Определение по дело №23/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 август 2019 г.
Съдия: Тонка Ванева Мархолева
Дело: 20192300500023
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                                        07.08.2019 г.                                        гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд,                                                         гражданско отделение

На седми август                                                    две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав: 

                                                            

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ФАРФАРОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕРГАНА КОНДОВА

                                                                                               2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вчгд №23 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството пред Ямболски Окръжен съд е образувано молба с вх. №4532 от 06.08.2019 г., депозирана от Б.Я.М., с която последният моли да бъде освободен от държавна такса в производството по обжалване на Определение №120 от 28.03.2019 г., с което му е отказано предоставяне на правна помощ на осн. чл. 95, ал. 1, вр. с чл. 62, ал. 2 от ГПК, за обжалване на Определение №67 от 07.02.2019 г. по вчгд №23 от 2019 г., тъй като сочи, че не разполага с необходимите средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като изтъква, че срокът за въззивно обжалване се прекъсва по силата на закона до окончателност на произнасянето.

          В молбата се сочи, че само от факта, че притежава недвижим имот не води до категоричен извод за получаване на доходи от него. Последният бил ипотекиран, поради което непродаваем, а отдаването му под наем било невъзможно поради свръхзастрояването в София. Изложил е, че е специализант към МУ-София, където работи без да получава доходи и без право да работи другаде. Сочи още, че не само няма право на работа и осигуровки, но има задължение да заплаща по 180 лв. на месец, като специализант. В жалбата са изложени и множество житейски съображения, подкрепени със съдебна практика. Претендира се освобождаване от ДТ.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по гр.д.№23/2019 г. по описа на ЯОС е във фаза след постановяване на определение, с което е оставено без уважение искането на молителя Б.Я.М. на основание чл. 23, ал. 1 от ГПК за отвод на съдебния състав; отхвърлена е молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на Определение №67 от 07.02.2019 г. по вгд №23 от 2019 г. на ЯОС в частта за разноските и оставена без уважение е молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ по чл. 95, ал. 1 от ГПК за процесуално представителство за обжалване на Определение №67 от 07.02.2019 г. по вгд №23 от 2019 г. на ЯОС. Указано му е, че в частта, в която се оставя без уважение молбата за предоставяне на правна помощ, определението подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 95, ал. 5 от ГПК  пред БАС в едноседмичен срок от съобщаването му

               Жалбоподателят се е възползвал от възможността да обжалва въпросното определение, като в срока за обжалване е подал молба за освобождаване от ДТ в размер на 15 лв. по подадена от него частна жалба вх. №2816 от 10.05.2019 г., мотивирайки се с твърдение за липса на достатъчно средства да я заплати. След указание на съда, молителя е представил декларация с дата 06.08.2019 г. за семейно и имотно състояние, където жалбоподателя е декларирал, че е клинично здрав,  безработен, притежава недвижим имот - търговски обект в гр.София, притежава две банкови сметки в банка ДСк и Пиреос банк, не притежава МПС, няма доходи за издръжка.

Съгласно нормата на чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Така посочената законова разпоредба е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на горе-изброените предпоставки.

В конкретния случай подобно доказване не е направено. Представената декларация не е годно доказателство за установяване на твърдяните от частния жалбоподател обстоятелства, а именно, че е безработен, няма доходи или имущество, от които да се издържа или да заплати необходимата ДТ. Въведените обстоятелства - за изтичане на данни от НАП, поради което получил отказ за издаване на удостоверение от приходната агенция и отправената молба за произнасяне след отпускарския сезон /с уточнена предпочитаема дата - до 09.09.2019 г./ не са основание за даване а нов срок за предоставяне на доказателства за липса на доходи. При все, че по делото липсват доказателства, които да създадат у съда убеждение, че М. се намира в тежко семейно, имуществено или здравословно състояние, следва да се направи преценка за липса на предпоставките за освобождаване от държавна такса. Напротив жалбоподателят е сравнително млад човек, в работоспособна възраст, лекар по образование с вече придобита специалност по "трудова медицина", липсват данни да е във влошено здравословно състояние. Освен това същият е собственик на търговски обект в гр.София, от отдаването под наем на който също би могъл да реализира доходи.

Съгл. практиката на ВКС след изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респ. пълния размер на държавната такса. Материалното състояние на страната следва да бъде преценено към момента на поемане на фискалното задължение за заплащане на държавна такса.

Предвид всичко изложено до тук следва обоснования извод, че М. би могъл да отдели средства за заплащане на ДТ - 15 лв., поради което молбата му за освобождаване от заплащането й се явява неоснователна. (арг. от Определение №550/04.11.2016 г. по ч.гр.д. №447/2016 г. на БАС).

Ето защо ЯОС счита, че молбата за освобождаване от държавна такса следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, ЯОС

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата Б.Я.М. с пр. осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от ДТ в размер на 15 лв. по подадена от него частна жалба против Определение №120 от 28.03.2019 г. по вчгд №23/2019 г. на ЯОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от връчването му на молителя, пред Бургаски апелативен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     1.                                                       2.