Решение по дело №1312/2018 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е  № ....

        гр. Козлодуй, 3 май 2019 година

     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 03.05.2019 година, в състав:

Районен съдия: Адриана Добрева

при участието на секретаря Мартин Марков

като разгледа докладваното от съдия Адриана Добрева гражданско дело № 1312 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебното производство е образувано по искова молба на М.Н.М. с ЕГН **********, с адрес ***, с която е предявил против „Ч.Е.Б.” АД ***, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че не дължи вземане в размер на 7827.62 лева, от които 7198.32 лева главница и 499.30 лева лихва за забавено плащане на главницата за доставена електрическа енергия за периода 01.01.2002г. до 31.12.2012г. в имот в гр. Козлодуй, ул. „Ралица“ № 8 за клиентски номер 300242450902, поради изтекла погасителна давност. Претендира и съдебни разноски.

Ответника „Ч.Е.Б.” АД ***  е предявил против ищеца М.Н.М. с ЕГН **********, с адрес *** насрещен иск за заплащане на  обезщетение за забавено плащане в размер на 2194.32 лева, представляващо неустойка за забава върху главницата 7198.31 лв. за периода от 03.09.2015г. до 03.09.2018г.

В съдебни заседания ищецът участва чрез пълномощник адвокат Е.О. и поддържа главния иск, като оспорва насрещния иск по съображения, че претенцията е погасена по давност.

            Ответника в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска като неоснователен и излага подробни съображения в този смисъл. В съдебно заседание за ответника не се явява процесуален представител.

            В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.

Съдът приема за установени от фактическа страна по делото следните обстоятелства:

Ищецът М.Н.М. е бил битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на когото е била доставяна електрическа енергия от ответното дружество за имот на ул. „Ралица“ № 8 в гр.Козлодуй, обл.Враца с клиентски номер 300242450902.

Електроснабдяването на имота, ползван от М.М. ***, е било прекъснато преди повече от три години поради неплатени задължения към ответното дружество. Тъй като ищеца е желаел да узнае при заплащането на какви суми ще му бъде възстановено електроснабдяването в имота, е поискал справка за задълженията му към дружеството с искане с вх. №**********/09.05.2018г. Писмен отговор на това си искане твърди, че не е получил, като му е предоставена справка за „салдо към момента“. Твърди, че му е съобщено устно от служител в офиса на дружеството в гр. Козлодуй, че размера на дължимата от него сума е 8329.28 лева представляваща просрочени задължения към дата 09.05.2018г. Впоследствие след справка чрез оператор на националния телефон на дружеството „0700 10 010“ му е указано, че дължи сумата от 8473.79 лева към 31.08.2018г. извънсъдебни задължения като в посочената сума са включени задължения по фактури от 2002г. до 2012г.

Счита, че не дължи на ответника сумите за главница и лихви от 7827.02 лева, тъй като са погасени с изтичане на три годишната давност, считано от изтичане срока за заплащане на всяка една от тях. Иска съда да признае за установено  отношенията му с ответника, че не дължи тези суми на това основание - тъй като са погасени по давност.

Ответника оспорва иска и излага подробни съображения, че вземането му към ищеца не е погасено по давност. Освен това с насрещен иск претендира обезщетение за забавено плащане на главницата – формулирано като неустойка върху главницата 7198.31 лева за периода от 03.09.2015г. до 03.09.2018г.

Признава и се ползва от факта, че ищеца е битов потребител на ел. енергия за адрес на потребление гр. Козлодуй, ул. Ралица № 8 с клиентски номер 300242450902, и за периода от 01.01.2002г. до 31.12.2012г. по партидата му са издадени фактури за доставена, но незаплатена ел. енергия в размер на общо 7827.62 лева, от които главница 7198.31 лева и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 499.30 лева, подробно описани всяка с номер, дата на издаване и падеж в табличен вид, както следва:

Излага съображения, че дружеството „Ч.Е.Б.” АД притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11 от 29.11.2006г., която е публична и се намира на електронната страница на ДКЕВР и която представям. В чл. 13, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД изрично е договорено основното задължение на всеки потребител на електрическа енергия - да заплаща стойността на използваната електрическа енергия в сроковете и по начина, определен в Общите условия. Твърди, че фактурите са издадени след ежемесечно отчитане на показанията на обслужващия обекта на ищеца електромер от отчетник по график. Записаните показания в справката на дневна и нощна тарифа, съответно в картона на инкасатора, съответстват на посочените такива във фактурите в съответните периода на отчитане, което е доказателство за достоверното фактуриране, основано на действителен отчет на електромера.

Счита, че иска за признаване за установено, че не дължи процесното вземане като погасено по давност е неоснователен, тъй като е налице прекъсване с признание на дълга и поради липса на бездействие на кредитора. Твърди и по делото е безспорно доказано, че ищеца М.М. е осъден да заплати на ответното дружество и в полза на последното са издадени изпълнителни листа, както следва: ИЛ от 2008 г., издаден по ч. гр. д. 269/2008 на PC Козлодуй, за главница 1453,78 лв. за период от 2007 г. и обезщетение за забавено плащане; ИЛ от 2008 г., издаден по ч. гр. д. 827/2008 г. на PC Козлодуй - за главница 523,39 лв. за период от 2008 г., и обезщетение за забавено плащане и ИЛ от 2008 г., издадени по ч. гр. д. 555/2008 г. на PC Козлодуй - за главницата от 182,75 лв. и обезщетение за забавено плащане. Въз основа на тези изпълнителни листа са образувани изпълнителни производство,  което давността е спирана и прекъсвана.

Счита и, че давността за процесното вземане е прекъсната на основание чл. 116 т.а от ЗЗД поради признание на вземането от длъжника – ищеца извършено на 22.11.2016 г. със заявление вх. №********** , с което ищеца е признал задълженията си по партида с кл. №300242450902 и е поискал отсрочване/разсрочване на задълженията си, поради невъзможност да заплати сумите наведнъж. С друго заявление с вх. № **********/11.11.2016г. съпругата на ищеца Фанка Кирилова е поискала встъпване в дълг.

По делото са приложени трите изпълнителни дела, на които ответника се позовава - ИД №160/2008г. на ЧСИ Валери Йотов, по което са извършвани единствено справки за притежавани от длъжника движими и недвижими вещи и наличие на осигурителни данни, като призовка за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 15.05.2008г. и с това се изчерпват действията в  изпълнителното производство и на 12.11.2015г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ТПК съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство поради настъпила перемпция; ИД №97/2009г. на ДСИ при PC- Козлодуй, по което призовка за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 17.09.2009г. и на 04.05.2017г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство поради настъпила перемпция и ИД №102/2009г. на ДСИ при РС- Козлодуй, което е прекратено е със същото постановление като по него е било насрочено извършване на опис за 22.10.2009г. като няма данни същият да се е състоял.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

По главния иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

На първо място съда следва да разгледа иска на основанията заявени в исковата молба, а те са, че ищеца не дължи процесното вземане на ответника, тъй като е погасено по давност, т.е. съда следва да се занимае единствено  с доводите за изтекла погасителна давност.

На следващо място, при предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което ответникът е доставил на ищеца определено количество електрическа енергия, чиято цена възлиза на процесната сума.

Сам ищецът в исковата признава, че е бил битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на когото е била доставяна електрическа енергия от ответното дружество за имот на ул. „Ралица“ № 8 в гр.Козлодуй, обл.Враца с клиентски номер 300242450902 и за процесния период от 01.01.2002г. до 31.12.2012г. му е била начислена и не е заплатил стойността на доставена електрическа енергия 7198.32 лева. Признава и факта, че предвид изпадането в забава да плати главницата му е начислена и лихва за забавено плащане на тази главница в размер на 499.30 лева, т.е. ищеца признава, че има задължение към ответното дружество за доставена ел.енергия в дом  в на ул. „Ралица“ № 8 в гр.Козлодуй, обл.Враца към 12.11.2012г. общо в размер на 7827.32 лева, от които 7198.02 лева главница и 499.30 лева лихва – обезщетение за забавено плащане на главницата.

Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на електрическа енергия, установено е количество енергия доставено в дома на ищеца от ответника и страните не спорят и за цената на доставената ел.енергия.

Спорно между страните е погасено ли е по давност вземането на ответника, предвид предприетите действия по събиране на част от сумите съгласно трите цитирани по-горе изпълнителни дела и предвид изричното общо заявление на ищеца, че дължи на ответника сумите.

Процесните вземания за заплащане на цената на доставена електрическа енергия представляват „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, за които е приложима тригодишна погасителна давност. В този смисъл е тълкуването на посочената разпоредба, дадено с Тълкувателно решение от 18.05.2012г. по тълк.д. № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, имащо задължителен характер за съдилищата съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ. Както е изяснено в посоченото ТР, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, а в мотивите на ТР изрично е посочено, че такъв характер имат и вземанията за доставка на комунални услуги – ел. енергия, топлинна енергия, водоснабдяване, телекомуникационни услуги и др. Вземанията по чл.86, ал.1 ЗЗД също се погасяват с тригодишна давност – чл.111, б. „в” ЗЗД.

Според чл.114, ал.1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съобразно общите условия на ответника вземането за цена на електрическа енергия стават изискуеми 10 дни след издаване на фактурата. Това в случая означава, че изискуемостта на главницата за последния месец от процесния период от задълженията за редовен отчет е настъпила на 22.11.2012г. и към датата на исковата молба на 03.09.2018г. всички такива задължения са погасени по давност.

Видно от приложената справка за задълженията в отговора по чл.131 ГПК, е че ответникът претендира дължима сума от 7198,31 лева главница за периода 01.01.2002г. - 31.12.2012г. и лихва върху същата сума от падежа на всяка фактура. От същата справка става ясно, че последната издадена фактура от исковия период е с падеж 22.11.2012г. Следователно погасителната давност по отношение на вземането по тази фактура и по всички предходни фактури е изтекла на 22.11.2015г. или три години след падежа на последната фактура. Поради това с направеното изявление за разсрочване на задълженията от 22.11.2016г. давността по отношения на вземанията не е била прекръсната, защото вече е била изтекла. Признанието на вземането като основание за прекъсване на давността може да бъде направено само до изтичане на лавностния срок. Вземанията са за периода 01.01.2002г. - 31.12.2012г., като давността е изтекла на 22.11.2015г., т.е. една година преди подаване на заявлението за разсрочване от 22.11.2016г. В този смисъл това заявление принципно е годно да прекъсне давността за вземанията, изискуеми три години преди датата на подаването му - 22.11.2016г., т.е. за вземаненията за периода от 22.11.2013г. - до 22.11.2016г., но не и за по-старите задължения, каквито са тези, предмет на делото и са с падеж до края на 2012г.  - в този смисъл са Решение 186/19.06.2013 по гр.д №927/2012 на IV г.о. и Решение №98/26.07.2013г. по т.д.№851/2012г. на 1 т.о. на ВКС. Отделно от това не става ясно от заявлението за разсрочване на задълженията от 22.11.2013г. дали общата посочена сума 12 128, 23 лева се отнася до исковия период или за период след него.

По отношение довода на ответника касаещо искането за разсрочване от Фанка Георгиева Кирилова от 11.11.2016г., от една страна ответника не ангажира никакви доказателства, че това лице е съпруга на ищеца или че е упълномощено лице да прави изявления от името на ищеца.

Съда намира за неоснователни доводите на пълномощника на ответника и, че давността по отношение на вземането е спирана и прекъсвана. Няма спор, че за част от вземането на ответника по отношение ищеца са издадени три изпълнителни листа и са образувани три цитирани по-горе изпълнителни дела. Стой въпроса, дали по тези три изпълнителни дела са извършвани изпълнителни действия, явяващи се действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД.

В Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС, т.14 е указано, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД. В т.10 на тълкувателното решение е посочено , че: „ не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и такава молба подлежи на връщане. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността“. „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.“. Съгласно разясненията по т.10 на цитираното тълкувателно решение прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия по чл.116, б. „б“ от ЗЗД и прекъсването на давността с предприемане на действия по принудително изпълнение по чл.116, б. „в“ от ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече, докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, е който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - е предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Трите изпълнителни дела, приложени по настоящото дело, са образувани въз основа на изпълнителни листа, видно от които е, че се отнасят за вземания, касаещи периоди, които са част от общия исков период и се включват в него. Изпълнителни действия по смисъла на т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС по тези изпълнителни дела не са извършвани. По ИД №160/2008г. на ЧСИ Валери Йотов са извършвани единствено справки за притежавани от длъжника движими и недвижими вещи и наличие на осигурителни данни. Частният съдебен изпълнител е изискал информация от различни държавни органи чрез отправени искания от 16.04.2008г. Призовка за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 15.05.2008г. Посочените действия изчерпват съдържанието на изпълнителното производство. На 12.11.2015г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ТПК съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство поради настъпила перемпция. По ИД №97/2009г. на ДСИ при PC- Козлодуй призовка за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 17.09.2009г. На 04.05.2017г. на основание чл.433,     ал.1, т.8 ГПК съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Прекратено е със същото постановление и присъединеното ИД №102/2009г. на ДСИ при РС- Козлодуй. По ИД № 102/2009г. е било насрочено извършване на опис за 22.10.2009г. като няма данни същият да се е състоял. Изпълнителни действия по смисъла на цитираното тълкувателно решение не са извършвани и по двете изпълнителни дела, образувани от взискателя при ДСИ при PC- Козлодуй. След датата на настъпване на перемпцията по всяко от изпълнителните дела дори да са извършвани изпълнителни действия, макар че липсват такива данни в кориците, то същите са порочни и не пораждат действие. След настъпването на перемпцията са изтекли още три години без извършване на каквито и да било валидни изпълнителни действия. Дори да приемем, че Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се прилага за спорове след датата на постановяването му, както приемат някои съдебни състави, то в случая и при приложение на 111 1ВС № 3/18.11.80 г. считано от настъпване на перемпцията са изтекли още три години погасителна давност. В тази връзка в Решение №301/23.10.2018г. по ВГД №405/2018г. ОС - Враца е приел, че даденото с отмененото ППВС № 3/18.11.80 г. тълкуване следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от тълкуваната норма, реализирали се в периода преди отмяна на тълкувателния акт, като новото ТР 2/26.06.15 г. ще се прилага от този момент за в бъдеще. По отношение на приключилите изпълнителни производства следва да се прилага отмененото ППВС № 3/18.11.80 г. В случая обаче които и тълкувателни постановки да приложим, е изтекла погасителната давност по отношение на вземането, предмет на делото, включващо присъдени вземания и неприсъдени такива - общо 7198, 31 лева главница за периода 01.01.2002г. -31.12.2012г. Предвид на това и съда следва да уважи главния иск.

По насрещния иск на „Ч.Е.Б.” АД против ищеца М.Н.М. за заплащане на  обезщетение за забавено плащане в размер на 2194.32 лева, представляващо неустойка за забава върху главницата 7198.32 лв. за периода от 03.09.2015г. до 03.09.2018г.

На първо място предмет на този иск е лихва представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, а не неустойка както сочи ответника. Претенцията на дружеството е за обезщетение за забавено плащане в размер на 2194,32 лева върху главницата 7198,32 лв. за периода от 03.09.2015г. до 03.09.2018г.

По силата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. С погасяването на главницата по давност са се погасили и вземанията за лихви. Ответникът сочи съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която, когато искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Действително съдебната практика е такава, но тя касае случаи, когато главницата е погасена чрез плашане или когато главницата не е погасена по давност. Тази предпоставка е определящата, за да се претендират лихви за период три години назад от предявяване на иска. Ако главницата не бе погасена по давност или бе погасена чрез плащане, насрещният иск за лихви би бил основателен. Твърди се в насрещния иск, че „вземането за лихви не е погасено и в момента, тъй като главното вземане не е погасено.“ Действително ако главното вземане не бе погасено по давност, щяха да се дължат лихви за три години назад преди предявяване на иска, така както налага практиката на ВКС. Главното задължение обаче е погасено, което е подробно мотивирано по- горе, поради това следва да се приложи чл.119 от ЗЗД, по силата на който с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Предвид на това и насрещния иск следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК ответника дължи на ищеца направените от него съдени разноски. Такива са адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокат Е.О. в размер на 841.36 лева.

Тъй като ищецът е освободен от съда от първоначалното внасяне на държавна такса, при този изход на спора,  съгласно чл.78, ал.6 от ГПК  ответникът дължи държавната такса за образуване на делото платима по сметка на РС – Козлодуй в размер на 313.10 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:*** Марк Бизнес Център, представлявано от Жанна Василева Пехливанова, Кремена Стоянова Стоянова, Карел Крал, че М.Н.М. с ЕГН **********, с адрес ***, не дължи вземане в размер на 7827.62 лева, от които 7198.32 лева главница и 499.30 лева лихва за забавено плащане на главницата за доставена електрическа енергия за периода 01.01.2002г. до 31.12.2012г. в имот в гр. Козлодуй, ул. „Ралица“ № 8 за клиентски номер 300242450902, поради изтекла погасителна давност.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:*** Марк Бизнес Център, представлявано от Жанна Василева Пехливанова, Кремена Стоянова Стоянова, Карел Крал против М.Н.М. с ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане на  обезщетение за забавено плащане в размер на 2194.32 лева, представляващо неустойка за забава върху главницата 7198.32 лв. за периода от 03.09.2015г. до 03.09.2018г.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата „Ч.Е.Б.” АД *** с ЕИК ********* да заплати на адвокат Е.О. ***  адвокатско възнаграждение  в размер на 841.36 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Ч.Е.Б.” АД *** с ЕИК ********* да заплати на РС Козлодуй държавна такса в размер на 313.10 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на преписи. 

Районен съдия: