Р Е Ш Е Н И Е
№ 634/27.8.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми юли, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 618 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано по жалба на
Н.Г.Ц. ***, подадена чрез адв. К. *** против Заповед № ДК-02-ПЗ-02/07.08.2019
г. на Началника на РДНСК гр. Пазарджик.
С Решение № 6668/03.06.2020 г., постановено по адм. дело № 2304/2020 г. по
описа на ВАС – Второ отделение, делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна
и незаконосъобразна, издадена при липса на компетентност, при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните
разпоредби – основания за отмяна по чл. 146, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК. Посочено
е, че е нарушена процедурата на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, като жалбоподателят е
бил лишен от право на участие в производството, както и е лишен от възможността
да получи констативния акт и да направи възражения по него. Счита, че
последното е съществено процесуално нарушение, което следва да доведе до отмяна
на оспорената заповед.
В съдебно заседание – жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адв. К., който по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и отмени оспорената заповед като неправилна и
незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на РДНСК – Пазарджик, редовно
призован, се представлява от юрк. М., която по изложени съображения моли съда
да отхвърли жалбата като неоснователна, тъй като е подадена против
административен акт, който е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен
орган, при спазване на материалния и процесуален закон, и в съответствие с
целта на закона. Моли се да бъде отхвърлена подадената жалба. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по издаване на
обжалваната заповед е започнало след сигнал на ТП ДСГ Ракитово за извършване на
строителни дейности в държавна горска територия. Служители от РО НСК Пазарджик
при РДНСК ЮЦР са извършили проверка на 15.08.2018 г., за което е съставен
Констативен протокол № 1112/15.08.2018 г. и са констатирали положен
електропровод, който минава през държавен горски фонд и земеделски земи
със съответната дължина от 552 л.м.,
като достига до обект, който захранва в поземлен имот, собственост на Георги
Гагов. Съставен е Констативен акт № 1123/21.08.2018 г. за извършена проверка от
служители на РО НСК РДНСК ЮЦР, в присъствието на Г. Г., с установяване на
строеж „Нова кабелна линия“, Трета категория, преминаваща през няколко
поземлени имота земеделска земя на община Ракитово и през държавен горски фонд.
Посочено е, че строежът е собственост на Георги Тодоров Гагов. Строежът е
описан като трасето започва от новомонтирано електротабло на ЕР-ЮГ ЕВН Група,
КЕЦ Велинград, захранено с нов извод от старо електротабло на съществуваща
мандра. Трасето е с обща дължина на 552 л.м. и минава през няколко поземлени имота.
Новата кабелна линия захранва сградата, собственост на Г. Т. Г., като е
установено, че строителството е извършвано в периода 05.07.2018 г. до
15.08.2018 г. Установено е, че подземната кабелна линия – външно захранване,
Трета категория строеж е изпълнено без необходимите строителни книжа и без
издадено разрешение за строеж. Екземпляр от констативния акт е връчен на Г. Г..
Видно от съставения констативен
акт, незаконният строеж представлява нова кабелна линия, изпълнена подземно,
като началото й започва от захранващо електрическо табло, през отдел/подотдел –
195-1, с дължина 35 л.м., продължава по границата между горска територия,
държавна собственост и територия с друг вид собственост, минава през
отдел/подотдел 196-А, с дължина 43 л.м., преминава по границата между горска
територия, държавна собственост и територия с друг вид собственост, достига до
сграда с идентификатор 62004.12.567.1, през отдел/подотдел 197-Ж, с дължина 23
л.м. Строежът е изпълнен изцяло без необходимите строителни книжа и без разрешение
за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Констативен акт № 1123/21.08.2018
г. е съставен в отсъствието на собственика на строежа, но е оформен и надлежно
връчен на Г.Т.Г.– собственик (към момента на съставянето му) на имот с
идентификатор 62004.12.830 и жилищна сграда 62004.12.830.1, присъединени към
електроразпределителната мрежа чрез незаконно изградената нова кабелна линия.
В законоустановения срок срещу
Констативен акт № 1123/21.08.2018 г. е постъпило Възражение с вх. №
БТ-1002-01-868/27.08.2018 г. от Г. Т. Г., което е разгледано и не е уважено,
поради липса на предоставени одобрени инвестиционни проекти и разрешение за
строеж, липса на нови факти и обстоятелства, променящи направените констатации.
Установи се по делото, че в
периода на проведеното административно производство е извършена промяна на
собствеността на процесния имот и жилищна сграда, като същите са прехвърлени на
Н.Г.Ц. с нот. акт. за продажба на недвижим имот № 72, том ІІІ, рег. № 6093,
нот. дело № 461/31.11.2018 г. Преди издаване на оспорената заповед
административният орган е констатирал, че извършител на незаконния строеж е
Н.Г.Ц., видно от подадена от него жалба с вх. № V8-178 (2) от 09.05.2019 г. (л.
26), в която същият описва извършените от него действия по полагане на
кабелната линия.
С Решение № 6668/03.06.2020 г.,
постановено по адм. д. № 2304/2020 г. по описа на ВАС, Второ отделение, е
изяснен въпросът, относно категорията на строежа, а именно че същият
представлява кабелна линия – елемент на техническата инфраструктура и е от
трета категория. В мотивите на решението е казано, че в случая описаният в
заповедта подземен захранващ кабел за ел. енергия с ниско напрежение, е част от
техническата инфраструктура по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 31 от
ДР на ЗУТ и попада в хипотезата на електропроводи до 35 кV, поради което следва
да се квалифицира като строеж от трета категория. Изложеното, както и
останалите характеристики на строежа налагат заключението, че същият
представлява кабелна линия – елемент на техническата инфраструктура, а не
отклонение за присъединяване на вилната сграда към електропреносната мрежа,
поради което разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1/2003 г. е
неприложима.
С решение по адм. дело № 863/2018
г. на Административен съд – Пазарджик, влязло в сила с решение по адм. дело №
1040/2019 г. на Върховния административен съд, Второ отделение, е прието, че
описаният в заповедта за премахване строеж е от трета категория. Следователно
по въпроса за категорията на строежа е формирана сила на пресъдено нещо, която
съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК и чл. 298, ал. 2 от ГПК има действие за страните
по делото, техните наследници и правоприемници.
Последвало е издаването на
обжалваната Заповед
№ ДК-02-ПЗ-02/07.08.2019 г. на началника на РДНСК Пазарджик, с която е наредено
да се премахне незаконен строеж „Нова кабелна линия – Трета категория“ с
дължина на трасето 552 л.м., с извършител Н.Г.Ц..
Заповедта е съобщена на
адресата й с писмо изх. № БТ-1002-00-324/07.08.2019 г. и е редовно връчена
лично на жалбоподателя по пощата с известие за доставяне на 13.08.2019 г. В
законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил правото си на жалба пред
Административен съд гр. Пазарджик.
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по
делото е допусната съдебнотехническа експертиза, като в отговор на поставените
въпроси вещото лице е констатирало, че процесната кабелна линия е
електропровод, предназначен да доставя електрическа енергия от
електроразпределителната мрежа на електроразпределителното предприятие „ЕР Юг“
ЕАД до процесния имот, намиращ се в Ракитово, к.к. Цигов Чарк и представлява
строеж, съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и
от лице, имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган. Съгласно чл. 225, ал.
1, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, това е началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице.
При издаването на обжалваната заповед административният орган не е допуснал
нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Заповедта е мотивирана, като в
мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването й -
наличие на незаконен строеж, без строително разрешение, така и правните
основания за издаване – чл. 225, ал. 1,
във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ.
Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните
разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното
производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в
съдебното производство доказателства.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ регламентира
случаите, в които един строеж или част от него се счита за незаконен. В
конкретния случай не е спорно между страните, че извършеното
строителство е незаконно и, че за него няма издадени строителни книжа и
документи. Установи се, че “обектът“, предмет на обжалваната заповед има
характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от трета категория.
Спорен е въпросът, относно това, дали адресатът на
заповедта е следвало да бъде уведомен за започналото производство в хода на
административното производство, както и да му бъде дадена възможност да направи
възражения по съставения констативен акт.
Безспорно по делото се установи, че към момента на
извършване на проверката и съставяне на констативния акт собственик на имота и
жилищната сграда, които са присъединени незаконно към електроразпределителната
мрежа, е бил Г. Т. Г.. Същият е уведомен за образуваното административно
производство по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконния
строеж. В законоустановения срок лицето е упражнило правото си на възражение,
като е подало такова с вх. № БТ-1002-01-868/27.08.2018 г., видно от Констативен
протокол № 1189/30.08.2018 г. Безспорно е установено също така, че в хода на
административното производство е извършена промяна на собствеността, като
процесният имот и сграда са закупени от Н.Г.Ц., който е и настоящият жалбоподател.
Лицето е уведомено своевременно за етапа на развиващото се административно
производство, както и за издаването на оспорената заповед, видно от подадената
от него жалба и извършеното от него описание на обстоятелствата по изграждане
на незаконния строеж.
Ето защо съдът намира, при постановяването на оспорения
административен акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, установени в чл. 225, ал. 3 от ЗУТ (в
приложимата редакция), които да мотивират неговата отмяна. Видно от приложения
по делото Констативен акт № 1123/21.08.2018 г., в съответствие с изискването на
чл. 225, ал. 3 от ЗУТ (в редакцията, приложима към датата на издаване на
оспорената заповед), е извършена нарочна проверка от компетентни длъжностни
лица, за което е съставен протокол, редовно връчен на собственика на имота към
момента на издаването му. Настоящият жалбоподател е придобил правото си на
собственост след издаването на констативния акт и връчването му на собственика
към онзи момент. Адресатът на заповедта е бил уведомен своевременно за
започналото административно производство, което е достигнало до етап издаване
на заповед за премахване. На същия не е преклудирано правото му да участва в
образуваното производство по премахване на незаконен строеж и то от етапа на
придобиване на правото му на собственост, поради което и в законоустановения
срок същият е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд гр.
Пазарджик.
По този начин правото на защита на жалбоподателя не е
било нарушено, тъй като същият е имал възможността да оспори издадената
заповед, съответно заключенията на длъжностните лица, извършили проверката,
както и да представи доказателства. Нещо повече, от приетите по делото
доказателства се установява също така, че жалбоподателят в законоустановения
срок е упражнил правото си на жалба, както и че същият е безспорен извършител
на незаконния строеж.
Освен това съдът намира, че не може да се приеме, че
незаконният строеж е търпим по смисъла на § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като с оглед
годината на построяването тази хипотеза не е приложима. Съгласно § 127 от ПЗР
ЗИД ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа,
но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Алинея 1 на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ не се отнася до всички строежи, изградени до
31 март 2001 г. Тя се прилага само за тези от тях, реализирани след изтичането
на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПР ЗУТ, който е начален момент на периода на
евентуална търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Тоест нормата е приложима
относно строежи, извършени от 01.07.1998 г. до 31.03.2001 г.
В случая от подадената жалба от жалбоподателя до ДНСК (л. 26) е направено
изявление, че незаконният строеж от трета категория е изграден след извършената
покупко-продажба от същия с нот. акт № 72, том ІІІ, рег. № 6093/2018 г., т.е.
разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ в случая
не са приложими.
Предвид на това съдът намира, че процесният строеж „Нова кабелна линия“ не
е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им, тъй като е изграден през
2018 г., поради което строежът не отговаря на условията за търпимост и забрана
за премахване.
С оглед гореизложеното и поради липса на
пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата – като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева,
предвид фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.Ц. ***, подадена чрез адв.
К.,***, против Заповед № ДК-02-ПЗ-02/07.08.2019 г. на Началника на РДНСК гр.
Пазарджик.
ОСЪЖДА Н.Г.Ц. ***, да заплати на РДНСК Пазарджик
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
(сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
Решение
№ 1446 от 03.02.2021г. на ВАС - София, Второ отделение по АД № 11199/2020г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 634 от 27.08.2020 г., постановено по адм.д. № 618/2020 г. по описа на Административен
съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Н. Г. Ц., ЕГН ********** да заплати на
РДНСК - Пазарджик сумата 100 лв.(сто лева), представляваща юрисконсулско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.