Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на втори юни през две хиляди двадесет и
първа , в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 366 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от Д.И.Т., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** иск
за приемане на установено в отношенията между страните на осн.чл.439
от ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество - „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, като
правоприемник на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)"ЕАД по Конкретен договор за
цесия от 17.10.2014г. заплащане на сумата от 4102.27 /четири
хиляди сто и два лева и двадесет и седем стотинки/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2012г.
до окончателно изплащане на вземането, представляваща неиздължена
главница по Договор за банков кредит от 20.08.2008г. и Анекс
№1/24.07.2009г., сумата от 367.12 /триста шестдесет и седем лева и дванадесет стотинки/ лева, представляваща редовна лихва за
периода от 05.07.2011г. до 01.07.2012г., сумата от 244.59 /двеста четиридесет и четири лева и петдесет и девет
стотинки/ лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 05.08.2011г. до 30.09.2012г.,
както и сумата от 375.28 /триста
седемдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/ лева, представляваща направените по делото разноски, за които е
издаден изпълнителен лист на 16.10.2012г. въз основа на влязлата в законна сила
Заповед №7584/03.10.2012г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№14076/2012г. на ВРС, 16
състав и е образувано изп.д. № 374/2019г.
по описа на ЧСИ Румяна Тодорова с рег.№717, поради погасяване на вземанията по давност.
Предявен е и
иск с правно основание чл.55 от ЗЗД от Д.И.Т., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***-6 за сумата
от 2838.48 лева, разпределена и
преведена на „Е.М." ЕООД, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането й, с която са погасени: 100.00 лева - юрисконсулско
възнаграждение по образуваното изп.д.№374/2019г. по
описа на ЧСИ Румяна Тодорова с рег.№717, 103.80 лева - обикновени такси по образуваното изп.д.№374/2019г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова
с рег.№717, 375.28 лева - съдебни разноски по издадения
изпълнителен лист на 16.10.2012г., 244.59 лева, представляваща наказателна лихва за
периода от 05.08.2011г. до 30.09.2012г. по издадения
изпълнителен лист на 16.10.2012г., 367.12 лева - представляваща редовна лихва за периода от
05.07.2011г. до 01.07.2012г. по издадения
изпълнителен лист на 16.10.2012г., 1647.69 лева - частично законна лихва върху главницата, считано
от 01.10.2012г. до окончателно изплащане на
вземането по издадения изпълнителен лист на 16.10.2012г., представляващи платени
недължимо суми след погасяването им по давност по издаден изпълнителен лист от 16.10.2012 г. по ч.гр.д.№14076/2012г. на ВРС, 16 състав, събрани по принудителен
начин, по който е образувано изпълнително дело № 3 74/2019г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова
с рег.№717, сумата от 274.24 лева - пропорционална такса с ДДС в полза
на ЧСИ Румяна Тодорова с рег.№717 по образуваното изпълнително дело № 3 74/2019г.
Ищецът твърди, че по заявление на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)"ЕАД, ЕИК ********* е било образувано
ч.гр.д.№14076/2012г. по описа на Варненски Районен Съд, 16 състав и е издадена Заповед
№7584/03.10.2012г. и
Изпълнителен лист от 16.10.2012г., въз основа на които са осъдени солидарно Т.И.И., ЕГН:********** и моят доверител Д.И.Т., ЕГН:**********
да заплатят на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)"ЕАД сумите от: 4102.27 /четири хиляди сто и два лева и
двадесет и седем стотинки/ лева - неиздължена главница по Договор за банков кредит от 20.08.2008г. и Анекс
№1/24.07.2009г., 367.12 /триста шестдесет и седем лева и дванадесет
стотинки/ лева - редовна лихва за периода от 05.07.2011г. до
01.07.2012г., 244.59 /двеста четиридесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/ лева — наказателна лихва за периода от 05.08.2011г. до
30.09.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда -
01.10.2012г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 375.28 /триста седемдесет и пет лева и
двадесет и осем стотинки/ лева за
направените по делото разноски, в т.ч. 94.28 /деветдесет и четири
лева и двадесет и осем стотинки/ лева - държавна такса и 281.00 /двеста осемдесет и един/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът
счита, че тъй като не е направил възражение в законоустановения срок, че не
дължи посочените в издадените Заповед №7584/03.10.2012г. и Изпълнителен лист от 16.10.2012г., то от влизането в законна сила на Заповед
№7584/03.10.2012г. по ч.гр.д.№14076/2012г. по описа на Варненски Районен
Съд, 16 състав, за
него започва да тече нова погасителна давност и същата е изтекла на 16.10.2017 година.
