РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Радомир, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Т. СТ. П.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20211730200339 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ж. П. СТ., с ЕГН:********** против Наказателно
постановление №.19.11.2021 г., издадено от Началник РУ – Р. при ОДМВР гр.Перник, с
което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР й е наложено административно наказание
„глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл.64, ал.4 ЗМВР.
Недоволна от така наложеното й наказание С. по изложените във въззивната
жалба /“възражение“/ и в допълнително „заявление“ моли съда да отмени атакуваното
наказателно постановление. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения от АНО в хода на административно-наказателното производство при съставяне
на процесния АУАН довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателката.
Въззиваемата страна РУ – Р. към ОДМВР-П., редовно и своевременно призована,
не изпраща представител и не е изразила становище по жалбата.
Районна прокуратура-Перник, ТО-Радомир, редовно и своевременно призована, не
изпраща представител .
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
Относно допустимостта на депозирана въззивна жалба, с която е сезиран,
1
настоящият състав намира следното:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентен съд, поради което е процесуално
допустима.Това е така по следните съображения:
Видно от приложените в АНП писмени доказателства, обжалваното НП е връчено
на 05.12.2021г. на лицето Р. Б. М.-дъщеря на жалбоподателката С., като липсват
доказателства нарушителката да е търсена от АНО и причината, поради която НП не е
връчен лично на Ж.С. предвид разпоредбата на чл.58, ал.1 ЗАНН.В тази връзка, съдът
следва да посочи, че нормативната уредба по въпроса относно срока, в който трябва да се
връчи НП в ЗАНН няма – посочено е, че НП се връчва на нарушителя по реда на чл. 58, ал.
1, предложение първо от ЗАНН, като по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от
ЗАНН, са приложими нормите на НПК. Съгласно чл. 180 от НПК, призовките, съобщенията
и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени (ал.
1). Смисълът на връчването на НП по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН е да фиксира деня, в
който нарушителят е узнал за издаденото НП, от който момент започва да тече 7-дневния
срок за обжалването му по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В случая липсват писмени
доказателства НП да е връчено на жалбоподателката следователно съдът приема, че същото
не е връчено на С.. С оглед на това при положение, че НП не е връчено, срокът за
обжалването му не тече и същото може да бъде обжалвано от нарушителя от момента на
неформалното му узнаване.Доколкото връчването на НП е процедура, развиваща се след
самото административнонаказателно производство, нарушаването и не може да доведе до
извод за нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, а единствената санкция, с която това
нарушение е скрепено, е приемането на жалбата за подадена в срок, какъвто е и настоящият
случай.По делото липсват доказателства за датата на връчване на процесното НП лично на
жалбоподателката, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок.
От фактическа страна
На 03.11.2021 г. в 8.30 часа в гр.Р. контролните органи са констатирали, че
жалбоподателката Ж. П. СТ. не изпълнила писмено разпореждане на полицейски орган по
чл. 64, ал.1 от ЗМВР с рег.№ ./15.10.2021 г. и не се явила в сградата на РУ-Р. да получи
контейнер 300/350 „С.“ и монтиран климатик „D., модел R., иззет като веществено
доказателство по ДП №194/2015г. по описа на РУ- Р.и да премести собствения контейнер
300/350 „С.г“ и монтиран климатик „.“, модел RX. от паркинга за съхранение на
веществени доказателства на РУ-Р., с което виновно е нарушила чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.
Актосъставителят А.К. заемащ „ полицейски инспектор“ в РУ -Радомир в хода на
съдебното следствие изцяло потвърждава и поддържа фактическата обстановка изложена в
2
АУАН и НП.Същият свидетел заявява, че е издал на жалбоподателката полицейско
разпореждане с рег.№ ./15.10.2021 г., което лично се е опитал да връчи на С. на адреса й в
с.Н., общ .Р., но същата е отказала да го получи, което е наложило да й го прочете в
присъствието на свидетеля Т. С. негов колега и също служител на РУ-Р.. Свидетеля С.,
както и св.К., потвърждава обстоятелството, че са ходили на място в с.Николаево, за да
връчат полицейското разпореждане на С., потвърждава, че същата се е дължала грубо и е
отказала да го подпише и получи, но същия свидетел не е категоричен в показанията си, че
С. се е запознала със съдържанието му и е разбрала за задължението си посочено в
полицейското разпореждане и в какъв срок е длъжна да го изпълни.Св.С. заявява: „Колегата
К. й обясни какво съдържа разпореждането и какво е длъжна да направи, но тя отказа да го
слуша и да го подпише“. Липсват в АНП и доказателства АНО да е поканил
жалбоподателката за съставяне на АУАН съгл.чл.40, ал.2 ЗАНН в сградата на РУ-Радомир
предвид неизпълнение на полицейското разпореждане в указания срок, напротив
актосъставителя К. само и единствено заявява,че АУАН №./17.11.2021г.е съставен в
отсъствие на нарушителката в сградата на РУ-Р. като след това отново с колегите си
посетили адреса на С. в с.Н., за да й го връчат, но същата отново е отказала да подпише
АУАН и да получи препис от същия, като отказа на С. е удостоверен с подписа на св.Г.Х.,
на длъжност „полицай“.
Въз основа на съставения от свидетеля К.горецитиран АУАН №28/17.11.2021г.
впоследствие административно-наказващия орган като е взел предвид последния,
писмените доказателства и доказателствени средства е издал атакуваното наказателно
постановление №28/19.11.2021 г., в което правната квалификация на административното
нарушение е по чл.257, ал.1 от ЗМВР.
На основание на цитираната правна норма на жалбоподателката е наложено
административно наказание „глоба“ в размер от 200 лева.
От правна страна:
На първо място преди да разгледа правният спор по същество настоящият състав
на съда намира, че при издаване на АУАН и НП в хода на административно-наказателното
производство АНО е допуснал съществени процесуални нарушения довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателката С..Това е така по следните съображения:
На първо място не е доказано, че жалбоподателката е запозната със съдържанието
на полицейското разпореждане .Само се твърди от св.К., че прочитайки на глас пред нея
неговото съдържание същата я била запозната с последното.На второ място липсват
доказателства да е спазен реда по чл.40, ал.2 ЗАНН, а именно С. де е поканена в РУ-Р. за
съставяне на АУАН и поради каква причина е съставен в нейно отсъствие. Освен това в
АУАН и НП само и единствено е посочено от АНО, че жалбоподателката не се е явила в
РУ-Р. в 14-дневен срок от получаване на писмено полицейско разпореждане по чл.64, ал.1
от ЗМВР с рег.№./2021г. като не е посочено нито в акта, нито в наказателното
постановление, в какво се състои последното разпореждане и какво е следвало да изпълни
С. съгласно последното.
С атакуваното наказателно постановление жалбоподателката е наказана с
3
административно наказание на основание чл.257, ал.1 ЗМВР, която разпоредба гласи, че
който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му,
ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лева Т.е. в
НП следва наказващият орган да опише точно какво разпореждане на полицейския орган е
нарушено и в какво се състои нарушаването му. В атакуваното НП и АУАН обаче е
посочено само и единствено от наказващия орган, че С. не се е явила в РУ-Радомир в 14-
дневен срок от получаване на писмено полицейско разпореждане по чл.64, ал.1 от ЗМВР с
рег.№./2021г.
Горепосочените обстоятелства представляват нарушение на императивната
разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсва точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, с което е нарушено правото на защита на
жалбоподателката.В случая нито в АУАН, нито в НП е посочено от административно-
наказващия орган дали и кога на жалбоподателкатат е дадено това полицейско
разпореждане, в какво се състои то и какво задължение точно вменява на
жалбоподателкатая. Всичко това представлява нарушение на изискванията по чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, при това съществено по своя характер довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателката и налагащо отмяна на НП. Административно-
наказателното производство и административния процес са строго формални и
горепосоченото процесуално нарушение при издаване на НП е достатъчно за отмяната му
като незаконосъобразно.
По същество на спора, настоящият състав намира, че предвид ангажираните от
страните в хода на съдебното следствие гласни доказателства бе доказано от АНО по
безспорен начин извършено от жалбоподателката адм. нарушение, за което й е наложено
адм.наказание по чл.257, ал.1 от ЗМВР. Както бе посочено по-горе в настоящият съдебен акт
актосъставителят К. в хода на съдебното следствие изцяло потвърждава и поддържа
фактическата обстановка изложена в АУАН и НП като сочи, че жалбоподателката не е
изпълнила разпореждането му и не е преместила от паркинга за съхранение на
в.доказателства към РУ-Р. описаните в разпореждането вещи в указания от него срок.Тези
обстоятелства не се оспорват и от самата жалбоподателка, а и липсват доказателства същата
да е преместила вещите описани в полицейското разпореждане.
Предвид на гореизложените правни съображения съдът намира, че обжалваното
НП като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.2, във вр.ал.2,т.1от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 28/19.11.2021 г., с което Началника на
РУ - Р. към ОДМВР гр. П. е наложил на Ж. П. СТ., с ЕГН: **********, с адрес :с.Н., общ.Р.
на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР административно наказание „глоба" в размер на 200
4
лева, за нарушение по чл.64, ал.4 ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване по реда на Административно–
процесуалния кодекс пред Пернишки административен съд в 14-дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5