№ 47
гр. Д., 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на пети октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20225410200023 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателно
постановление № 599747-F613104/13.09.2021г., издадено от Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Счита, че НП е необосновано със
събраните доказателства, незаконосъобразно с приложените разпоредби от
закона и противоречи на актуалната практика на съда по аналогични казуси
/Решение № 492 от 09.03.2021 г. по АНД № 3334/2020 г. на АС -Пловдив,
Решение № 1327/22.07.2020 г. на АС- Пловдив и др./. Твърди, че
фактическата обстановка е следната: При извършена оперативна проверка в
търговски обект за дрехи магазин втора употреба, стопанисван от
жалбоподателя е установено, че за извършена продажба на проверяващия
орган по приходите, заплатена в брой от Б. Д., преди легитимация, на 1 бр.
яке за сумата от 10.00 лв., е издаден ФКБ от функциониращото в обекта ФУ,
който обаче не съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата
на чл. 26, ал. 1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Счита, че смисълът
на цитираната норма е да посочи изчерпателно реквизитите, които всеки ФКБ
следва да съдържа, сред които несъмнено е и видът на стоката, т. нар.
1
„департамент“. Този реквизит в случая също се съдържа в касова бележка, но
е неправилно отразена групата /департамента/, но въпреки това, е отразена
именно реалната стойност на закупената стока, поради което отразяването на
департамента по никакъв начин не засяга интересите на фиска. Относно
отразеното в НП, че санкционираното нарушение е извършено за първи път и
не е довело до неотразяване на приходи, следва да се вземе предвид TP № 1
от 12.12.2007 г. на ОС на НК във ВКС по т.н. дело № 1/2007 г., че преценката
за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането
за обхвата на съдебния контрол е в съответствие с практиката на Европейския
съд по правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да
бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както
по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на спора по делото. Счита, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН като действително в
ЗАНН няма легално определение на понятието „маловажен случай“, поради
което приложение намира дефиницията, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от
НК /доколкото разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на
Наказателния кодекс/. Настоящият случай е именно маловажен, т.к. деянието
разкрива ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от този вид. Това е така, защото нарушението се явява първо за ЕТ,
няма доказателства за извършено друго нарушение от тяхна страна на ЗДДС
или друг нормативен акт по прилагането му, липсват доказателства за
настъпил друг противоправен резултат или каквито и да било вредоносни
последици, които да са резултат от това нарушение. Твърди, че с процесния
ФКБ е отразен приход, покупката на стоката е реално осъществена на
действителната й стойност, а самата продажна цена -10.00 лв. е незначителна,
поради което липсват отегчаващи административнонаказателната
отговорност обстоятелства. Освен това тази неточност, установена във ФУ, е
отстранена още на следващия ден, което е още едно смекчаващо вината
обстоятелство, което следва да бъде взето под внимание от
2
административнонаказващия орган при преценка дали да издаде НП или
предупреждение като излага съображения.
В о.с.з. за жалбоподателят Ан. Ст. поддържа жалбата и моли да се
отмени НП като излага подробни съображения в писмени бележки.
В о.с.з. за въззиваемият юрисконсулт И. Д. оспорва жалбата, счита
същата за неоснователна, респективно процесното НП като правилно и
законосъобразно като излага подробни съображения в писмени бележки.
Моли съда да им присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РП-Смолян, ТО-Девин не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивният срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
за това е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна, а
атакуваното наказателно постановление следва на основание чл. 63, ал.2,
т.2 от ЗАНН във вр. с чл.28 ЗАНН да бъде отменено, по следните
съображения:
От показанията на разпитаните по делото свидетели Б. Д., на
длъжност „старши инспектор“ в ЦУ на НАП, отдел „Оперативни
дейности“, Ю. Д., на длъжност „инспектор по приходите“ към Дирекция
„Фискален контрол“ в НАП и Н. П., на длъжност „инспектор по
приходите“ към ЦУ на НАП се установява, че на 06.04.2021г. свидетелите
Д. и Д., извършили проверка на търговски обект „магазин за дрехи втора
употреба“, находящ се в гр. Д., ул. Р. *, стопанисван от ЕТ „Ан. Ст.-САС 7*“,
със седалище и адрес на управление: гр. Д.. Свидетеля Д. извършил
контролна покупка на яке на стойност 10.00 лв. Свидетелката Ю., която
работила в обекта по време на проверката като продавач издала фискален бон
за 10.00 лева, в който е бил отразен код „ДП 01“ за вида на стоката, но
липсвал задължителен реквизит, съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ, тъй като липсвало отбелязване на точния вид стока.
Фискалния бон съдържал отбелязване „ДП 01“.
След проверката свид. Ю. уведомила техническото лице, което
3
обслужвало касовия апарат и грешката била отстранена, обадила се е на свид.
Ст. – снаха на Ан. Ст., която е упълномощено лице от него и движела
необходимите неща, в т.ч. и документи за проверявания обект. В магазина се
ползвали четири кода за продаваните артикули, като този код 01 се ползвал за
дрехи и е бил избран за извършената продажба.
За извършената проверка на 06.04.2021г. в обект - магазин за дрехи,
находящ се в гр. Д., ул. Р. № *, стопанисван от ЕТ „Ан. Ст. - САС 7*“, с
ЕИК:*********, представляван от Ан. Ст. Ст., свидетелите Б. Д. и Ю. Д.
съставили Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0081095.
Свидетеля Б. Д., на длъжност „инспектор по приходите“ при ЦУ на
НАП, в присъствието на Ю. Д. и Н. П. съставил АУАН №
F613104/24.05.2021г. на ЕТ „Ан. Ст. – САС 7*“ с ЕИК: *********,
представляван от Ан. Ст. Ст., за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4 т.4 от ЗДДС.
Издадено е Наказателно постановление № 599747-
F613104/13.09.2021г. от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ -
Пловдив в ЦУ на НАП- Ж. Н. М.- упълномощена със заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г., въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № F613104/24.05.2021г., с което е наложил на жалбоподателят
за това, че при извършена проверка на 06.04.2021г. на търговски обект -
магазин за дрехи втора употреба, находящ се в гр. Д., ул. Р. № *, стопанисван
от „Ан. Ст. - САС 7*“ ЕТ, с ЕИК: ********* е установено, че за извършена
продажба на органите по приходите, заплатена в брой от Б. С. Д. - орган по
приходите на С. Ю. /продавач/, преди легитимацията на 1 бр. яке за сумата от
10.00 лева е издаден фискален касов бон № 0002146 от 06.04.2021г., на
стойност 10.00 лева от наличното в обекта ФУ модел DATECS DP 35 с ИН на
ФУ DT 406107 и ИН на ФП 02406107, собственост на „Ан. Ст. - САС 7*" ЕТ,
с ЕИК: *********, който не съдържа задължителните реквизити по чл.26,
ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин. За покупката на един
брой яке за сумата от 10.00 лева е издаден фискален касов бон № 002146 от
06.04 2021г., който съдържа реквизит, като вид на стоката „ДП 01" и стойност
4
на заплатената сума – 10.00 лева. В гореописания фискален бон липсват
задължителните реквизити по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ, а именно наименование на стоката, количество и стойност по видове
закупени стоки. Фискалното устройство поддържа функцията за регистриране
на продажби по видове и количество стоки. Нарушението е извършено от
търговски обект -магазин за дрехи втора употреба, стопанисван от ЕТ „Ан.
Ст. - САС 7*“, с ЕИК: *********, находящ се в гр. Д., ул. Р. № *.
Нарушението е извършено на 06.04.2021г. Нарушен е начинът за издаването
на фискални касови бележки от фискално устройство, касаещ задължителните
реквизити, които трябва да съдържат същите. Нарушението е констатирано
при извършена проверка на 06.04.2021г. и документирано на 06.04.2021г. с
Протокол cep. АА № 0081095/06.04.2021г. /Обр. Кд-184/. Нарушението не
води до не отразяване на приходи. Нарушен е /осъществен е/ състава на чл.26,
ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.4
ЗДДС. Установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените
доказателства: Протокол сер. АА № 0081095/06.04.2021г., ведно с
доказателствата към него. Срещу съставения АУАН е постъпило
възражение с вх. № 70-00-5605/26.05.2021 г., което е разгледано по реда на
чл. 52 ал.4 от ЗАНН и е преценено за неоснователно. За да се определи
административното наказание са взети предвид тежестта на
нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се
констатирало, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от
ЗАНН. Предвид изложеното и на основание чл.53, ал.2 във връзка с чл.27
/чл.83/ и чл.З, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания
на ЕТ „Ан. Ст. – САС 7*“с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., обл. Смолян, ул. Цв. З. № *, представлявано от Ан. Ст. Ст.,
с ЕГН ********** му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева,
на основание чл.185, ал.2 във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС.
По делото са представени опис на парични средства в касата към
момента на започване на проверката от 06.04.2021г.; фискален бон на
стойност 10.00 лв. и дневен отчет от 06.04.2021г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите Б. Д.,
Ю. Д. и Н. П. - служители в Главна дирекция „Фискален контрол“, отдел
5
„Оперативни дейности“ към ЦУ на НАП- София и на свидетелката Ст. Ст.,
които съдът приема изцяло за обективни, тъй като са еднопосочни и
непротиворечиви.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона.
АУАН и НП съответстват на императивните изисквания на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са
описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението – място,
време, както и съставомерните признаци на самото нарушение.
В настоящото производство се доказа, че жалбоподателя е
извършил вмененото в наказателното постановление нарушение на чл.26,
ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.4
ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, въвежда задължителните реквизити, които следва да съдържа
фискалната касова бележка. В т. 7 от същата е отразено, че касовата бележка
следва да съдържа наименованието на стоката/услугата, количество и
стойност по видове закупени стоки или услуги. Безспорно се установи по
делото, че в издадената в търговския обект на жалбоподателя фискална
касова бележка не са се съдържали точно тези реквизити, като по този начин
не е била спазена разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г.
на МФ. В тази насока, съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
свидетели Д. и Д., които имат ясен спомен за проверката и излагат
последователни, логични и взаимно допълващи се показания, които
безусловно се подкрепят и от събраните писмени доказателства. Не на
последно място и самия жалбоподател не ги оспорва.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че извършването на
нарушение на нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ
от жалбоподателя е безспорно установено от обективна страна. При това
положение, правилно актосъставителят, съответно и наказващият орган са
6
квалифицирали нарушението по този текст от Наредбата на МФ. Правилно
също така, наказващия орган е приложил за това нарушение санкционната
норма на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, във връзка с ал. 1 от ЗДДС. Същата, в една
от хипотезите си предвижда санкция за лице, което наруши реда и начина на
отчитане на фискалното устройство, пред какъвто случай сме изправени в
настоящия казус, но това не е довело до неотразяване на приходи.
Съгласно чл. 185 ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по
чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Съгласно чл. 185 ал.2 от
ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица
и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението
не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Размера на
имуществената санкция е индивидуализиран в минималния предвиден от
закона, като явно е отчетен фактът, че нарушението е било извършено за
първи път.
Във връзка с това, следва и да се обсъди наведените с жалбата
доводи за маловажност на извършеното нарушение. Защото без да е налице
административно нарушение, въпросът за приложимостта на правилото на чл.
28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, т. е. текста се прилага
само при налично противоправно поведение, което в разглеждания случай се
установява по безспорен начин от събраните и анализирани доказателства по
делото. Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на административно-
наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като
административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при
която за всяко извършено административно нарушение се налага съответното
наказание, а прилагането на санкцията на съответната
административнонаказателна норма, във всички случаи е въпрос само на
законосъобразност, но не и на целесъобразност. Ето защо, в
административно-наказателното производство преценката относно наличие
7
на основанията на чл. 28, б. "а" от ЗАНН следва да се извърши от наказващия
орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до
извършването му, причинени ли са също така вреди от нарушението и други
смекчаващи отговорността обстоятелства. Пак поради причина, че тази
преценка е въпрос на законосъобразност, тя подлежи и на съдебен контрол.
ЗАНН не съдържа легална дефиниция на понятието "маловажен случай",
поради което приложимите критерии се извеждат съгласно бланкетната
норма на чл. 11 от ЗАНН, която препраща към НК. Легално определение се
съдържа в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която "маловажен случай" е
този, при който извършеното престъпление (административно нарушение) с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Безспорно е задължението на наказващият
орган да приложи правилно закона при извършване на преценка дали са
налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, отграничавайки "маловажните"
случаи на административни нарушения от нарушенията, съдържащи се в
обхвата на чл. 6 от ЗАНН. "Маловажен случай" ще е налице само, ако
съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен
на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В
настоящият случай, наказващият орган е отчел обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път и с оглед на това смекчаващо
отговорността обстоятелство е наложил на ЕТ минималния размер на
предвидената в закона санкция. Но не е съобразил обстоятелството, че при
проверката в търговския обект други нарушения на данъчното
законодателство не са били констатирани, което обстоятелство до голяма
степен навежда на извод за по-скоро проявена недостатъчна прецизност от
търговеца, а не толкова на целенасочено поведение от негова страна, целящо
да увреди интересите на фиска. Показателен в това отношение е фактът, че
към момента на контролната покупка касовият бон е отразявал точно
стойността на закупената стока. В този смисъл, няма реално възникнала щета
за фиска, както и препятстване на правилната отчетност на дейността на
дружеството. Действително, издаденият касов бон не съдържа всички
предвидени в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредбата реквизити, но
8
доколкото, както беше коментирано и по-горе в изложението, не е ощетен
фиска и не са засегнати други права на потребителите, то съдът намира, че
констатираното нарушение се явява с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид.
Безспорно е, че се касае за извършено административно нарушение,
което явно е с по-ниска и незначителна степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените и често срещани случаи на нарушения от подобен
вид. В тази връзка следва да бъде отбелязано и че не бяха констатирани
отегчаващи отговорността обстоятелства. Налагането на имуществена
санкция макар и в минималния размер, има по-скоро негативно, отколкото
поправително, възпитателно и възпиращо действие, съобразявайки и
икономическата обстановка в страната.
С оглед на тези съображения, съдът намира, че случаят е маловажен,
тъй като поради своята малозначителност нарушението има изключително
ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези му
характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действията по
издаване на обжалваното НП в съответствие с нормата на чл. 28 от ЗАНН,
наказващият орган е нарушил материалния закон, с което е издал едно
незаконосъобразно постановление и като такова същото следва да бъде
отменено. Не е било необходимо за нарушение с такава степен на обществена
опасност веднага, още от първия път да се налага предвидената от закона
санкция, а наказващият орган е могъл да упражни правомощията си по чл. 28,
б. "а" от ЗАНН, като предупреди ЕТ, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
По гореизложените съображения, съдът намира, че следва на
основание чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН във вр. с чл.28 ЗАНН издаденото
наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и да се
предупреди жалбоподателя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 599747-
F613104/13.09.2021г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП- Ж. Н. М.- упълномощена със заповед №
ЗЦУ-1149/25.08.2020г., с коeто на ЕТ „Ан. Ст. – САС 7*“ с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., обл. Смолян, ул. Цв. З.
№ *, представлявано от Ан. Ст. Ст., с ЕГН **********, за нарушение на
чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4,
т.4 ЗДДС, на основание чл.53, ал.2 във връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.З, ал.2 от
ЗАНН му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на
основание чл.185, ал.2 във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ЕТ „Ан.
Ст. – САС 7*“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д.,
обл. Смолян, ул. Цв. З. № *, представлявано от Ан. Ст. Ст., с ЕГН **********,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
10