МОТИВИ към присъда по НОХД№147/14г. по
описа на Пловдивския окръжен съд
Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия Д.Г.З. и същият е предаден на съд за извършено престъпление чл.199 ал.1
т.4 вр.
чл.198 ал.1 пр.1 , вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” от НК за това, че в периода от 07.08.2013 г. до 06.10.2013 г. в гр. П., в
условията на продължавано престъпление, в условията на опасен рецидив, извършил
е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, с присъда по НОХД № 4109/2011 г. по описа на ПРС, ХІV н.с.,както следва :
На 07.08.2013 г. в гр. П. е отнел
чужди движими вещи, а именно два броя златни обеци, тип халки, с тегло от 6
гр., на стойност 360 лв. От владението на М.К.Б. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
На 19.09.2013 г. в гр. П. е отнел
чужди движими вещи, а именно: златен синджир 18 карата, с тегло 7,5 гр., на
стойност 576 лв. и златна висулка 14 карата, под формата на ромб, с гравирани
цветенца в два от противоположните ъгли, с тегло 2 гр., на стойност 120 лв.,
всичко на обща стойност от 696 лв. от владението на Б.Д.Р. ***, с намерението
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
На 25.09.2013 г. в гр. П. е отнел
чужди движим вещи, а именно: златен синджир тип „въже” 14 карата, с тегло 14,89
гр., на стойност 893,40 лв. със закачен към нето златен медальон изобразяващ
дървото на живота 14 карата, с тегло 2,05 гр., на стойност 123 лв., двете на
обща стойност от 1016,40 лв. от владението на Л.Д. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
На 01.10.2013 г. в гр. П. е отнел
чужди движими вещи, а именно: златен синджир плетка тип „тондо”, ведно със
златна висулка – кръст с бяло камъче „Цирконий” в средата, 14 карата, с общо
тегло 5 гр., на обща стойност 300 лв. от владението на П.С.И. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
На 02.10.2013 г. в гр. П. е отнел
чужди движими вещи, а именно: златен синджир „италианска платка” 14 карата, с
тегло 2,5 гр., на стойност 150 лв., медальон, изобразяващ зодия телец,
изработен от 14 каратово злато, с тегло 2 гр., на стойност 120 лв., медальон,
изобразяващ буквата „Р”, изработен от 14 каратово злато, с тегло 1 гр., на
стойност 60 лв., златно кръстче, гравирано от едната страна, с дължина 3 см. и тегло 2 гр., на
стойност 120 лв., всичко на обща стойност от 450 лв., от владението на Р.И.Б. ***
с намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
На 06.10.2013 г. в гр. П. е отнел
чужди движими вещи, а именно: златен синджир, ведно с висулка – кръстче, с
тегло 10 гр., на стойност 600 лв., от владението на Р.П.П. ***, намерението противозаконно да ги присвои,
като е употребил за това сила.
На 06.10.2013 г. в гр. П. е отнел
чужди движими вещи, а именно: 1 бр. 14 каратов златен синджир с тегло 7,60 гр.,
на стойност 456 лв., 1 бр. медальон под формата на четирилистна детелина с
тегло 1,80 гр., на стойност 108 лв., 3 бр. 14 каратови златни медальона, както
следва – 1 с формата на сърце, 1 с формата на кръст, 1 с формата на котва,
захванати един за друг с халка, с общо тегло 1 гр., на обща стойност от 60 лв.,
всичко на обща стойност от 624 лв., от владението на С.Д. ***, с намерението
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила или всичко на обща
стойност 4046,40 лв.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка
описана в обвинителния акт и квалификация на деянието. Счита , че направеното
самопризнание от подсъдимия , по реда на
чл.371 т.2 от НПК, се подкрепя напълно
от събрания в рамките на наказателното
производство доказателствен материал. По отношение на реализацията на
наказателната отговорност и предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК,
предлага съдът да наложи на подсъдимия З. наказание при баланс на смекчаващи и
отегчаващи отговорността му обстоятелства, в размер около средата на предвиденото в санкцията на
чл.199 от НК наказание лишаване от свобода, което,след редукцията с 1/3 по
чл.58а ал.1 от НК, да изтърпи при първоначален строг режим.
Подсъдимият Д.Г.З. признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371 т.2 от НПК и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В
последната си дума моли за минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия адв.Г., счита обвинението
спрямо подзащитния й за доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Пледира при
индивидуализиране на наказанието съдът да отчете изключително градивното
процесуално поведение на подсъдимия още на досъдебното производство, съдействието,
което е оказал на разследващите за изясняване на фактическата обстановка по
престъпната му дейност, признанието на вината и наркотичното му зависимост,
която го е мотивирала да върши престъпленията. Предлага налагане на наказание при превес на смекчаващи
отговорността му обстоятелства, което след приложението на чл.58а ал.1 от НК да
изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът ,след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Д.Г.З.
е роден на *** ***, понастоящем в затвора – Пловдив, българин, български гражданин, неженен, осъждан,
със средно специално образование, строителен работник, с ЕГН: **********.
Подсъдимият
Д.З. до момента е осъждан общо девет пъти за умишлени престъпления от общ
характер. От значение за правната квалификация на настоящото престъпление
е осъждането му по НОХД № 4109/2011 г.
по описа на РС Пловдив - ХІV н.с., по
което с влязла в законна сила на 26.08.2011г. присъда за извършено престъпление по чл.346 ал.2 т.3
от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода при първоначален
строг режим на изтърпяване. От приложената по делото справка от Началника на Сектор „Режимна дейност” при ГД
„ИН” София е видно, че това наказание е било изтърпяно от подсъдимия на 08.01.2013 г.
На
07.08.2013 г. свидетелката М.К.Б. *** решила в следобедните часове на деня да
посети магазин „Т.” на ул. ”К.Р.” в гр.П.. Около 15.00 часа тя се придвижила с автобус от дома
си и слязла на спирката срещу Пловдивския университет в гр.П.. Тръгнала към тото пункта, находящ се в близост. По това
време до ъгъла на намиращата се там кооперация на самия булевард се намирал
подсъдимият Д.З.. Той тръгнал след св.Б.,
с намерението да я нападне и да отнеме златните й накити. В изпълнение на
замисленото се нахвърлил върху нея, съборил
я на земята и започнал да я стиска за врата. Със сила изтръгнал обиците от ушите
й ,които били тип халки с нето тегло от 6 гр. и понечил да дръпне златния й
синджир. В този момент на улицата се
появил свидетел минувач. Като го видял
подсъдимият З. побягнал и отнесъл
със себе си обиците на св.Б..
На
19.09.2013 г. св.Б.Д.Р. ***, пенсионерка, имала среща със свои приятелки в
центъра на града, която приключила към 12,30 часа на обяд. Прибирайки се към
дома си св.Р. се качила на автобус номер 11 и слязла на спирката след моста на Г. в гр.П. до площад
„Чехов”. Тя била наблюдавана от подсъдимия Д.З., който също пътувал в автобуса.
Докато си гледала в краката, слизайки по стълбите на рейса, подсъдимият я
издебнал и със сила издърпал от врата й златния й синджир - 18 карата, с тегло 7,5 грама, със златна
висулка 14 карата под формата на ромб, с гравирани цветенца в противоположните
ъгли с тегло 2 гр. След осъществяването
на посочените действия подсъдимият З. побягнал и бързо напуснал
местопрестъплението с отнетите вещи.
На 25.09.2013г. св.Л.Д. ***, също
пенсионерка, посетила гр.П. заедно със сестра си св.Г.Д., за да се разходят.
Около 18,35 часа двете слезли с автобус на спирката на бул.”Б.” срещу магазин
„П.”. Там докато чакала автобуса за с.Ц., обл.П. към св.Л.Т. се приближил
подсъдимият Д.З. и дръпнал с всичка сила от врата й златен синджир тип „въже”
14 карата, с тегло 14,89 гр. със закачен
към него златен медальон, изобразяващ дървото на живота 14 карата, с тегло 2,05
гр. Взел в ръце посочените златни
изделия и бързо побягнал в посока „Ш.м.”. Свидетелката Т. и Д. се опитали да
догонят извършителя, но не успели.
На
01.10.2013 г. свидетелката П.С.И. ***,15 часа пътувала с автобус № *** в посока квартал „С.” на гр.П..
В автобуса имало много хора, а също така и подсъдимият Д.З., който имал намерение отново да извърши
грабеж на златни изделия.Когато автобусът приближил спирката на училище „Е.П.”,
в момента на слизане от рейса, св.П.И. била издебната от подсъдимия, който със
сила в гръб я хванал за врата и с много рязко движение издърпал златния й синджир, който бил плетка тип „тондо” ведно със златна
висулка-кръст с бяло камъче „цирконий” в средата, 14 карата с общо тегло 5 гр. При
отнемането на вещите подсъдимият силно избутал свидетелката и й одрал врата.
След като взел бижутата З. ***. Неговите действия били забелязани от свидетеля св.И.В., който започнал да го гони. Не след
дълго го настигнал.Тогава подсъдимият З.
извадил срещу него нож и му казал, че ще го наръга, ако се приближи, след което
успял да избяга.
На
02.10.2013 г. свидетелката Р.И.Б. ***5 часа се качила на автобус номер *** от
автобусната спирка срещу хотел „Т.” в гр.П. и седнала на свободна седалка до
вратата на автобуса. Срещу нея се
намирал подсъдимият Д.З.. При спирането на автобуса на спирката на „Т.”
подсъдимият рязко се навел към св.Б. и с
дясната си ръка скъсал от врата й златен синджир „италианска плетка” 14 карата,
с тегло 2,5 гр., медальон изобразяващ зодия телец, изработен от 14 каратово
злато с тегло 2 грама,
медальон, изобразяващ буквата „Р”, изработен
от 14 каратово злато, с тегло 1 гр., златно кръстче, гравирано от едната страна
с дължина 3 см.
и тегло 2 гр. Взимайки посочените вещи той бързо побягнал през отворената за
слизане на пътници врата на автобуса.
На
06.10.2013 г. свидетелката Р.П.П. ***, живуща ***, излязла към 14,00 часа да
пазарува. На връщане по улица „А.В.” в гр.П. в близост до пункта на „Е.”, тя
била нападната от подсъдимия Д.З., който
я ударил по гърба и тя паднала на земята по очи. При опита и да се изправи
подсъдимият със сила издърпал от врата й
следните вещи - златен синджир ведно с
висулка-кръстче с тегло 10 гр. и побягнал с тях. Парчето от златен синджир, което
било доброволно предадено от подсъдимия З. при задържането му от полицейските
органи, било предявено на св.П. и тя
потвърдила, че е нейното.
На
06.10.2013 г. свидетелката С.Д. *** се движела с автобус номер *** в гр.П., като
в района на колелото на П. в същия град помолила шофьора на автобуса да спре, за
да слезе. При слизането й тя била последвана от подсъдимият З., който пътувал в
същия автобус. Приближил се към св.Т. и
я запитал, колко е часът, в същия момент посегнал и с рязко, и силно движение
изтръгнал от врата й 1 бр. 14 каратов
златен синджир, с тегло 7, 60 гр., един брой 14 каратов медальон под формата на
четирилистна детелина, с тегло 1,80 гр., три броя 14 каратови златни медальона,
както следва: един с формата на сърце, един с формата на кръст и един с формата
на котва, захванати един за друг с халка на общо тегло 1 гр. След това бързо
побягнал, напускайки местопрестъплението с отнетите вещи. В този район и по това време се намирал свидетелят Т.К.-служител на БНТЛ
при ОД на МВР Пловдив, който последвал подсъдимия. В района на ул.”Х.П.” № ***
успял да го настигне и задържи. От ръката му изпадали част от отнетите вещи. След
няколко минути на място пристигнали служителите на ІІІ-от РУП Пловдив, които
продължили действията с подсъдимия .
Свидетелката Т. разпознава като свои вещите, които
били намерени на мястото, посочено
по-горе и иззети с протокола за оглед на местопроизшествие от 06.10.13 г. - златен
синджир и четири броя висулки.
В
последствие било установено, че значителна част
от отнеманите златни вещи били
продавани и изкупувани от св.Н.Г. *** -собственик на заложна къща, който ги
предоставял на други лица и в последствие били претопявани.
В
хода на разследването подсъдимият Д. З. направил
пълни самопризнания. При проведен следствен експеримент по реда на НПК на
28.11.13 г. той завел и посочил на органите на разследването всички
места, където е осъществил престъпните
посегателства.
От заключението на стоковооценъчната експертиза изготвена от експерта К. е видно,
че стойността на отнетите вещи е, както следва : златни обеци тип халки с нето
тегло 6 гр. отнети на стойност 360лева собственост на М.Б. ; синджир злато 18
карата , с тегло 7,5 гр. на стойност 576 лева със златна висулка 14 карата под
формата на ромб, с гравирани цветенца в противоположните ъгли с тегло 2 гр. на стойност 120 собственост на
св.Б.Р.; златен синджир тип „въже” 14 карата
с тегло 14,89гр. на стойност 893,40лева със закачен към него златен
медальон изобразяващ дървото на живота
14 карата с тегло 2,05гр. на стойност 123 лева, собственост на свидетелката Л.Т.; златен
синджир плетка тип „тондо” ведно със златна висулка – кръст с бяло камъче
„цирконий” в средата, 14 карата с общо тегло 5 гр. на стойност 300лева, собственост
на П.С.И.; златен синджир „италианска плетка” 14 карата с тегло 2,5гр. на стойност
150 лева, медальон изобразяващ зодия телец, изработен от 14 каратово злато, с
тегло 2 грама на стойност 120 лева, медальон изобразяващ буквата „Р” изработен
от злато 14 карата с тегло 1 гр. на стойност 60 лева, златно кръстче гравирано
от едната страна с дължина 3см. и тегло 2 гр. на стойност 120 лева , всичко на
обща стойност 450 лева , собственост на Р.И.Б.; златен синджир ведно с висулка –кръстче с
тегло 10 гр. на стойност 600 лева, собственост на Р.П.П.; 1 бр. 14 каратов
златен синджир с тегло 7,60 гр., на стойност 456 лв., 1 бр. медальон под
формата на четирилистна детелина с тегло 1,80 гр., на стойност 108 лв., 3 бр.
14 каратови златни медальона, както следва – 1 с формата на сърце, 1 с формата
на кръст, 1 с формата на котва, захванати един за друг с халка, с общо тегло 1
гр., на обща стойност от 60 лв., всичко на обща стойност от 624 лв., собственост
на С.Д.Т. или всичко на обща стойност 4046,40лева.
От
заключението назначената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза е видно, че
подсъдимият Д.З. не страда от психично заболяване или умствена изостаналост. По
време на деянията е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, въпреки твърдяната от него употреба на наркотични
упойващи вещества.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие
за установена от прочетените на основание чл.283 от НПК доказателства, събрани
на досъдебното производство, по реда и със средствата предвидени в НПК. Направеното
от подсъдимия Д.Г.З. признание , по реда
на чл.371 т.2 от НПК, на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от следните
събрани на досъдебното производство доказателства – от показанията на свидетелите
М.К.Б., Б.Д.Р., Л.Д.Т., Г.Д.Д. , П.С.И., И.Й.В., Р.И.Б., Р.П.П., С.Д.Т., С.Д.С.,
Т.Й.К., Н.Д.Г., К.Б.М., И.К.П., С.С.А., от заключението на стоковооценъчната
експертиза, от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, от приобщените
по делото веществени доказателства,
както и от писмените доказателства събрани на съденото следствие и тези на досъдебното
производство,а именно справка от началника на Затвора - Пловдив
за изтърпяните наказания лишаване от свобода от подсъдимия, протокол от
извършен следствен експеримент, справка за съдимост, характеристична справка,
протоколи за разпознаване на лица,
протокол за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум,
приемо-предавателни протоколи справки и др.
Признатите от подсъдимия З. факти,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепят в пълна степен
от всички събрани в рамките на наказателното
производство гласни и писмени доказателства. В показанията си всяка една от пострадалите свидетелки е описала детайлно конкретните действия осъществени
от подсъдимия, употребената сила, мястото и начина на извършените
престъпни посегателства, които не се
отричат и от З. в обясненията му дадени на досъдебното производство.
Показанията на свидетелите М.К.Б., Б.Д.Р. , Л.Т.Т., П.С.И., Р.И.Б., Р.П.П., С.Д.Т. са последователни , логични ,
подредени и кореспондиращи по между си,
относно механизма на извършените
престъпни посегателства. Всяка една от посочените свидетелки е имала пряк
визуален контакт с подсъдимия и при извършените в хода на досъдебното
производство разпознавания са го посочили като автор на деянията. Показанията
на тези свидетели се допълват в пълна стенен и с казаното от свидетелката Г.Д.,
която е била също непосредствен очевидец
на посегателството осъществено по отношение на свидетелката Л.Т., с показанията на свидетеля И.В., който се е
опитал да догони подсъдимия след извършения
престъпен акт спрямо свидетелката П.С.И., както и с тези на свидетеля Т.К., който е успял да настигне и
задържи подсъдимия след отнемането на златните накити от свидетелката С.Д.Т. на
06.10.2013г. Тези гласни доказателства намират опора в и казаното от свидетеля Н.Д.Г.,
на който, в инкриминирания времеви период, подсъдимият е продавал отнетите
златни накити, а също така и с показанията на свидетелите С.С., К.М., И.П. и С.А..
Гореизброените гласни доказателства са в пълно съгласие и с проведения
следствен експеримент , при който подсъдимият З. е завел и посочил на
разследващите всички места ,където е осъществил деянията, а също така и с
иззетите по делото веществени доказателства, непосредствено след
осъществяването на двата грабежа на 06.10.2013г. – златни бижута разпознати от
свидетелките С.Д.Т. и Р.П.П..
Предвид гореизложеното настоящият
съдебен състав намира, че авторството на престъплението , за което подсъдимият
е предаден на съд, неговото време ,място и начин на осъществяване се явява доказано по несъмнен и категоричен
начин от целия събран в рамките на наказателното производство доказателствен
материал.
Така установената фактическа
обстановка по делото аргументира извода, че подсъдимият е осъществил от
обективна и от субективна страна съставомерните елементи на престъплението по
чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” от НК.
От
обективна страна подсъдимият З. *** е осъществил изпълнителното деяние на престъплението грабеж при условията на продължавано
престъпление. На 07.08.2013г. деянието е
осъществено чрез принуда изразена в сила
и осъществена чрез събаряне на пострадалата
М.Б., стискане за врата й от дееца и
насилствено издърпване на златните й обеци от ушите. На 19.09.2013г. деянието е
осъществено чрез сила – издърпал е от
врата на свидетелката Б.Р. златния й синджир. На 25.09.2013г. деянието е осъществено
чрез сила като подсъдимият е издърпал от врата на св. Л.Д. златния й накит. На
01.10.2013г. деянието е осъществено чрез сила изразена в избутване на пострадалата П.С.И.,хващане
за врата и късането с рязко движение на златния й синджир. На 02.10.2013г.
деянието е осъществено чрез сила
обективирана с рязко дърпане от врата на
свидетелката Р.Б. на златния й накит. На 06.10.2013г. чрез сила изразена в блъскане и събаряна на земята на св. Р.П. и
издърпване от врата й на златния й накит. На 06.10.2013г. деянието е
осъществено със сила чрез рязко и силно издърпване
от врата на свидетелката С.Д.Т. на златните й накити. В резултат на така упражнената
принуда, възприета от всяка една от пострадалите като такава и във функционална връзка с нея подсъдимият е
отнел от владението им вещите, предмет на престъпното посегателство ,
установени по вид и стойност от събраните по делото доказателства и е
установил своя трайна такава върху тях. Намерението за
противозаконно присвояване е намерило пряк
обективен израз в предприетите от подсъдимия действия.
Деянията,общо седем, са осъществени при условията на продължавано престъпление, с
оглед наличието на обективна и субективна връзка по между им. Деянията осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление - грабеж, извършени са през непродължителен период от време –
в рамките на два месеца, при една и съща обстановка и еднородност на вината
–пряк умисъл, при което последващото се явява от обективна и от субективна
страна продължение на предшестващото. Ето защо съдът приема , че е налице продължавана престъпна дейност по
смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
От приложената по делото справка за съдимост е видно , че от значение за правната квалификация на
настоящото престъпление е осъждането на подсъдимия З. с влязла в
законна сила на 26.08.2011г.
присъда по НОХД№ 4109/11г. по описа на РС-Пловдив – XIV н.с., по което за извършено
престъпление по чл.346 ал.1 от НК му е било наложено наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг
режим на изтърпяване.От приложената по делото справка от началника на Затвора –
Пловдив е видно , че това наказание е изтърпяно от подсъдимия на 08.01.2013г. Посоченото
осъждане обуславя съставомерния елемент
на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.29 ал.1 б.”А” и същото се
явява извършено при условията на опасен рецидив, след като подсъдимият е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление с наказание „лишаване
от свобода” не по-малко от една година ,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК. Не са налице предпоставките
на чл.30 ал.1 от НК , с оглед датата на
осъществяване на деянията ,предмет на настоящото
наказателно производство.
От субективна страна престъплението е извършено
при форма на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на вредните последици. В умисъла на подсъдимия е
съществувало знанието , че вещите се намират във владението на пострадалите, че
те са чужди за него и не са съгласни да
им бъдат отнети, както
и че това несъгласие е преодоляно чрез упражнената сила.
При определяне размера на наказанието
“лишаване от свобода” визирано в санкцията на чл.199 от НК , съобразно
изискванията на чл.54 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимия признанието на вината и изразеното
съжаление за стореното още на досъдебното производство, градивното му
процесуално поведение, изразяващо се в оказаното съдействие на разследващите, допринесло в значителна
степен за изясняване на обективната
истина по делото.Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете многобройните му осъждания общо осем , които не се
отразяват на правната квалификация на настоящото, за еднотипни престъпления
против собствеността, което сочи , че подсъдимият е личност с изключително
завишена степен на обществена опасност и
трайна престъпна нагласа да се облагодетелства по незаконен начин.Изтърпените до момента ефективни наказания лишаване от
свобода не са изиграли необходимия
предупредителен и възпиращ ефект.
Лошите характеристични данни, множеството деяния - общо седем на брой ,включени
в продължаваната престъпна дейност, броят на пострадалите, които са жени в
пенсионна възраст, краткия времеви
период на осъществената престъпна дейност, значителната стойност на отнетите
златни накити, интензитета на упражнената принуда, реализирана чрез сила. С оглед на
изложеното съдът намери , че отегчаващите отговорността обстоятелства спрямо
подсъдимия З. са при превес , което налага определяне на наказание в размер над средния за това
престъпление, а именно ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. С оглед характера
на производството и съобразно императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК
след редукцията с 1/3 по чл.58а ал.1 от НК наказанието , което следва да
изтърпи подсъдимия се явява в размер на ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Тъй като подсъдимият З. е
рецидивист по смисъла на НК и ЗИНЗС следва наложеното наказание лишаване от свобода на
основание чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Според преценката на настоящата
инстанция така определеното по размер наказание,
спрямо подсъдимия, ще съдейства най-ефективно за постигане
целите на чл.36 от НК. Криминалното му минало, както и степента на обществена
опасност на настоящото престъпление
сочат, че се нуждае от по-строги мерки на държавна принуда и изолиране от обществото за по-дълъг период от време.
На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1
от НК следва от така наложеното наказание лишаване от свобода да се приспадне
времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от
06.10.2013г. до 23.01.2014г., когато е започнал да търпи наказание лишаване от
свобода по НОХД№242/12г. по описа на ПОС.
Иззетите по делото веществени
доказателства, а именно 1 бр. синджир от жълт метал, с дължина 15 см., със закачена на него
четирилистна детелина, също от жълт метал, както и малка халка от жълт метал
със закачени за нея 1 бр. котва, 1 бр. кръст и 1 бр. сърце от жълт метал,
намиращи се на съхранение при домакина
на ОД на МВР гр. Пловдив,след влизане на присъдата в сила да се върнат на С.Д.Т.
Иззетите веществени доказателства
-1 бр. синджир от жълт метал с дължина 33 см., видимо скъсан в единият му край, а от
другия със здрава закопчалка, предаден на съхранение при домакина на ОД на МВР
гр. Пловдив,след влизане на присъдата в сила да се върне на Р.п.П..
Вещественото доказателство - синджир
от жълт метал, видимо скъсан, със ситна и плътна плетка , намиращо се на
съхранение при домакина на ОД на МВР гр. Пловдив, след влизане на присъдата в
сила да се върне на Н.Д.Г..
С оглед изхода на делото –
осъдителна присъда в тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените
по делото разноски в размер на 170 лева.
Причини за извършване на
престъплението са незачитане на установения в страната правов ред, ниски
морално-волеви задръжки и стремеж към лично облагодетелстване по незаконен
начин.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :