Определение по дело №1736/2017 на Окръжен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.      

Образувано е по молба вх.№ 229/04.01.2019 год., подадена от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез адв. Х.И., с искане за изменение на постановеното по делото решение № 920/29.11.2018 год., в частта относно присъдените на процесуалния представител на ответника адв. П.Т. възнаграждения за защита в исковото и заповедното производство, като същите бъдат намалени, поради тяхната прекомерност. Изложени са конкретни доводи относно дължимия размер на възнагражденията за всяко от двете производства.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от В.Я.А., чрез адв. П.Т., с който насрещната страна моли постъпилата молба да бъде оставена без уважение като неоснователна, предвид факта, че възражението за прекомерност е заявено след приключване на съдебното производство, макар молителят да е имал възможност да се запознае с представения списък по чл.80 от ГПК и претендираните съобразно него размери на адвокатските възнаграждения. Оспорва искането за определяне на дължимото за исковотото производство възнаграждение в размер половината на предвиденото съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 год., а това за заповедното в размер на 300 лв.

 

За да се произнесе, настоящия състав съобрази следното:

            Молбата, черпеща правното си основание в чл.248 от ГПК, изхожда от легитимирано  лице и е предявена в предвидения от закона срок, поради което и настоящият състав на ВОС я намира за допустима. По същество обаче, я преценява като неоснователна, поради това, че направеното възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е несвоевременно.

            Съгласно установената практиката, възражението по чл.78, ал.5 от ГПК  може да се направи най-късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция. То е преклудирано, когато позоваващата се на него страна е имала възможност да се запознае и да вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в производството, но не го е сторила преди то да приключи. Същото не може да бъде валидно отправено за пръв път в последващо производство по чл.248 от ГПК. /в този см. Определение № 187 от 23.07.2013 год. по гр.д. № 1305/2013 год. на ВКС, I-во г.о.; Определение № 116 от 26.06.2018 год. на ВКС по ч.гр.д. № 1820/2018 год. на ВКС, I-во г.о. и др./

          В случая, в проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.11.2018 г. страните, чрез процесуалните си представители са заявили претенциите си за разноски и са представили списъци по реда на чл.80 от ГПК. Размерът на присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждения за защита в исковото и заповедното производство е бил индивидуализиран в списъка и приложения към него договор за правна помощ. Молителят е имал възможност да вземе отношение и да претендира прекомерност на уговорения хонорар, но не я е упражнил.

С оглед горното молбата по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение,

Мотивиран от изложеното, съдът

 

                                              О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 229/04.01.2019 год., подадена от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез адв. Х.И., с искане за изменение на постановеното по т.д.№ 1736/2017 год. решение № 920/ 29.11.2018 год., в частта относно присъдените в полза процесуалния представител на ответника адв. П.Т. възнаграждения за защита в исковото и заповедното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.

 

 

                                            СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: