№ 504
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100500716 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 20216791 от 29.11.2021 год., постановено по гр.дело №
15575/2021 год. по описа на Софийски районен съд, 156 състав, е признато за
установено по отношение на „Б. Е.Е.“ ООД, ЕИК: *******, че дължи на „К.“
ЕООД, ЕИК: *******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, във вр. чл. 7, § 1, б. „б“ (в съдебното решение, поради допусната
очевидна фактическа грешка, е посочено, че искът е по б. „в“, а не по б. „б“)
Регламент № 261/2004, във вр. чл. 65 ЗГВ, сумата от 400,00 евро,
представляващи обезщетение на основание Регламент (ЕО) № 261/2004 за
неточно изпълнение на договор за въздушен превоз на пътници, поради
закъснение на полет № BGH5545 по дестинация Бургас – Глазгоу от
11.07.2019 г. с повече от три часа, което вземане е цедирано на „К.“ ЕООД от
А.К. с Договор за прехвърляне на вземания от 13.10.2020 г., ведно със
законната лихва от 25.11.2020 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
15.12.2020 г. по ч. гр. д. № 58594/2020 г. по описа на Софийски районен съд, II
гражданско отделение, 156-ти състав. Осъден е на основание чл. 78, ал. 1
ГПК „Б. Е.Е.“ ООД, ЕИК: *******, да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК: *******,
сумата от 650,00 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното
производство.
Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от
1
ответника „Б. Е.Е.“ ООД, чрез процесуалния представител юрк. П.Ш.. Сочи
се, че в случая било налице изключение от приложимостта на регламент (ЕО)
261/2004 г., доколкото е налице мултимодално пътуване, като това
възражение не било обсъдено от първоинстанционния съд. Твърди се, че
липсвало договорно правоотношение между цедента и ответника по делото.
Сочи се още, че не е проведено и рекламационно произовдство по ЗГВ, което
представлява необходима предпоставка за възникване правото на иск. Ето
защо моли решението на Софийски районен съд да бъде отменено в, а искът -
отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по
жалбата „К.“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Е. А.. Същият
счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че по
делото били представени доказателства за наличие на валидно договорно
правоотношение – сключен договор между пътника А.К. и ответника, като по
делото е приложен и билет за полет BGH 5545. Сочи, че в случая не се
установява, че е налице мултимодално пътуване, а от друга страна в чл. 2.2.6
от насоките се правело разграничение между мултимодално пътуване и
пакетна туристическа услуга, по отношение на което регламентът бил
приложим. На следващо място се твърди, че е преклудирано възражението на
ответника за изтекла погасителна давност по ЗГВ. Прави се искане
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правна
квалификация чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ №295/91 /в
сила от 17.02.2005 г./. Както беше отбелязано по-горе, в обжалваното съдебно
решение е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на правната
квалификация, но видно от мотивите на първоинстанционния съд, същият е
приел, че е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 7, § 1, б. „б“ от
Регламента, доколкото е посочил, че в случая на установяване подлежи
закъснение на полета над допустимото, като разстоянието на полета е между
1500,00 км. до 3500,00 км.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни правни
норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите на първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и възражения
2
на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора,
въззивният съд намира следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено като
безспорно обстоятелството, че ответникът е бил въздушен превозвач за полет
№ BGH5545 по дестинация Бургас-Глазгоу от 11.07.2019 г.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя /ответника/, че
ищецът не е доказал наличието на твърдяната облигационна връзка между
своя праводател и ответника. Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото писмени доказателства по делото въззивният съд приема
за установено, че на името на А.К. е била направена резервация за полет
BGH5545 по дестинация Бургас-Глазгоу, с авиопревозвач ответникът по
делото, във връзка със сключен от А.К. договор за организирано
туристическо пътуване за периода 30.06.2019 – 11.07.2019 г. Според
първоначално предвиденото разписание самолетът на А.К. трябвало да
пристигне в Глазгоу в 18,20 ч. местно време, но от представения по делото
рапорт относно график на полетите се установява, че полет № BGH5545 е
закъснял повече от три часа, като видно от отразяването в посочения
документ (приложен на л. 50 от делото на СРС), същият е кацнал в 01,51 ч. на
12.07.2019 г., както се твърди и в исковата молба.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното
правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно чл. 1 и 19 от
същия. В разпоредбите на чл. 5 - 8 от Регламента са предвидени правата на
пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният
има начална или крайна точна летище на територията на Европейския съюз,
какъвто и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че ответникът се
явява "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на дефиницията,
съдържаща се в чл. 2, б. "б" от Регламента - въздушен превозвач, който
изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник
или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с
този пътник.
По отправеното преюдициално запитване във връзка с приложението на
Регламент /ЕО/ №261/2004, СЕС се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г.
по съединени дела С-402/2007 и С-403/2007, с което е дал задължително
тълкуване /чл. 633 ГПК/, че членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва се прилагат
в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на
пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради
закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от
три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три
или повече часа след определения от превозвача част на пристигане о
разписание/.
Доколкото в частност е несъмнено, че процесният полет е бил изпълнен с
повече от три часа закъснение, то праводателят на ищеца се легитимира като
кредитор на вземане по чл. 7,§ 1, б. "б" от Регламента в размер на 400 евро,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
3
Неоснователно е възражението, направено и с отговора на исковата молба и
поддържано във въззивната жалба, че в случая е налице мултимодално
пътуване, доколкото е имало договор за организирано туристическо пътуване
с туристическа агенция и следователно приложение намирала т. 2.2.5 от
тълкувателните насоки на Регламента. Обстоятелството дали полетът е част
от туристическа услуга, предоставена на пътника от трето лице, е
ирелевантно към възникването на право на обезщетение за праводателя на
ищеца за закъснението на процесния полет с над 3 часа спрямо ответника по
чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г., доколкото съгласно решение на
СЕС от 26.03.2020 г. по дело C-215/18, Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът на полет,
закъснял с три часа или повече, има право да предяви иск за обезщетение на
основание на членове 6 и 7 от регламента срещу опериращия въздушен
превозвач, дори ако между пътника и този въздушен превозвач няма сключен
договор, а полетът е част от пакетно туристическо пътуване, което попада в
обхвата на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13.06.1990 г. относно
пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и
пакетните туристически обиколки.
За първи пред въззивната инстанция е релевирано възражението, че не е било
проведено рекламационно производство преди предявяване на иска, поради
което същото се явява преклудирано. Само за пълнота следва да се отбележи,
че рекламационно производство по реда на ЗГВ е предвидено в чл. 127 и св.
ЗГВ и се провежда при искане за обезщетение на липси и повреди на багажи
или товари, но не и при претенция, основаваща се на чл. 7 от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 г.
Доколкото изводите на въззивния съд съвпадат с тези на
първоинстанционния, обжалваното решение като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемият. Съгласно
представения по делото списък по чл. 80 ГПК, претендира се сумата от 1010
лв., представляваща разноски за заповедното, първоинстанционното и
въззивното производство. Заплатеното от дружеството ищец адвокатско
възнаграждение за въззивното производство е в размер от 360 лв. с ДДС.
Представен е договор за правна защита и съдействие, както и разписка за
платената сума. Разноските за заповедното и първоинстанционното
производство са присъдени с първоинстанционното съдебно решение, поради
което жалбоподателят следва да бъде осъден да плати разноските единствено
за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20216791 от 29.11.2021 год., постановено по
гр.дело № 15575/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 156 състав.
4
ОСЪЖДА „Би Е.Е.“ ООД, ЕИК: *******, да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК:
*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 360 лв.
ВРЪЩА гр.дело № 15575/2021 г. на Софийски районен съд за извършване на
преценка за наличие на предпоставките за провеждане на процедура по
отстраняване на очевидна фактическа грешка в съдебното решение, съобразно
изложеното в мотивите на настоящето решение.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5