъжника не се следват разноски, защото плащането е в рамките на срока за
възражение.
Така мотивиран, на основание чл.414а ГПК, и чл.248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д 8575/2024г.. от СРС, 125 състав, в частта : за сумата 1175,50 лева
главница, законна лихва от 14.2.2024г. до 12.4.2024г., както и за сумата 25 лева държавна
такса.
2
ИЗМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение № 6014/22.2.2024г. по дело
№ 8575/2024г., в частта по адвокатско възнаграждение, което да се чете : 100 лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на длъжника, формулирана във възражение №
122749/12.4.2024г. за присъждане на разноски.
Определението, може да се обжалва в едноседмичен срок от страните, от връчването,
пред СГС с частна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3