Решение по дело №538/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 96
Дата: 27 март 2020 г. (в сила от 12 юни 2020 г.)
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20192150100538
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер  96                                            27.03.2020 г.                                     гр.Несебър

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                         граждански състав

На единадесети март                                            две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

        Председател: Евгени Узунов 

Секретар:Красимира Любенова  

като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов гражданско дело538 по описа за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:    

 

               Производството е образувано по повод исковата молба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, със седалище и адрес на управление ***, пл. „Света Неделя“ №7, с ЕИК ***, чрез пълномощника адв. Ж.Д. ***, СРЕЩУ Е.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.

               От съда се иска да се осъдят  Е.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** - в качеството му на кредитополучател и Е.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** - в качеството на солидарен длъжник по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №414/0407/27747221 от 09.05.2014г., да заплатят солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, със седалище и адрес на управление ***, пл. „Света Неделя“ №7, с ЕИК ***, сумата в общ размер от 5384,12 евро, от която сумата в размер на 4057,66 евро - главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №414/0407/27747221 от 09.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2019г. - датата на подаване на настоящия иск в съда, и сумата в размер на 1326,46 евро - дължими лихви по договора за кредит, от които възнаградителни лихви (договорен лихвен процент) в размер на 173,36 евро, дължими за периода от 09.08.2017г. до 22.12.2017г. и лихви за забава (договорен лихвен процент) в размер на 1153,10 евро, дължими за периода от 05.08.2017г. до 30.05.2019г.    

Сочи се в исковата молба, че на 09.05.2014г., в гр.Несебър, ищецът„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, гр.София сключил с Е.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** - като кредитополучател, както и с Е.Г.Д. ЕГН **********, с адрес: *** - като солидарен длъжник, Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №414/0407/27747221 от 09.05.2014г. (договора за кредит), по силата на който Банката предоставила на Кредитополучателя банков потребителски кредит в размер на общо 5 200 евро (пет хиляди и двеста евро) за текущи разходи.

Съгласно договора, усвояването на кредита се извършило чрез превод на сумата по кредита по сметка, водена на името на Кредитополучателя в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, с краен срок за усвояване съгл. т.6.2 от договора до 09.06.2014г. Кредитът е усвоен от Кредитополучателя по уговорения в договора за кредит начин, като същият, при солидарната отговорност на солидарния длъжник, се е задължил да издължи отпуснатия кредит на равни месечни погасителни анюитетни вноски (включващи главница плюс лихва), дължими съгласно т.7.2 от договора за кредит на 9-то (девето) число от всеки месец, с падеж на последната вноска - 09.05.2024г.

Длъжниците не са обслужвали кредита си редовно, като са извършвали вноски не на падежа и не в необходимия размер.

Видно от извлечението от счетоводните книги на ищеца, приложено към настоящата искова молба и имащо характер на справка по чл.366 от ГПК, съдържаща необходимите изчисления за определяне размера на вземанията, ответниците са изпаднали в забава за плащането на дължимите месечни вноски по кредита от 09.08.2017г., като до 22.12.2017г. не са изпълнили (изцяло или частично) задължението си за погасяване на месечните си вноски съгласно договора и погасителния план за месеците, както следва:

м.08.2017г. - непогасена вноска в общ размер на 79,89 евро, от които главница в размер на 34,64 евро, договорен лихвен процент в размер на 33,01 евро и лихва върху просрочена главница в размер на 12,24 евро;

м.09.2017г. - непогасена вноска в общ размер на 79,36 евро, от които главница в размер на 34,92 евро, договорен лихвен процент в размер на 32,73 евро и лихва върху просрочена главница в размер на 11,71 евро;

м.10.2017г. - непогасена вноска в общ размер на 79,24 евро, от които главница в размер на 36,25 евро, договорен лихвен процент в размер на 31,40 евро и лихва върху просрочена главница в размер на 11,59 евро;

м.11.2017г. - непогасена вноска в общ размер на 78,44 евро, от които главница в размер на 35,50 евро, договорен лихвен процент в размер на 32,15 евро и лихва върху просрочена главница в размер на 10,79 евро;

м.12.2017г. - непогасена вноска в общ размер на 78,18 евро, от които главница в размер на 36,82 евро, договорен лихвен процент в размер на 30,83 евро и лихва върху просрочена главница в размер на 10,53 евро;

Поради забавата на ответниците, продължила повече от 5 (пет) последователни месеца, на основание чл.17 от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №414/0407/27747221 от 09.05.2014г., вземането на Банката е обявено за изцяло предсрочно изискуемо, считано от 22.12.2017г

      Представят се писмени доказателства.Отравят се доказателствени искания, а именно: Иска се на основание чл.195 от ГПК да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, , която, след като се запознае с представените по делото писмени доказателства, а при необходимост - направи справка в Банката - както в счетоводството й, така и по кредитното досие на кредитополучателя Е.Д.Д., ЕГН **********, да даде отговор на следните въпроси:

1.Каква сума е превел ищецът на кредитополучателя Е.Д.Д., ЕГН ********** по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №414/0407/27747221 от 09.05.2014г. и на коя дата ?

2.Какви суми са заплатени от ответника и/или солидарния длъжник на ищеца по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №414/0407/27747221 от 09.05.2014г. и кои от задълженията по договора са погасени с тези вноски?

3.От коя дата ответниците са допуснали просрочия при погасяване на кредита, като се посочи от тази дата до датата на изготвеното заключение има ли непогасени месечни вноски и в какъв размер?

4.Какъв е размерът на неиздължената сума - главница, дължима от ответниците на ищеца по договора за кредит - към 31.05.2019г. и към датата на заключението?

5.Какъв е размерът на неиздължената сума - дължими лихви по договора за кредит, дължими от ответниците на ищеца по договора за кредит - към 31.05.2019г. и към датата на заключението?

6.Какъв е общият размер на неиздължената сума - главница и дължими лихви по договора за кредит, дължими от ответниците на ищеца по договора за кредит - към 31.05.2019г. и към датата на заключението?

Ответниците са уведомени по  реда на чл.47 ГПК.

Назначени са им особени представители-на Ефтимм Д.-адв.И., на Е.Д.-адв.Д.К..

    В месечния срок е постъпил писмен отговор от адв.Д.К., особен представител на Е.Д.. Твърди се, иска е неоснователен.

Възразява се срещу твърденията на пълномощника на ищеца, че е настъпила предсрочна изискуемост на задължението на ответника-солидарен длъжник/както и на задължението на ответника-кредитополучател/ и че тя е настъпила с изпращането на нотариална покана с рег.№562, том I, акт 51 по описа на нотариус Линка Чуткина, per №600 на НК.С тази нотариална покана се приканва ответника доброволно да погаси задължението по банковия кредит, а според редица решения на ВКС, като например Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г. на ВКС, I т.о., волеизявлението на кредитора (банката) трябва да е възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и задълженото лице, т.е. конкретно да се уведоми за настъпване на предсрочна изискумост на кредита.

Оспорва се, че ответникът-солидарен длъжник е уведомена повторно, че кредитът е предсрочно изискуем с нарочно уведомление, връчено чрез ЧСИ Иванка Миндова с рег.№908 с район на действие ОС Бургас, тъй като няма достигнало от ищеца до ответника Д. изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.Такава изискуемост не е настъпила, защото ЧСИ не може да удостоверява връчване изобщо, а само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела.В този смисъл е решение №25/03.05.2017г. на ВКС по гр.д.№60208/2016г. ГК, II г.о.

Твърди се, че  самата процедура по връчване по реда на чл.47 от ГПК е опорочена, тъй като връчителят е посетил адреса на солидарния длъжник само в делнични дни.Оспорва се, че връчителят е посетил адреса на ответника Д. на 03.11.2018 г,- събота, тъй като и от представените копия, се вижда направената поправка на датата от 05.11.2018 г./понеделник/ на 03.11.2018 г./събота/.

настоящата искова молба не може да играе роля на уведомление за предсрочна изискуемост, нито на покана за доброволно изпълнение, тъй като е връчена на особения представител на ответника, поради неговия статут на назначен от съда за извършване на определени процесуални действия.

