№ 133
гр. Габрово, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Радинка Ст. Кулекова Атанасова
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20244210100999 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от И. Р. И., с
пълномощник адвокат Д. С., против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ" АД гр. София.
Предявен е осъдителен иск по чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 429 от КЗ във вр. с чл. 45
и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 24.11.2023 г., около 9.20 ч., на бул. „Могильов"
в гр. Габрово, при управление на собствения на ищеца лек автомобил марка „Алфа
Ромео", модел „147" с peг. №ЕВ5701ВК, синът на ищеца Р. И. претърпял ПТП.
Движейки се по път с предимство, бил ударен от лек автомобил „Субару Импреза“ с
рег № ЕВ0259АХ, управляван от А. Ц. от гр. Габрово. За произшествието двамата
водачи изготвили двустранен констативен протокол за ПТП от дата 24.11.2023 г.
Виновен за инцидента е водача на лек автомобил „Субару Импреза“ с peг.
№ЕВ0259АХ. Този автомобил към момента на възникване на инцидента бил
застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите към застрахователя-ответник, съгласно застрахователна полица серия
GO №*********, валидна за периода от 27.10.2023 г. до 26.10.2024 г. С оглед на това и
на основание разпоредбите на КЗ, застрахователят носи отговорност за обезщетяване
на причинените имуществени и неимуществени вреди на трети лица.
Вследствие на възникналото ПТП били нанесени имуществени вреди на
автомобил на ищеца, на цялата негова предна част. Във връзка с това, чрез сина си
като негов пълномощник, ищецът предявил претенция пред ответното дружество, по
повод на която била образувана щета № 0801-008213/2023-01. След извършени
първичен и вторичен оглед и опис от ответното дружество били описани нанесените
по автомобила щети. На 21.12.2023 г. по банковата сметка на сина и пълномощник на
ищеца била преведена сумата от 1876,30 лева обезщетение за нанесените вреди на
лекия автомобил. Ищецът счита, че размерът на определеното обезщетение от
застрахователното дружество е крайно занижен.
1
Поради факта, че се налагало спешно да ремонтира лекия автомобил, за да го
ползва или да го разпродаде на части, или предаде на скраб в случай, че
автомонтьорите откажат да го ремонтират, и поради определеното изключително
занижено обезщетение, както и поради очевидната възможност ответното дружество
да откаже плащане по щета, ищецът подал молба по чл. 207 от ГПК до Районен съд -
Габрово за обезпечение на доказателства. От приетото и неоспорено от страните по ч.
гр. д. № 407/2024 г. по описа на Районен съд - Габрово заключение на вещото лице,
изготвило съдебна авто-техническа експертиза е видно, че стойността на нанесените
щети с отчитане на остатъчната стойност на автомобила е 4 160,70 лв. Тъй като не е
съгласен с размера на определеното и изплатено му от ответното застрахователно
дружество обезщетение за претърпени имуществени вреди на лекия му автомобил,
ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 2284.40 лв.,
представляващи разликата между стойността на нанесените щети на лекия му
автомобил при процесното ПТП на 24.11.2023 г. в размер на 4 170,70 лв. и заплатеното
обезщетение от ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Моли да му
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В с.з. адвокат С. поддържа предявения иск и излага подробни съображения за
уважаването му.
Процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена и в едномесечен срок ответното
дружество е представило писмен отговор, чрез пълномощник адвокат И. Ц.. В него
оспорва предявения иск по основание и размер. Признава съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на МПС
марка „Субару Импреза" с peг. № ЕВ0259АХ. Признава и че в рамките на предявената
извънсъдебна претенция дружеството е заплатило на ищеца сумата 1 876,30 лева.
Моли съдът да отхвърли ищцовата претенция изцяло, като а присъди на ответника
направените разноски. В условията на евентуалност и в случай, че съдът намери иска
за основателен, моли размерът на евентуално присъденото обезщетение да бъде
намален, тъй като размерът на иска е прекомерно завишен. Ответникът навежда
възражение за съпричиняване от страна на водача на МПС марка „Алфа Ромео" с peг.
№ ЕВ5701ВК - Р. И. И., който непосредствено преди произшествието е управлявал
автомобила със скорост, която не му е позволила да спре или да се отклони за да
избегне удара с другия участник в ПТП. IIo този начин същият е допринесъл със
своето поведение съществено за настъпилия пътен инцидент и оттук за настъпилите
вредоносни последици от него. Ответникът счита, че приносът на посочения водач се
равнява на 50 процента съпричинителна квота за настъпилия пътен инцидент и при
положение, че съдът намери иска за основателен, моли да отчете това обстоятелство,
като отхвърли същия, доколкото то е отчетено и от ответника със заплатената на
ищеца сума от 1 876,30 лева.
В с.з. ответникът се представлява от адвокат Т. М. от АК В. Търново, която моли
съда да отхвърли предявения иск по изложените в отговора аргументи и излага
допълнителни съображения. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и фактите, които се установяват с тях, намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т.
3 ГПК следните обстоятелства: На 24.11.2023 г. в гр. Габрово е настъпило ПТП между
лек автомобил марка „Алфа Ромео", модел „147" с peг. №ЕВ5701ВК, собственост на
2
ищеца, управляван от Р. И. И. и лек автомобил „Субару Импреза“ с рег № ЕВ0259АХ,
управляван от А. Ц. от гр. Габрово. За втория автомобил към посочената дата е била
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите към
ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД,
съгласно застрахователна полица серия GO №*********. Не е спорно и че ищецът е
предявил претенция за претърпените вследствие на произшествието имуществени
вреди пред ответното дружество, по повод на която била образувана щета № 0801-
008213/2023-01 и му била изплатена сума в размер от 1 876,30 лева.
Тези обстоятелства се установяват и от писмените доказателства, представени с
исковата молба и отговора, съдържащи се и в ч.гр.д. №407/2024 г. на РС Габрово:
двустранен констативен протокол за ПТП от 24.11.2023 г., свидетелство за регистрация
част 1 на лек автомобил марка „Алфа Ромео", модел „147" с peг. № ЕВ5701ВК,
пълномощно с нотариално удостоверен подпис с peг. № 886/05.03.2019 г. на нотариус
Ив. Колев, peг. №364 на НК, молба от 12.01.2024 г. до „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД и писмо с изх. № 460/23.01.2024 г.,
съдържащо отговор, ведно с копия на опис-заключения от 25.11.2023 г. и от 29.11.2023
г., справка от проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите за автомобил с per. № ЕB0259AX в интернет-страницата на
Гаранционен фонд – София, както и представената преписка по щета № 0801-
008213/2023-01, образувана в застрахователното дружество – ответник, съдържаща и
снимков материал на увредения автомобил.
Видно от ликвидационен акт от 13.12.2023 г. и писмо от 22.01.2024 г., щетата е
заведена на 01.12.2023 г., като застрахователят е приел, че на ищеца се дължи
изплащане на застрахователно обезщетение, поради неправилна маневра от водача на
л.а. „Субару“ А. Р. Ц.. Обезщетението е определено по методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства
съгласно приложения № 1, раздел ІІІ, чл. 13, ал. 3 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за
задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства, приета от КФН. Спорът между страните се концентрира върху
останалите предпоставки за изплащане на обезщетението в претендирания от ищеца
размер, а именно: дали правилно ответникът е определил размера на вредите, а оттам и
на дължимото застрахователно обезщетение, както и в наведеното с отговора
възражение, че водачът на л.а. „Алфа Ромео“ е допринесъл с поведението си за
настъпване на пътния инцидент, а оттам и за настъпване на вредоносните последици.
За установяване на уврежданията по автомобила и стойността на причинените му
щети по средни пазарни цени, в производство по чл. 207 и сл. от ГПК по ч.гр.д.
№407/2024 г. по описа на РС Габрово е допусната и приета съдебно-автотехническа
експертиза, с поставени от двете страни въпроси, изготвена от вещото лице Б. И..
Съгласно заключението й, увредените при процесното ПТП части на л.а. „Алфа Ромео
147" с рег. № ЕВ 5701 ВК, са следните: рогови греди предни, челна греда, бушони
кутия, радиатор охлаждане, климатичен радиатор, очиларка, основа радиатори,
филтърна кутия, дифузьор, кутия бушониера, решетки предна броня, основа предна
броня, панти преден капак, ключалка преден капак, десен подкалник, лява врата, ляв
преден калник, емблема преден капак,държани към очиларка и калник, кора чистачки,
предна броня, преден капак, десен и ляв предни фарове, преден десен калник, тампон
двигател горен, тампон двигател долен, тампон двигател заден,тампон скоростна
кутия, преден мост, Обща стойност на щетите, нанесени на процесния автомобил по
3
средни пазарни цени към датата на ПТП, при съобразяване на средната стойност на
един ремонтен час за региона в размер от 30 лв., е 4 160,70 лв., с отчитане остатъчната
стойност на автомобила. От тях стойноста на нови части и материали боядисване е
изчислена на 1790,70 лв., а стойността на ремонтно възстановителните и бояджийски
дейности (демонтаж/монтаж, АТУ, боядисване, за които са необходими 79 часа), е
определена в размер от 2370,00 лв.
По делото е допусната и изготвена съдебно-автотехническа експертиза, с предмет
установяване на обстоятелствата и механизма, при които е осъществено процесното
ПТП. Съгласно заключението й, изготвено и поддържано в с.з. от вещото лице Б. И.,
данните по делото определят, че произшествието е протекло на 24.11.2023 г. около
9,30 ч., в гр. Габрово, на бул. „Могильов", в зоната на кръстовището на булеварда с ул.
„Зелена Ливада". Булевард „Могильов“ е регулиран с пътен знак „БЗ", обозначаващ го
като път с предимство, а по отношение на водачите, навлизащи в кръстовището от
двата клона на ул. „Зелена ливада", било вменено задължение да пропуснат
движещите се по булеварда превозни средства, посредством поставени от двете страни
на кръстовището на тази улица пътни знаци „Б1" - „Пропусни движещите се по пътя с
предимство". Наред с това кръстовището между улицата и булеварда е регулирано
посредством работеща светофарна уредба, като вещото лице е проучило и взело
предвид данните за работа на уредбата в деня на процесното ПТП, които подробно е
онагледило в заключението. Времевото разположение на разгледаните сигнали за
секция „А1" (относима за автомобил „Алфа Ромео“) и секция „А4" (относима за
автомобил „Субару“), определя, че краят на зеления сигнал за автомобил „Субару“ и
светването на жълтия сигнал е 5 секунди преди края на забраняващият червен и
началото на разрешаващият зелен сигнал на светофарната колона за автомобил „Алфа
Ромео“.
Съгласно заключението, процесното ПТП е протекло при следния механизъм:
Лекият автомобил „Алфа Ромео 147" с peг. № ЕВ 5701 ВК е потеглил от зоната на
„стоп" линията на северния клон на бул. „Могильов" в посока юг към центъра на града.
Лекият автомобил „Субару Импреза“ навлязъл в кръстовището с ляв завой, от
западния клон на улица „Зелена Ливада", с цел последващо движение по бул.
„Могильов“ в посока север. При тези траектории на движение се осъществил удар
между предна лява част на л. а. „Субару“ и предна част на л.а. „Алфа Ромео“. За
последният ударът е челен кос ексцентричен, с направление на ударното въздействие
отпред назад и от дясно на ляво. Геометрията на кръстовището определя, че при
нормално разположение на автомобилите, с оглед на указаното последващо
установяване след удара, лек автомобил „Субару“ се е движил по дъговидна
траектория завивайки наляво, със среден радиус на траекторията на масовия център на
автомобила, около 17 м. По тази траектория, лекия автомобил Субару е изминал
разстояние от зоната на относимата за него „стоп" линия, до положението при удара
около 15 м, а от навлизането в кръстовището – 8 м. При потегляне от зоната на
относимата за него „стоп" линия на автомобил „Алфа Ромео“ до положението при
удара, този автомобил изминава разстояние около 6,5 м. При осъществяване на
маневрата завИ.е на ляво л.а. „Субару“ се е движил със скорост около 30,6 км/ч.
Скоростта на л.а. „Алфа Ромео“ при достигане в зоната на удара е била 15,8 км/ч.
Съгласно заключението, от техническа гледна точка причината за настъпване на
произшествието е навлизането на автомобил „Субару“ в кръстовището и движението в
него при забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, като е разполагал с време
4
и възможност да намали скоростта си на движение и спре преди достигане на
относимата за него „стоп" линия, и да не навлиза в кръстовището при разрешаващ
зелен сигнал за автомобилите движещи се по бул. „Могильов".
По искане на ищцовата страна като свидетел по делото беше разпитан Р. И. И.,
син на ищеца. Пред съда свидетелят обясни, че на 24.11.2023 г. управлявал лекия
автомобил на баща си по бул. "Могильов" в посока центъра на града. Времето било
сухо. Около 9 ч. сутринта настъпило ПТП на светофара на булеварда, в близост до
„Тера Мол“. Свидетелят бил спрял на кръстовището и потеглил при включването на
зелена светлина, като се движел със скорост 10-15 км/ч. В посоката, в която се движел,
имало две ленти за движение и свидетелят се намирал в лявата, вътрешна лента. До
него имало микробус, който му попречил да види, че отдясно идва автомобил. Водачът
на другия автомобил „Субару импреза“ излизал от улица "Зелена ливада".
Автомобилите, движещи се срещу свидетеля, очевидно го видели, тъй като спрели по
средата на пътя. Другият автомобил ударил управлявания от свидетеля автомобил с
негова предна лява страна, почти челно за автомобила на свидетеля. Ударът се
осъществил в началната част на кръстовището, след линията за спиране. След удара
л.а. „Алфа ромео“ се изместил, като се завъртял наляво. Другият автомобил
продължил движението си и се изместил на автобусната спирка, където спрял.
След сблъсъка автомобилът „Алфа ромео“ палел, но не бил в състояние да се
движи. На място пристигнал екип на „Пътна полиция“. Водачите на двата автомобила
съставили протокол, като другият водач изрично написал, че той е виновен.
Изплатеното от застрахователя обезщетение не било достатъчно за извършване ремонт
на автомобила.
При така установените факти съдът достига до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432,
ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата /респективно собственика на
автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването
им.
Както беше изложено по-горе, по делото не се спори настъпването на ПТП на
24.11.2023 г. между автомобила, собственост на ищеца и л.а. „Субару Импреза“ с рег
№ ЕВ0259АХ, управляван от А. Ц. от гр. Габрово, за който към посочената дата е била
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите към
5
дружеството-ответник. Видно от приложената по делото застрахователна преписка по
щета № 0801-008213/2023-01, в производството по чл. 380 КЗ застрахователят-
ответник след разглеждане на представените от ищеца документи е определил и
изплатил обезщетение от 1876,30 лв. Освен конкретно направените с отговора
оспорвания от страна на ответника следва да се има предвид, че извършеното
доброволно плащане по щетата от страна на застрахователя представлява
извънсъдебно признание за наличието на застрахователно събитие, за настъпването на
което вина носи водача на застрахования при него по риска "Гражданска отговорност"
лек автомобил. Щетите по автомобила са описани в съставен от застрахователя опис и
именно за посочените в същия увреждания е калкулирано и изплатено застрахователно
обезщетение. Следователно така извършеното произнасяне по извънсъдебната
претенция има характера на извънсъдебно признание на неизгодни за ответника факти
– че между двата автомобила е настъпило ПТП по посочения в протокола механизъм,
както и че вината за произшествието се носи /изцяло или частично/ от водача на
застрахования от ответника автомобил. Това признание се потвърждава от
съдържанието на двустранния констативен протокол, като макар и необвързващи съда,
за доказателствената стойност на вписаните в протокола обстоятелства относно
механизма на ПТП, следва да се вземе предвид обстоятелството, че същият е изготвен
от участвалите в ПТП лица и е двустранно подписан от тях, без да са направени
възражения, поради което съставлява извънсъдебно признание на неизгодните за
участниците факти. Съдържанието му не е оспорено и от ответника в настоящото
производство. По правило извъсъдебното признание на водач на МПС не би могло да
обвърже ответника-застраховател, ако неговата стойност се цени изолирано.
Отразените в протокола обстоятелства обаче съответстват и всички събрани по делото
доказателства – както на показанията на разпитания свидетел, така и на заключението
на изготвените две САТЕ, които не бяха оспорени от страните и които съдът кредитира
като подробно обосновани, задълбочени и съответстващи на фактите по делото и
научните достижения. От цитираните доказателства и заключението на изготвената по
делото САТЕ безспорно се установява, че процесното ПТП е реализирано на
кръстовище, регулирано с работеща светофарна уредба. Съгласно чл. 6 т. 1 от ЗДвП
участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, а
съгласно чл. 7 ал. 2 от ЗДвП, когато има несъответствие между светлинните сигнали и
пътните знаци относно предимството, участниците в движението са длъжни да се
съобразяват със светлинните сигнали. Преминаването на водач при сигнал на
светофара, който не разрешава това е административно нарушение, наказуемо по чл.
183 ал. 5 т. 1 от ЗДвП.
Съгласно цитираната нормативна уредба и описаните от вещото лице механизъм
на функциониране на светофарната уредба на кръстовището на бул. „Могильов“ и ул.
„Зелена ливада“ в гр. Габрово, както и механизъм на протичане на процесното ПТП,
настъпването му се намира в причинно-следствена връзка единствено с поведението
6
на водача на л.а. „Субару Импреза" с рег. № ЕВ 0259 АХ. Това е така, тъй като
непосредствено преди сблъсъка светофарната уредба е предоставяла предимство на
водача на увредения лек автомобил, св. Р. И., да премине през кръстовището. Като е
навлязъл в кръстовището при червен по отношение на него сигнал на светофора,
водачът А. Ц. е нарушил както горепосочените разпоредби на ЗДвп, така и
разпоредбата на чл. 50 от ЗДвП, съгласно която е трябвало да пропусне движещия се
по път с предимство л.а. „Алфа Ромео 147" с peг. № ЕВ 5701 ВК. ПТП е настъпило в
светлата част на деня, с оглед на което видимостта на водача А. Ц. не е била
ограничена и същият е могъл да възприеме движещите се по булевард „Могильов“
превозни средства, поради което е неоснователно направеното в съдебните прения
възражение за случайно деяние.
При наличието на разрешаващ преминаването сигнал на светофара за водача на
увредения автомобил се явява неоснователно и възражението за съпричиняване на
инцидента. Св. И. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди описаното протИ.правно
навлизане в кръстовището на автомобил от ул. „Зелена ливада“ и тъй като този
автомобил не е представлявал предвидимо препятствие за него, то водачът на л.а.
„Алфа Ромео“ не е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП.
Вследствие на настъпилото ПТП по автомобила на ищеца са настъпили
увреждания, които са подробно описани в представените протокол за ПТП, съставения
от ответника опис-заключение по щета и експертизата, като между страните няма спор
относно вида им, а такъв има по отношение на техния размер. В този смисъл съдът
намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При
определяне на действителната стойност трябва да се има предвид, че за действителна
се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество - чл. 400, ал. 1 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2
КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д.
№ 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009
г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о. и др.,
постановени при действието на КЗ (отм.), но относими и след приемането на сега
действащия Кодекс на застраховането. Щетата съответства на разходите, необходими
за възстановяване на увреденото имущество по средни пазарни цени - тоест по цените,
за които вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
или увреденото такова да се отремонтира до състоянието му при събитието. Смисълът
е да бъде реализирана обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато
обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му, вследствие на настъпилия
застрахователен риск, но същевременно да не се достигне и до необосновано
увеличаване на правната му сфера - в т. см. решение № 209/30.01.2012 г по т. д. №
7
1069/2010 г. на 2-ро ТО на ВКС. На увредения се дължи обезщетение, определено по
средни пазарни цени за такива по вид, година на производство и характеристики нови
оригинални или алтернативни части, които имат същото или подобно качество с това
на съответно увредените части на автомобила, в състоянието му към инцидента, респ.
по средни пазарни цени на труда. Само така ще се постигне целената оптимална
еквивалентност на обезвредата, без същевременно да се стигне до неоснователно
обогатяване на правоимащия.
По отношение размера на причинените щети съдът кредитира заключението на
експертизата, изготвена по приложеното ч.гр.д. №407/2024 г. на РС Габрово.
Заключението не е оспорено от страните, като съдът съобразява, че за изготвянето му
вещото лице е извършило проучване на пазарната стойност на автомобилните части и
заплащането на ремонтните дейности в региона на гр. Габрово.
Съпоставката на заключението с писмо изх. № 460/23.01.2024 г. на ответника
обосновава извод, че разликата в изплатеното обезщетение се дължи основно на
приетата от застрахователя стойност на един човеко-час труд в размер от 8 лв., която
стойност не е пазарна, а се базира на стойности към 2006 г., съгласно отменената в по-
голямата си част Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.
249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета от КФН.
Експертизата е определила тази осреднена стойност в размер от 30 лв., като по средни
пазарни цени е определила и стойността на необходимите за ремонта части.
Съдът приема за релевантен размерът на вредите по средни пазарни цени от 4
160,70 лв., тъй като именно той отговаря на законовото изискване на чл. 386, ал. 2 КЗ.
Изрично в приложената от застрахователя Методика /чл. 4/ е предвидено, че тя се
прилага само като минимална долна граница при липса на други доказателства за
стойността на вредите.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че стойността на вредите, намиращи
се в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП към неговата дата е 4
160,70 лв., какъвто е и размерът на дължимото от ответника застрахователно
обезщетение. След приспадане на извънсъдебно платената от ответника сума е налице
неплатен остатък от 2 284,40 лв. При това положение предявеният иск следва да бъде
уважен в пълния предявен размер, като основателен и доказан.
Освен претендираната главница, ответникът дължи и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В съответствие с
нормата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът
се смята в забава и без покана. Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, застрахователят по
застраховка «ГО» дължи само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице - която от датите е най-
ранна. В случая законна лихва се претендира от по-късна от всяка една от тези дати, а
именно от датата на предявяване на иска – 17.06.2024 г., поради което съдът ще
присъди законна лихва върху уважения иск, считано от тази дата до окончателното
погасяване на задължението.
По разноските:
При този изход на делото и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото производство,
8
както и тези, сторени в производството по ч.гр.д. №407/2024 г. на РС Габрово, които са
документирани, като е представен и списък по чл. 80 от ГПК. В производството по чл.
207 ГПК ищецът е направил разноски в размер от 1170 лв., от които – 20 лв. –
заплатена д.т., 400 лв. – депозит за в.л. и 750 лв. – адвокатско възнаграждение в
минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. В исковото производство
разноските на ищеца са в общ размер от 621,40 лв., от които 91,40 лв. – д.т. и 530 лв. –
адвокатско възнаграждение. Така общият размер на разноските, които ще бъдат
присъдени, възлиза на 1 791,40 лв.
С протоколно определение от 04.03.2025 г. съдът е задължил ответника да внесе
допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер от 150 лв., което не
е сторено. Поради това и на осн. чл. 77 от ГПК съдът ще осъди ответника да заплати в
полза на държавата, по сметка на РС Габрово, тази сума, за да може същата да бъде
изплатена след събирането й на вещото лице.
Направените от ответника разноски остават в негова тежест.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 429 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 ал.
1 от ЗЗД, "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И
ЗДРАВЕ" АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Изгрев, ж.к."Дианабад", бул."Г.М.Димитров" №1, да заплати на И. Р. И.,
ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. „**********“ №14, вх. А, ет. 4, ап. 12, сумата
2 284,40 лв. /две хиляди двеста осемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/,
представляваща незаплатен остатък от обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди – щети по собствения му лек автомобил марка „Алфа Ромео",
модел „147" с peг. №ЕВ5701ВК, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
24.11.2023 г. в гр. Габрово, вследствие виновно и протИ.правно поведение на водача на
лек автомобил „Субару Импреза“ с рег № ЕВ0259АХ, който е бил застрахован при
ответника по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ведно със
законната лихва от 17.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул."Г.М.Димитров"
№1, да заплати на И. Р. И., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. „**********“
№14, вх. А, ет. 4, ап. 12, сумата 1 791,40 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и един
лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени разноски в производството
по настоящото дело и по ч.гр.д. №407/2024 г. на РС Габрово.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 77 от ГПК, "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул."Г.М.Димитров"
№1, да заплати по сметка на РС Габрово сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
В частта, в която ответникът е осъден да заплати разноски на осн. чл. 77 от ГПК,
9
решението има характер на определение и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10