Решение по дело №803/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н.Г.К., чрез адв. С. против Решение № 6/14.03.2023г., постановено по НАХД № 140/2022г. по опис на Районен съд гр. Малко Търново.

С решението е потвърдено наказателно постановление № 252 от 06.04.2022г., издадено от директор на РДГ Бургас, оправомощен със Заповед РД49- 199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните, с което на Н.Г.К., за нарушение на чл. 257, ал. 1. т. 2 от Закона за горите във връзка с чл. 9а от Наредба №1 за контрол и опазване на горските територии във връзка със Заповед № 361 от 19.04.2018 г. на Изпълнителния директор на ИАГ София, е наложено наказание глоба по чл. 257, ал. 1. т. 2 от Закона за горите, в размер на 300.00 лв. /триста лева/.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон като не е отчел допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушени на процесуалните правила.

В съдебно заседание, касаторът не се явява лично, представлява се от адв. С., който поддържа касационната жалба без да сочи нови доказателства по делото.

Ответникът не се явява и не изпращат представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Административно наказателното производство е образувано с акт серия ЖОО № 0105773 от 22.03.2022 год., съставен от Д.Д.на длъжност главен експерт при РДГ Бургас,за това, че „в периода от 31.12.2021 г. до 24.02.2022 г.. в землището на с. Бръшлян подотдел 295:з, лице вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 от Закона за горите, издава протокол за освидетелстване № 0623874 от 31.12.2021 г., за подотдел 295:з, землището на с. Бръшлян, в нарушение на подзаконов акт по прилагане на Закона за горите и т. 116 от Заповед № 361 от 19.04.2018 на изпълнителния директор на ИАГ София, с която е утвърден образец и ред за освидетелстване на сечището, а именно: в протокола за освидетелстване на сечище № 0623874 от 31.12.2021 г. е записано че няма маркирани неотсечени стъбла, а всъщност има, в т. 3 от същия протокол е записано, че провеждането на сечта и почистването на сечището е задоволително, а то не е, не е осигурен подписа върху отпечатаните екземпляри на лицето, на чието име е издадено позволителното за сеч …“ , което било установено и от свидетелите Д.П.и С.Н..

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 257, ал. 1. т. 2 от Закона за горите във връзка с чл. 9а от Наредба №1 за контрол и опазване на горските територии във връзка със Заповед № 361 от 19.04.2018 г. на Изпълнителния директор на ИАГ София .

Административнонаказващият орган възприел за доказани обстоятелствата, отразени в съставения акт, както и посочената от жалбоподателя като нарушена материална норма, издал атакуваното наказателно постановление, с което за извършеното нарушение наложил на нарушителя глоба в размер на триста лева на основание чл.275, ал.1, т.12 ЗГ.

Въз основа на така приетите факти по делото първоинстанционният съд е приел санкционираното нарушение за доказано, проведената административно-наказателна процедура за законосъобразна, наложеното наказание за справедливо и обосновано.

Отхвърлил е за сметка на това възраженията на жалбоподателя, че изпълнителното деяние не е описано в пълнота, тъй като липсва посочване на нарушения подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗГ, доколкото той присъствал в обстоятелствената част на НП. Не е приел за допуснато нарушение при посочване мястото на извършване на самото нарушение, като се е позовал на самото съдържание на съставения протокол – предмет на нарушението, в което било посочено, че е съставен след обхождане на подотдела, за който се отнася – отдел 295, подотдел „з“. от землището на с. Бръшлян, като е счел, че това е мястото на съставяне на самия протокол.

На следващо място първоинстанционният съд е счел, че не може да бъде прието за съществено процесуално нарушение това, че като дата на извършване на нарушението е посочен периодът 31.12.2021г. – 24.02.2022г., тъй като той съдържал възприетата дата на съставяне на спорния протокол, а именно 31.12.2021г. Относно обосноваността на наложеното наказание съдебният състав е констатирал липсата на обосновка на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, но предвид налагането на глоба в предвидения минимален размер е преценил допуснатото нарушение като несъществено и неограничаващо правото на защита на жалбоподателя и така е потвърдил изцяло оспореното Наказателно постановление.

При гореизложените обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

При проверка на акта за установяване на административното нарушение и НП съдът не откри допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП.

От формална страна АУАН отговаря на изискванията в чл.42 от ЗАНН, а НП на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Действително може да приеме, че неточностите относно времето на извършване на нарушението са несъществени, доколкото посоченият период обхваща датата на действително съставяне на протокола, явяващ се предмет на нарушението – 31.12.2021г.

Вярно е и изложеното от страна на въззивната инстанция относно мястото на извършване на нарушението. От съдържанието на самия протокол може да бъде направен извод, че е съставен намясто, непосредствено след извършена проверка на отдел 295, подотдел „з“ в землището на с. Бръшлян.

Правилни са изводите на РС Малко Търново и за това, че в обстоятелствената част на НП поне на едно място препращащата норма на чл.257, ал.1, т.2 ЗГ е привързана с нормата на чл. 9а от Наредба №1 за контрол и опазване на горските територии и със Заповед № 361 от 19.04.2018 г. на Изпълнителния директор на ИАГ София едновременно. Това обстоятелство е достатъчно да запознае нарушителя с обвинителната теза на органа в пълнота и не ограничава съществено правото му на защита.

