№ 802
гр. Варна, 04.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. И.ова
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20213100900860 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
-ро
след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК
Ищецът В. Г. С. чрез настойник К. Г. Т. , уведомен от предходно
съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат И. А. и от
адвокат М. П., редовно упълномощени и приети от съда отпреди. Явява се и
настойникът на ищеца - К. Т..
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД , редовно уведомен по реда на чл.56,
ал.2 от ГПК, не се представлява.
Ответникът Р. Й. М., редовно уведомена по реда на чл.56, ал.2 от ГПК,
не се явява, представлява от адвокат С. С., редовно упълномощен и приет от
съда днес.
Третото лице помагач Р. Й. М. , редовно уведомена по реда на чл.56,
ал.2 от ГПК, не се явява, представлява от адвокат С. С., редовно
упълномощен и приет от съда днес.
Вещото лице С. М. Я., редовно призован, не се явява.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх.№ 25405 от 31.10.2022 г.
от ЗД „БУЛ ИНС“ АД , в което заявяват, че в случай, че не се яви
представител, молят да бъде даден ход на делото. Заявяват, че поддържат
предходни молби, с които са оспорили истинността на писмени
доказателства, запознати са със съдебно-автотехническата експертиза и нямат
въпроси към същата. Изразяват становище по същество на спора. Прилагат и
списък на разноски.
Адв. А.: Запознати сме.
Адв. С.: Запознати сме.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх.№ 25307 от 31.10.2022 г.
от ищеца В. С. чрез адвокат И. А. във връзка с искане на ответника ЗД „БУЛ
ИНС“ АД за открИ.е на производство по 193 от ГПК.
Вещото лице С. М. Я. влиза в съдебната зала.
СЪДЪТ докладва и постъпила молба с вх.№23999 от 17.10.2022 г. от
ответника и трето лице помагач Р. М..
Съдът дава възможност на страните да се запознаят с молбата.
Адв. А.: Поддържаме си становището. Считаме, че това искане първо е
несвоевременно и второ, че е неоснователно.
Адв. С.: Доколкото се запознах с така депозираното искане от страна на
моята доверителка, моля настоящият съдебен състав да се произнесе с
определение във връзка с това дали е основателно, или не искането. Считам
същото, че е имало отношение по отношение на представителната власт на
ищеца. Поне аз така го разбирам.
СЪДЪТ, по постъпилата молба вх.№20459/02.09.22г. от ищеца В. С.
чрез адв. М. П. и становищата по нея, депозирани от ответната страна и
третото лице-помагач, като съобрази, че не са налице основанията на чл.253
ГПК за отмяна на определение № 1306/23.08.22 г. и като се придържа към
мотивите, изложени в така посоченото определение и цитираната в него
съдебна практика, намира, че подадената молба се явява неоснователна и
следва да се остави без уважение.
2
По постъпилата молба вх.№ 23329/10.10.22 г., подадена от ответника ЗД
„БУЛ ИНС“ АД и становището по нея, депозирано от ищцовата страна, съдът
като съобрази, че ответникът със становището си от 04.10.22 г. е заявил общо
оспорване на документите, представени от него, без да е заявил изрично
оспорване на тяхната истинност и да е навел конкретни твърдения за това,
намира, че уточнението, извършено с молбата от 10.10.22 г. е
несвоевременно, поради което и не са налице основанията на чл.253 ГПК за
отмяна на протоколно определение от 04.10.22 г. и за открИ.е на
производство по чл.193 ГПК. Предвид това молба вх.№ 23329/10.10.22 г. и
отправеното със становище вх.№ 25405/31.10.22 г. искане следва да се
оставят без уважение.
По постъпилата молба вх.№ 23999/17.10.22 г. от Р. М., съдът като
съобрази, че по делото не е отправено своевременно искане за извършване на
косвен съдебен контрол на представен административен акт, а именно
Протокол № 12/27.09.18 г. на Община Варна, намира, че отправените с
молбата искания са неоснователни и не следва да бъдат уважени. Тези доводи
са относими и към предходните цитирани молби, подадени от ответника ЗД
„БУЛ ИНС“ АД.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 20459/02.09.22 г., подадена от
В. С. чрез адвокат М. П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 23329/10.10.22 г., подадена от
ЗД „БУЛ ИНС“ АД и искането на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, отправеното със
становище вх.№ 25405/31.10.22 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 23999/17.10.22 г., подадена от
Р. М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 24292 от 19.10.2022 г.
по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Адв. А.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
Адв. П.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
3
Адв. С.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-автотехническата експертиза, с оглед на което снема
самоличността му:
С. Я. М. – 37 години, български гражданин, неосъждан, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. М.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
В.л. М. на въпроси от адв. С.: Доколкото съм запознат с фотоалбума
към протокола за оглед на ПТП, видимостта е доста добра. Не се виждат
някакви неподвижни обекти, които биха могли да ограничават видимостта.
Мястото на удара съм го определил, като съм взел предвид всичко,
което може да се вземе предвид – огледен протокол, протокол за оглед на
ПТП и това, което е записано във влязлата в сила присъда. Придържал съм се
само към това, което трябва.
Точката на удара върху повърхнината на автомобила е много ясно
видима на снимките във фотоалбума към протокола за оглед на ПТП. Тя се
намира горе-долу по средата на широчина на предницата на автомобила,
малко по-вляво, мисля, че беше. Вижда се къде е. Много точно е описана в
протокола за оглед. Включително и разследващия полицай е описал, че там
има обезпрашаване в зоната на деформация (пешеходецът е обърсал праха).
Има много точни данни за разположението на мястото на удара върху
повърхнината на автомобила.
Относно траекторията на тялото, има носене според мен. Тялото след
удара се е установило пред автомобила, за което също така свидетелстват и
описаните в протокола за оглед на ПТП и онагледени в направената от
разследващия полицай скица към него следи от кръв по асфалта и тестените
изделия и закуските, които най-вероятно пешеходецът е държал. След удара
тялото е било пред автомобила.
Автомобилът е онагледен в скицата към протокола за оглед на ПТП и
разположението му, където е установен в покой след инцидента, също е
4
описано в протокола за оглед на ПТП.
Трудно е да се каже дали към момента на удара има задействана
спирачна система на автомобила. Доколкото е записано във влязлата в сила
Присъда, автомобилът се е движил с 52 км/ч, а в момента на удара с 45 км/ч,
което показва, че спирачната система е била достигнала някакво спирачно
закъснение.
По предното панорамно стъкло, доколкото помня от снимковия
материал и описаното в протокола за оглед на ПТП, няма поражения, само по
капака.
Адв. С. към в.л. М.: Да разбираме ли, че така определената скорост от
Вас, има ли методика, която да използват вещите лица, която при такава
скорост да ни даде отговор на въпроса, тялото ще премине ли през капака и
ще стигне ли до предно панорамно стъкло?
В.л. М.: Госпожо Председател, моля да отклоните въпроса, тъй като
няма такава задача, поставена в експертизата да определям скорост.
СЪДЪТ указва на адвокат С. да се придържа към въпросите, поставени
на експертизата.
В.л. М.: Важното в случая е, че не е имало внезапно изскачане според
мен категорично, а относно скоростта има влязла в сила присъда.
В.л. М. на въпроси от адв. С.: Относно това какво е разстоянието на
видимостта по отношение на пешеходеца към автомобила, до самия завой
всичко се вижда, откъдето е навлязъл автомобилът на бул. „Цар
Освободител“. Съгласно снимковия материал – фотоалбума към протокола за
оглед на ПТП няма неподвижни обекти, които да ограничават видимостта, а
във влязлата в сила присъда по НОХД № 775/2020 г. е записано, че водачите
са имали отлична видимост към пешеходеца, респективно той също трябва да
е имал отлична видимост към тях.
Няма поставена задача в експертизата, която да търси отговор на
въпроса: „Автомобилът имал ли е някаква система за аварийно спиране
според модела, която да изключва реакцията на водача?“ Съответният
автомобил като марка и модел е въпрос на допълнително изследване дали
производителят е проектирал такава система и дали съответния процесен
автомобил е бил оборудван с нея, тъй като ако има измислена, той може да не
5
е бил оборудван с нея. Не мога да отговоря на този въпрос.
Адв. А.: Ние нямаме въпроси по експертизата. Да се приеме
заключението.
Адв. П.: Да се приеме заключението.
Адв. С.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената
от вещото лице справка – декларация, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с
вх. № 24292 от 19.10.2022 г. по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, ведно със справка – декларация на вещо лице С. Я. М..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице С. Я. М. в размер
на 250.00 /двеста и петдесет/ лева от внесения от ответника депозит.
(Издаден РКО за 250 лв по вносна бележка от 21.09.2022 г.)
СЪДЪТ пристъпва към разпит на първия свидетел, воден от
процесуалния представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността
му:
П. П. К., ЕГН **********, български гражданин, неосъждана, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
Свид. К. на въпроси от адв. А. и адв. П. : Познавам В. С. и семейството
му от много отдавна. Моят баща с чичо Г. бяха близки. Аз живея на ул. „***“,
а те живеят на ул. „***“. Бях личен асистент на баща му. Имаше проблем с
очите и си го придружавах и разхождах при приятели, при близки. Познавам
В. от 2007 г. Той си е имал здравословен проблем - церебрална парализа. Бяха
сплотено семейство, привързани един към друг. Обичаха се много. Специално
чичо Г. се грижеше най-вече за семейството. Той беше най-активният, който
да обгрижва, включително и М. – майката на В.. Тя по него време
домакинстваше – готвеше, почистваше, переше. Излизаха на двора. Имаше и
животинки в къщата. Просто той беше най-загриженият и за В., и за
6
съпругата си.
Чичо Г. претърпя инцидент с кола. Някакво момиче го е блъснало, а
преди да стане това нещо, аз с чичо Г. съм ходила да пазаря. Бях му личен
асистент, както споменах и имах достъп до социална трапезария, която е над
пазар „Чаталджа“ и им носих храна, когато той не може да дойде да я вземе. С
него съм ходила да пазарим по по-големите магазини, до „Била“, с колата.
Обгрижвах, доколкото можех.
Те бяха много близки и В. се държеше нормално. Когато види за първи
път човек, може да е малко смутен, но втория, третия път вече беше добре,
говореше, но след този инцидент това беше кошмар. След като стана този
инцидент, те се преместиха на моята улица „***“ и всеки ден носих храната.
Той даже и от мен странеше. Не искаше да ме вижда, издаваше странни
звуци. Като е седнал на стола, се накланя. Просто не му е приятно. Имах
такова усещане, включително и майка му. Тя също беше съсипана.
Присъствах и на погребението. На Централните гробища вдясно има място,
където се прави опело за покойника, преди да го погребат. Докато влязохме и
В. просто се свлече. Аз и синът на К. го изкарахме навън и го закарахме в тях,
защото просто беше много тежко.
Чичо Г. се грижеше за къпане, бръснене, преобличане. Леля М. имаше
проблем с крака. Няколко години преди това беше счупен и беше по болници.
В. си слизаше и по стъпалата в къщата, и на двора, ходеше до тоалетна.
Можеше да се обслужва, но от там насетне…След смъртта на чичо Г. започна
с извинение да се изтърва. Аз съм помагала също да сменям памперси. Преди
това никога не е бил с памперси. Дори съм виждала в къщата изпрани дрехи и
т.н. Започна да нервничи. Психичното му състояние се промени. Майка му
също беше много съкрушена. Стигнахме и до колички. Аз съм помагала, но
не финансово. Като отида ако се наложи нещо. Мъчно му беше и си
говореше, че и той щял да умре, нито гледаше телевизия, а той обичаше да
гледа новините. Телевизорът като работеше, го дразнеше. Беше много зле.
Абсурд да излезе да се разхожда. Ние сме се мъчили да го изкараме навън.
Там движението е много лошо на „***“, но да отидем поне до градинката на
„Червения площад“ отказваше категорично. Имаше някакъв страх, паника.
При споменаването за този инцидент, В. реагира много зле. Сълзите му
течаха, трепереше целия, включително и майка му. Тя като гледа и детето си
7
така, също се травмираше. Преди това В. беше спокоен човек. Те си имаха на
двора и кученца, и котенца. Чичо Г. беше двигателят просто. Това ги срази.
Освен успокоителни от рода на мента, глог и валериан приемаше май. Знам,
че имаше някакви лекарства, но точно какви не мога да кажа.
Не знам дали В. има някакво имущество. Те живееха на „***“, но честно
да ви кажа не съм се интересувала дали е техен. Мисля, че няма други близки,
които да са се интересували от него. Чичо Г. мисля, че имаше някаква
племенница, обаче…Основно той си гледаше семейството.
Свид. К. на въпроси от адв. С.: Преди инцидента съм ходила да
купувам закуски всеки Божи ден без събота и неделя. Те живяха малко по-
нагоре от нас. Преди този инцидент абсолютно никой не се грижеше за В.
освен тях двамата. Знам за К., че им помагаше преди инцидента.
В. коментираше по някой път политиците. Най-вече коментираше
телевизията и като го питам „В., как си, добре ли си?“, ще се усмихне.
Заболяването не му пречеше да комуникира нормално с хората. Той изпадаше
в тези състояния, за които обясних, след инцидента с чичо Г.. Преди това не
съм го виждала в такова състояние.
На мен К. ми се обади и ми каза за инцидента. Той е отишъл да купува
закуски. Тогава беше почивен ден. Може би 2-3 дена след инцидента видях
В.. Той изпитваше един страх и аз гледах да не го стресирам повече, да не
стоя много. Мисля, че е взимал медикаменти, но точно какви не мога да кажа.
След инцидента видях в него паника и страх. Не искаше да вижда
никого. Такова усещане имах аз. Течаха му сълзите. Майка му говореше:
„Спокойно, В., спокойно.“ Последно миналата година се видяхме с него по
това време да е било, защото той вече има друг асистент и съм по-далече. Към
настоящия момент нямам наблюдения върху него.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на втория свидетел, воден от
процесуалния представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността
му:
Т. П. Т.ов, ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
8
отговорността по чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
Свид. Т.ов на въпроси от адв. А. и от адв. П. : Познавам В. С..
Семейни приятели ни бяха той и неговото семейство. Ходили сме си на гости.
Преди случилото се с баща му В. си имаше заболяване, но ако го погледне
някой отстрани, не можеше да каже. Имам предвид, че беше усмихнат,
щастлив. Като съм ходил там, постоянно сме се занимавали. Показвал ми е
двора. Имаше животинки в двора. Играли сме си с тях. Телевизия сме
гледали, говорили сме си, комуникативен, усмихнат, щастлив. Радваше се, че
има гости. Сядали сме на масата заедно. Обслужваше се сам, ходеше до
тоалетна, качваше се по стълбите, ядеше сам на масата.
След инцидента всичко стана коренно различно. Имам предвид – паник-
атаки, ступори, повръщане. Той се затвори в себе си. Като му зададеш
някакъв въпрос, той или не отговаря, или само кима с главата. Надолу беше
„да“, а нагоре беше „не“. Отначало падаше от леглото. Свличаше се на земята
и лежеше на земята. Казваше: „Сега останах сам. Не ме давайте в дом. Там ще
ме уморят“ и такива работи. Той просто се беше отчаял. С времето се затвори
още повече в себе си. След инцидента майка му не беше в състояние да се
грижи за него. Преди инцидента (мисля, че година и нещо) тя беше паднала и
си беше счупила ябълката и беше трудно подвижна. Беше и болна, а и вече
беше на възраст. Реално цялото домакинство…чичо Г. беше главата на
семейството. Той се грижеше за тях.
В. и баща му бяха много близки, много се обичаха. Постоянно си
говориха, обсъждаха някакви работи или просто седяха и гледаха телевизия.
Силно привързан беше към баща си В.. Това нещо го съкруши.
Други техни близки са идвали, но примерно за 5-10 минути. Не се
сещам кои са идвали. След инцидента К. пое грижите за него. След инцидента
чичо Г. беше много притеснен какво ще се случи, като беше в болницата. И
мисля, че в болницата даже нотариус беше отишъл на крак да стане
настойник тя, за да не го дадат в дом.
Във връзка с това му състояние се е налагало да търсим медицинска
помощ. Той получаваше ступори, падаше на земята. Понякога се е случвало
К. да не може да го вдигне. Аз съм ходил да помагам. Водили сме го и до
болницата да видят какво става. Лекарства са му предписвали. Това се е
9
случвало след инцидента. Налагало се е да викаме хора и те да помагат.
След смъртта на баща му не се хранеше и не се движеше сам. Той
просто лежеше и постоянно плачеше. Аз съм го хранил с лъжичка. Той просто
се затвори в себе си и гледаш един вид едно празно тяло, съсипан. Не мога да
го опиша просто.
С баба и с татко ги доведохме в Каварна да ни дойдат на гости. Мисля,
че по Великден беше. Като стана пандемията, дойдоха на гости в Каварна за
един-два дена да ни посетят и да видим В. как ще се почувства и дали ще му
хареса в Каварна, защото имахме опасения. Заради Коронавируса ни
затвориха. Имаше затваряне и на градовете и се притеснявахме, че всичко
става и ако нещо се случи дали ще могат да дойдат. Дойдоха те и на В. много
му хареса в Каварна. То е къща с двор. Там постоянно се разхождаше и си
останаха там за известен период от време. Там започна да му се подобрява
състоянието. В момента В. се движи сам, комуникативен е. Вече иска да
приема гости, защото след инцидента изобщо не искаше да вижда хора. Вече
си говори с хората. Постоянно се движи, шета, някакви работи прави.
