РЕШЕНИЕ
№587/25.11.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова ………………………........…..........и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова ….….……………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова и. адм. дело № 730 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник, против Община Хасково, с претенция за изплащане на обезщетение в размер 7 лв. - имуществени вреди, представляващи заплатена цена за издаване на читателска карта от Регионална библиотека „Хр. Смирненски“ – гр.Хасково, причинени от действието на отменената като незаконосъобразна разпоредба на чл.56Б/7/ от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково.
Ищецът твърди, че претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 7.00 лева е заплатено с фискален бон от 01.09.2016г., а разпоредбата на чл.56Б/7/ от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково била отменена по негова жалба с Решение №331/25.11.2016г. по адм. д. №451/2016г. по описа на Административен съд – Хасково, в сила от 20.12.2016г. Сочи, че съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ ответникът носел отговорност за причинените вреди от отменени като незаконосъобразни подзаконови нормативни актове. Сумата от 7.00 лева била пряка и непосредствена вреда, причинена му по времето, когато действала разпоредбата на чл.56Б/7/ от горепосочената Наредба.
По изложените съображения моли да бъде осъдена Община Хасково да му заплати сумата от 7.00 лева. Претендира разноски съгласно представен списък.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа лично от ищеца и от процесуалния му представител.
Ответникът – Община Хасково, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Сочи, че всички съображения и подробна аргументация вече били изложени в депозирания отговор на исковата молба и с оглед на тях, се моли да бъде отхвърлен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и на основание чл.10 ал.4 от ЗОДОВ моли да бъдат присъдени в полза на Община Хасково деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Счита, че не е изпълнен фактическия състав за отговорност на Общината за причинени на П.Т.З. вреди. Видно от материалите по делото, не бил налице незаконосъобразен акт или незаконосъобразни действия от страна на Община Хасково. Отменената разпоредба била приета с решение на Общински съвет – Хасково, а дължимата такса била платена по сметка на Регионална библиотека „Хр. Смирненски“, която била отделно юридическо лице. С оглед на тези мотиви се моли да бъде оставен предявения иск без уважение.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че с Решение № 586/07.03.2003г., Общински съвет - Хасково е приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково, както и че с Решение №154 по Протокол №8 от заседание на Общинския съвет, проведено на 27.04.2012г., Общински съвет – Хасково е изменил и допълнил Наредбата, като съгласно чл.56 „Б“, ал.7 „Цени на услуги, извършвани от Регионална библиотека „Христо Смирненски“ – гр. Хасково“, за издаване на читателски карти – индивидуална (за възрастни читатели) е определена цена от 7.00 лв.
С фискален бон
от 01.09.2016г., ищецът е заплатил сумата от 7.00 лв. за регистрация като
читател на библиотеката, като му е издадена читателска карта № 02689.
С Решение № 331/25.11.2016г. по адм.д. № 451/2016 г. на Административен съд - Хасково, Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково е отменена в частта относно ал.7 на чл.56б от същата. Съдебният акт е влязъл в сила на 20.12.2016г.
Горната фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин от приетите без оспорване от страните писмени доказателства, както и от съдържащите се в приложеното по настоящото производство адм. д. № 451/2016 г. по описа на Административен съд – Хасково.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл.4 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия или бездействия.
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди, причинени от действието на отменена като незаконосъобразна разпоредба от подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет - Хасково. Общинският съвет не е самостоятелно юридическо лице, поради което не е пасивно легитимиран да отговоря по предявения иск, а такава легитимация притежава Община Хасково. В тази връзка настоящата претенция е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл. 205 от АПК ответник по иска – Община Хасково, която е юридическо лице. Следователно искът е допустим.
Възражението на ответника, основано на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, че претенцията на ищеца не следва да се разглежда в исково производство по ЗОДОВ, предвид специалния ред по чл.195, ал.2 от АПК е неоснователно. Служебното уреждане от административния орган на правните последици от отменен подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 195 ал.2 от АПК е различно от обезщетяването за понесени от такъв акт имуществени и неимуществени вреди. Нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в редакцията, действаща при предявяване на иска и понастоящем, предвижда ефикасен ред за обезщетение, в случаи като процесния. Обезщетение за вреди като процесните, следва да се търси именно с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и именно от този ред се възползва ищецът.
Разгледан по същество искът е основателен.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в посочената хипотеза , следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, респ. незаконосъобразна или обявена за нищожна разпоредба от подзаконов нормативен акт; 2. вреда от такъв административен акт, респ. от такава разпоредба и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен нормативен акт, респ. разпоредба от такъв и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че разпоредбата на чл. 56Б, ал.7 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково е отменена с влязъл в сила съдебен акт. Следователно първата кумулативна предпоставка е налице.
Безспорно се установява също, че от действието на тази незаконосъобразна разпоредба на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на сумата от 7.00 лв. за годишната му регистрация като читател на Регионална библиотека „Христо Смирненски“ – гр. Хасково, във връзка с което му е издадена читателска ката. Обстоятелството, че сумата е заплатена от ищеца именно на основание действащата към този момент разпоредба на чл.56Б, ал.7 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково не е спорно между страните.
Претендираната от ищеца сума е заплатена в резултат на действието на разпоредба от местен подзаконов нормативен акт, отменена впоследствие като незаконосъобразна от съда, поради което претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатена цена на услуга, съставляват пряка и непосредствена последица от действието на този ПНА до отмяната му. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен подзаконов нормативен акт и настъпилия вредоносен резултат.
По изложените съображения, съдът
приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на Община Хасково по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата
претенция е основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на спора, основателно се
явява искането на ищеца да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Претендираните такива в
настоящото производство са в размер на 610.97 лева, от които 10.00 лева за внесена
държавна такса, 0.97 лв – такса за превод и 600.00 лева възнаграждение за един
адвокат. От ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Следва да
се има предвид, че процесното производство не се отличава с каквато и да било
фактическа и правна сложност, за да бъде оправдано възлагането на пълния размер
на договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат в тежест на другата
страна. В случая, предвид материалния
интерес по делото – до 1000 лв., размерът на адвокатското възнаграждение надвишава
значително минималния такъв по чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Налице е прекомерност на
адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да се определи в размер
на 300 лв. Не следва да се присъждат претендираните разноски от 0.97 лв – такса
за превод, тъй като същите не представляват деловодни такива.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на П.Т.З. ***, сумата от 7.00 (седем) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от действието на отменената като незаконосъобразна разпоредба на чл.56Б ал.7 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на П.Т.З. ***, разноски по делото в размер на 310.00 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: