Определение по дело №556/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството пред Благоевградският Окръжен съд е ВЪЗЗИВНО, по реда на Глава 21 НПК, и е образувано по въззивна жалба на адвокат Ц. Р., от Г.Б., в качеството й на З. на Е. Е. П., от Г.Б.- подсъдим в първоинстанционното производство ,срещу ПРИСЪДА № 1068/03.02.2011г, постановена по НОХД № 852/2009г по описа на Районен съд –Б..

Срещу същата присъда е постъпила въззивна жалба и от адвокат К. Б., от Г.С., в качеството й на З. на З. Е. Х., от Г.Б. – подсъдим в първоинстанционното производство.

С атакуваната присъда първоинстанционният съд е постановил по отношение на подсъдимия Х. следното:

1). Признал го е за ВИНОВЕН в извършено на 24.09.2008г в лек автомобил марка „БМВ” модел „316 И”, с регистрационен № ..., намиращ се на дясна отбивка от асфалтов път, на 3,5 км от центъра на с.Б., общ.Б. в посока към местността „Б.”, в близост до мост над река Б., в съучастие като извършител с Е. Е. П., от Г.Б. престъпление по чл.150,ал.1,предл.1 НК във връзка с чл.20,ал.2 НК – че е извършил блудствени действия (орално и анално сношение) с цел да възбуди и удовлетвори свое полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна възраст (Е. — М. В. Т., ЕГН * от Г.Б.), като я принудил към това със сила, изразяваща се в нанасяне на удар по лицето, скубане, поставяне в безизходна обстановка/отвеждане на безлюдно и отдалечено място/ и със заплашване - „ще те пречукам”, „ ще те пребия”, „ще те закопаме тук без никой да разбере”, „ще те фрасна ма”,поради което и при условията на чл.54 НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години, като е постановил същото да бъде изтърпяно ефективно, в затвор, при първоначален строг режим.

2). Признал го е за ВИНОВЕН по обвинението за извършено на 24.09.2008г в лек автомобил марка „БМВ” модел „316 И”, с регистрационен № ....., намиращ се на дясна отбивка от асфалтов път, на 3,5 км от центъра на с.Б., общ.Б. в посока към местността „Б.”, в близост до мост над река Б. и вън от същия автомобил, в непосредствена близост до него, в съучастие като извършител с Е. Е. П., от Г.Б. престъпление по чл.152,ал.3,т.1 във връзка с ал.2,т.1 във връзка с ал.1,т.2 НК във връзка с чл.20,ал.2 НК – че се съвъкупил с Е. - М. В. Т., с ЕГН * от Г.Б., ненавършила осемнадесет години, като я принудил към това със сила, изразяваща се в нанасяне на удар по лицето, скубане, поставяне в безизходна обстановка/отвеждане на безлюдно и отдалечено място/ и със заплашване - „ще те пречукам”, „ ще те пребия”, „ще те закопаме тук без никой да разбере", „ще те фрасна ма”, поради което и при условията на чл.54 НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 7 (седем) години, като е постановил същото да бъде изтърпяно ефективно, в затвор, при първоначален строг режим.

3). Определил е общо наказание за двете деяния ,по реда на чл.23 НК, в размер на най-тежкото , а именно „Лишаване от свобода” за срок от 7 (седем) години, като е постановил същото да бъде изтърпяно ефективно,в затвор, при първоначален строг режим.

4). Определил е общо наказание по реда на чл.25 НК за деянията, за които този подсъдим е бил осъден със съдебните актове по НОХД № 806/207 г. по описа на Районен съд – Б. и НОХД № 652/2006 г. по описа на Окръжен съд – Б., а именно наказанието наложено по НОХД № 652/2006 г. по описа на БлОС Лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години. На основание чл. 66 от НК е отложил изпълниението на така определеното общо наказание за срок от 5 /пет/ години, но същевременно, на основание чл.68,ал.1 НК, е постановил привеждане в изпълнение на така наложеното общо наказание (за посочените две дела), като е определил същото да бъде изтърпяно ефективно,в затвор, при първоначален строг режим.

По отношение на подсъдимия П. с атакуваната присъда е постановено следното :

1). Признат е за ВИНОВЕН в извършено на 24.09.2008г в лек автомобил марка „БМВ” модел „316 И”, с регистрационен №....., намиращ се на дясна отбивка от асфалтов път, на 3,5 км от центъра на с.Б., общ.Б. в посока към местността „Б.”, в близост до мост над река Б., в съучастие като извършител със З. Е. Х., от Г.Б. престъпление по чл.150,ал.1,предл.1 НК във връзка с чл.20,ал.2 НК – че е извършил блудствени действия (орално и анално сношение) с цел да възбуди и удовлетвори свое полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна възраст (Е. — М. В. Т., ЕГН * от Г.Б.), като я принудил към това със сила, изразяваща се впоставяне в безизходна обстановка/отвеждане на безлюдно и отдалечено място/и събличане дрехите на пострадалата и със заплашване - „ще те пречукам”, „ ще те пребия”, „ще те закопаме тук без никой да разбере”, „ще те фрасна ма”,поради което и при условията на чл.54 НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години, като е постановил същото да бъде изтърпяно ефективно, в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим .

2). Признат е за ВИНОВЕН по обвинението за извършено на 24.09.2008г в лек автомобил марка „БМВ” модел „316 И”, с регистрационен № ...., намиращ се на дясна отбивка от асфалтов път, на 3,5 км от центъра на с.Б., общ.Б. в посока към местността „Б.”, в близост до мост над река Б. и вън от същия автомобил, в непосредствена близост до него, в съучастие като извършител със З. Е. Х., от Г.Б. престъпление по чл.152,ал.3, във връзка с ал.2, във връзка с ал.1,т.2 НК във връзка с чл.20,ал.2 НК – че се съвъкупил с Е. - М. В. Т., с ЕГН * от Г.Б., ненавършила осемнадесет години, като я принудил към това със сила, изразяваща се в поставяне в безизходна обстановка/отвеждане на безлюдно и отдалечено място/и събличане дрехите на пострадалата и със заплашване - „ще те пречукам”, „ ще те пребия”, „ще те закопаме тук без никой да разбере", „ще те фрасна ма”, поради което и при условията на чл.54 НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 (пет) години, като е постановил същото да бъде изтърпяно ефективно, в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим.

3). Признат е за ВИНОВЕН по обвинението за извършено на 24.09.2008г в лек автомобил марка „БМВ” модел „316 И”, с регистрационен № ..., намиращ се на дясна отбивка от асфалтов път, на 3,5 км от центъра на с.Б., общ.Б. в посока към местността „Бодрост”, в близост до мост над река Б. престъпление по чл.159,ал.4,предл.1 във връзка с ал.1 НК във връзка с чл.93,т.28 НК – че е създал порнографски материал – заснел с камерата на мобилен телефон марка „Самсунг” модел SGH-Е250 материал изобразяващ открито сексуално поведение, което изразява реални полови сношения между лица от различен пол и похотливо показване на половите органи, съхранен като видеофайл с име „Видеа -0001А.mp4” в директория „Videos/ Moi” от допълнителната карта памет, като за създаването му е използвано лице, ненавършило 18 години – Е. – М. В. Т., ЕГН * от Г.Б., поради което и при условията на чл.54 НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години и наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лв (две хиляди лв). Постановено е наказанието „Лишаване от свобода” да бъде изтърпяно ефективно, в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим.

3). Определено е общо наказание за трите деяния ,по реда на чл.23 НК, в размер на най-тежкото , а именно „Лишаване от свобода” за срок от 5 (пет) години, като е постановил същото да бъде изтърпяно ефективно,в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим.

Със същата присъда двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на пострадалата (конституирана като граждански ищец и частен обвинител) сумата от 20 000лв (двадесет хиляди лв), „за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт”, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 24.09.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски по делото (без обаче да е посочен техния размер).

Освен това двамата подсъдими са осъдени да заплатят поравно сумата от 800лв (осемстотин лв) държавна такса върху уважения размер на гражданския иск; сумата от 2765лв (две хиляди седемстотин шестдесет и пет лв) разноски за извършените в хода на наказателното производство експертизи; 500лв (петстотин лв) адвокатско възнаграждение на повереника на пострадалата и 5лв дт за издаване на изпълнителен лист по сметка на РС –Б..

Постановено е и отнемане в полза на държавата на веществени доказателства по делото (описани в присъдата).

В жалбата на адвокат Р. – З. на подсъдимия П. се сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че присъдата е неправилна и необоснована, тъй като в съдебното производство не били събрани доказателства,установяващи вината на подсъдимия П... Твърди се още, че е налице опорочаване на фактическите констатации от страна на съда. Твърди се, че са налице и процесуални нарушения, свързани с липса на мотиви и необсъждане на доказателствата по делото.

Поради това се иска присъдата да бъде отменена и делото –върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Алтернативно се иска постановяване на нова, оправдателна присъда или намаляване размера на наложените наказания и прилагане на разпоредбата на чл.66 НК.

В жалбата на адвокат Б. –З. на подсъдимия Х., се твърди, че присъдата е неправилна и необоснована. Развиват се съображения, че всъщност не е имало блудство, а подсъдимите са участвали в любовна игра с пострадалата. Сочи се също, че не е доказано употреба на сила и заплашване, както и че ударения на пострадалата шамар няма причинно следствена връзка с последвалата „любовна игра”.Развиват се съображения за липсата и на останалите квалифициращи обстоятелства за престъпното блудство.

По отношение на обвинението за изнасилване се твърди, че липсват каквито и да било доказателства за това престъпление.

Поради това се иска присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която този подсъдим да бъде признат за невиновен и оправдан.

Пред въззивната инстанция подсъдимите се явяват лично и със защитници (подсъдимия Х. с нов З.- А.Д.) Поддържат жалбите. Защитникът на подсъдимия П. развива своите съображения за недоказаност на обвиненията и за допуснати процесуални нарушения. Изтъква, че този подсъдим е осъден и по двете обвинения и за ползване на сила, каквото обвинение не му е предявявано в нито един момент. Изтъква и липсата на мотиви относно съществени елементи от престъпния състав на отделните обвинения. Поради това се настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане и алтернативно –за отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава или за намаляване размера на наложените наказания.

Новият З. на подсъдимия Х. подъдржа жалбата и излага обстойни съображения относно редица съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при постановяване на атакуваната присъда. Сочи, че с присъдата подсъдимия Х. е признат за виновен в извършване на блудствени действия чрез използване на сила и заплаха, но в мотивите си съдът е приел, че подсъдимия е извършил престъпление по чл.150,ал.1,предл.3 НК (блудство чрез привеждане в безпомощно състояние). По същият начин относно обвинението в изнасилване – в присъдата е осъден за престъпление, извършено чрез използване на сила и заплашване, а в мотивите е прието, че е осъществен престъпния състав на чл.152,ал.3,т.1 във връзка с ал.2,т.1, във връзка с ал.1,т.3 НК (чрез привеждане в безпомощно състояние). Поради това се сочи, че е налице съществено противоречие между присъдата и мотивите към същата относно това какво точно престъпление е извършил този подсъдим. Изтъква се и липсата на обсъждане на събрани по делото доказателства. Сочи се още, че пострадалата е била конституирана като страна в производството преди да е даден ход на делото. Изтъква се и абсолютната неяснота относно това какво точно е било обвинението, тъй като първоинстанционния съд първо е чел изменено (пред друг състав) обвинение, после е решил, че се води от първоначалното обвинение, след това отново е допуснал изменение на обвинението.

Поради всичко това се иска присъдата да бъде отменена и делото –върнато за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд. Алтернативно се пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Двамата подсъдими поддържат становищата на защитниците си.

Окръжният прокурор пледира за потвърждаване на атакуваната присъдата, като твърди, че същата е правилна и законосъобразна. Сочи ,че е доказано извършването на отделните престъпления. Не изразява становище по твърденията за допуснати процесуални нарушения.

Пострадалата от деянието (конституирана пред първата инстанция като граждански ищец и частен обвинител) не се явява, но се представлява от повереника си. Същият настоява за потвърждаване на присъдата, като сочи, че дадената квалификация е правилна, а деянията на подсъдимите –доказани по категоричен начин. Не взема становище по твърдението от защитата процесуални нарушения.

Пред въззивната инстанция не бе провеждано съдебно следствие и не са събрани нови доказателства.

След като съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на атакувания първоинстанционен акт, въззивния съд приема следното :

Жалбите са подадени от надлежни страни, в установения законов срок и до компетентния съд , поради което са допустими.

Разгледани по същество същите са основателни касателно направените (и обстойно развити пред въззивната инстанция) оплаквания във връзка с допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Действително присъдата е постановена при изключително тежки процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд,включително и практическа липса на мотиви.

За яснота на изложението въззивния съд намира за необходимо да посочи следното :

Първоинстанционното НОХД е било образувано въз основа на внесен от РП –Б. обвинителен акт, с който са били повдигнати обвинения срещу подсъдимия Х. за престъпления по чл.150,предл.3 НК във връзка с чл.20,ал.2 НК (блудство, с лице навършило 14г; извършено от две лица, в съучастие и чрез привеждане на пострадалата в безпомощно състояние) и по чл.152,ал.3,т.1 във връзка с ал.2,т.1 във връзка с ал.1,т.3 НК във връзка с чл.20,ал.2 НК ( за изнасилване на лице ненавършило 18г, извършено от две лица в съучастие и чрез привеждане на пострадалата в безпомощно състояние), а срещу подсъдимия П. – за посочените престъпления по чл.150,предл.3 НК във връзка с чл.20,ал.2 НК и по чл.152,ал.3,т.1 във връзка с ал.2,т.1 във връзка с ал.1,т.3 НК във връзка с чл.20,ал.2 НК както и (самостоятелно) –за престъпление по чл.159,ал.4,предл.1 във връзка с ал.1 НК във връзка с чл.93,т.28 НК. В хода на производството пострадалата е била конституирана като граждански ищец и частен обвинител, като е приет за съвместно разглеждане предявен от същата граждански иск за сумата от 20000лв. По делото са били разпитани (лично) изключително голям брой свидетели, изслушани са заключенията на вещи лица, извършени са други процесуални действия. В съдебно заседание на 28.07.2010г по искане на прокуратурата е допуснато изменение на повдигнатите обвинения – срещу Х. същите са изменени в престъпления по чл.150,ал.1,предл.1 във връзка с чл.20,ал.2 НК (блудство, с лице навършило 14г; извършено от две лица, в съучастие и чрез използване на сила и заплашване) и по чл.152,ал.3,т.1 във връзка с ал.2,т.1 във връзка с ал.1,т.2 Нк във връзка с чл.20,ал.2 НК ( за изнасилване на лице ненавършило 18г, извършено от две лица в съучастие и чрез принуждаване с използване на сила и заплашване) . Срещу П. обвиненията са изменени в такива за престъпления по чл.150,ал.1,предл.1 във връзка с чл.20,ал.2 НК (блудство, с лице навършило 14г; извършено от две лица, в съучастие и чрез използване на сила –изрично посочено) и по чл.152,ал.3,т.1 във връзка с ал.2,т.1 във връзка с ал.1,т.2 Нк във връзка с чл.20,ал.2 НК ( за изнасилване на лице ненавършило 18г, извършено от две лица в съучастие и чрез принуждаване с използване на сила –изрично посочено) . След допуснатото изменение на обвинението делото е било отложено по реда на чл.287,ал.3 НПК –за да се подготвят страните по новото обвинение. Впоследствие съдията-докладчик е излязъл в отпуск за бременност и раждане, а след това – и в отпуск по майчинство. Ето защо със заповед на Председателя на РС –Б. е определен нов съдия –докладчик, който е започнал съдебното производство отново, като е провел първото съдебно заседание на 05.11.2010г.

Именно новият съдия –докладчик е допуснал фрапантни нарушения на процесуалните правила още в хода на самото съдебно производство, които са опорочили в цялост постановения съдебен акт (който отделно от това се характеризира и с други недостатъци).

Основен принцип в съдебната фаза на наказателното производство е принципа за неизменност на състава. Същият е закрепен изрично и в нормата на чл.258 НПК и предвижда, че когато по различни причини някой от членовете на състава, започнал разглеждането на делото ,не може да продължи участието си и се налага да бъде заместен ,то съдебното заседание започва отначало. Това означава, че новия състав на съда следва да извърши отново всички процесуални действия, които са проведени до момента – конституиране на страни, прочитане на обвинителен акт, разпит на свидетели и вещи лица и т.н. В този смисъл извършени от страните процесуални действия пред предходния състав на съда на практика се считат за неизвършени, включително и ако е било правено изменение на обвинението. Единствената възможност за ползване на процесуални действия, извършени от предходния състав е прочитането показанията на свидетел или обясненията на подсъдим (по реда на чл.279,ал.1 НПк и чл.281,ал.1 НПК). Наред с това съдът е длъжен да съблюдава процесуалните правила ,защото именно чрез тях се гарантира справедлив процес и правото на защита на страните.

В конкретният случай втория състав на първоинстанционният съд (който състав впоследствие е постановил и атакуваната присъда) е допуснал съществени нарушения на нормите, регламентиращи протичането на съдебното производство:

В първото по делото заседание (на 05.11.2010г) новия състав на съда ,без да даде ход на делото (съдебното заседание) е конституирал пострадалата от деянията (за които е било повдигнато обвинение) като частен обвинител и граждански ищец по делото и е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от същата граждански иск срещу подсъдимите за сумата от 20 000лв. (двадесет хиляди лв). По отношение основанието, въз основа на което се претендира посочената сума, съдебното определение на практика повтаря съдържанието на исковата молба (л.77-78 от първоинстанционното производство) и е формулирано по следния начин „ за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт,платими солидарно от двамата подсъдими,ведно със законната лихва от датата на деянието..”

Още в тези начални действия първоинстанционния съд (в посочения му втори състав) е допуснал няколко процесуални нарушения:

На първо място – налице е ненадлежно конституиране на страна в съдебното производство, защото пострадалата е конституирана като страна (граждански ищец и частен обвинител) извън процесно –преди да е бил даден ход на съдебното заседание (ход на делото). Безспорно е, според настоящия състав, че от нормите на чл.271,ал.1-5 НПК може да се направят следните изводи за последователността на действията в хода на първото съдебно заседание: председателя на състава открива съдебното заседание и проверява кои лица са се явили и ако има неявили се –какви са причините за това (чл.271,ал.1 НПК);нормите на чл.271,ал.2-5 регламентира основанията за отлагане на съдебното заседание при неявяване на някоя от страните ,които са конституирани до момента. А тези „изначално” конституирани страни (към момента на първото съдебно заседание) са прокурора (при НЧХД –частния тъжител), подсъдимия и защитника. Към тях закона причислява и пострадалия (респективно –неговите наследници), но в качеството му на „условна” (към този момент) страна, доколкото същия има право да се конституира като страна, но дали ще упражни това си право е предоставено изцяло на неговата воля. Поради това, ако липсват основания за отлагане на делото ,поради обстоятелства посочени в чл.271,ал.2-5 НПК съдът следва да даде ход на делото (на съдебното заседание). И непосредствено след това ,на основание чл.271,ал.6 НПК,съдът следва да изслуша искания за конституиране на нови страни ( най-често искания от пострадалия за участие като граждански ищец и/или частен обвинител) и да се произнесе по тези искания. По нататък следва процедурата по чл.272-275 НПК (проверка самоличността на явилите се; извеждане на свидетелите ; процедурата по отводи; разясняване правата на страните; нови искания по доказателствата и хода на съдебното следствие) , а след това –съдебното следствие. От изложеното е видно, че възможността пострадалия да бъде конституиран като надлежна страна в процеса възниква след даване ход на първото съдебно заседание и приключва с даването ход на съдебното следствие. Преди да е даден ход на съдебното заседание (ход на делото) съдът не може да извършва по надлежен ред процесуални действия, свързани с конституиране на страни, тъй като към този момент същия извършва единствено и само подготвителни действия, но не и надлежни процесуални действия. След даване ход на съдебното следствие съдът не може да конституира нови страни, тъй като това противоречи на изрични законови норми.

В конкретният казус първоинстанционния съд е конституирал пострадалата като страна в процеса преди да е дал ход на съдебното заседание (ход на делото) и в този смисъл е налице ненадлежно конституиране на страна. А участието на ненадлежна страна в процеса е винаги съществено процесуално нарушение, което води до нарушаване правото на защита на подсъдимите. От друга страна ненадлежното конституиране на пострадалата в процеса се явява нарушение и на нейните права, тъй като същата на практика ще бъде лишена от възможността да участва по надлежен ред в съдебното производство.

На второ място - При приемането на гражданския иск първостепенния съд е допуснал и друго нарушение – приет е за съвместно разглеждане граждански иск за една сума (20 000лв), формулирана като (обезщетение) „за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт, която да бъде заплатена солидарно от подсъдимите”. Така формулираното съдебно определение нарушава правата на подсъдимите (които са ответници по гражданския иск). Безспорно в случая е, че предмет на обвинителния акт не е едно деяние , а СЪОТВЕТНО – ДВЕ (за Х.) И ТРИ (за П.). Начинът по който е приет гражданския иск не давя яснота за кое от деянията се претендира посочената сума – дали за престъпното блудство или за изнасилването. Вярно е, че тази неяснота произтича още от самата молба на пострадалата за конституирането й като граждански ищец. Но съдът е бил длъжен в самото съдебно заседание да изчисти тези неясноти, да изиска от пострадалата да конкретизира своята претенция като сума и като основание (от кое деяние произтича). Липсата на такава яснота е довела до ограничаване правото на защита на подсъдимите, но същевременно е пречка за извършване на надлежен въззивен контрол по същество, защото и в мотивите към присъдата липсват каквито и да било съображения относно гражданския иск –дали е основателен ,защо е уважен изцяло и т.н. (което пък се явява и процесуално нарушение).

На трето място – с оглед изложеното по-горе относно изискуемата от закона последователност на действията на съда, в случая първоинстанционния съд е допуснал и друго процесуално нарушение- същият е разяснил правата на подсъдимите и правото им на отвод отново извън процеса – преди даване ход на съдебното заседание и същевременно след даване ход на делото не е разяснил това право на страните (включително и на новоконституираната гражданска ищца и частна обвинителка).

По нататък –както в това първо заседание, така и в последващите такива първоинстанционния съд (в посочения втори състав) е продължил със своите волунтаристични (по отношение на процесуалните норми) процесуални действия. След като най-сетне е дал ход на делото , а впоследствие и на съдебното следствие , съдът е разпоредил прочитане на обвинителния акт (първоначално внесения) и на изменението на това първоначално обвинение, направено пред друг състав на съда (на 28.07.2010г) !!! По този начин съдът още в това заседание е опорочил тотално и изцяло съдебното производство, проведено пред него. Обстоятелството, че първоинстанционният съд е допуснал прочитане както на обвинението по обвинителния акт, така и по направеното пред друг състав изменение, е фрапантно нарушаване на процесуалните норми. Това едновременно представлява нарушаване на принципа на чл.258 НПК , а същевременно е довело до пълна липса на яснота у всички участващи страни (включително и у прокурора и частния обвинител) какво точно е обвинението, което се разглежда и което е предмет на доказване в процеса !! Настъпилото объркване у страните относно предмета на обвинението е видно и от изявленията на защитниците на подсъдимите и на повереника на пострадалата, че желаят да се снабдят с преписи от коригирания обвинителен акт. Очевидно и на самият първоинстанционен съд ( в този му състав ) не е било ясно какво точно обвинение разглежда и какви обстоятелства следва да изяснява. И поради това в следващото съдебно заседание (на 20.12.2010г) съдът е „запитал” прокурора кое обвинение поддържа. Представителят на прокуратурата е изразил становище, че следва да се приеме, че се поддържа първоначалното обвинение и че едва впоследствие (ако в хода на съдебното следствие се разкрият нови обстоятелства) ще се преценява дали да се прави изменение на обвинението. Това действие на съда и изявлението на прокурора е довело до ново объркване у защитниците на подсъдимите и у повереника на пострадалата, но съдът е чел определение ,че вече било ясно „по кое обвинение се разглежда настоящото производство”.

В следващото съдебно заседание (на 12.01.2011г) съдът ,по искане на прокурора , е допуснал изменение на обвиненията, като същите са изменени по същия начин, както при предходния съдебен състав , а именно : срещу Х. същите са изменени в престъпления по чл.150,ал.1,предл.1 във връзка с чл.20,ал.2 НК (блудство, с лице навършило 14г; извършено от две лица, в съучастие и чрез използване на сила и заплашване) и по чл.152,ал.3,т.1 във връзка с ал.2,т.1 във връзка с ал.1,т.2 Нк във връзка с чл.20,ал.2 НК ( за изнасилване на лице ненавършило 18г, извършено от две лица в съучастие и чрез принуждаване с използване на сила и заплашване) . Срещу П. обвиненията са изменени в такива за престъпления по чл.150,ал.1,предл.1 във връзка с чл.20,ал.2 НК (блудство, с лице навършило 14г; извършено от две лица, в съучастие и чрез използване на сила –изрично посочено) и по чл.152,ал.3,т.1 във връзка с ал.2,т.1 във връзка с ал.1,т.2 НК във връзка с чл.20,ал.2 НК ( за изнасилване на лице ненавършило 18г, извършено от две лица в съучастие и чрез принуждаване с използване на сила –изрично посочено). След изменението делото е отложено за да се даде възможност на страните да се подготвят по новото обвинение.

С следващото съдебно заседание (на 24.01.2011г) прокурора е направил изявление, че изменението на обвинението, направено от него в предходното съдебно заседание ,не е записано правилно и че всъщност той поддържа и обвинението по чл.159,а4,предл.1 във връзка с ал.1 НК срещу подсъдимия П. .Липсва обаче произнасяне на съда във връзка с това изявление.

В съдебното заседание на 03.02.2011г съдебното следствие е приключено и е постановена атакуваната присъда.

От изложеното дотук е видно, че в хода на съдебното производство са били допуснати съществени нарушения, довели до нарушаване правото на защита както на подсъдимите, така и на пострадалата. По време на цялото съдебно следствие не е станало ясно кое точно е обвинението предмет на разглеждането, а това е довело до неяснота относно предмета на доказване . Страните не са били наясно кои обстоятелства следва да установяват (съответно- да оборват) – дали използване на сила и заплашване или привеждане в безпомощно състояние. На практика в резултат на действията на първостепенния съд ,включително и при формулиране на допуснатото изменение на обвинението, не става ясно и дали срещу подсъдимия П. има обвинение за престъпление по чл.159,ал.4 НК или такова не съществува след допуснатото на 12.01.2011г изменение.

Всички тези процесуални нарушения на първоинстанционния съд ,допуснати в хода на съдебното производство, са довели до пълно дискредитиране на проведеното съдебно следствие и на събраните в същото доказателства; ограничили са съществено правата на всички страни в процеса и са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд.

Основателни са оплакванията на защитата и за процесуални нарушения ,свързани със самата атакувана присъда:

На първо място- действително е налице разминаване между присъдата и мотивите към същата относно деянията, за които подсъдимите са признати за виновни .В присъдата подсъдимия Х. е признат за виновен за деяние по чл.150,ал.1,предл.1 във връзка с чл.20,ал.2 НК (блудство, с лице навършило 14г; извършено от две лица, в съучастие и чрез използване на сила и заплашване) и за деяние по чл.152,ал.3,т.1 във връзка с ал.2,т.1 във връзка с ал.1,т.2 Нк във връзка с чл.20,ал.2 НК ( за изнасилване на лице ненавършило 18г, извършено от две лица в съучастие и чрез принуждаване с използване на сила и заплашване.) .В мотивите си обаче на няколко места (стр.16,стр.17) съдът изрично е посочил, че деянията на подсъдимия Х. осъществяват съставите на престъпленията по чл.150,предл.3 НК във връзка с чл.20,ал.2 НК и по чл.152,ал.3,т.1 във връзка с ал.2,т.1 във връзка с ал.1,т.3 НК във връзка с чл.20,ал.2 НК. Но това са състави ,при които изпълнителното деяние на съответното престъпление включва привеждане на пострадалото лице в безпомощно състояние , а не чрез използване на сила и заплашване. По нататък (на стр.16) текстово съдът отново сочи, че подсъдимия е използвал сила и заплашване при осъществяване на престъпното блудство, но на стр.17 се твърди, че е използвана единствено сила. За престъплението изнасилване противоречието е също изключително голямо – отново текстово е посочено (на стр.17), че са използвани сила и заплашване, но на стр.18 пък се сочи, че пострадалата е била приведена в безпомощно състояние чрез алкохолно опиване и даване на опиати. Т.е. от т.нар. „мотиви към присъдата” изобщо не е ясно какви точно деяния според първоинстанционния съд е извършил подсъдимия Х..

Налице са такива противоречия и при квалификацията на деянията на подсъдимия П. . В присъдата същия е признат за виновен в престъпления по чл.150,ал.1,предл.1 във връзка с чл.20,ал.2 НК (блудство, с лице навършило 14г; извършено от две лица, в съучастие и чрез използване на сила и заплашване) , за деяние по чл.152,ал.3 във връзка с ал.2, във връзка с ал.1,т.2 НК във връзка с чл.20,ал.2 НК ( следва да се подчертае, че текстово този деец е осъден за изнасилване на лице ненавършило 18г, извършено от две лица в съучастие и чрез принуждаване с използване на сила и заплашване, но цифрово не е отразено в коя от хипотезите на ал.3 и ал.2 е признат за виновен),както и за престъпление по чл.159,ал.4,предл.1 във връзка с ал.1 НК. В мотивите си обаче на няколко места (стр.19 и 20) първоинстанционния съд изрично е посочил, че този подсъдим е извършил деяния по чл.150,предл.3 НК във връзка с чл.20,ал.2 НК и по чл.152,ал.3,т.1 във връзка с ал.2,т.1 във връзка с ал.1,т.3 НК във връзка с чл.20,ал.2 НК. А както бе посочено и по горе (във връзка с квалификацията на деянията на Х.) това са състави ,при които изпълнителното деяние на съответното престъпление включва привеждане на пострадалото лице в безпомощно състояние , а не чрез използване на сила и заплашване. Нещо повече – текстово в диспозитива и в мотивите подсъдимия П. е осъден и за използването на заплашване (като дори е осъден за конкретно използвани изрази), докато такова обвинение никога не е било повдигано срещу този подсъдим – изрично прокурора дори и при изменение на обвинението е посочил, че този подсъдим е използвал само сила. По нататък –в мотивите текстово и декларативно (без конкретни съображения) е посочено ,че подсъдимия е използвал сила и заплашване, но веднага след това е посочено „Изпълнителното деяние е извършено чрез използване на сила” (за престъплението блудство) . По отношение на обвинението за изнасилване, пък текстово изрично е посочено, че за извършване на това деяние подсъдимия „е привел пострадалата в безпомощно състояние чрез алкохолно опиване и даване на опиати”, въпреки, че в диспозитива на присъдата е осъден за използване на сила и заплашване. Т.е. и по отношение на този подсъдим отново не е ясно каква точно според първоинстанционния съд е квалификацията на деянията, извършени от този подсъдим.

Посочените противоречия между диспозитива на присъдата и мотивите ,както и вътре в самите мотиви ,представляват съществени процесуални нарушения. Същите от една страна нарушават правото на защита на подсъдимите, тъй като последните не са наясно за какви точно деяния са осъдени. Същевременно тези противоречия правят невъзможно извършването на надлежен въззивен контрол относно правилността на присъдата.

На второ място – на практика присъдата е безмотивна . Така наречените „мотиви” всъщност представляват изцяло приповтаряне на обвинителния акт, последвано от декларативно (и твърде противоречиво) квалифициране на извършените от подсъдимите деяния. Същевременно т.нар. „мотиви” не съдържат какъвто и да било анализ на събраните по делото доказателства и наличните противоречия между част от доказателствените материали. Отделно от това – в мотивите липсват каквито и да било съображения относно конкретните размери на наложените на подсъдимите наказания за отделните престъпления . В тази връзка първоинстанционния съд е посочил единствено размера на наложените наказания и че липсват отегчаващи вината обстоятелства,както и че този размер ще изпълни целите на наказанието. С присъдата на всеки от подсъдимите е било наложено общо наказание за различните деяния, за които са осъдени ,но липсват каквито и да било съображения защо не е приложен чл.24 НК. Изцяло липсват съображения относно размера на гражданския иск (отделен е въпроса ,че и в самата присъда не е ясно за кое от деянията е бил уважен този граждански иск). Не са изложени каквито и да било съображения ( в т.нар. „мотиви” не е спомената дори и една дума) във връзка с извършената по отношение на подсъдимия Х. кумулация на наказания по предходни осъждания и привеждането в изпълнение на наложеното общо наказание. Не са изложени мотиви защо разноските са присъдени по-равно върху подсъдимите ,след като по отношение на П. е имало и още едно, самостоятелно обвинение, във връзка с което също са извършени разноски за вещи лица.

Всички тези пропуски представляват толкова съществени непълноти в мотивите, че на практика водят до липса на такива. А липсата на мотиви е винаги съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане.

От изложеното дотук е видно, че атакуваната първоинстанционна присъда страда от съществени пороци, които по същество представляват процесуални нарушения. Тези процесуални нарушения са съществени ,тъй като са довели до ограничаване правата на страните (както на прокуратурата, така и на подсъдимите, а също и на пострадалата), до липсата на същински мотиви и същевременно са пречка за осъществяване на надлежен въззивен контрол по правилността на присъдата. Същевременно тези нарушения са отстраними, но това следва да стане от първата инстанция ,поради което се налага присъдата да бъде отменена и делото –върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане новия състав на първоинстанциония съд следва да съобрази и следното :

- Производството пред новия състав започва по обвиненията, възведени в обвинителния акт, по който е образувано делото. Новият съдия-докладчик е компетентен, по реда на чл.248 НПК, да извърши цялостна проверка на внесения обвинителен и на съответствието му с изискванията на процесуалния закон, включително и да разпореди връщането му ,ако приеме че обвинителния акт не отговаря на изискванията на закона. След извършването на тази проверка и евентуално - насрочване на делото, изменение на обвиненията (възведени в обвинителния акт) може да бъде допуснато в случай, че в хода на съдебното следствие се установи основание за това и бъде направено съответно искане от страна на прокурора. При допускане на изменение на обвинението същото следва да бъде ясно и пълно и да очертава категорично евентуалния нов предмет на доказване, като на страните следва да бъде ясно дали се изменят всички обвинения или само част от тях;

-Конституирането на нови страни (извън прокуратурата, подсъдимите и техните защитници) в производството може да се извърши единствено след даване ход на делото (съдебното заседание) и преди даване ход на съдебното следствие;

- Гражданският иск следва да бъде конкретизиран по основание и размер за всяко от деянията, за които се претендира обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. Недопустимо е да се приема неясен и общ размер на гражданския иск за „деянието, предмет на обвинителния акт”, когато в обвинителния акт са възведени няколко различни деяния, някои от които извършени в съучастие от подсъдимите, а други –самостоятелно от един от тях. Конкретизирането на гражданския иск (или съответно –на гражданските искове) може да стане и устно при решаване на въпроса дали да бъде допуснат за съвместно разглеждане;

-Диспозитивът на присъдата следва да бъде пълен ,ясен и точен, като съдържа отговор на всички въпроси по реда на 301 НПК и същия не може да излиза извън рамките на обвинението (това ,по което са проведени съдебните прения). Следва внимателно да се прецени и въпроса за това дали да налице две престъпления (блудство и изнасилване) или само едно, като новия състав следва да анализира внимателно събраните доказателства, съобрази съдебната практика ( Р 122/25.03.2010г по н.д.772/2009г на III н.о.; Р 360/11.06.1998г по н.д.197/1998г на II н.о.; Р 93/15.06.1992г по н.д.97/1992г на ВК и много други) и изложи убедителни аргументи относно приетото от него;

- Мотивите към присъдата следва да бъдат ясни ,точни и пълни , да не противоречат на диспозитива и да не съдържат вътрешно противоречие; да съдържат пълен анализ на събраните доказателства и евентуално – на противоречията между отделните доказателствени източници; да представляват ясен и категоричен израз на възприетото от съда като фактическа обстановка и на възприетата правна квалификация; да съдържат мотивирани съображения относно всички елементи от обективната и субективната страна на деянието (деянията), за които подсъдимите са признати за виновни; за вида и размера на отделните наказания; вида и размера на гражданския иск (гражданските искове), както и за евентуалното извършване на групиране на отделните наказания.

-По принцип правилно с диспозитива на настоящата присъда е извършено групиране на наказанията, за отделните деяния ,за които подсъдимите са признати за виновни, но не са изложени съображения относно неприлагането на чл.24 НК ,който недостатък следва да бъде избегнат от новия състав;

-По принцип правилно с диспозитива на настоящата присъда по отношение на подсъдимия Х. е извършено и групиране на наказанията, наложени му с предходни съдебни актове, но липсват каквито и да било мотиви относно това действие на съда, относно размера на общото наказание, който недостатък следва да бъде избегнат от новия състав. При това следва да се има предвид, че настоящия състав приема за справедливо общото наказание по предходните съдебни актове спрямо този подсъдим да бъде изтърпяно ефективно ,но в противоречие със закона с настоящата присъда това е сторено по реда на чл.68 НК. При определяне на общо наказание предходните срокове на условно осъждане губят своето самостоятелно значение.Ето защо привеждането в изпълнение на определено общо наказание за предходни деяния ,за всяко от които е наложено условно наказание, може да стане единствено по реда на чл.25,ал.4 НК ,но не и по реда на чл.68 НК.

-При определяне размера на разноските ,които следва да заплати всеки от подсъдимите следва да се има предвид, че върху всеки от подсъдимите тежат разноски, направени във връзка с обвинението (обвиненията), за което е признат за виновен и отговорността за разноските не е солидарна.

Тъй като присъдата се отменя на процесуално основание и делото се връща за ново разглеждане на първоинстанционния съд, то въззивния съд не се произнася по правилността на присъдата по същество. Единствено, въззивния съд намира за необходимо да отбележи, че искането на защитата за постановяване на оправдателна присъда е неоснователно. Доказателствата по делото установяват извършването на престъпления от страна на подсъдимите (отделен е въпроса за това каква е правилната им квалификация).

Водим от горното и на основание чл.334,т.1,предложение 2 НПК и чл.335,ал.2 НПК във връзка с чл.348,ал.3,т.1 и т.2 НПК въззивния съд

РЕШИ :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО ПРИСЪДА №1068/03.02.2011г, постановена по НОХД № 852/2009г по описа на Районен съд –Б. и ВРЪЩА ДЕЛОТО НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД за ново разглеждане от друг състав .

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.