№ 83
гр. гр.Велинград, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200134 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. М. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Петър Янев“ № 16, чрез адв. С.М., против Наказателно
постановление № 22-0367-000113/08.03.2022 г. на ВПД Началник РУ-
Велинград към ОДМВР – Пазарджик, с което на жалбоподателя ИВ. М. Й. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста
лева), на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Твърди се, че същото е
издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Формулирано е искане за отмяна на обжалваното НП, като
незаконосъобразно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят И.Й., чрез процесуалния си
представител адв. С.М., поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна - административнонаказващият орган, редовно
1
призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Депозира писмено становище, в което моли жалбата да бъде оставена без
уважение и да бъде потвърдено атакуваното НП. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ИВ. М. Й. е санкциониран за това, че на 31.01.2022 г., в
22:41 часа, в гр. Велинград, на път II-84, км 27+800, в посока от хотел „Зора“
към пл. Свобода, е управлявал лек автомобил „Киа Сеед“, с рег. № РА8069КР,
негова лична собственост, като не избрал скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на
движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие
или създадена опасност за движението, при което настъпило пътно-
транспортно произшествие (ПТП).
За констатираните обстоятелства свид. Т. М. К., в присъствието на
колегата си ИВ. ХР. ЗЛ. – свидетел-очевидец при установяване на
нарушението, двамата полицейски служители в РУ –Велинград и на
нарушителя ИВ. М. Й., съставил Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 553439/31.01.2022 г. Актосъставителят квалифицирал
нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал АУАН без
възражения. На същата дата – 31.01.2022 г. на жалбоподателя бил връчен
препис от АУАН. В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН
жалбоподателят не депозирал възражение срещу издадения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя ИВ. М. Й. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление било
връчено на жалбоподателя на 06.04.2022 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото,
както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.
2
Разпитан като свидетел актосъставителят Т.К. потвърждава авторството
на АУАН и направените в него констатации, като добавя, че на процесния ден
и място установили управлявания от жалбоподателя автомобил с видими
щети в предната част и със счупено стъкло. Уточнява, че на място заварили
чифтокопитно животно – магаре, като по данни на жалбоподателя
произшествието настъпило в резултат на удар между управлявания от него
автомобил и животното. Свидетелят Т.К. заявява, че не може да каже с каква
скорост се е движил управлявания от жалбоподателя автомобил. Изложеното
от свид. Т.К. се потвърждава от показанията на свид. И.З. – очевидец на
установяване на нарушението. Последният категорично заявява, че не знае с
каква скорост се е движил управлявания от жалбоподателя автомобил, тъй
като не са имали техническо средство, с което да установят скоростта и
такава не е установена от контролния орган.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Т.К. и И.З., както и
приетите писмени доказателства по делото, тъй като намира същите за
достоверни, логични и непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Стоян Димитров
Кюпов – ВПД Началник на РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик, а АУАН е
съставен от оправомощено за това лице – свид. Т. М. К., заемащ длъжността
„младши автоконтрольор“ при РУ - Велинград. Компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното
НП, следва от представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи.
3
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН –
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свид. И.З., който е
присъствал при установяване на нарушението. Актът е подписан от
съставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е предявен на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан от него.
Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че в
хода на административнонаказателното производство, при съставянето на
АУАН и издаването на обжалваното НП, е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, което обуславя незаконосъобразност на
атакуваното НП. Видно от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа
на него НП при описанието на нарушението не са спазени нормите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Съгласно цитираните разпоредби сред задължителните
реквизити на АУАН и НП са описанието на фактическите признаци на
нарушението и посочване на нарушените правни норми. За да отговарят
АУАН и НП на императивните изисквания за съдържание, е необходимо
фактите, така както са описани в тях, в случай че се приемат за доказани,
сами по себе си да сочат на съставомерно деяние по възведената правна
квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност за първи
път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са
предявени на дееца. Ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни
фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения
административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е
съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически
положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва да се
отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да
разбере кои са фактическите положения, за които е ангажирана отговорността
му.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
4
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
В процесния случай нито в АУАН, нито в НП, е посочено с каква
скорост се е движил управлявания от жалбоподателя автомобил, за да може
да се прецени дали същата е била съобразена или не с обстоятелствта по чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, респ. за да може да се формулира извод, че водачът се е
движил с несъобразена скорост. В АУАН и НП не е отразено с каква скорост е
следвало да се движи водачът, т.е. коя скорост се е явявала съобразена с
обстоятелствата, посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, така че той да е бил в
състояние да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението. В АУАН и НП е отразено, че жалбоподателят не е избрал
скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията
на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, но не е
посочено кои са тези други обстоятелства, които е следвало същият да
съобрази. Жалбоподателят е поставен в положение да гадае кои са тези други
обстоятелства, които визират актосъставителя и административнонаказващия
орган. Отделно от това, нито в АУАН, нито в НП, е посочено пред какво
точно жалбоподателят не е бил в състояние да спре - пред предвидимо
препятствие или пред възникнала опасност за движението и съответно в
какво се изразяват те. Не става ясно при какви обстоятелства е настъпило
твърдяното ПТП и какво е участието на жалбоподателя в него.
Изложеното обосновава извод, че при съставяне на АУАН и издаване на
НП са нарушени чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй
като не е направено пълно, точно и ясно описание на нарушението, т.е. на
обстоятелствата, които очертават неговата обективна съставомерност. Налице
е изначална липса на надлежно повдигнато и предявено административно
обвинение. Порокът при описанието на нарушението не би могъл да се санира
от събраните доказателства, още повече, че неизяснените обстоятелства от
обективната страна на вменения административен състав не бяха установени
дори и в хода на съдебното следствие чрез разпита на актосъставителя Т.К. и
свид. И.З.. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
ограничава правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият не може
да научи конкретните факти, очертаващи състава на нарушението, за което е
5
ангажирана отговорноста му и е затруднен правилно да организира защитата
си. Даденото непълно описание на съставомерните елементи на вмененото на
жалбоподателя деяние води до невъзможност да бъде извършена преценка за
законосъобразност на атакуваното НП, тъй като препятства съда да установи
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и да направи извод за наличието
на виновно поведение на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. Въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати разноски в размер на 300,00 лв.,
съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, които да се присъдят в полза на адв. С.М. - АК
Пазарджик, за осъществено процесуално представителство на
жалбоподателя, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0367-000113/08.03.2022 г.
на ВПД Началник РУ-Велинград към ОДМВР – Пазарджик, с което на
жалбоподателя ИВ. М. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„Петър Янев“ № 16, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лв. (двеста лева), на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик да заплати на адвокат С.Й. М. – АК -
Пазарджик, с личен № **********, със служебен адрес: гр. Велинград, бул.
„Хан Аспарух“ № 21, бл. „Б“, ет. 1, ап. 10, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН и чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата в размер на 300 лв. (триста лева),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
6
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7