Твърди, че
от момента на издаването на изпълнителния лист в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)"ЕАД - 16.10.2012г. до настоящия момент погасителната давност не е
била прекъсвана.
Ищецът сочи,
че въз основа на издадения изпълнителен лист и Заповед
№7584/03.10.2012г.
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД е подала молба с вх.№7272/30.10.2012г. за
образуване на изпълнително производство при ЧСИ Румяна Тодорова, като е
образувано изп.д.№971/2012г. По това дело моят
ищецът получил покана за доброволно
изпълнение на 22.11.2012г.. по
делото не са извършвани изпълнителни действия, в резултат на което
изпълнителното дело е било прекратено ех lege по силата
на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 30.10.2014г. След прекратяването на делото, взискателят на 10.11.2014г. с молба вх.№8094 е уведомил
съдебния изпълнител, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 03.01.2011г. и Анекс №1/10.08.2012г. и Конкретен договор за цесия от
17.10.2014г.
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД е прехвърлила вземанията си на „ЕОС
МАТРИКСЕООД, считано от 17.10.2014г., както и че са оттеглени
пълномощията на процесуалните представители на банката по изпълнителното дело
за дълга. Уведомила е съдебния изпълнител парите да се привеждат по сметка на
„ЕОС МАТРИКСЕООД.
Ищецът
твърди, че на 19.01.2015г. „ЕОС МАТРИКСЕООД е депозирал молба да бъде
конституиран по делото, като е посочил за длъжник само Тодор Илков Илиев, като
липсва искане за извършване на изпълнителни действия и е посочена само сметка
на дружеството. Молба със същия текст е депозирана отново от дружеството с
вх.№5171/15.07.2015г.
Съдебният изпълнител е изпратил уведомление до дружеството, че не е посочен
способ за изпълнение. С молба вх.№6110/11.08.2015г. е посочило способ за изпълнение.
Съдебният изпълнител е изпратил Запорно съобщение
№1375/08.09.2015г. до поделение №32140, гр.Варна, МО, по което началникът на
„ФС" е отговорил, че няма такъв човек. Съдебният изпълнител е изпратил
съобщение до „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че последното изпълнително действие е
извършено по делото на 30.12.2012г., поради което на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК делото е прекратено.
Ищецът
твърди, че до него е изпратено Уведомление изх.№МА00047213/24.07.2019г. за извършената цесия от
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)"ЕАД към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********.
Ответникът
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* е депозирал искане за образуване на
изпълнително дело пред ЧСИ Румяна Тодорова, рег.№717, с район на действие
Варненски Окръжен Съд срещу Т.И.И. и доверителя ми,
въз основа на което е образувано изп.д.№374/2019г.
Ищецът получил покана за доброволно изпълнение на 19.08.2019г.
Ищецът излага, че с молба от 29.08.2019г. е отправил искане към ЧСИ да вдигне
наложения му запор върху сметката, тъй като дължи месечни вноски в размер на 426.58 лева, които ЦКБ е удържала директно
от постъпващото трудово месечно възнаграждение по тази сметка във връзка с
изтегления от него Договор за
потребителски кредит №80820КР-АА-0628/31.07.2018г., сключен с ЦКБ.
Ищецът
твърди, че към момента на образуване на изпълнителното дело през 2019г. при ЧСИ
Румяна Тодорова вземанията, описани в Заповедта за незабавно изпълнение и
издадения изпълнителен лист са били вече погасени по давност.
Счита, че запорирането на банковатаму
сметка в ЦКБ не съставлява годно
изпълнително действие, което да прекрати погасителната давност, тъй като същата
вече е била изтекла към 16.10.2017г.
Ищецът
твърди, че сумите, събрани по принудителен начин от запорираната
банкова сметка ***.д.№374/2019г. също са
недължими, тъй като вземанията са били погасени по давност преди образуването
му - на 16.10.2017г., поради което същите следва да
бъдат върнати .
Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения
и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника, в който се оспорва предявените искове. Ответникът възразява, че към датата на образуване на изп. дело №
00374/2019г. по описа на ЧСИ Румяна Велкова Тодорова, вземането е погасено по
давност. След
издаване на изпълнителния лист, първоначалният кредитор „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД предприема действия по принудително изпълнение, като
първоначално образува изпълнително дело изпълнително дело №971/2012г. по описа
на ЧСИ Румяна Велкова Тодорова, per. № 717, район на действие Варненски окръжен
съд.Последното изпълнително действие по делото е посочено в съобщение до взискателя „Е.М." ЕООД получено на 12.07.2019г., и е
извършено на 30.10.2012г.
Сочи, че
изпълнително дело № 00374/2019г. е образувано преди изтичане на предвидения в
закона давностен срок, с който се погасява правото на
принудително изпълнение в полза на взискателя, като
по него, още с молбата за образуване, също са искани и са предприети
изпълнителни действия, прекъсващи давността.
Ответникът излага, че дори да се приеме, че изпълнително дело № 00971/2012г. се е прекратило по силата на закона на основание чл.433, ла.1, т.8 от ГПК, то при изследване на въпроса дали вземането е погасено по давност, следва
да се вземе предвид кога е настъпило основанието за прекратяването, а именно - две години след последното изпълнително действие, отбелязано на гърба на
изпълнителния лист.
Счита, че предвид приложението на ППВС № 3/1980г. до момента на обявяване на TP 2/2015г. давност не е текла по висящите към 26.06.2015г. изпълнителни
производства. Срокът на давността е продължил да тече след прекратяване
на изпълнителното дело. Следователно давността е щяла да изтече най-рано на
30.10.2019г. Преди това обаче е образувано ново изпълнително дело под № 00374/2019г. по описа на ЧСИ Румяна
Велкова Тодорова, по което са искани и извършвани редовни изпълнителни
действия, с които давността отново е прекъсната и към настоящия момент същата
не е изтекла. Новото изпълнително дело е образувано на 24.07.2019г. - преди
изтичане на давностния срок.
Алтернативно, изразява становище, че дори погасено по давност вземането продължава да
съществува и ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на
давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на
плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Следователно плащането на
погасено по давност вземане е дължимо плащане. Поради което моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от Заповед №7584 от 03.10.2012г. по
ч.гр.д. № 14076/12г. на ВРС, Т.И.И., ЕГН **********
с адрес: ****** и Д.И.Т., ЕГН **********
с адрес: *** са задължени СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на ”РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***-20, със законни
представители Ани Василева Ангелова – Изпълнителен директор и Михаил Танев
Петков - Прокурист сумата от 4713,98 лв. дължима на основание Договор за
банков кредит от 20.08.2008г. и Анекс №1/24.07.2009г. и съгласно извлечение от счетоводни книги на ”РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”
ЕАД към 01.10.2012год., от която 4102,27 лв. редовна лихва за периода
от 05.07.2011год. до 01.07.2012год.,
244,59 лв. наказателна лихва за периода от 05.08.2011г.до 30.09.2012г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.10.2012год. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.417, т. 2 от ГПК, както и сумата от 375,28 лв. за направени по
делото разноски, от която 94,28 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в размер от 281,00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По Заповед №7584 от 03.10.2012г. по ч.гр.д. № 14076/12г. на
ВРС е издаден изпълнителен лист от
16.10.2012г.
По делото са приети преписи от изп.д. № 971/2012 г. на ЧСИ Румяна Тодорова и изп. д. № 374/2019 г. на ЧСИ Румяна Тодорова.
От заключението на в.л. по
назначената по делото ССЕ, което съда приема като обективно дадено и
безпристрастно, неоспорено от страните, се установява, че по изп.дело №374/19г. на ЧСИ Румяна Тодорова са постъпили 4
459.01 лв. от запорирана банкова сметка *** Д.Т., от които са
разпределени 3112,72 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Вземанията по заповед
за изпълнение са съдебно признати, като се погасяват с пет годишна давност по
чл.117, ал.2 от ЗЗД. По
арг. от чл. 415 и чл. 416 от ГПК, ако не е подадено
възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи
вземането си по съдебен ред, като влязлата в сила заповед за изпълнение има
изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. В
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, определение №
214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, се приема, че
"влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение". Следователно по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и
редица други актове на ВКС (определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. №
221/2010 г. на ВКС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч.т. д. №
1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2566/2013 г., IV ГО).
В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено,
че искът срещу изпълнението, какъвто е и настоящия, предмет на производството,
може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Не се
установява, нито се твърди от длъжника да е подадено възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз
основа на която е издаден процесният изпълнителен
лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирла възможността на длъжника да оспорва
задълженията с възражения, които е могъл да релевира
преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В случая, с оглед диспозитивното
начало, съдът е обвързан от пределите на предявения иск, който като такъв по
чл. 439 ГПК обхваща
единствено нововъзникнали факти, т.е. следва да се
прецени дали от датата на последното валидно изпълнително действие са изминали
пет години, в които вследствие бездействие на ответника, вземането по
изпълнителния лист е погасено по давност.
Приложим за процесните вземания за главница
по договор за кредит и разноски вземания е общият 5-годишният срок на
погасителна давност, а за вземането за обезщетение за забава на основание чл. 111, б. "б" ЗЗД давностният срок е 3-годишен.
Заповедта за изпълнение се ползва със сила на
присъдено нещо, както и съдебното решение, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Цитираната норма на ЗЗД се отнася и за влязлата в сила Заповед №7584 от
03.10.2012г. по ч.гр.д. № 14076/12г. на ВРС. Изпълнително
дело №971/2012г. при ЧСИ Румяна Тодорова е образувано на 30.10.2012г. Видно л. 90
от делото покана за доброволно изпълнение до Д.Т. е връчена на 22.11.2012г. Срокът
за подаване на възражение в редакцията на чл.414 от ГПК към него момент е бил
двуседмичен. Съответно от влизане в сила на издадената заповед, 07.12.2012г.
започва да тече 5-годишният
срок на погасителна давност.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изисква съдебният
изпълнител да прекрати изпълнителното производство с постановление, но неговият
акт има само декларативен характер, защото когато прекратяването е по силата на
закона /както е в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на
съответните правно релевантни факти и обжалването е без значение за момента на
настъпването на ефекта".
В случая
поради неизвършени изпълнителни действия по Изпълнително дело №971/2012г. при
ЧСИ Румяна Тодорова, то към 07.12.2014г. е прекратено, поради перемпция,
независимо от това, че съдебния изпълнител не е постановил изричен акт.
На 19.01.2015г. „Е.М.“ ЕООД
е подал молба за встъпване в изпълнителното производство. Встъпването му като взискател е станало, след като делото е било прекратено по
силата на закона. Към 26.06.2015г. делото е било прекратено по силата на
закона, поради което не може да се счете, че давност не е текла. Всички
действия извършени след 08.12.2014г. не прекъсват давността, защото делото е
прекратено по силата на закона.
Поради липса на извършени валидни изпълнителни
действия, давността е изтекла на 07.12.2017г. Към момента на образуване на ново
изпълнително дело №374/2019г. при ЧСИ
Румяна Тодорова, давността е изтекла, поради което извършените изпълнителни
действия по него са след срока.
Молба вх.№7288/29.08.19г. на л.11 от делото от Д.Т.
чрез адв. Р. Х. от ВАК по изп.д.№374/19г.
не съдържа изрично признание на дълга и не прекъсва давността.
Събраните по изпълнително дело №374/2019г. при ЧСИ Румяна Тодорова суми са незаконно
събрани и подлежат на връщане. Поради това следва да бъде прието за установено,
че ответникът не дължи сумите по издадения изпълнителен лист.
Сумите са получени от ответника без
основание, предвид установеното по делото погасяване на правото му да
претендира същите чрез принудително изпълнение, предвид на което и на основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат върнати
на ищеца Д.Т.. Видно от заключението по приета ССЕ, за периода 02.09.2019 г. до
13.12.2019 г. от запорирани банкови сметки на ищеца Д.Т.
е събрана сумата общо от 3112,72 лв. по нареждане на ЧСИ Р.Тодорова и тази сума
е разпределена.
Видно от което за периода от 02.09.2019
г. до датата на предявяване на иска-14.01.2020г. от банкови сметки на ищеца са
удържани и преведени на ЧСИ Р.Тодорова суми в общ размер на 3112,72 лв. От заключението по ССЕ се установява, че
сумата от 2838,48 лв. е разпределена на ответника Е.М. ЕООД. Поради което
предявеният иск за заплащане на сумата от 2838,48 лв. по чл.
55, ал. 1 ЗЗД се явява основателен.
Претендираната сума от 274.24 лева, с която е заплатена пропорционална
такса с ДДС в полза на ЧСИ Румяна Тодорова с рег.№717 по образуваното
изпълнително дело № 3 74/2019г.
е събрана от ищеца по изпълнителното дело, по което взискател
е ответника, поради което искът е основателен.
По
разноските:
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца в размер на 800 лв.
Съгласно чл.1 от Наредбата
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко от определения в същата
минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая са
предявени два иска, както и е направено и искане за налагане на обезпечителна
мярка. Предвид и проведените съдебни заседания , уговорено и заплатено от ищеца
адв.възнаграждение от 800 лв., не следва да се
намалява поради прекомерност.
На осн.чл.78,ал.1
от ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски,както следва: 376,99 лв. дж.такса, 5лв. съд удостоверение, 200 лв. за в.л.,48 лв.
такса препис и адв.възнаграждение 800 лв. или общо
сумата от 1429,99 лв .
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Д.И.Т. ЕГН **********,
с адрес *** не дължи на ответника „Е.М.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище *** като правоприемник на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)"ЕАД по Конкретен договор за цесия от 17.10.2014г.
заплащане на сумата от 4102.27 /четири хиляди сто и два лева и двадесет и седем
стотинки/
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2012г. до
окончателно изплащане на вземането, представляваща неиздължена главница по
Договор за банков кредит от 20.08.2008г. и Анекс №1/24.07.2009г., сумата от 367.12 /триста
шестдесет и седем лева и дванадесет стотинки/ лева, представляваща
редовна лихва за периода от 05.07.2011г. до 01.07.2012г., сумата
от 244.59 /двеста четиридесет и четири лева и петдесет и девет
стотинки/ лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 05.08.2011г. до 30.09.2012г.,
както и сумата от 375.28 /триста седемдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/
лева, представляваща направените по
делото разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 16.10.2012г. въз
основа на Заповед №7584/03.10.2012г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№14076/2012г.
на ВРС, 16 състав и е образувано изп.д. №
374/2019г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова с рег.№717, поради
погасяване на вземанията по давност, на основание чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище *** да заплати на Д.И.Т. ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 2838.48 лева (две
хиляди осемстотин тридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки), събрана
без основание по
изпълнително дело № 374/2019г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова с рег.№717 с
район на действие ВОС, ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба в съда-14.01.2020г. до окончателното й заплащане, на
осн.чл.55 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище *** да заплати на Д.И.Т. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 274.24 лева (двеста седемдесет и четири
лева и двадесет и четири стотинки), събрана без основание по изпълнително дело № 374/2019г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова
с рег.№717 с район на действие ВОС, ведно със законната лихва върху главницата
считано от подаване на исковата молба в съда-14.01.2020г. до окончателното й
заплащане, на осн.чл.55 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище *** да заплати на Д.И.Т.
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1429,99 лв. (хиляда четиристотин двадесет и
девет лева и деветдесет и девет стотинки),
представляваща сторени по делото разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД
: