№ 1084
гр. София, 04.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на четвърти
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Евгени Георгиев
Александър Ангелов
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20231100502010 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал. 2 т.7 от ГПК.
Постъпила е жалба от „Е.П.“ ЕАД – длъжник по изпълнителното дело, срещу
Разпореждане от 23.12.2022г. на ЧСИ М.Ц. по изпълнително дело № 20228400401202, с
което е отказала да намали възнаграждението на адв.С.Н.Г., АК Благоевград, за образуване и
водене на изпълнителното дело и е определила таксата по т.26 от ТТЗЧСИ в размер на
558,94 лв.
В жалбата се сочи, че определените от ЧСИ Ц. разноски за адвокатско
възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото. Посочва,
че действието, което упълномощеният представител на взискателя е извършил, е единствено
депозиране на молба за образуване на изпълнителното дело. Счита, че на взискателя се
дължат разноски за адвокат в размера, предвиден в чл.10 т.1 от Наредба №1 от 2004г. за
минималните размери адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело.
Моли да се намали определения по изпълнителното дело адвокатски хонорар до 200лв.,
както и да определи размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ до предвидения в същата размер.
Взискателят Г.А.Б., чрез процесуалния си представител адв.Г., оспорва жалбата.
Посочва, че претендирания и приет от ЧСИ адвокатски хонорар е определен в
законоустановения минимум, съгласно чл.10 т.2 и т.2 вр. чл.7 ал.2 от Наредба №1 за
минималните размери адвокатски възнаграждения, и съобразен с процесуалното
представителство на неговия защитник. Счита, че длъжникът е следвало да изпълни
задължението си в срока за доброволно изпълнение, и след като не го е сторил, автоматично
действията на процесуалния представител се считат за такива по водене на изпълнителното
дело. Моли съда да остави жалбата без уважение.
ЧСИ М.Ц. е депозирала писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК, в които изтъква
съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че приетото от нея възнаграждение за
адвокат на взискателя не е прекомерно. Посочва, че по делото е осъществен изпълнителен
способ, вследствие на който е постъпила дължимата сума. Посочва, че в случай, че
длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, нямало да се стигне до ефективни
1
изпълнителни способи. И след като е приложен изпълнителен способ, то е налице водене на
изпълнително производство от процесуалния представител на взискателя и съответно му се
дължи възнаграждение не само за образуване, но и за такова по см. на чл.10 т.2 от Наредба
№2 за минималните размери адвокатски възнаграждения. Счита, че възражението досежно
фактическата и правна сложност на делото не е релевантно. Намира за неоснователно и
искането за редуциране на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ.
Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, на ответника по жалбата, както и
мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело, установи следното:
Изпълнително дело № 20228400401202 по описа на ЧСИ Ц., с рег. № 840 при КЧСИ,
район на действие СГС, е образувано по молба на взискателя Г.А.Б. от 25.11.2022г.,
подадена чрез пълномощника адв.С. Г. срещу длъжника „Е.П.“ ЕАД въз основа на
изпълнителен лист от 28.10.2022г., издаден от РС Благоевград на основание влязло в сила
съдебно решение за сумата 3719,81лв. ведно със законната лихва от 30.12.2019г. до
окончателното изплащане, и 148,80 лв. съдебни разноски. Видно от съдържанието на
молбата, взискателят, чрез пълномощника си, е възложил на съдебния изпълнител да
образува изпълнително дело и да събере сумата по изпълнителния лист, като наложи запор
върху банковите сметки на длъжника. Към молбата е приложено пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 600лв. и е
отбелязано, че е платено в брой. Представена е фактура за авансово платени на ЧСИ такси в
размер на 48лв. – 20лв. за образуване на дело, 20лв. за изготвяне и връчване на покана за
изпълнение и 8лв. ДДС.
ЧСИ е образувала изпълнително дело, разпоредила е изпращане на покана за
доброволно изпълнение /ПДИ/ на длъжника, приела е като разноски по делото предявения
адвокатски хонорар в размер на 600лв., приела е като разноски авансовите такси по
ТТРЗЧСИ в размер на 48лв. В ПДИ ЧСИ е отразила като задължение на длъжника следните
суми: 148,80лв. неолихвяема сума, 3719,81лв. главница, 1103,61лв. лихви, 48лв. разноски по
изп.дело, такса по т.26 от ТТЗЧСИ в размер на 558,94лв. , както и 600лв. дължимо
адвокатско възнаграждение. Или дължимата към 1.12.2022г-. сума е посочена в размер на
6 179,16лв.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 5.12.2022г. Запор
върху сметки на длъжника не е налаган.
На 07.12.2022г. длъжникът „Е.П.“ ЕАД е изпратил на ЧСИ Ц. възражение за
прекомерност на размера на включения в разноски по изпълнителното дело адвокатски
хонорар от 600лв. Длъжникът е посочил, че размерът не кореспондира с правната и
фактическата сложност на изпълнителното дело. Направено е искане адвокатския хонорар
да бъде намален на 200лв. Във възражението длъжникът е посочил, че останалата част от
задължението по ПДИ може да бъде изтеглено със запор от всяка банкова сметка на
дружеството.
С разпореждане от 23.12.2022г. ЧСИ Ц. е оставила без уважението исканото
намаляване на приетия за събиране адвокатски хонорар. В мотивите си съдебният
изпълнител е посочила, че договореният размер от 600лв. е съобразен с минималния
хонорар, определен по правилата на Наредба №1 за минималните размери адвокатски
възнаграждения.
В същия ден, 23.12.2022г. ЧСИ е наложила запор върху банкови сметки на длъжника
в Уникредит Булбанк АД до размера на дълга по изпълнението. Банката е изпълнила запора,
като на 30.12.2022г. сума в размер на 6242,37лв. е постъпила по сметката на съдебния
изпълнител.
Разпореждането на ЧСИ от 23.12.2022г. е връчено на длъжника на 10.01.2023г.
Жалбата срещу същото е подадена от длъжника чрез ЧСИ до СГС на 20.01.2023г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд приема от
правна страна следното:
2
Жалбата е допустима, като подадена от лице, което съобразно чл. 435 ал. 2 ГПК е
активно легитимирано да обжалва, и е срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително
действие – акт, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по
делото / така и ТР №3/17г. по т.д.№ 3/15г., ВКС, ОСГТК, т.2/. Жалбата е подадена в срок.
По същество, съдът намира жалбата за основателна.
Длъжникът не е задължен за всички суми, които са приети от ЧСИ за плащане.
Съгласно решение №82/8.05.2012г. по гр.д.№ 1891/2010г., ІVг.о., ВКС длъжникът отговаря
за дължимите от взискателя авансови такси /и да не са заплатени предварително/ за
извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за
процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и
правна сложност на делото. Ако взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил
изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на търсената сума и
интереса на взискателя от бързо удовлетворяване , длъжникът не отговаря за тези такси.
Тъй като изпълнителното дело е образувано преди плащането, то извършените от
ЧСИ действия по образуване на изпълнителното дело и връчване на поканата за доброволно
изпълнение са все необходими действия. Начислените за тези действия такси по т.1 и т.5 от
ТТРЗЧСИ в размер на 48лв. се дължат от длъжника, тъй като са извършени от ЧСИ и за тях
длъжникът не възразява.
Длъжникът отговаря за разноските на взискателя за процесуално представителство,
доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото. В
конкретния случай на основание издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело, като в производството пред ЧСИ процесуалният представител на взискателя е
извършил едно действие – депозирал е молба за образувано на изпълнително дело с
приложен изпълнителен лист, пълномощно и доказателства за извършени предварителни
разноски по изпълнението. Други действия с цел удовлетворяване на парични вземания не
са извършвани от адвоката на взискателя. Претендираният адвокатски хонорар от 600лв. се
явява прекомерен и следва да се уважи единствено до минимално предвидения размер за
образуване на изпълнителното дело, установен в Наредба № 1/2004 г., чл.10 т.1, който е в
размер на 200 лв. Дължи се само необходимото и съответното на свършеното. Ето защо
адвокатското възнаграждение, което следва да се признае на процесуалния представител на
взискателя, е 200лв. Процесуално представителство по изпълнителното дело не е
извършвано от процесуалния представител на взискателя. Подлежащата на изпълнение сума
е събрана вследствие на наложения запор, за което длъжникът изрично е заявил съгласие в
срока за доброволно изпълнение.
Длъжникът е направил искане съдът да намали таксата по т.26 от ТТЗЧСИ.
Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се изчислява върху събраната в изпълнението сума –
сумата по изпълнителния лист. Всички останали събрани от съдебния изпълнител суми са
разноски по изпълнението и те не се включват в сумата, върху която се изчислява размера
на окончателната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Събраната сума в изпълнението е 5002,21лв.,
формирана като сбор от главницата по изпълнителния лист 3719,81лв., присъдената лихва
върху главницата за периода 30.12.2019г. до плащането, извършено на 30.12.2022г. и
148,80лв. съдебни разноски. Прилагайки формулата на т.26 б.“в“ от ТТЗЧСИ / 100 лв. + 8 на
сто за горницата над 1000 лв./ , таксата за събраната сума по изпълнителния лист възлиза на
420,18лв., като след прибавяне на ДДС в размер на 84,04лв. /равно на 20% от 420,18лв./
таксата по т.26 е 504,22лв. с ДДС. ЧСИ е определила такса по т.26 в размер на 558,94лв. с
ДДС. За разликата над определения от съда дължим размер, таксата по т.26 следва да се
отмени.
Претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноските в настоящата
инстанция е неоснователна. Разноски в производство по спор за разноски не са дължими и
не следва да се присъждат. Интересът в това производство е свързан с разноските по
изпълнителното делото , който е материален, и самостоятелен като предмет на адвокатска
защита. В „процеса относно разноските” не следва да се допуска кумулиране на нови
3
задължения за разноски на страните. За този процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася.
Настоящото производство е аналогично на производството по чл.248 от ГПК, по отношение
на което е формирана константна съдебна практика за неприложимост на разпоредбата на
чл.78 от ГПК /така определение №60/31.01.2020г. по ч.гр.д.№ 11/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. и
цитираната в него друга практики на ВКС/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане от 23.12.2022г. на ЧСИ М.Ц. по изпълнително дело №
20228400401202, В ЧАСТТА в което е отказала да намали възнаграждението на адв.С.Н.Г.,
АК Благоевград за образуване и водене на изпълнителното дело и е определила таксата по
т.26 от ТТЗЧСИ в размер на 558,94 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА размера на приетото адвокатско възнаграждение на адв.С.Н.Г., АК
Благоевград, дължимо за изпълнителното дело, и размера на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ,
като намалява адвокатското възнаграждение от 600лв. на 200лв., и размера на таксата по
т.26 от ТТЗЧСИ от 558,94лв. на 504,22лв.
ОСТАВЯ без уважение искането на „Е.П.“ ЕАД за присъждане на разноски в това
производство.
Решението на основание чл. 437 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4