Въпреки изложеното обаче, съдебният състав счита санкционираното нарушение за недоказано, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1, т.2 ЗГ „Наказва се с глоба от 300 до 5000лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми;“

Не се спори, че санкционираният като нарушител Н.К. притежава квалифициращия белег „лице упражняващо лесовъдска практика“.

Нарушението е посочено като извършено под формата на издаване на протокол за освидетелстване, т.е. касае се за третата форма на изпълнителното деяние. В този смисъл индивидуализацията на противоправното действие е правилна, касае се за документ който съдържа констатации и волеизявление на неговия автор, който в този случай следва да се приеме за издаващ документа в длъжностно качество субект.

За да е налице съставомерност на деянието издаването на документа следва да бъде в нарушение на закона , подзаконовите актове по прилагането му или в нарушение на одобрените горскостопански планове и програми. В настоящата хипотеза се сочи издаването да е допуснато в нарушение на чл.9а от Наредба №1за контрол и опазване на горските територии. Според същата Норма „Лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци.“ – сочи се образец, посочен в Заповед № 361 от 19.04.2018г. на Изпълнителния директор на ИАГ София, който според изпълнителното деяние е издаден без съобразяване с реда и условията за това, посочени в цитираната заповед.

Като противоречие с реда и условията за издаване на Протокол за освидетелстване на сечище се сочат на първо място несъответствието на отразените в протокола обстоятелства с констатираните намясто – „наличие на маркирани и неотсечени стебла, вместо констатираната в протокола липса“ и второ, че провеждането на сечта и почистването е незадоволително, вместо задоволителната констатация, отразена в протокола. Т.е. касае се за твърдение за съставяне на протокол с невярно съдържание от длъжностно лице, в кръга на службата му, което принципно обосновава наличие на данни за извършено престъпление. В този случай производството е следвало да бъде спряно до провеждане на разследване от компетентните разследващи органи, провеждането на такова към настоящият момент е невъзможно, тъй като би било в нарушение на принципа „ ne bis in idem " , поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора в настоящото административнонаказателно производство. В тази връзка действително за длъжностното лице съществува задължение за изготвяне на протоколи с вярно съдържание, нарушението на което обстоятелство в конкретния случай остава недоказано, тъй като протоколът не се спори да е изготвен на 31.12.2021г., а констатациите на фактическото състояние са извършени от очевидци намясто на 24.02.2022г. и отразяват състоянието на сечището към този момент, за което липсват доказателства да е идентично със състоянието му към 31.12.2021г. По идентичен начин състоянието е констатирано като несъответстващо на протокола на и на 16.02.2022г., видно от доклада на л.15 от преписката. Установената дървесина с марки не е надлежно картотекирана и предявена на жалбоподателя. Същият не е имал възможност да се запознае намясто с всяко едно от установените като маркирани, но неотсечени дървета, за да изрази становище по тях. Представеният по делото снимков материал е без координати за местонахождение и без автор и дата на изготвянето, за да бъдат те кредитирани като надлежни доказателствени средства. Наред с това безспорната между страните констатация на прясномаркирана дървесина (незаконно извършено) разколебава категоричния характер на заключението на АНО, че се касае за наличие на надлежномаркирана, но неотсечена дървесина.

Що се касае до другото обстоятелство, сочено като невярно отразено в протокола – а именно невярно посочено като задоволително почистване на сечището, следва да бъде посочено, че става въпрос за отразена оценка, а не за факт от обективната действителност. Липсва посочен обективен критерий, спрямо който да бъде извършена от съдебния състав преценка на верността на невъзприетото от актосъставителя и АНО обстоятелство, отразено в обекта на нарушението.

Като второ противоречие с реда и условията за издаване на Протокол за освидетелстване на сечище се сочи липсата на поставен подпис от страна на инж. Г.Г.. В тази част обаче съдържанието на протокола е извън волеизявлението и контрола на издателя К. и само по себе си не може да бъде възприето като издаване на документа в противоречие с реда и условията по издаването му. Полагането на подпис от трето лице е форма на обективиране на негово, а не на съставителя волеизявление, като причините за липса на подпис могат да са различни - че неподписалият се, макар и отразен като присъствал, не е присъствал или макар и присъствал не е съгласен с констатациите. Поради изложеното, липсата на подпис на трето лице върху процесния протокол съдът счита за несъставомерно по нарушената норма обстоятелство.

Изложеното предпоставя извод, че обжалваното решение е постановено при наличие на касационното основание за отмяната му по чл. 348, ал. 2 от НПК, приложим на основание чл. 63в от ЗАНН, а именно решението е постановено при нарушение на закона.

Поради това, същото следва да бъде отменено, ведно с оспореното наказателно постановление, поради недоказаност и частична несъставомерност на описаното деяние и посочената като нарушена правна норма.

Предвид изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 6/14.03.2023 г., постановено по НАХД № 140/2022г. по опис на Районен съд гр. Малко Търново и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 252 от 06.04.2022г., издадено от директор на РДГ Бургас, оправомощен със Заповед РД49- 199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните, с което на Н.Г.К., за нарушение на чл. 257, ал. 1. т. 2 от Закона за горите във връзка с чл. 9а от Наредба №1 за контрол и опазване на горските територии във връзка със Заповед № 361 от 19.04.2018 г. на Изпълнителния директор на ИАГ София, е наложено наказание глоба по чл. 257, ал. 1. т. 2 от Закона за горите, в размер на 300.00 лв. /триста лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: