О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1462
град Плевен, 04.11.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Плевен –втори касационен състав, в открито съдебно заседание
на пети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
Даниела Дилова |
|
ЧЛЕНОВЕ |
Цветелина Кънева Снежина Иванова |
|
|
|
при секретаря Цецка Дачева и с участието
на прокурор Анна Баракова изслуша докладваното от председателя административно
дело № 589/2021г.
Производството е по чл. 248 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК, във връзка с чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС.
По делото е постъпила касационна жалба подадена от ГДИН
представляван от юрк. П. , в която се
обжалва Решение № 272/20.05.2021г. в частта в която съдът е оставил без
уважение искането на ответника ГДИН за присъждане на юрисконсултско
възнагражденние по делото.В жалбата се твърди, че съгласно чл. 78 ал.8 от ГПК в полза на
юридически лица или ЕТ се присъжда и възнаграждение в размер определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 ал.1 от ЗПП.Излага доводи, че съгласно чл. 37 ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ се определя от Наредба на МС по
предложение от НБПП и съгласно чл. 25 от НЗПП за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Твърди, се, че
ответникът ГДИН в производството по делото е представляван от юрк. П.П., която
е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 300 лв, съгласно разпоредбата на чл.
25 от НЗПП.Счита, че съдът е следвало да уважи претенцията на ГДИН за
присъждане на разноски и осъди ответника
да ги заплати. Моли съда да отмени Решение № 272 от 20.05.2021г. в частта, в
която съдът е оставил без уважение искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по делото и осъди ответника да заплати на ГДИН
сумата юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Ответникът по касационната жалба Ж. А. в дадения срок
не представя писмен отговор. В съдебно заседание се явява лично и с адв. Я.
особен представител и изразява становище, че касационната жалба е неоснователна,
поради което следва да бъде оставена без уважение.
Представителят на ОП Плевен прокурор А.Баракова
изразява становище, че
първоинстанционния акт е постановен съобразно закона и съдебната
практика, поради което частната касационна жалба следва да бъде оставена без
уважение.
Съдът, като съобрази данните по делото и закона,
намира за установено следното.
Частната касационна жалба е подадена в срок и при
наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови
обжалвания съдебен акт, съдът е приел че на ищеца е предоставена правна помощ
за процесуално представителство и разноските по производството за вещо лице са
поети от бюджета на съда, поради признатата от съда липса на средства за заплащането
им от ищеца. Приел е, че само в хипотезата
на чл. 78 ал.6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено
от държавна такса и разноски по производството, при осъдително решение
разноските се заплащат от ответника и се присъждат в полза на съда. В другия
случай – при отхвърляне на иска, по аргумент за обратното, те остават за сметка
на съда, респективно не следва да се възлагат и разноски за адвокатско или
юрисконсултско възнаграждение на ищеца, за когото е признато, че не разполага
със средства да ги заплати. Поради изложеното съдът е оставил без уважение като
неоснователно направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че в случая не следва да бъдат
присъждани разноски в полза на ответника, изразяващи се в юрк. възнаграждение,
доколкото отговорността на ищеца за разноски, по арг. чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС, се свежда само до
разноски в самото производство, по извършени процесуални действия. Цитираната
норма от ЗИНЗС се явява специална по отношение на чл. 78, ал. 1 от ГПК и
дерогира същата. Изводът се формира от обстоятелството, че според чл. 76 от ГПК
разноските по производството са свързани само с процесуалните действия, които
страната иска да бъдат извършени, поради което и съгласно чл. 75 от ГПК, за
разноски по производството следва да се приемат възнагражденията за вещи лица и
тези за призоваване на свидетели. Както ГПК, така и ЗОДОВ ясно отграничават
института на разноски по производството от дължимата държавна такса и
възнагражденията за адвокат. Отговорността на загубилия делото ищец, съгласно
чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ, норма, която има специален характер спрямо
чл. 78 ГПК в делата по ЗОДОВ, се ограничава само до разноските по
производството, същата не включва заплащане на държавната такса и
възнаграждение за адвокат. Различен е режимът на отговорността на ответната
страна, когато искът бъде признат за основателен - било изцяло, било частично.
В тази хипотеза отговорността на ответника е пълна - както по исковата
претенция, така и за заплащане на разноските за производството, държавната
такса и за възнаграждението за адвокат, съразмерно с уважената част от иска -
ал. 3 на чл. 10 ЗОДОВ (в този смисъл Решение № 2611 от 28.02.2018 г. по адм. д.
№ 592/2017 г., Решение № 1521 от 05.02.2018 г. по адм. д. № 9762/2016 г. и
Решение № 819 от 22.01.2018 г. по адм. д. № 10451/2016 г. на Върховния административен
съд на Република България
С оглед
изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските е правилно, а касационната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
касационна жалба подадена от ГД "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА" СОФИЯ,
против Решение № 272/20.05.2021г. по адм. дело № 628/2020г по описа на АдмС-
Плевен в частта за разноските,с която се иска да бъде осъден ищеца Ж.А. да
заплати на ГДИН сумата 300 лв представляваща юрисконсултско възнаграждение като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1…..…….
2…………