№ 1188
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000501655 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 923 от 19.02.2024 г. по гр. дело № 853/2022 г. Софийски
градски съд, ГО I-4 състав, е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с
чл. 45 ЗЗД „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, бул. „Ал.
Дондуков“ № 68, да заплати на А. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
ж.к. ,***" 1, бл.*, ап.*, сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди) лева,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и
сумата 1 669 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и девет) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински
консумативи и лечение, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
31.08.2021 г. около 08:00 ч., в гр. ***, кв. „***-1“, пред блок № *, пред гараж-
магазин за железария, причинено виновно от М. Г. М., при управление на
л.а."Форд Фокус" с рег. № ********, която при движение назад по уличното
платно в нарушение на правилата за движение по пътищата, ударила А. Й. М.,
намиращ се на пътното платно пред гараж-магазин за железария със задна
броня, при което причинила счупване на подбедрицата на десния му крак,
чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, по
застрахователна полица № BG/08/121000175799, валидна до 21.01.2022г.,
1
ведно със законната лихва върху главниците считано от 26.01.2022г. , до
окончателното им изплащане, като е отхвърлил исковете за неимуществени
вреди за сумата над 30 000 до общо претендираните 60 000 (шестдесет
хиляди) лева и за имуществени вреди за сумата над 1 669 до общо
претендираните 3 337.77 лева (три хиляди триста тридесет и седем лева и
седемдесет и седем стотинки) като неоснователни.
С решението първоинстанционният съд е осъдил „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Оборище“, бул. „Ал. Дондуков“ № 68, да заплати
на адв. Д. З. - САК, в качеството на процесуален представител на ищеца А. Й.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. ,***" 1, бл.*, ап.*, сумата 1 215.10
лева (хиляда двеста и петнадесет лева и десет стотинки), представляващо
адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 38, ал. 2 ЗА,
съобразно уважената част от исковете, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1 267 лв. (хиляда
двеста шестдесет и седем лева), представляваща държавна такса по делото,
както и сумата от 375 лв. (триста седемдесет и пет лева), представляваща
съдебно-деловодни разноски, съразмерно уважената част от иска.
Предвид отхвърлената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, съдът е осъдил ищеца А. Й. М. да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, сумата от 465 лв. (четиристотин шестдесет и пет
лева), представляваща сторените в производството съдебни разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът А. Й. М.,
който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва в отхвърлителната част на
иска, а именно за разликата над 30 000 лева до пълния предявен размер на
иска от 60 000 лева за неимуществени вреди и за разликата над 1669 лева
до пълния предявен размер на иска от 3337, 77 лева за имуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 31.08.2021 г. около 08:00 ч., в гр.
София, кв. „***-1“, пред блок № *, пред гараж-магазин за железария,
причинено виновно от М. Г. М., при управление на л.а."Форд Фокус" с рег. №
********, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, по
застрахователна полица № BG/08/121000175799, валидна до 21.01.2022 г.
По същество се релевира неправилно прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
доколкото Софийски градски съд, макар и да е изброил установените
обстоятелства по делото, не ги е обсъдил цялостно и задълбочено, в резултат
на което е направил необоснован извод относно начина на увреждането,
обстоятелствата, при които е възникнало то, механизма на ПТП и поведението
на участниците в него, и по-конкретно на въззивника-ищец, като се изтъква,
че от фактите по делото и допуснатите от първоинстанционния съд
експертизи не се установява принос от страна на въззивника-ищец, който
принос да е в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. По
2
тези причини се иска от въззивния съд да отмени първоинстанционния
съдебен акт в обжалваната му част, с която съдът е приел процент
съпричиняване от определеното обезщетение за неимуществени вреди, и да
постанови решение, с което да увеличи присъдения размер на иска за
неимуществени вреди с още 30 000 лева или общо за пълния предяване размер
от 60 000 лева. Претендират се разноски.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД също е депозирал въззивна жалба срещу
първоинстанционното съдебно решение, като обжалва същото в уважителната
му част. По същество се излагат съображения за допуснати от Софийски
градски съд нарушения на материалния и процесуален закон, неправилност и
противоречие на първоинстанционното съдебно решение със събраните по
делото доказателства. Претендират се разноски.
Двете страни взаимно оспорват въззивните си жалби.
Въззивните жалби са подадени в рамките на законоустановените срокове
от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същите са процесуално допустими.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и с предмет –
присъждане на сумата 60 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 3 337,77 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, настъпило на 31.08.2021 г. около 08:00ч., в гр. София, кв. „***-1“, пред
блок № *, пред гараж-магазин за железария, причинено виновно от М. Г. М.
като водач на л.а."Форд Фокус" с рег. № ********, застрахован при ответника
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху главниците считано от 26.01.2022г., до окончателното им
изплащане
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; №
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
3
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Разгледано по същество
същото е и правилно.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, включително Констативен Протокол № К-405 относно
посетено ПТП на 31.08.2021 г. на Пътна Полиция-СДВР, заключенията на
съдебно-автотехническата експертиза и съдебно-медицинската
експертиза, вкл. и заключенията на вещите лица по ДП 11267/2021 по
описа на СРТП-ОР-СДВР-София, Апелативен съд-София приема за
установена следната фактическа обстановка, установяваща механизма на
процесното ПТП, а именно: на 31.08.2021 г., около 08:00ч. л.а."Форд Фокус"
с рег. № ********, управляван от водача М. Г. М., напуска мястото на
паркиране на улица без име в квартал “***-1“, пред блок № * и се придвижва
назад по пътното платно между паркиралите в дясно автомобили и левия
бордюр на тротоара, достигайки пред гараж – магазин за железария, в ясно
време с добра видимост и сухо платно за движение. В същото време, на
тротоара пред първия гараж – магазин за железария, се намира собственикът
му пешеходецът А. Й. М., миейки велосипеда си с шумна пароструйка. Преди
предприемане на маневра заден ход водачът на автомобила М. е погледнала в
лявото огледало назад и е видяла пешеходеца, миещ велосипеда. Движейки се
на заден ход, когато е наближила до зоната на гаража, не е предвидила
опасността, която може да бъде създадена от пешеходеца. Наблюдавала и се е
съобразявала с разположението на паркиран вдясно от нея автомобил и не е
обърнала внимание на пешеходеца. Точно в този момент по неустановени
причини пешеходецът се е озовал стъпил на десния си крак на платното за
движение, зад крайната лява част на автомобила. Движещият се назад
автомобил е ударил със задната си броня подбедрицата на опорния десен крак
и в резултат е счупена подбедрицата. От удара след кратко протриване по
задния десен калник, пешеходецът е паднал на лявата си страна зад
автомобила. Водачът е усетил, че автомобилът удря нещо, реагирал е бързо и е
спрял автомобила без да прегази падналия пешеходец.
В резултат на така описаното пътно-транспортно произшествие в
съдебно-автотехническата експертиза и от заключението по приетата
съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП, като
пряка и непосредствена последица ищецът А. Й. М. е получил травматични
увреждания: „фрактури на костите на дясната подбедрица“. Оказана му е
4
била спешна медицинска помощ и е извършена оперативна интервенция още в
деня на постъпването – закрито наместване на счупването и поставяне на
интрамедуларен пирон и заключващи винтове в горната и долната част на
костните фрагменти. Според заключението на експертизата
възстановителният период е продължил общо 5 месеца. През периода на
възстановяване пострадалият е търпял болки и страдания с най-голям
интензитет непосредствено след инцидента и за първите 30 дни след костната
операция, както и около 30 дни по време на проведената ранна рехабилитация.
Тогава ищецът е ползвал по-голямо количество обезболяващи средства. През
останалите периоди е търпял периодично явяващи се болки, които са се
повлиявали от седативни и обезболяващи средства. От заключението по
експертизата е видно, че към момента ищецът е напълно възстановен,
счупените кости са зараснали и ищецът се предвижда самостоятелно без
помощни средства. Останал е оперативен белег 7-8 см в горната част над
колянната става и кръгловати малки белези 0.6-0.7см, които са пожизнени и не
могат да бъдат премахнати чрез друг вид операция.
В съдебната-автотехническа експертиза се установява, че причина
за настъпване на ПТП на първо място са субективните действия на
водача на л.а."Форд Фокус" с рег. № ******** - М. Г. М., която, виждайки
пешеходец на левия за автомобила тротоар в близост до платното за движение,
извършващ шумни действия, не е предвидила, че той може да навлезе в
платното за движение. С това водачът М. М., предприемайки
неподсигурена маневра на заден ход, е нарушила чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП,
според който водачите на ППС са длъжни „да бъдат внимателни и
предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.“ Виновно
причиненото ПТП и настъпилите вследствие това травматични увреждания на
ищеца А. М. имат характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394
във вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ и са основание за възникване на задължение на
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите
вреди.
От решаващо значение обаче е и причинно-следствената връзка
между така предприетото от ищеца поведение и вредата, тъй като
съгласно съдебно-автотехническата експертиза причина за ПТП са и
субективните действия на пешеходеца А. Й. М., който по неустановени
обстоятелства е навлязъл в платното за движение на автомобили, в опасна
близост до приближаващ се към него автомобил на заден ход. Ищецът А. Й.
М., предприемейки пресичане на платното за движение на ППС, без да
съобразява приближаващите ППС, нарушава разпоредбите на чл. 113, ал. 1,
т. 1 ЗДвП и чл. 114 ЗДвП , които изискват от пешеходците повишено
внимание и предпазливо навлизане на платното за движение с оглед
приближаващите ППС.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, в пряка
причинна връзка с процесния инцидент от 31.08.2021 г. са допуснати и гласни
5
доказателства чрез разпита на свидетеля М. Д. М. – съпруга на ищеца, от
чиито показания се установява, че след изписването от болницата, по време на
домашното лечение ищецът е останал на легло близо 4 месеца, като е бил с
памперси, подлоги и уринатори. Бил е изцяло зависим от грижите на
свидетелката М., което се отразило негативно и на психическото му
състояние. Възстановяването на ищеца било съпроводено от силни болки и
прием на различни лекарства и едва на четвъртия месец от операцията с
помощта на проходилка ищецът направил опит да проходи, но бил неуспешен.
Отнело му година, докато проходи – първоначално с патерици, впоследствие с
помощта на една само патерица. Тогава се върнал и на работа.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
споделя извода от правна страна на първоинстанционния съд, че
предпоставките, пораждащи правото на обезщетение за претърпените от
ищеца вреди, в случая са се осъществили, респ., че са налице всички
изискуеми елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
водача на увреждащото МПС за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, а поради съществуващото правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на процесния лек автомобил със
застрахователя-ответник – и за ангажиране на отговорността на
застрахователя. По този въпрос пред въззивната инстанция няма спор.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и други. Критериите, посочени в ППВС № 4/68 г., са
възпроизведени и доразвити в по-новата практика на ВКС, според която за
определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди
– морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на
увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и
тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на
търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, така и икономическото състояние на страната към момента
на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент.
В настоящия случай, въззивният съд съобрази възрастта на пострадалия
към момента на инцидента - 66 години; характера, броя и вида на
травматичните увреждания - „фрактури на костите на дясната подбедрица“,
проведената спешна оперативна интервенция още в деня на постъпването в
УМБАЛСМ „Пирогов“ - закрито наместване на счупването и поставяне на
6
интрамедуларен пирон и заключващи винтове в горната и долна част на
костните фрагменти; продължителността на лечението и възстановителния
период – 5 месеца, съпроводени с интензивни болки и страдания
непосредствено след инцидента и за първите 30 дни след костната операция,
както и около 30 дни по време на проведената ранна рехабилитация;
дестабилизация в психичното състояние; обстоятелството, че пострадалият е
бил изцяло зависим от чужди грижи и помощ в ежедневието си, създало
дълбок емоционален дискомфорт, но и че към момента на изготвяне
заключението по СМЕ ищецът е взъстановен и ходи самостоятелно. Съдът
съобрази и стандарта на живот в страната и средностатистическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането, като нивата на
застрахователно покритие, респективно нормативно определените лимити на
отговорност по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
както и практиката на съдилищата в други подобни случаи. При тези
обстоятелства настоящият въззивен състав намира, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди от 60 000
лева се явява справедливо, като съответстващо на търпените от ищеца вреди,
изразяващи се в преживявани болки и страдания вследствие процесния
инцидент.
По възражението за съпричиняване въз основа на изводите на вещото
лице по обсъдената по-горе съдебно-автотехническа експертиза настоящият
въззивен състав намира изводите на първата инстанция за правилни. Трайна и
безпротиворечива е съдебната практика, според която за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. №
762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
причинителя) до увреждането като неблагоприятен резултат. Дори
поведението на пострадалия да не е виновно и противоправно, то следва да е в
причинна връзка с вредите, за да е налице съпричиняване (така решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.).
За наличието на съпричиняване съдът не следи служебно. То може
да бъде релевирано единствено по възражение на ответната страна. За
противопоставянето на това възражение важат изискванията за спазване на
процесуалните срокове, както и правилата относно доказателствената тежест
за установяване на съпричиняването, която е на направилия възражението.
Това означава, че дори обективно пострадалият да е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, съдът не може да отчете това
обстоятелство, ако ответникът не е възразил в срока за отговор, както и ако е
възразил, но не го е доказал.
7
В настоящия случай безспорно е установена причинната връзка
между поведението на пострадалия и травматичните увреждания на
ищеца.
От отразените изявления в протоколите от ДП се установява, че при
съобразяване и спазване повелителните норми на ЗДвП от страна на двамата
участници в ПТП ударът е бил предотвратим за пешеходеца А. Й. М..
Според заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза пешеходецът преди да навлезе в платното за движение, независимо
какво точно е правил, дори и при силния шум на пароструйката, е имал
възможност и е трябвало да се огледа. Могъл е да види приближаващия го
автомобил и е трябвало също сам да си осигури своята безопасност на
движението си, като не слиза на платното за движение, а да изчака
автомобилът да премине. С оглед на тези обстоятелства СГС определя 50%
степен на съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна на
пострадалия А. Й. М., което изцяло се споделя от настоящия въззивен
състав. На това основание, следва определеното като справедливо
обезщетение да се намали на 30 000 лева.
С оглед изхода на спора и неоснователносттта на въззивните жалби, на
страните не следва да се присъждат разноски във въззивното производство.
В упражнение на правомощията си по чл.271 ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 923 от 19.02.2024 г. по гр. дело №
853/2022 г. Софийски градски съд, ГО I-4 състав.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му до страните чрез връчване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8