№ 795
гр. София , 18.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20201000504184 по описа за 2020 година
С определение № 8920 от 11.06.2020г., постановено по гр.д.№2228/2018г. по описа
на СГС, І ГО, ІІ състав производството по делото е прекратено. Прието е, че българският
съд не е местно компетентен да разгледа предявеният от К. П. Г. против Д. Д. М., „Екуип
Лимитид и „Уисингтън Лимитид“ и двете регистрирани на Британските Вирджински
острови предвид обстоятелството, че двама от ответниците са юридически лица със
седалище извън Република България. Съдът се е позовал на решение на ВКС, постановено
по иск, който е с предмет „близък до настоящия“ и с което е прието, че приложимият закон
по отношение на претенция, свързана с право върху капитала на търговско дружество,
регистрирано на Британските Вирджински острови е този по месторегистрацията на
дружеството.
Производството по делото е прекратено и по отношение на заведения от Д. Д. М.
против К. П. Г. насрещен иск като единствените мотиви, въз основа на което и направен
крайният извод е констатацията, че „основният спор е относно собствеността върху
капитала на „Екуип Лимитид“ – както по основния, така и по насрещния иск.“
Против това определение са постъпили частни жалби от страните по делото.
В жалбата, подадена от К.Г. се правят оплаквания за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт в частта му, с която производството е прекратено по заведеният от
него иск. Жалбоподателят счита, че при преценката на допустимостта на предявения иск
съдът не е преценил правилно изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата
молба. Подчертава, че искът е за признаване на установено спрямо тримата ответници,че
между него и Д. Д. М. съществува материално правоотношение с описаното съдържание.
Съдът неправилно и без наличие на достатъчно доказателства в тази насока направил
1
паралел между съдържанието на исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело с тази по делото, приключило с решение по т.д.№2745/ 2015г. на ВКС и
без да има достатъчно данни в тази насока е приел, че предметът на делото е близък и
механично следва да пренесе правното разрешение на ВКС към сега предявеният иск.
Посочва, че съдът не е идентифицирал спорно право като дадената от него квалификация-
спор относно собствеността върху капитала на „Екуип Лимитид“ е определена неправилно и
въобще не кореспондира със съдържанието на исковата молба и изрично заявеното на стр.10
от същата /л.10 от първоинстанционното дело/, че обективно съединените искове не са за
установяване на правата върху капитала на трето лице- търговското дружество „Екуип
Лимитид“. Развити са съображения, че ако от съдържанието на исковата молба се създава
друго убеждение у съда,то е следвало да бъдат дадени указания за извършване на
уточнения.
Изтъква се също, че съдът е прекратил производството по делото преди да даде
правна квалификация на иска и да посочи разпоредбата, въз основа на която приема, че не е
международно компетентен да разгледа иска. Частният жалбоподател счита, че на
основание чл.4,ал.1,т.2 от КМЧП българският съд е компетентен да разгледа спора между
него и ответницата М., а на основание чл.20 от КМЧП – и спора между него и двете
дружества, регистрирани извън територията на страната. Като аргумент в подкрепа на тази
теза е посочено, че между ищеца и ответницата М. са водени две съдебни производства
пред съда на остров Ман и пред съда на Британските Вирджински острови като с
решенията по същите е било прието, че спорът е между двама български граждани и следва
да бъде решен в България.
С частна жалба, подадена от Д. Д. М. определението на СГС се обжалва в частта му,
с която производството по делото е прекратено по отношение на насрещния иск. Поддържа
се,че така предявеният иск е допустим от българското законодателство и че ищцата има
правен интерес от неговото разглеждане. Изводът на СГС, че основният спор по делото е
относно собствеността върху капитала на „Екуип Лимитид“ – както по основния, така и по
насрещния иск счита за неправилен. Поддържа се, че с насрещната искова молба се иска да
бъде установено несъществуването на относителни субективни права на К. П. Г.,
произтичащи от договор или закон по отношение на Д. Д. М. като негов повереник или
адвокат. Този предмет нямал никакво отношение към изследване на собствеността в
капитала на „Екуип Лимитид“. Страните по този спор били само две и те са български
граждани,а предметът на спора бил не само различен , но и значително по-широк от
предмета на установителните искове, предявени от К.Г.. .
Всяка от страните е подала отговор на жалбата на насрещната страна като я оспорва.
Софийският апелативен съд намира, че частните жалби са процесуално допустими –
подадени са в законоустановения срок от активно легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалването и подлежат на разглеждане по същество. При преценка на
2
правилността на обжалвания съдебен акт настоящият състав намира следното:
Производството по гр.д.№ 2228/2018г. на СГС е образувано по повод подадена
искова молба от К. П. Г. против Д. Д. М., „Екуип Лимитид“ и „Уисингтън Лимитид“. В
същата се излагат твърдения че през месец май 2007г. е възложил на Адвокатското
съдружие „К.” да придобие изцяло за негова сметка 100 % от капитала на дружество със
седалище и учредено съгласно законите на Британските Вирджински острови. В
изпълнение на поръчката осигурило придобиването на дружеството „Екуип Лимитид”,
регистрирано съгласно Закона за дружествата на Британските Вирджински острови с
капитал от $ 50 000. Към деня на учредяването на дружеството през юли 2007 г. била
издадена една акция за 100 % от капитала му и тя била поета и била притежание на
„Уисингтън лимитид”. Това дружество обаче било само номинален акционер в „Екуип
лимитид”.
По предложение на Адвокатското съдружие „К.” и със съгласието на ищеца, за
действителен акционер /собственик/ пред номиналния акционер „Уисингтън лимитид” била
посочена ответницата адвокат Д. Д. М. - съдружник в адвокатското съдружие по това време.
В съответствие с вътрешните отношения между страните задължение на
ответницата било да държи посочената акция за ищеца. След осъществяване на конкретни
сделки, при които „Екуип Лимитид“ придобило значително имущество на 20.05.2008г.
между Г. и ответницата М. било подписано споразумение – договор за определяне на
номинален собственик на капитала, с което се конкретизирало съдържанието на мандатното
правоотношение между тези лица След този момент ответната страна продължила да
изпълнява задълженията си по договора,а ищецът заплащал съответните разходи.
В началото на 2010 г. управляващият и представляващ адвокатското съдружие
„К.” Р. К. уведомил ищеца, че ответницата внезапно прекъснала всякакви контакти с него и
клиентите на съдружието, и той не можел да установи връзка с нея. На 22.12.2009 г. К.
получил чрез нотариус от ответницата уведомление за напускане на съдружието с
тримесечно предизвестие и прекратяване на съдружието, което следвало да настъпи на
22.03.2010 г.
На 20.03.2010г. К. изпратил по електронната поща на ответницата изходящо от
ищеца изрично волеизявление (нареждане) тя да разпореди на „Уисингтън Лимитид” да
осигури незабавното прехвърляне на притежаваната акция на Р. М. Д., британски
гражданин, живущ на остров Ман. Нареждането не било изпълнено, а в последвалите дела
между Г. и М., тя заявила, че не е действала като негов пълномощник. Паричните средства
по сметка на фирмата ответницата интерпретирала като възнаграждение за извършени
консултации.
При направена инвентаризация в архива на Адвокатското съдружие „К.” било
констатирано, че липсват част от документите, отнасящи до „Екуип Лимитид“. Същите били
3
поискани от М. чрез нотариална покана, но не били върнати.
Ищецът счита, че с оглед на тези обстоятелства за него възниква правният интерес
да иска да бъде установено от съда съществуването на мандатно правоотношение между
него и ответницата М. с предмет придобиване и упражняване на облигационни права от
страна на довереника, за сметка на доверителя, по отношение на трето лице „Уисингтън
Лимитид“ , което е вписано в регистъра като собственик на капитала на „Екуип Лимитид“
.Посочено е, че уважаването на тези искове не може да доведе до регистърни промени по
отношение на капитала на „Екуип Лимитид“, нито ще даде права на ищеца да претендира
спрямо номиналния акционер Уисингтън Лимитид“ въздържане от изпълнение на указания
на бенефициарния собственик на капитала Д. Д. М., ако те не са придружени със съгласието
или одобрението на доверителя К.Г..
Апелативният съд намира, че същността на спора по делото, която се извежда от
обстоятелствената част на исковата молба е установяването на факта чия е собствеността
върху акцията, материализираща правата в капитала на „Екуип Лимитид“ и кое е лицето,
което има произтичащи от нея членствени права, а съдържанието на мандатно
правоотношение между К. П. Г. и Д. Д. М. представлява преюдициален въпрос спрямо него.
Предвид на това, заявеният петитум не съответства на спорния предмет, произтичащ от
съдържанието на исковата молба. Необходимо е същата да бъде оставена без движение
като на ищеца да бъде указано, че е налице разминаване между обстоятелствената й част и
отправеното към съда искане и че следва да отстрани това противоречие. Ако все пак се
поддържа,че искът е само за установяване съществуването на мандатното
правоотношение,то следва да бъде обоснована пасивната процесуална легитимация на
ответниците „Екуип Лимитид“ и „Уисингтън Лимитид“, тъй като същите не са страна по
същото.
Преди това да бъде направено не може да се извърши преценка кои са надлежните
страни по спора и кое би било приложимото право в този случай.
Само за пълнота следва да се отбележи,че сама по себе си необходимостта от
приложение на чуждо право не е основание за препращане на делото за разглеждане на
съответния чуждестранен съд, тъй като КМЧП предвижда възможност българският съд да
може да приложи и чуждо право, когато това следва от отношенията между страните.
По отношение на предявения насрещен иск: Апелативният съд счита, че насрещната
искова молба също е нередовна. Ищцата по този спор е поискала да бъде признато за
установено ,“несъществуването на права на К. П. Г., произтичащи от договор или закон по
отношение на Д. Д. М. като негов повереник или адвокат във връзка с учредяване или
упражняване на права в „Екуип Лимитид“, Британски Вирджински острови“. Настоящият
състав намира, че за да може да бъде формирана сила на пресъдено нещо е необходимо да
бъдат ясно индивидуализирани правата, които се иска да бъдат отречени. Така, както е
формулирано, искането е неясно и следва да бъде прецизирано като за целта, е необходимо
4
на ищеца да бъдат дадени указания да посочи конкретните права, които се моли да бъдат
отречени.
Предвид на изложеното обжалваното определение се явява неправилно. Съдът е
следвало да изпълни задълженията си по чл. 129 от ГПК като провери както
първоначалната, така и насрещната искови молби за тяхната редовност и едва след като
даде съответните указания на страните да направи преценка доколко исковете са допустими,
дали споровете са подсъдни на българския съд, както и дали са налице останалите
предпоставки за редовност на исковия процес.
С оглед на тези изводи обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото
върнато на градския съд за извършване на необходимите процесуални действия съобразно
мотивите на определението.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 8920 от 11.06.2020г., постановено по гр.д.№2228/2018г. по
описа на СГС, І ГО, ІІ състав.
ВРЪЩА делото на СГС за извършване на необходимите процесуални действия
съобразно мотивите на определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5