Оспорва се размера на дължимите суми/главница и лихви/, тъй като по делото липсват доказателства, потребителският кредит да е усвоен от ответника-кредитополучател, т.е. да са постъпили кредитни средства по банковата му сметка и той да ги е ползвал.Няма доказателства и за това, извършвани ли са плащания за погасяване на вземането от ответника -кредитополучател или от ответника - солидарен длъжник и в какъв размер. Така също има разминаване между датата на падежа, посочена в Договора за банков потребителски кредит от 09.05.2014 г./ежемесечно на 9 -то число/ и в погасителният план/ 13 -то число всеки месец/, приложен към него и съставляващ негова неразделна част.

Оспорва се основателността на иска и на основание липса на изискуемост на вземането по Договора за банков потребителски кредит, тъй като крайният падеж на вземането на банката не е настъпил.Видно от представеният Договор и погасителният план към него, потребителският кредит е със срок на погасяване до 09.05.2024 г./13.05.2024 г./ 

               Отправя се искане  към вещото лице, което да отговори на поставените от ищеца въпроси, след като направи справка в счетоводството на Банката, както и обстоен преглед на кредитното досие на кредитополучателя Е.Д., а не само въз основа на представените писмени доказателства, като се има предвид, че сключеният между страните Договор за банков потребителски кредит е със срок на погасяване до 09.05.2024г., съгласно двустранно подписан погасителен план.

От анализа на представените по делото писмени доказателства, съдът приема за доказано, че  на 09.05.2014г., в гр.Несебър, ищецът "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, гр.София е сключил с Е.Д.Д., ЕГН **********,  като кредитополучател, както и с Е.Г.Д. ЕГН **********,  като солидарен длъжник, Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №414/0407/27747221 от 09.05.2014г. по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков потребителски кредит в размер на общо 5 200 евро за текущи разходи. Съгласно договора, усвояването на кредита е предвидено да се извърши чрез превод на сумата по кредита по сметка, водена на името на Кредитополучателя в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, с краен срок за усвояване съгл. т.6.2 от договора до 09.06.2014г. Видно от заключението на приетата ССЕ, кредитът е усвоен от Кредитополучателя на 13.05.2014г., като на посочената дата Банката е превела по сметка на Кредитополучателя сумата в размер на 10 140 лева, представляващи левовата равностойност на отпуснатия кредит в размер на 5 200 евро. Последният, при солидарната отговорност на солидарния длъжник, се е задължил да издължи отпуснатия кредит на равни месечни погасителни анюитетни вноски (включващи главница плюс лихва), дължими съгласно т.7.2 от договора за кредит на 9-то (девето) число от всеки месец, с падеж на последната вноска - 09.05.2024г

Солидарната отговорност на кредитополучателя и солидарния длъжник към Банката за погасяване на кредита е поета съгласно е поета съгласно чл.16 от договора за кредит, като изрично е договорено, че всяко едно от солидарно задължените лица отговаря за цялото задължение по договора.

Ответницитене са обслужвали кредита си редовно, като са извършвали вноски не на падежа и в необходимия размер. Изпаднали са трайно в забава за погасяването на дължимите суми, като заключението на приетата ССЕ установява, че от месец август 2017г. е преустановено обслужването на задълженията по процесния договор. Първата просрочена месечна погасителна вноска е вноската с падеж 09.08.2017г. След тази дата длъжниците трайно са преустановили плащането на задълженията по договора за кредит, като това състояние продължава и понастоящем.

Видно от заключението на  ССЕ се установява,че ищецът е превел на кредитополучателя Е.Д.Д.,ЕГН ********** по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №414/0407/27747221/09.05.2014г. сумата от 10140 лв. (равностойност на 5200 евро) на 13.05.2014г.

Ответникът е направил две вноски на каса общо в размер на 1380,00лв.От вътрешнобанков превод(паричен заем) по сметката, обслужваща процесния кредит е постъпила сума в размер на 4214,26лв.Всичко постъпления- 5594,26лв. (2860,29 евро). Погасени от тези постъпления са:Главница-    1142,34 евро;  Лихви по редовна главница - 1451,77 евро;  Лихви по просрочена главница - 13,68 евро; Такси-  130,00 евро; Застрахователна премия - 122,50 евро

Първата просрочена месечна погасителна вноска ,съгласно погасителния план към договора за кредит е вноската с падеж 09.08.2017г.

През периода 09.08.2017г. до 25.02.2020г.-датата на изпълнение на експертизата няма погасени месечни вноски.

Към 31.05.2019г. неиздължената главница е в размер на 4057,66 евро.

Към 31.05.2019г. неиздължената сума за лихви по договора за кредит е в размер на 1326,46 евро,от която по лихви за редовна главница -173,36 евро;по лихви по просрочена главница - 1153,10 евро.

Към 31.05.2019г. общият размер на неиздължената сума-главница и лихви по договора за кредит е 5384,12 евро.

Възражението на особените представители на ответниците, че липсват доказателства за това, че кредитополучателя-първия ответник е получил сумата е неоснователно, видно от представените по делото писмени доказателства, подкрепящи се и от експертното заключение.

Настоящият състав на съда намира, че следва да разгледа приоритетно направеното от ответника възражение за липса на надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Основен спорен въпрос се откроява: дали е обявена предсрочната изискуемост на която ищеца основава иска си както по основание, така и по размер.

Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на исковата молба, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, В т.3 на ТР № 1/28.12.2005г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСТК на ВКС е прието, че в случай, че издателят на запис на заповед отказва да удостовери предявяването му или се укрива, удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с нотариална покана, ако записът за заповед е освободен от протест. Даденото разрешение в тълкувателното решение по въпроса за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед не ограничава способите за връчване на съобщения. Посочените обстоятелства, като отказ за получаване или укриване, биха могли да се удостоверят чрез нотариална покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в чл.50 ЗННД към тези правила. От друга страна, извън посочения в тълкувателното решение способ за удостоверяване, отказът или укриването могат да се удостоверят по правилата на ГПК и при връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл.43 ЗЧСИ.

Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяванеПри връчване по възлагане се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.

Видно от доказателствата по делото, на кредитополучателя Е.Д.Д. и солидарния длъжник Е.Г.Д., при условията на чл.47 от ГПК, са връчени на 21.03.2018г. нотариални покани с peг. № 564, том I, акт 52 и и с peг. № 562, том I, акт 51 по описа на Нотариус Линка Чуткина, per. № 600 на НК, чрез които Банката ги уведомява за упражненото от нея право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, като им е дадена възможност за доброволно погасяване на задълженията.

Ответниците са уведомени повторно с нарочни уведомления за предсрочна изискуемост от Банката за упражненото от нея право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, които уведомления са им връчени, на осн. чл.18, ал.5 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), чрез ЧСИ Иванка Миндова, с рег.№908, район на действие - ОС Бургас, на дата 30.01.2019г., при условията на чл.47 от ГПК.

Проведената процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл.47 ГПКе надлежно удостоверено и за двамата ответници от длъжностното лице-Нотариуса лично, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.

За пълнота следва да се добави,че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник според настоящия състав на съда.

Отсъствието на изискване за уведомяване в текста на т.17 от Договора не прави клаузата неравноправна и нищожна. Според заключението на съдебносчетоводната експертиза ответниците са преустановили плащанията по кредита към 09.08.2017г.и по тази причина в исковата молба банката - кредитор е посочила като основание за настъпване на предсрочната изискуемост неплащането на пет пълни погасителни вноски. Доказателствата по делото сочат, че към 05.04.2018г. г., когато съдът приема, че са връчени изявленията за обявяване на предсрочната изискуемост, обективните предпоставки за превръщане на кредита в предсрочно изискуем са били осъществени. При тези обстоятелства следва да се приеме, че с достигане на изявлението на банката до двамата ответници на 05.04.2018г. кредитът е станал предсрочно изискуем, включително за вноските с ненастъпил към тази дата падеж.

Неоснователни са възраженията на особените представители на ответниците, че отправените до последните уведомления са неясни.

Неоснователни са и възраженията, че повторното уведомяване на ответниците чрез уведомления, връчени от частен съдебен изпълнител, е нередовно, тъй като ЧСИ не може да удостоверява връчване.

Неоснователни са възраженията на особените представители на ответниците, че същите не са редовно уведомени за предсрочната изискуемост, нито чрез нотариалните покани, нито чрез връчване на уведомленията от ЧСИ, тъй като изявленията на Банката са връчени по реда на чл.47 от ГПК и те реално не са достигнали до ответниците.

Съдът съобрази и законодателната промяна в чл. Чл. 415. т.2.ГПК, според която (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) когато заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението, съдът указва на заявителя да предяви иск.

Т.е. чрез въвеждането на тази по-строга отговорност за длъжниците норма се създава допълнителна защита на заявителя при липса на тези предпоставки, съдът да издава изпълнителен лист, като приема, че заповед е редовно връчена.

Тази гаранция следва да се прилага и към ищеца по исково производство по осъдителен иск, тъй като в противен случай би се достигнало до неравноправно третиране на страните, а и би довело до невъзможност примерно при укриване на длъжниците, изправния кредитор да не може да упражни права в пълен обем.Горната трактовка е в съответствие и с принципа, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

Съдът приема, че връчването по реда на чл.47 ГПК на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е достигнало до знанието на ответниците на 21.03.2018г, а датата на предсрочната изискуемост следва да е съответна на датата, следваща тази на която е изтекъл срока за явяване на ответниците за получаване на книжата, т.е. след изтичане на двуседмичния срок съгласно действието на залепеното уведомление по реда на чл.47 ГПК.

Според настоящия състав на съда основанието на иска и изискуемостта на  вземането са доказани, но от друга дата.

По размера:

Претендирата сума е в общ размер от 5384,12 евро, от която сумата в размер на 4057,66 евро - главница по Договор за банков потребителски кредит ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2019г. - датата на подаване на иска в съда, и сумата в размер на 1326,46 евро - дължими лихви по договора за кредит, от които възнаградителни лихви (договорен лихвен процент) в размер на 173,36 евро, дължими за периода от 09.08.2017г. до 22.12.2017г. и лихви за забава (договорен лихвен процент) в размер на 1153,10 евро, дължими за периода от 05.08.2017г. до 30.05.2019г.

От значение за установяване какви по вид и размер вземания са изискуеми и неплатени към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, са уговорките между страните относно дължимата главница, договорната лихва и условията и начина, при които се начислява наказателна лихва, размера, структурата и падежите на вноските по погасителен план.

Съгласно чл.11.2.2. от Договора при неиздължаване от Кредитополучателя на погасителна вноска по Кредита съгласно падежа по погасителния план в срока по т.7 и/или при предсрочна изискуемост, целият размер на кредита с настъпил падеж (неиздължената просрочена и изискуема част от главницата) се олихвява с лихва за просрочие в размерите по т.4.2;

Съгласно  чл. 12.4.  от Договора Лихвите по т.11.2.2.. не се включват при определянето на анюитетната вноска, дължат се отделно и са незабавно изискуеми, считано от датата на забавата, към която се начисляват.

Съгласно  чл. 9.4. от Договора, същия се прекратява при отказ от страна на кредитополучателя от Договора, при пълно предсрочно погасяване, при предсрочната изискуемост на кредита или при окончателното му издължаване.

Размера на лихвата при просрочие е посочена като Годишин лихвен процент върху просрочената главница-20 %, като лихвите по договора за уговорени по следния начин: Базов лихвен процент-0.31%; надбавка към Базов лихвен процент по чл.4.1 и обезщетение за забава-19.89 % и  20 %  лихва върху просрочена главница по чл.4.2.

Съдът приема, че предсрочната изискуемост е настъпила, поради което остатъка от главницата е доказано дължима.

Липсва достатъчно яснота относно дължимостта на претендираните лихви. Това е така, тъй като на първо място, както е посочено в чл.9 на договора, същия се прекратява при предсрочна изискуемост.Въпреки прекратителното условие в чл.11.2.2 е уговорено, че целия размер на кредита с настъпил падеж се олихвява с лихва в размер на 20 %, като в чл.12.4 пък изрично е посочено, че тези лихви не са включени при първоначалното определяне на анюитетните вноски, дължат се отделно и са незабавно изискуеми и то от деня на забавата към която се начислява.Но чл.4.1 предвижда допълнителна наказателна лихва при забава и тя е определена на 19.89 %,Настоящия състав на съда намира, че клаузите по договора в чл.4.2 в частта на лихвата при просрочие, чл.12.2.2 както и и чл.12.4 са неравноправни. Това е така, тъй като се създава възможност за субективна преценка на кредитора, несъответстваща на изискването за добросъвестност и водеща до неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за банков кредит, поради което е изпълнено общото изискване по чл.143 ЗЗП. Едновременно с това е осъществен фактическият състав на чл.143, т.10 ЗЗП – съобразно формулировката на горепосочената клауза липсва ясна методика и срок до който може да бъде начислявана.Допуска се и начисляване на два вида наказателни лихви, веднъж за забавено плащане-просрочие и веднъж в хипотеза на предсрочна изискуемост, като размерите им са различни.Видно от съдържанието на исковата молба се претендира лихва за просрочие, но съгласно договора при обявена пресрочна изискуемост би могла да се претендира уговорената такава лихва, а не и предвидената за забавено плащане, т.е. лихвата за просрочие.Отделно от това уговорката, че лихвата за просрочие е незабавно изискуема и начисляема от датата на забавата не съответства на закона с оглед необходимостта от обявяването на предсрочната изискумост. Липсата на уговорени от страните ясни правила относно методиката, сроковете  и условията за такова начисляване на лихва за просрочение при обявена предсрочна изискуемост е в противоречие и при съпоставка за равноправие на клаузите на договора досежно предсрочната изискуемост с клаузите за предсрочното погасяване, като ясно се откроява липса на еквивалентност на последиците.

Съдът намира, че е в хипотеза на прилагане на договора без неравноправните клаузи по смисъла на чл.146, ЗЗП като следва да се съобразят останалите условия по договора.Ето защо, съдът намира, че претенцията на ищеца в частта на лихвите за просрочие в размер на 1153,10 евро, дължими за периода от 05.08.2017г. до 30.05.2019г. е неоснователна и в тази част, искът следва да се отхвърли.

С оглед крайния изход на делото и претенцията на ищецът  за разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК такива следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковете, а именно:2095.27 лева /две хиляди деветдесет и пет лева и двадесет и седем ст./

От страна на особените представители са отправени искания за увеличение размера на дължимото им възнаграждение.Искането е частично основателно, тъй като минималния размер по правилата за определяне на минималните адвокатски възнаграждения се изчислява на 830 лева, като видно от факта, че делото не е с фактическа и правна сложност и приключи обективно в едно съдебно заседание, съдът намира, че размера на всеки един от тях следва да се определи в размер на 415 лева, като се задължи ищцовото дружествжо да довнесе разликата между депозитите и тази сума за всеки в размер на по 265 лева, като тези суми, като разноски следва да се присъдят в полза на ищцовото дружество съобразно уважената част от искаи са вкючени в размера посочен по-горе.

                Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р      Е      Ш      И    :

       

ОСЪЖДА Е.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** - като кредитополучател, както и с Е.Г.Д. ЕГН **********, с адрес: *** - като солидарен длъжник ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, със седалище и адрес на управление ***, пл. „Света Неделя“ №7, с ЕИК *** сумата в размер на 4057,66 евро - главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №414/0407/27747221 от 09.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2019г. - датата на подаване на настоящия иск в съда, и сумата в размер на 173,36 евро, дължими за периода от 09.08.2017г. до 22.12.2017г. като отхвърля иска за присъждане на лихви за забава  в размер на 1153,10 евро, дължими за периода от 05.08.2017г. до 30.05.2019г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОПРЕДЕЛЯ възнагражения на особения представител на ответника Е.Г.Д.  адв.Д.К.-БАК в размер на 415 лева, 150 лева от които платими от внесения депозит.

ЗАДЪЛЖАВА ищцовото дружество в седмодневен срок от получаване на съобщението да довнесе разликата от 265 лева по депозитната сметка на РС Несебър, след което да се изплати на особения представител.

ОПРЕДЕЛЯ възнагражения на особения представител на ответника Е.Д.Д. адв.Е.И.-БАК в размер на 415 лева, 150 лева от които платими от внесения депозит.

ЗАДЪЛЖАВА ищцовото дружество в седмодневен срок от получаване на съобщението да довнесе разликата от 265 лева по депозитната сметка на РС Несебър, след което да се изплати на особения представител.

ОСЪЖДА Е.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.Г.Д. ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят сума в размер на 2095.27 лева /две хиляди деветдесет и пет лева и двадесет и седем ст./ съдебно-деловодни разноски по настоящото производство.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: