Р Е Ш Е Н И Е
№260308 17.02.2021 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в
състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 3195 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
на Е.Г.П. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, против Г.К.В. с ЕГН **********, адрес: ***, с която се претендира осъждането му за
заплащане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие действията на ответника, който на 15.03.2019 г.
му нанесъл юмручни удари и удари с крака в областта на главата и по хулигански
подбуди му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на
клепачите на лявото око със субконюктивален кръвоизлив, отоци по главата,
раничка на долната устна, кръвонасядане на лява гривнена става и охлузване на
ляво коляно, довели до временно разстройство за здравето, неопасно за живота,
ведно със законната лихва за забава върху горните суми, считано от 15.03.2019 г. до изплащането им. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ищецът
подробно описва вредите, чието обезщетяване търси, като твърди, че ответникът е
осъден за описаното деяние с влязла в сила присъда по НОХД № 4929/2019 г. по
описа на Районен съд – Бургас. Сочи, че е претърпял стрес, сърцебиене,
световъртеж, тревожност, психически
дискомфорт, накърнено било достойнството му, като изпитвал и чувство на
унижение и обида. Събитието се отразило и на работата му. Поради и това предявява претенцията
си за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди.
Правното
основание на предявените искове е съответно чл. 45 във вр. с чл. 51 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В срок е постъпил отговор на исковата молба
от ответника, с който иска се оспорва като неоснователен, като се твърди, че
извършеното деяние е вследствие поведението на ищеца и провокация от негова
страна. Оспорват се и сочените вреди, като се излага, че нараняванията са
повърхностни и с бързо отшумяваща симптоматика, като са обичайни за подобен тип
увреждане. Твърди също така, че търсеното обезщетение е крайно завишено. Също търси присъждане на
разноските по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, изложените
в нея факти и обстоятелства, становището
на насрещната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязла в сила на
09.03.2020 г. присъда № 194/02.12.2019 г. по НОХД № 4949/2019 г. по описа на
Районен съд – Бургас е признат подсъдимия Г.К.В. за виновен в това, че на
15.03.2019 г., в гр. Бургас, в сградата на „М.д.”, находящ се в гр. Бургас, *****,
чрез нанасяне на юмручни удари и удари с крака в областта на главата на Е.Г.П.,
по хулигански подбуди, причинил на лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане на клепачите на ляво око със субконюнктивален кръвоизлив, отоци
на главата, раничка на долна устна, кръвонасядане по лява гривнена става и
охлузване на ляво коляно, причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота на П. - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.
След инцидента
ищецът е бил в отпуск по болест от 18.03.2020 г. до 20.03.2020 г., поради
трудова злополука с диагноза: други травми на окото и орбитата. Видно от
представеното удостоверение от работодателя му, ищецът се е явил на работа на
22.03.2019 г.
От ангажираните по
делото гласни доказателства и по-конкретно от показанията на свидетеля А.К.–
съпруга на ищеца, се установява, че след инцидента отишла в Спешния център,
където бил съпруга й, като самият той й се обадил, че му се е случил някакъв
инцидент. Видяла, че има оток в лявата страна на главата, а окото му въобще не
било отворено. Имал кръв, според нея поради сцепване на устната, синина на
окото и доста голям оток в лявата част на главата. Съпругът й не пожелал да
остане в болницата за наблюдение, искал да си бъде у дома, тъй като там се
чувствал по-спокоен, а и за да бъде тя до него. Изписани му било лечение –
обезболяващи и още едно лекарство, което не е сигурна за какво било, и унгвент
за намаляване на отока и синините. След болницата отишли до полицията, където
дал показания.
Когато се прибрали у
дома, по-притеснително било развитието на раните му по левия му крак. Той имал
два стенда на този крак от предходна операция – животоспасяваща и това много ги
разтревожило и двамата, особено него. След като излязъл малко от стресовата
ситуация, съпругът й разказал какво се е случило – направил забележка на
посетител на басейна да не се бръсне в банята, която е обща за всички
посетители, на единствения умивалник, тъй като това е забранено. Господинът му
е отговорил „Добре“, но след около час и
половина или два се е върнал и го е ударил и то неведнъж. Съпругът й не е имал
възможност да се защити, тъй като това е било много неочаквано за него. Всичко
това станало пред очите на деца, които плували. Дори едно от децата е
припаднало, като е видяло какво
се случва.
Съпругът й бил в болнични
след инцидента. В течение на времето, за около месец, синините и отоците спаднали.
Кръвоизливът в лявото му око изчезнал след по-дълго време, като не може да кажа
точно след колко време. Свидетелката сочи обаче, че след този инцидент той не е
същият човек, тъй като у него се появило едно силно чувство на тревожност,
безсъние. Болките също били естествена
част от възстановителния процес, като същите продължили около два месеца.
Възстановяването на психическото му състояние обаче продължило много дълго
време. Със страх започнал да ходи на работа, защото очаквал нападение в гръб и
някакво отмъщение. Той се опитал да преодолее това чувство на страх, на
унижение, защото така се е почувствал – унизен, но в крайна сметка не могъл да
се справи и напуснал работа. Затворил се, не общувал с никой, освен с нея. Не били
търсили помощ от психолог или психиатър, като тя се опила да се справи с това
сама, като около пет-шест месеца той бил в това състояние. Лекарите, с които все
пак били говорили, му изписвали успокоителни, които не му действали особено –
изписали му лексотан по схема за по-голяма тревожност. Свидетелката сочи също
така, че се принудили три пъти да му леят куршум, като някаква последна
надежда. След около пет-шест месеца от инцидента и доста разговори, че животът
му все пак трябва да продължи, той започнал работа на друго място, в друга
сфера, но въпреки това той не бил същият човек. Болката в левия му крак, след като отшумяла
болката от ударите, продължила, и се наложило да му се направят още една
операция, като му поставили нов байпас и сменили единия стенд от двата през
месец януари 2020 г. Свидетелката не може да определи дали това има връзка с
този инцидент, но заявява, че това е факт, който се е случил след инцидента.
Свидетелката излага
също така, че след инцидента, мисли, че около две седмици, но не си спомня
точно колко време, съпругът й бил в болнични, след което се върнал на работа.
През този период тя била на работа, като когато излиза за работа и се връщала у
дома, той винаги си бил вкъщи. Съботите и неделите, когато била вкъщи, може да
потвърди, че със сигурност, че и той си е бил вкъщи и никъде не е излизал. По
принцип той много обичал да се разхожда, но със сигурност и това не правел в
началото след инцидента, като на свидетелката не й известно съпругът й да се е
събирал или излизал с приятели в този период.
Ответникът също е
ангажирал гласни доказателства. От показанията на водения от него свидетел К.Х.се
установява, че той познава Е. и Г., които са негови колеги и стари познати, с
които е в нормални взаимоотношения. Работили са заедно, като спасители. От една
колежка на басейна разбрал за случил се между тях инцидент, няколко дни след
последния. Разбрал, че нещо са се сбили. Свидетелят твърди, че след инцидента
видял два пъти Е.П., дни след това. Единият път, около 5-6 дни след инцидента, го
видял с П.Д.– *****, на едно заведение на ул. „Княз Борис“, под заведението
„Романс“, където пиели бира. Той просто отивал надолу и ги видял, тъй като
минавал наблизо, а ти били на около десет метра от него. Втория път, много
скоро след инцидента, пак видял ищеца, който вървял по асфалтовата алея покрай
плажа и пиел от патронче някакво питие. Бил сам. Това пак било скоро след
инцидента. И двата пъти не е разговаря с него, просто го е видял. Не забелязал да
изглежда зле, да куца, да е посинен, изглеждал си нормално.
Въз основа на така
установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правно
страна следното:
Разпоредбата на чл.
45, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. Съгласно текста на чл. 51 от същия закон на обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от уреждането.
Т.е. фактическият състав на непозволено увреждане включва няколко елемента –
деяние – действие или бездействие; вреда или вреди, изразяващи се в
неблагоприятно засягане на чужда правна сфера; причинна връзка между деянието и
вредите и вина.
Съгласно
чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този е доказано деянието, съгласно което на 15.03.2019 г., в гр.
Бургас, в сградата на „М.д.”, находящ се в гр. Бургас, *****, чрез нанасяне на
юмручни удари и удари с крака в областта на главата на Е.Г.П., по хулигански
подбуди, му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на
клепачите на ляво око със субконюнктивален кръвоизлив, отоци на главата,
раничка на долна устна, кръвонасядане по лява гривнена става и охлузване на
ляво коляно, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По
отношение на претенцията за обезщетяване на вредите от извършеното престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК – лека телесна повреда по хулигански подбуди, и след като съобрази настъпилите
увреждания и наранявания, начина на тяхното извършване, характеризиращ се по
естеството си като такива, вследствие на които всеки индивид би претърпял болки
и страдания, както и претърпените вреди – страх и ужас от деянието и начина на неговото изпълнение, болки
и страдания и последващото възстановяване на здравето на ищеца до пълното му възстановяването,
съдът намира, че за обезщетяване на преживените от него неимуществени
вреди ответника следва да бъде осъден да му заплати сумата от 3 000 лв.,
която изцяло съответства на вреди и се явява справедливото обезщетение за
тяхното обезщетяване. По принцип е естествено
състояние, ако човек бъде ритан с крака по главата и удрян с юмруци по нея, да
изпита не лека болка, както и да получи синини и отоци, като безспорно е
необходим определен период от време за да отшумят последните, както и да
преминат болките. Наред с това, от показанията на свидетелката Костадинова,
които съдът кредитира в тази им част, като изхождащи от лице, което има пряко
наблюдение над живота на пострадалия, се установи, че този инцидент е повлиял
негативно на психиката му, като същият се е затворил в себе си и не е вече
същият човек, като дори е напуснал работата си и е започнал нова такава, тъй
като е очаквал отмъщение, което само потвърждава, че следва да бъде обезщетен
справедливо за настъпилите вреди. Не се установи обаче лицето дълго време да е
било изолирано и да не е общувало с никой, тъй като на 22.03.2019 г. т.е. на
седмия ден след инцидента е бил на работа, като няма данни да не е бил във
физическо състояния, което да пречи на изпълнението на трудовите му задължения.
Дали е бил на разходка или не няколко дни след инцидента няма пряко отношение
към претърпените вреди, посочени по-горе, които следва да бъдат обезщетени.
Друг е въпросът, че свидетелят Х. не е забелязал, че ищецът е пострадал, като
последният видимо е имал синини и оток, което е видно и от снимковия материал,
съдържащ се в приложеното към настоящото дело наказателно производство, но е
видял например, че носи патронче, което така или иначе няма отново пряко
отношение за спора. Следва предвид възражението в тази връзка да се обърне
внимание на това, че телесната повреда е нанесена по хулигански подбуди, което обаче
не е без значение по отношение на вредите, които е претърпял ищеца, независимо,
че този квалифициращ елемент на деянието не засяга пряко неговата лична сфера,
а е свързан с отражението на същото върху обществото. Изпълнителното деяние,
извършено в присъствието на други хора, обаче безспорно е могло и е естествено
да причини и твърдените от ищеца унижение, обида и накърняване на
достойнството.
Събраните гласни доказателства по
отношение на извършената оперативна интервенция на ищеца нямат отношение към
спора, тъй като от една страна липсва установена причинна връзка между деянието
на ответника и интервенцията с надлежни доказателствени средства, а от друга не
е заявявана претенция за обезщетяване на вреди от това.
Останалите доводи
на ответника, че за да извърши деянието е бил провокиран от ищеца, което
евентуално би могло да бъде възприето, като наличието на съпричиняване в
настъпването на вредоносния резултат, останаха абсолютно недоказани, като дори
липсват твърдения в какво се е изразявала провокацията.
При това искът като
основателен следва да се уважи за сумата от 3 000 лева и да се отхвърли за
горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от 15 000 лева, ведно
с лихвата върху отхвърлената част.
Основателна
съответно е и претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху главница
от 3 000 лв. от 15.03.2019 г. – датата на увреждането /аргумент чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД/ до окончателното й изплащане.
При този изход на спора и с оглед претенцията на ищеца за заплащане на
разноските по делото следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 240 лв., съобразно уважената част на иска. Ответникът
също има право на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да получи част от направените
от него разноски по делото в размер на 960 лв., съобразно отхвърлената част на
иска.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответника да
заплати държавна такса по сметка на съда в размер на 120 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Г.К.В. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Е.Г.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 3 000 лв. /три хиляди
лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания, стрес, тревожност и дискомфорт,
накърняване на достойнството, унижение и обида, вследствие действията на ответника, който на
15.03.2019 г. в гр.
Бургас, в сградата на „М.д.”, находящ се в гр. Бургас, *****, чрез нанасяне на
юмручни удари и удари с крака в областта на главата на Е.Г.П., по хулигански
подбуди, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на
клепачите на ляво око със субконюнктивален кръвоизлив, отоци на главата,
раничка на долна устна, кръвонасядане по лява гривнена става и охлузване на
ляво коляно, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за което е
налице влязла в сила присъда по
НОХД № 4929/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, ведно със законна
лихва за забава върху сумата от 3 000
лв., считано от датата на увреждането – 15.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ за направените по
делото разноски, като отхвърля иска за горницата над уважения
размер от 3 000 лева до пълния заявен размер от 15 000 лева, ведно
със законна лихва за забава върху отхвърлената част от 15.03.2019 г.
Осъжда Е.Г.П. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, да заплати Г.К.В. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/ за направените по
делото разноски.
Осъжда Г.К.В. с ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.