гр.Русе, 12.12.2017Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд, пети наказателен състав, в публичното заседание на 8.11 през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:Велизар Бойчев
при секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД№1092 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„*************”ООД- гр.Русе е подало жалба срещу наказателно постановление № КГ- 1894/ 8.08.2016 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.34, ал.2 вр. чл.8, ал.2 от ЗЧАВ вр. чл.6, т.1, Приложение №1 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол/ Наредбата/ му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лева и са възложени разноски, направени в административнонаказателното производство, в размер на 845 лева.
Жалбоподателят излага съображения, че не извършил нарушението и иска отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата твърди, че наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
„************” ООД стопанисвало бензиностанция,
намираща се на бул. "Тутракан" № 44 в гр.Русе. На 1.02.2016 г. на
представения обект била извършена проверка от служители на ДАМТН, в хода на
която органите на Агенцията взели от намиращите се там бензиноколонки шест
проби от гориво А95Н бензин и дизелово гориво, които поставили в специални
метални съдове за еднократна употреба, предварително измити със съответното
гориво. Пет от пробите служителите на администрацията
поставили в хладилна чанта с охладителен елемент, а шестата оставили в инспектирания обект. Проверката била документирана с протокол № Рс 004, подписан от служителите на ДАМТН и свид.Н., работник на въззивника. Една от взетите проби от бензин А95Н била изпратена в Подвижна лаборатория- Плевен за анализ, която излязла с експертно заключение № ЕЗ 0010/ 2.02.2016г., че изпитаната проба не отговаря на изискването за качество дестилационната характеристика - „край на кипене“, която при норма максимум 210.0 С° при изпитваното гориво била 220.20°. Втора от пробите била изследвана в стационарна лаборатория, като резултата от това изпитване бил дестилационната характеристика - „край на кипене“ 217.60°. Несъгласен сдадените резултати, представляващия процесното дружество Александър Петров, на основание чл.22, ал.9 от Наредбата, поискал арбитражна процедура. Била одобрена арбитражната лаборатория и на 11.05-2016г., в присъствие на представеното лице, било извършено изпитване, приключило със заключение №Еа-016/12.05.2016г., даващо дестилационна
характеристика - „край на кипене“ на изпитваното гориво 227.40°.
В хода на съдебното следствие, по задължителни указания на РАС, била назначена съдебно- химична ектспертиза, чиито резултати ще бъдат коментирани по- долу.
Тази фактическа обстановка се доказва по напълно непротиворечив начин от всички събрани по делото доказателства.
Изложената фактическа обстановка води на следните правни изводи:
С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.34, ал.2 вр. чл.8, ал.2 от ЗЧАВ вр. чл.6, т.1, Приложение №1 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, тъй като на 1.02.2016г. в гр.Русе разпространявал течно гориво- автомобилен бензин А95Н, който не съответствал на изискванията за качество по чл.6, т.1, Приложение №1 от Наредбата дестилационна характеристика - „край на кипене“. На първо място от обективна страна въззивникьт е годен субект на нарушението, тъй като стопанисвал дадения обект и горивото било негово. Той го разпространявал, съгласно легалното определение, дадено в т.23 на §1 от Допълнителните разпоредби към Закона. Горивото не съответствало на дестилационна характеристика - „край на кипене“, тъй като при максимална гранична стойност на нормата 210° С, трите независими изследвания дали резултати съответно 220.2С°, 217.60° и 227.40°. Следва да се отбележи, че заключението на назначената от съда експертиза по никакъв начин не влияе на последния правен извод. Единствената релевантна за делото позиция в коментираното доказателствено средство се съдържа в т.4.1 от него. Всичко останало представлява цитати на правни норми и принципни разсъждения върху тях, както и хипотетични догадки върху необосновани с нищо възможности на протичане на която и да било проверка, свързана с вземане на проби от горива. В т.4.1 вещото лице излага мнение, че процесиите изследвания били извън нормите на възпроизводимост по БДС, тъй като разликата на стойностите на дестилационна характеристика - „край на кипене“ били извън допуска по таблица 8 от Стандарта и поради това явно били неточни. Това е невярно, тъй като в разяснителните бележки към таблица 8, дадени в т. 14.3.1 от Стандарта, нормата на възпроизводимост е 6.78° за разликата между различните, независими изпитвания и ако само в един от двадесет случая на изпитване тази норма бъде превишена, резултатите ще бъдат също легални. В случая имаме три изпитвания и само едно от тях дава резултат, превишаващ стойността на РВР по таблицата. Т.е., при липсата на двадесет изпитвания няма как да се приеме, че възприозводимостта не би била спазена, тъй като само едно- единствено изследване не е в нормата за нея. При вземане на пробите са изпълнени абсолютно всички условия на Наредбата, което е гаранция за верността на резултатите от изследванията им. Случаят не е маловажен, тъй като наказаното дружество е разпространявало голямо количество бензин, несъответстващ на изискванията за качество. Наказанието за това нарушение е правилно индивидуализирано и ориентирано към минимума на предвиденото. Правилно на основание чл.25, ал.4 от Наредбата са възложени и разходите за изпитване на наказаното лице.
В хода на досъдебното производство не са съществени нарушения на процесуалните правила. И двата акта от тази фаза на процеса са издадени при пълно съобразяване с нормите на закона. Обвинението е пределно ясно формулирано, както по отношение на признаците на състава, така и времето и мястото на извършването на нарушението, и гарантира реализацията на правото на защита.
Въззивникът следва да заплати направените по делото разноски в хода на съдебното следствие за експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № КГ- 1894/ 8.08.2016 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „**********"ООД- гр.Русе на основание чл.34, ал.2 вр. чл.8, ал.2 от ЗЧАВ вр. чл.6, т.1, Приложение №1 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол/ Наредбата/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лева и са възложени разноски, направени в административнонаказателното производство, в размер на 845 лева.
ОСЪЖДА „***********ООД- гр.Русе да заплати в полза на Районен съд- Русе сумата 300лв. за разноски на съдебното следствие.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
|
|