Примерно като оставя една торбичка на масата, той я взима, сгъва я и я
прибира в шкафовете. Гледа телевизия. От новини се интересува много. Даже
се оплака, мината седмица мисля, че беше, че по новините говорили пълни
глупости и нещо не му харесало. Просто вече има живинка в него.
В момента В. няма никакво имущество. Той е на социални помощи,
които реално отиват за лекарства и за обслужващите му работи. Като е зле,
взима лекарства. В момента мисля, че пак взима, но са по-малко. Не са
ударните количества, които е трябвало да пие, като е бил много зле.
В момента непосредствено за него се грижи К.. Като има нещо и аз
помагам. Татко и той помагаше. Баща ми почина преди три месеца.
Свид. Т.ов на въпроси от адв. С. : В. го познавам, откакто бях малък.
От цял живот го познавам. От 3 до 6-годишна възраст съм бил в Гърция.
Неговите родители бяха близки с моите родители. Те са каварненци по
принцип.
Преди да стане този инцидент при всяко идване до Варна сме се
срещали с В.. Примерно може да се случи в един месец да дойдем 3-4 пъти до
Варна, а може и два-три месеца да не дойдем.
10
Преди инцидента аз работих като сервитьор в Каварна.
Заболяването на В. е церебрална парализа. След инцидента сме
ползвали инвалидна количка. Той почти не можеше да се движи. Преди
инцидента се движеше нормално.
Преди инцидента не е имало някой, който да се грижи за него. Чичо Г.
се грижеше за него. Не е имал асистент или човек, който да ги подпомага.
В момента състоянието му е добро. Става, движи се, говори,
комуникативен е. В момента не ползва помощни средства. Сам се движи.
Дори ако реши да се качи по стълбите, сам се качва по стълбите. Като говоря
с него, изразява емоция, смее се.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
Адв. А.: Нямам други доказателствени искания. Нашите разноски са по
чл.38 от Закона за адвокатурата за лица, които не разполагат със свои
собствени средства. Представяме списък по чл.80 от ГПК, ведно с договор за
правна защита и съдействие.
Адв. П.: Правим възражение за прекомерност.
Адв. С.: Не правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, че нямат други
искания по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
К. Т.: Откакто се помня, познавам семейството. Много са ми помагали
в годините. Благодарение на тях съм завършила, защото се омъжих малка.
Майката беше инженер-геолог и ме взе при нея, още преди да завърша
средното си образование. Просто много са ми помагали и от тогава имам едно
морално задължение към тях и това беше причината да…аз не знаех, че така
ще се случат нещата…да бъда по-близко до тях, когато имат нужда, да им
помагам. Много често сме се събирали. Като едно семейство сме били
близки.
В. заради церебралната парализа винаги е имал нужда от обгрижване. В
смисъл такъв, че е с инвалидност, но иначе като емоции, винаги е бил…
11
интересуваше се от новини, гледаше телевизия. Беше весел, контактен,
обичаше да се занимава, да прави нещо, макар и да не може и т.н. Той е сам.
той е без имущество, без роднини, без никого. Синът ми и аз поехме
ангажимента, защото Г. в болницата след инцидента беше много уплашен, че
ще умре. В. фактически сега е на улицата. Той нито имущество има, нито
помощ има. Има само инвалидна помощ. Фактически какво искам от съда:
сега като останах и аз сама и без помощ от сина ми и аз съм с дискова и т.н.,
трябва просто да се помисли за това момче, да се подпомогне някак, за да се
види нататък какво ще се прави. Той от сега нататък нищо, че е по-добре, има
нужда още повече от грижи и разходи, за да може да си продължи
съществуването.
Адв. А.: Моля да уважите нашата искова молба. Намираме се в едно
много странно положение. Един човек, който е разчитал на баща си. Баща му
е загинал при този инцидент, за който в момента ние го обсъждаме кой е
виновен и кой не е, ясно е, че това е установено. Няма кой да се грижи за
него. Той е изпаднал в тежко физическо и психическо състояние в
продължение на няколко години. Сега му се подобрява положението. Считам,
че от изложеното до тук и от събраните доказателства, може де се направи
извод, че искът не е основателен и молим да го уважите. Моля да ни дадете
срок за писмени бележки.
Адв. П.: Госпожо Председател, считам, че преживяното от В. е в пъти
по-дълбоко и по-тежко от на някой друг човек със здрав психически статус и
на неговите години е загубил свой родител и това е така, защото случаят на В.
е все едно дете да загуби своя родител. Той остава самотен безпомощен и
изцяло на грижите на други хора. Разбира се, К. се грижи много добре за него,
но тя по никакъв начин не може да замести липсата на баща му, разговорите,
разходките и обслужването при хигиенните му нужди. Същевременно не съм
съгласна и с твърденията на ответника, че след като В. е освидетелстван с
някаква диагноза, то той не разбира какво се е случило с баща му, не тъжи за
него или няма спомен. Подобни твърдения според мен са аморални. Както
видяхме и чухме от свидетелските показания, той е напълно адекватен и знае
какво се е случило, тъгува и родителят му липсва. Затова считам, че
претендираният размер е основателен и моля да ни присъдите разноски.
Адв. С.: Госпожо Председател, от името на моята доверителка считам,
12
че в настоящото съдебно производство наведените в исковата претенция
твърдения по отношение на неимуществените вреди не се доказаха по
абсолютно никакъв начин и това е така, защото неимуществените вреди,
както и Върховният съд е споделял доста често в свои решения, се изразяват
в това по какъв начин едно пострадало лице в случая при едно пътно
транспортно произшествие реагира и изразява своята загуба към своя близък.
В случая от ангажираните в това производство писмени и гласни
доказателства се доказа следното:
Вещото лице В. и другото вещо лице, които са извършили съдебно-
психиатрична експертиза по делото, са категорични, че наследникът на
починалия Г. към момента на прегледа не може изобщо да вербализира
емоции като цяло и много трудно изразява своето емоционално състояние.
Нещо, което говори единствено и само за липса на емоция в тази връзка.
Няма как в конкретния случай с тази искова претенция да се претендират
неимуществени вреди от страна на това лице, защото същото е поставено под
запрещение, има настойнически съвет и той е много преди да настъпи пътен
инцидент. Той е бил в такова психическо състояние, което го лишава от
всякакви емоции и възможност той да изрази по някакъв начин загубата на
своя родител. Съдебният състав затова е назначил съдебно-психиатрична
експертиза, за да може едно безпристрастно лице – специалист в съответната
област на конкретното заболяване да прецени дали това лице може да изрази
емоция такава, каквато изисква Върховният съд, защото не може с една
такава искова претенция в конкретния случай ние да достигнем до извод, че
едно лице трябва да се обогати за това, че той няма финансовата възможност
да се грижи сам за себе си. Да, в действителност в конкретния случай е
настъпила една голяма трагедия за това семейство и никой не отрича този
факт. Въпросът обаче тук в това производство е свързан с изследване и
доказване именно на неимуществените вреди, които е претърпял ищецът.
Заключението на вещите лица е категорично, че към момента на прегледа
липсва всякаква емоция. Няма как със свидетелски показания, особено и с
лица, които по някакъв начин са заинтересувани от хода на делото и най-вече
същите не са безпристрастни, защото доколкото разбираме и от единия, и от
другия свидетел те са били в изключително близки отношения с родителите
на това момче. Логично е, те да свидетелстват в полза на тази страна и затова
е ангажирана съдебно-психиатрична експертиза, която оборва техните
13
показания. И единият, и другият свидетел говорят категорично за това, че
ищецът е имал емоционални реакции преди да настъпи пътният инцидент с
баща му и за такива говорят и след настъпване на пътния инцидент. Чухме и
последният свидетел да твърди, че са ползвани помощни средства във връзка
със заболяването. Към настоящия момент твърди, че такива не се ползват и че
неговото емоционално състояние било добро. Нещо, което вещите лица не
споделят, но дори и да приемем, че състоянието към момента е такова,
считаме, че основаната претенция за неимуществени вреди не се доказа по
абсолютно никакъв начин и от името на моята доверителка аз моля да
отхвърлите основния иск срещу ответното застрахователно дружество като
недоказан изцяло и да отхвърлите обратния или насрещен иск срещу моята
доверителка също като недоказан.
СЪДЪТ обявява на страните, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок, като дава възможност на ищеца в едноседмичен
срок от днес да представи писмена защита по спора.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:03
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
14