ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1732
гр. Бургас, 22.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500770 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 423 от ГПК и е образувано по повод възражението на Е. В. К.,
гражданин на ***, с постоянен адрес ***, чрез адв. Олег Атанасов, против заповед за
изпълнение № 46/19.03.2021 г. издадена по ч. гр. д. № 411/2021 г. по описа на Районен съд -
Несебър по реда на чл. 417 ГПК за сумата от 26 330 лв. – представляваща неплатен остатък
по нотариален акт № 59, том VII, рег.№5981, дело №1032 от 31.07.2014 г. на нотариус
Мария Бакарджиева с №110 на нотариалната камара за покупка на апартамент № 35,
преставляващ самостоятелен обект с идентификатор № 51500.507.500.2.19 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 19.03.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от
1268, 72 лв., представляваща разноски по заповедното производство.
Във възражението се твърди, че Е. К. е гражданин на *** с адрес на постоянно
местоживеене *** и към момента на издаването на заповедта се е намирал на обичайното си
местопребиваване в ***.
Излагат се твърдения, че адресът и обичайното местопребиваване на длъжника са в ***,
а не както е посочено в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в ***,
което обстоятелство безспорно било налице към момента на издаване на заповедта, както и
към предходния момент, този на подаване на заявлението. Излагат се доводи, че липсата на
обичайно местопребиваване на длъжника на територията на *** към датата на подаване на
заявлението е отрицателна предпоставка, препятстваща издаването на исканата заповед. Във
възражението се посочва, че са налице предпоставките на чл.423, ал.1, т.4 от ГПК за
приемане на възражението, а именно заповедта за изпълнение не е била връчена лично и в
деня на връчването лицето не е имало обичайно местопребиваване на територията на ***.
Моли се за приемане на възражението предвид наличието на предпоставките по чл. 423, ал.
1 ГПК. Иска се издадения изпълнителен лист да бъде обезсилен по аргумент на чл.423, ал.3
от ГПК.
Заявителят „Клифдейл Пропърти Холдингс Лимитид“ ООД е подало отговор на
възражението, с който оспорва изцяло възражението, като счита същото за неоснователно и
недоказано.
1
След преценка на приложените по делото доказателства и като обсъди съображенията
наведени във възражението по чл. 423 от ГПК, Бургаският окръжен съд прие за установено
следното:
Със заявление от „Клифдейл Пропърти Холдингс Лимитид“ ООД на осн. чл. 417 от
ГПК е поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение против длъжника Е. В. К.,
гражданин на ***, с посочен в заявлението адрес ***, за сумата от 26330 лв. –
представляваща неплатен остатък по нотариален акт № 59, том VII, рег.№5981, дело №1032
от 31.07.2014 г. на нотариус Мария Бакарджиева с №110 на нотариалната камара за покупка
на апартамент № 35, преставляващ самостоятелен обект с идентификатор №
51500.507.500.2.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър; сумата
от 9149, 67 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода 15.10.2017 г. –
18.03.2021; сумата от 1268, 72 лв., представляваща разноски по заповедното производство.
С разпореждане от 19.03.2021 г. по ч. гр. д. № 411/2021 г. е издадена заповед за
изпълнение №46 по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от същата дата срещу длъжника Е.
В. К.. Отказано е издаване на заповед за сумата, представляваща мораторна лихва.
Пред настоящия съд длъжникът сочи, че тъй като заповедта за изпълнение не му е
връчена лично и в деня на връчването не е имал обичайно местопребиваване на територията
на ***, е пропуснат законния срок да възрази против нея на осн. чл. 414 от ГПК, поради
което се моли да се приеме настоящото възражение по реда на чл. 423 от ГПК,
установявайки, че са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1, т.4 ГПК.
С възражението са представени доказателства. Приложено е копие от паспорта на
длъжника, от което е видно, че последният е *** гражданин, с постоянен адрес в ***.
Представен е заверен препис от решение за временно ограничение за напускане на *** от
длъжника Е. В. К., наложено от съдия – изпълнител в ***, заедно с легализиран превод на
същото, видно от което е ограничено напускането на *** на посоченото лице за периода от
07.07.2021 г. за срок от 6 месеца до 07.01.2022 г. Представено е и решение на съдия –
изпълнител от *** от 14.12.2021 г. за премахване на наложените на длъжника ограничения.
Във връзка с производството по чл. 423 ГПК и установяване на предпоставките за
допустимост по ал. 1, с. чл. е изискано от ЧСИ Георги Михалев, с район на действие
Окръжен съд – Бургас по образуваното пред него изп. дело № 151/2021 г., по издаден
изпълнителен лист от 19.03.2021 г. въз основа на Заповед № 46/19.03.2021 г. за изпълнение
на задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 411/2021 г. по описа на
Районен съд - Несебър има ли връчване на книжа или постъпили документи или други
молби от и на длъжника Е. В. К. /преписи от които да се представят/, като се представи и
препис от ПДИ.
С писмо вх. № 9464/04.07.2022 г. ЧСИ Георги Михалев представя ПДИ с изх. №
7201/23.06.2021 г. изпратена чрез Български пощи до известния адрес на длъжника ведно с
пликове, върнати с отбелязване „адреса недостатъчен“; молба от взискателя „Клифдейл
Проперти Холдингс Лимитед“, с която посочва данни за телефонен номер и електронен
адрес на длъжника; ПДИ с изх.№9408/09.08.2021 г., изпратена по посочената от взискателя
електронна поща; съобщение за насрочен опис, изпратено на същата електронна поща от
01.10.2021 г.; приложено е съобщение, изпратено от длъжника по електронна поща,
различна от първоначално посочената от взискателя, с която желае да бъде информиран за
изпълнителното дело; приложена е ПДИ с изх.№1140/14.02.2022 г., изпратена по посочения
от длъжника елетронен адрес. Приложена е и молба от 02.03.2022 г., видно от която
длъжникът е упълномощил адвокат, който да го представлява по процесното изпълнително
дело, като с молбата е поискано извършването на справка и получаване на незаверено копие
от документите, съдържащи се в кориците на ч.гр.д.411/2021 г. по описа на БРС.
При така приетите за установени фактически положения, въззивният съд намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
2
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена
надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той
не е имал обичайно местопребиваване на територията на ***; длъжникът не е могъл да
узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът
не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които
не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и
правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК, което в случая не е сторено.
С подаденото възражение длъжникът се позовава на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2
ГПК - заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е
имал обичайно местопребиваване на територията на ***.
Разгледано по същество, възражението е основателно.
Според разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК длъжникът, който е бил лишен от
възможността да оспори вземането поради наличието на някоя от хипотезите на чл. 423, ал.
1, т. 1-4 ГПК, може да подаде възражение до въззивния съд, което следва да стане обаче в
месечен срок от узнаване на заповедта.
Видно от приложените по делото доказателства, длъжникът е узнал за заповедта
14.02.2022 г., когато последният е посочил електронен адрес, на който да бъде извършено
връчването на поканата за доброволно изпълнение. Действително съдебният изпълнител е
връчил по електронна поща поканата за доброволно изпълнение и на 09.08.2021 г., но това
връчване е осъществено на електронна поща, която не е посочена за връчване от длъжника, а
от взискателя. В случая няма съмнение, че за да бъде съобразено с изискванията на
процесуалния закон, връчването на електронен адрес, то това следва да стане единствено на
изрично посочен от последната електронен адрес, тоест длъжникът е следвало да посочи
изрично адрес за връчване на съобщенията по изпълнителното дело конкретна електронна
поща. Този извод се прави от тълкуване на разпоредбата на чл.42, ал.4 от ГПК в редакцията
й преди 30.06.2021 г., съгласно която на страната могат да се връчват съобщения и на
посочен от нея електронен адрес. С измененията на ГПК, влезли в сила от 30.06.2021 г., това
принципно положение се запазва. Така съгласно чл.38, ал.2 от ГПК връчването може да се
извърши на избран от страната електронен адрес за връчване, а съгласно ал.3 когато не е
избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща,
връчването се извършва на посочения адрес. Във всички случаи е безспорно, че връчването
на електронен адрес е предпоставено от предварителното му посочване от страната, до която
се отнася конкретното съобщение, в настоящия случай – длъжника по изпълнителното дело.
От изложеното се налага извода, че връчването на поканата за доброволно изпълнение,
осъществено по електронен адрес, за който се твърди да е на длъжника, посочен от
взискателя по изпълнителното дело, няма как да произведе предвиденото в закона действие,
тъй като не са спазени процесуалните изисквания, за да е редовен избрания начин на
връчване. По тази причина не може да се приеме, че длъжникът е уведомен и му е връчена
покана за доброволно изпълнение съобпазно процесуалните изисквания преди 14.02.2022 г.
за изпълнителното производство и за издадената заповед за изпълнение, въпреки че
съдебният изпълнител е приел обратното.
По – горните съждения се отнасят и до връчване на заповедта за изпълнение, тъй като
процесуалният закон изисква за основателността на възражението на длъжника по чл.423 от
ГПК, заповедта за изпълнение да не му е връчена лично. В случая няма данни да е
осъществено лично връчване на заповедта за изпълнение на длъжника.
По отношение на втората, изискуема от разпоредбата на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК
предпоставка, съдът също намира, че е налице.
Легална дефиниция на понятието обичайно местопребиваване на физическо лице е
дадена в чл. 48, ал. 7 КМЧП. Съгласно нея под обичайно местопребиваване на физическо
лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е
3
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.
За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от
личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива връзки. Именно поради изложеното, не е
основателно възражението на заявителя, че наличието на адрес по регистър БУЛСТАТ било
достатъчно основание да се приеме, че е налице обичайно местопребиваване на длъжника на
територията на ***. Понятието „обичайно местопребиваване“ предполага фактическа
връзка с конкретната държава, а не единствено правна, именно поради което при
установяване на това местопребиваване се изследват не само и единствено регистрираните
адреси, които лицето е посочило, включително за връзка с държавните органи, но и
обстоятелства от личен или професионален характер.
От представените решения за временно ограничение за напускане на *** от длъжника
Е. В. К., наложено от съдия – изпълнител в ***, както и видно от регистрирания адрес на
длъжника в ***, може да се прави извод, че в деня на връчването на заповедта по чл. 417
ГПК лицето не е имало обичайно местопребиваване на територията на ***. Изискването за
пълно доказване на обстоятелството, че в деня на връчването лицето не е имал обичайно
местопребиваване на територията на *** не следва да се абсолютизира, тъй като ще доведе
до необосновано ограничаване правото му на защита. Достатъчно е в хипотезата на чл. 423,
ал. 1, т. 2 ГПК по делото да бъде установена вероятната основателност на това твърдение.
При това положение, подаденото възражение от Е. К. се явява основателно, като съдът
приема за установено наличието на предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, и като такова
то следва да бъде прието.
Доколкото заповедта е била издадена в нарушение на чл.411, ал.2, т.4 ГПК – срещу
лице, което към момента на издаването й е имало постоянен адрес в ***, то същата, както и
издаденият въз основа на нея изпълнителен лист, следва служебно да бъдат обезсилени, като
последица от приемане на възражението – чл.423, ал.3, изр. 4 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, V въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на Е. В. К., гражданин на ***, с постоянен адрес ***, чрез адв.
Олег Атанасов, против заповед № 46/19.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 411/2021 г. по описа на
Бургаския районен съд.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 423, ал. 3, изр. 3, вр. чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК, заповед
№ 46/19.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 411/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, както и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4