РЕШЕНИЕ
№7
21.01.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Цветомира Д.
Секретар: Ивелина Въжарска…………..……………………………………………………..
Прокурор: ………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 335 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.6 от ЗЕ вр. с чл.210, ал.3 от ЗУТ, вр. с чл. 215, ал.1 от ЗУТ и чл. 145 – 178 от АПК.
Образувано е по жалба на М.М.М. ***, подадена чрез процесуален представител – адв. А.С., против Решение по т.1* на Комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково, взето на заседание проведено на 29.01.2019г., в частта му по пореден № 1*, обективирано в Протокол № от Протокол № 7/29.01.2019г., с което е определено еднократното обезщетение, за прокарване и преминаване сервитутно право за изграждане на трасе на въздушна линия 400 kV и площадки на ел.стълбове в землището на гр.Хасково, общ.Хасково, за строеж„ВЛ“ 400 kV п/ст“Марица изток(Република България)-п/ст „Нея Санта(Република Гърция) на територията на Община Хасково за поземлен имот № 77195.324.16, находящ се в местността „ Б.“ землище гр.Хасково, с площ на имота 16 41*.00 лева и площ на сервитута 1.555 дка, в размер на 1028.00 лева.
Жалбоподателят намира размера на посоченото в решението обезщетение за несправедливо определено - занижено, като счита, че изготвената оценка за имота му е материално незаконосъобразна.
По изложените съображения се иска изменение на оспорваното решение и присъждане на справедливо обезщетение на базата на нова оценка, за справедливата пазарна стойност за размера на дължимото обезщетение от лицензиран експерт-оценител. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен представител, като се моли за постановяване на решение, с което се измени приетата от комисията по чл.210 от ЗУТ оценка от 1028 лева на 1372 лева, съобразно заключението на вещо лице.
Ответникът - Община
Хасково, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли за потвърждаване
решението на комисията по чл.210 от ЗУТ.
Заинтересованата страна - “Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Договор за покупко-продажба на недвижим имот, рег. № ОС-290 от 09.05.2013г. при Община Хасково, вписан в Служба по вписванията, гр.Хасково, М.М.М. закупил поземлен имот с идентификатор № 77195.324.16, по КК и КР на гр. Хасково, с площ 16 41*,00 кв.м. , с начин на трайно ползване – друг вид нива, при посочени граници и съседи.
С Решение № 584 от 18.07.2016г. на Министерски съвет, линеен обект „Нова въздушна електропроводна линия(ВЛ) 400kV между п/ст“Марица изток“(Република България) и п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция), в отсечката, която ще бъде изградена на територията на Република България, бил обявен за национален обект и за обект с национално значение.
Със Заповед № РД-02-15-20 от 09.03.2018г. издадена от Заместник –Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ бр. 25 от 20.03.2018г., бил одобрен ПУП-ПП за обект „Междусистемна въздушна линия (ВЛ) 400kV между “Марица изток“(Република България) - п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция) на територията на област Хасково и област Кърджали. Заповедта не е била обжалвана в законоустановения 14 – дневен срок от обнародването й в ДВ, поради което същата е влязла в сила след изтичането му на 04.04.2018г.
Със Заявление рег. индекс № 53-Е-450-1 от 21.06.2019г. при Община Хасково, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, гр.София поискало, във връзка с изграждане на обект “ (ВЛ) 400kV между “Марица изток“(Република България) -п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция)“ обявен с Решение № 584/18.07.2016г. за национален обект и обект с национално значение, съгласно ПУП- ПП, одобрен със Заповед № РД-02-15-20/09.03.2018г. на Заместник-Министъра на регионалното развитие и с оглед наличието на поземлени имоти - частна собственост на територията на Община Хасково, които ще бъдат засегнати прокарването на електропровода, на основание чл.64 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 210, ал.2 от ЗУТ, да бъде назначена комисия за определяне размера на дължимите обезщетения на правоимащите лица, чийто имоти са засегнати от сервитутното право. Със заявлението били приложени и оценки от лицензирани оценители.
Със заявление, рег. № 53 Е-450-1 от 21.06.2019г. дружеството отново приложило експертни оценки .
Във връзка с така подаденото заявление до Община Хасково, назначената на основание чл. 210, ал.2 от ЗУТ, поименно със Заповеди № 240/17.02.201*г. , Заповед № 104/13.01.2014г. и Заповед № 1387/12.1*.2015г. на Кмета на Община Хасково комисия, на 29.01.2019г. в пълен състав, разгледала постъпилото искане, приела пазарните оценки за размера на еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и преминаване на трасе на въздушна линия 400kV и площадки за ел.стълбове върху поземлени имоти, находящи се в землището на гр.Хасково, общ.Хасково - частна собственост на физически и юридически лица за строеж „ Въздушна линия 400kV между “Марица изток“(Република България) -п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция)“, на територията на Община Хасково, като по отношение имот с № 324.16, находящ се в землището на гр.Хасково,с площ на сервитута 1.555 дка, приела пазарната оценка за обезщетението да бъде в размер на 1028.00 лева.
Решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково било съобщено на М.М. с писмо изх. № 53 Е – 450 – 2 /16.03.2020г., на 18.03.2020г., видно от препис – извлечение от справка на български пощи касателно кореспондентска пратка с № 012U44 V. Жалбата на М.М.М. срещу решението в оспорената му част била подадена и заведена с рег.индекс 94 М-3672-1 на 30.03.2020г. в Община Хасково.
По делото е приложена използваната от комисията експертна оценка, за определяне размера на еднократното обезщетение, изготвена от лицензиран оценител„ДелЕлектрикс“ЕООД,чрез независим оценител инж.Елена Ангелова Ковачева със сертификат рег. № 81*0100438. Видно от същата, използваните методи на оценка са Сравнителен подход и Приходен подход. В приложенията към същата липсва посочена оценена пазарна стойност на сервитута в поземления имот на жалбоподателя.
По искане на оспорващия по делото е изготвено и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза. Съгласно поставените му задачи вещото лице инж. С.Д.Г. е дало отговор на въпроса относно вида, местоположението и статута на засегнатия имот, собственост на жалбоподателя. В заключението, си вещото лице изготвило експертизата, сочи че определянето размера на обезщетенията за сервитути се извършва по реда на чл. 210 и чл.21* от ЗУТ и съобразно чл. 65 от Закона за енергетиката. Справедливата пазарна стойност е изведена чрез прилагане на метода на пазарните сравнения(сравнителен метод),който метод се базира на пазарните цени на сравними по местоположение и предназначение имоти и на други действащи пазарни регулатори при сделки с недвижими имоти, които са извършени при пазарна конкуренция и удовлетворяват изискванията за сравнимост с предмета на оценката. Посочило е, че при изготвяне на заключението са взети предвид действително сключени сделки със земеделски земи в землището на гр.Хасково и землищата на съседни населени места в Община, които са описани в табличен вид в приложение №1 към заключението. За целта при проверка в Служба по вписванията гр.Хасково са издирени и прегледани сделки с имоти със сходни и на процесния имот характеристики(същата или близка категория) находящи се в землищата на гр.Хасково и съседни населени места за период от 1 г. преди издаване на оспореният административен акт. При определяне размера на дължимото еднократно парично обезщетение при възникване на сервитута вещото лице е отчело и срока на ограничението (безсрочен) и вида на ограниченията, като е използвало съответни корекционни коефициенти. Като краен извод вещото лице е посочило, че стойността на обезщетението за сервитутното право следва да е в размер на 1497.00лева.
Експертизата
е приета с оспорване на страната на
жалбоподателя. Във връзка с оспорването е допусната и изготвена повторна съдебно
- оценителна експертиза, която е приета без оспорване от страните.
Видно от заключението на назначеният независим оценител за вещо лице- Г.М., за изготвянето му е използван методът на сравнителните продажби, при който стойността на даден имот се определя при прякото сравнение на оценявания обект с други подобни недвижими имоти, които са били продадени в период близък до датата на оценка. Информативно са отчетени и данните на НСИ за средната цена на сделките с ниви в землище Хасково за 22019г. от 764 лева /дка. Пазарната оценка на обезщетението е определена от вещото лице и при прилагане на критериите площи на сервитута, обща площ на имота, видовете ограничения на ползването и срока на ограничението. Взети са предвид обобщените от първоначално назначеното вещо лице, изготвило първоначалната съдебно-оценителна експертиза данни от Служба по вписванията – Хасково, по които не е имало спор между страните, както и е изискана допълнителна информация за сделки с подобни на оценяваната ниви в зоната на юг от град Хасково от ЧСИ Кавакова с рег. № 929 на Камарата на ЧСИ, при което са установени данни за 5 бр. продажби реализирани по започнало през 2018г. и продължило през 2019г. изпълнително дело № 20189290401327-посочени в приложение оценката на Таблица ГМ-1. На база така установеното от вещото лице същото е възприело, като краен извод, че пазарната оценка на стойността на обезщетението за сервитутно право следва да е в размер на 1372 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна - собственик на имота, предмет на решението в оспорената му част, чийто права и законни интереси са засегнати и в законоустановеният 14-дневен срок, и с оглед гореизложеното е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Оспорваният административен акт е издаден от компетентен колективен орган, поименно назначен със Заповеди на Кмета на Община Хасково, съобразно предоставените му със закона правомощия.
Решението е издадено в необходимата форма, надлежно подписано от всички членове на комисията, в състава, определен в заповед № 1731 от 21.1*.2018г.(л.152) на Кмета на Община Хасково и при спазване на реквизитите на съдържанието, посочени в чл. 59, ал.2 от АПК. Същото е мотивирано, тъй като в него се съдържат както правните, така и фактическите основания за издаването му.
Спазени са съществените административнопроизводствени правила при издаването на обжалвания административен акт, регламентирани в ЗУТ, ЗЕ и АПК .
Оспорваният административен акт обаче е издаден в противоречие с материално правните разпоредби на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.142 , ал.1 от АПК съответствието на административният акт с материалният закон се преценява към момента на издаването му.
Съгласно чл. 64, ал.1 от Закона за енергетиката(в редакцията към датата на приемане на оспореното решение), при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути.По смисъла на ал.2 на чл. 64 от същия н.а.(в приложимата към датата на приемане на решението редакция) сервитутите биват: право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1;; ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. Според ал.4 от с.р.(в приложимата към датата на решението редакция) Сервитутите по ал. 2 възникват, когато:1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот, а съгласно ал.6 определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 21* от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител, като обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1.
Не е спорно по делото, че „Въздушна линия 400kV между “Марица изток“(Република България)-п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция)“ представлява енергиен обект по смисъла на пар.1, т.23 от ДР на ЗЕ. Не е спорно и че трасето на електропровода, съгласно одобрения със Заповед № РД-02-15-20 от 09.03.2018г. издадена от Заместник – Министъра на регионалното развитие и благоустройството ПУП - ПП, преминава през посочения поземлен имот с № 324.16 находящ се в м. „Б.“, землище гр.Хасково, както и че сервитутната площ, определена въз основа на одобрения ПУП - ПП за имота, попадащи в трасето на електропровода и нормативно регламентираните в ЗЕ сервитутни площи, обхваща площ от 1.555 дка от този имот.
Съдът намира, че при постановяване на решението си, комисията неправилно е приложила материалния закон, което е довело до неправилно определяне размера на еднократното обезщетение на собствениците на имотите, върху които е възникнал сервитутът. Съображенията за това са следните:
С решението в оспорената му част, Комисията по чл. 210, ал.1 от ЗУТ при Община Хасково, е възприела изцяло експертната оценка, изготвена от независим оценител при „ДелЕлектрикс“ ЕООД, като е приела пазарната цена на сервитута с площ 1.555 дка, минаващ през имот №324.16, землище гр.Хасково, да е в размер на 1028.00 лева.
Съдът намира, че това заключение не следва да се кредитира, като го намира на първо място за неотносимо. Имотите по отношение на който с това заключение са определени справедливи пазарни оценки са посочени в Приложение № А, Приложение № 1.1., 1.2 и 2 . При внимателен преглед на съдържанието на тези приложения съдът не откри посочване на имота на жалбоподателя. Т.е. същият не се установява да е конкретно оценен с тази експертиза. Разбира се не съществуват пречки, комисията сама да изчисли конкретният размер на обезщетението, използвайки зададените в процесната оценка методи, формула и при зададените от експерта общи стойности арендни/рентни цени, корекционни коефициенти, и установените от експерта пазарни данни. Дори обаче същото да се приеме за относимо, същото се явява необосновано. При изготвянето му оценителят е използвал два подхода - Сравнителен и Приходен, като вещото лице изрично е посочило използваните източници, част от които са публикувани данни в интернет сайтове.
Според правилото на чл.210, ал.1 ЗУТ, размерът на обезщетението, в т.ч. и за предвидения сервитут, следва да бъде определен от компетентната комисия по пазарни цени. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че пазарни цени са тези, съответстващи на действителната цена на имота и са установени при сделки, извършени през процесния относим период, за имоти със сходно местоположение и характеристики. Приложими при определяне размера на обезщетението са и въведените с чл.65, ал.1 ЗЕ, критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута, срока и видовете ограничения на ползването, както и справедливата пазарна стойност. По мнение на настоящия съдебен състав в случая не е допустимо пазарните цени и рентните цени да се определят на база оферти/данни в интернет, тъй като те, доколкото не се базират на действително установени продажби и др. договори, не могат да се приемат за достоверни такива, респ. не представляват действителни пазарни/рентни цени. В този смисъл е и трайната практиката на касационната инстанция.
Освен това следва да се посочи, че това заключение се опровергава от приетите в хода на съдебното производство заключения, по назначените първоначална и повторна съдебна експертиза, изготвени от вещи лица – оценители на недвижими имоти, земеделски земи и трайни насаждения. Вещите лица и по двете посочени експертизи подробно са обосновали заключението си, обяснили са методологията, по която са работили, включително са посочили в табличен вид наличната пазарна информация за действително осъществени сделки със земеделски земи от същата категория в землище гр.Хасково, установени от извършената справка в Служба по вписванията, гр. Хасково, като вещото лице по повторната експертиза е взело предвид и продажби осъществени от ЧСИ действащи на територията на Област Хасково, със сходни характеристики. При изготвяне на оценката си и двете вещи лица са се съобразили и са отчели всички законоустановени критерии за извършване на оценката визирани в чл.65 от Закона за енергетиката.Тук е мястото да се посочи, че макар съдът да намира както заключението по първоначалната, така и това по повторната експертиза за отговарящи точно на поставените им задачи, и обосновани, изготвени от лица разполагащи с необходимите познания, счита че следва да кредитира именно повторно изготвеното по делото заключение, като намира същото за по – пълно. В тази насока съдът съобрази, че вещото лице е извършило проверка и на място, освен това е установило и допълнителна информация за извършени продажби на имоти осъществени от ЧСИ действащ на територията на Област Хасково, (които не са били взети предвид от вещото лице изготвило първоначалната експертиза), която информация е надлежно използвало за обосноваване извода си за реалната пазарна стойност на имота, респ. на засегнатата от сервитута част от същия. Предвид това, съдът намира, че дадената със заключението на вещото лице М. оценка е определена в съответствие с чл.210, ал.1 от ЗУТ и чл.65, ал.1 от ЗЕ – по пазарни цени и респ. тази експертиза, при която е приложен метода на сравнителните продажби следва да бъде възприета изцяло. Така приложените от вещото лице специални знания дават възможност да се определи справедливата пазарна оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута, като са съобразени и видовете ограничения на ползването съобразно чл. 65, ал.1 от ЗЕ и срока на ограничението.
Като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на собственика на имот № 77195. 324.16, м. „Б.“, землище с. гр.Хасково, общ. Хасково с площ на имота 16 41*.00 кв.м. и на сервитута 1.555 дка е в размер на 1028.00 лева, определената от комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ стойност се явява материално незаконосъобразна, по причина, че не съответства на действителната пазарна цена. Това налага изменение на обжалваното решение в тази му част и увеличаване на определената цена от 1028 лева на 1372 лева.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и направени по делото разноски. Жалбоподателя е сторил следните разноски: внесена ДТ в размер на 10.00 лева, 600.00 лева действително заплатен адвокатски хонорар, 600.00 лева внесен депозит за изготвяне на заключения от вещи лица и общо на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1210.00 лева платими от бюджета на ответника.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково, взето по точка 1* от Протокол №7/29.01.2019 г., в частта му касаеща посочения под пореден № 1*, поземлен имот №324.16 ( 77195.324.16), находящ се в землището на гр.Хасково, м.“Б.“, общ.Хасково, с площ на сервитута 1.555дка, като
УВЕЛИЧАВА определената за този имот стойност на обезщетение от 1028.00 лева на 1372.00 лева.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на М.М.М., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 1210.00(хиляда двеста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: