Р Е
Ш Е Н И Е
№ 113, 14.08.2019 г., гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито съдебно заседание
на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН ИВАНОВ
Секретар: Павлина Костова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Господинова ВНЧХД № 515 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 3/18.01.2019
год., постановена по НЧХД № 242/2018 год., Районен съд- Поморие признал
подсъдимия С.Г.В., ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 30.07.2018 г.,
около 23:40 часа, в гр. Поморие, на детска площадка в близост до комплекс
„Сънсет ризорт“, е причинил на Ц.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, лека телесна
повреда, изразяваща се в оток с драскотина по носа, охлузвания и драскотини по
крайниците, контузия на главата и врата, които телесни увреждания са довели до
болка и страдание, поради което и на основание чл. 130 ал. 2 от НК, във вр. чл.
78а от НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
С присъдата районният съд осъдил
подсъдимия С.Г.В. да
заплати на Ц.З.Д. сумата от 500.00
/петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените ѝ
неимуществени вреди, произхождащи от непозволеното увреждане– деянието по чл.
130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането до окончателното ѝ изплащане, като отхвърлил иска в частта му
над уважения размер от 500 лева до предявения размер от 1 000 лева, както
и да заплати сумата в размер на 462 /четиристотин шестдесет и два/ лева,
представляващи сторените от нея разноски по делото.
Накрая съдът осъдил подсъдимия
С.Г.В. да заплати по сметка на РС- Поморие сумата в размер на 50 лева-
държавна такса съобразно уважената част от гражданския иск.
Със същия
съдебен акт, на основание чл. 304 от НПК, подсъдимата Ц.З.Д., ЕГН **********
била призната за невинна в това, че на 30.07.2018 г., около 23:40 часа, в гр. Поморие, на детска площадка в
близост до комплекс „Сънсет ризорт“, е причинила на С.Г.В., ЕГН **********,
лека телесна повреда, изразяваща се в окръглена охлузна рана по кожата в лявата
половина на гърдите, ранички по 5-ти пръст на лявата длан и драскотина по
гривнената става, довели до болка и страдание- престъпление по чл. 130, ал. 2
от НК.
С присъдата бил отхвърлен и
предявеният от С.Г.В. иск за осъждане на Ц.З.Д. да му заплати сума в размер на
1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, извършено на 30.07.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането- 30.07.2018г. до
окончателното ѝ изплащане.
Недоволен от така
постановената присъда, частния тъжител я обжалва в срока по чл. 319 от НПК пред
Окръжен съд - Бургас. В жалбата, подадена чрез защитника му – адв. Мария
Николова от БАК, се съдържат неконкретизирани оплаквания за необоснованост на
съдебния акт и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода
на съдебното производство, както и че наложеното наказание и определено
обезщетение за гражданска обезвреда били прекомерни и несправедливи. Въз основа
на гореизложеното се иска отмяна на присъдата. Не са отправени доказателствени
искания.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият В., редовно призован,
се явява лично и със защитника си, който поддържа жалбата. Счита, че районният
съд неправилно е приел за достоверна тезата на подс. Ц.Д. и е извел погрешния
извод, че същата единствено се е защитавала от нападението на подс. В.. Съдът
също бил пропуснал да отбележи обстоятелството, че подсъдимият пръв бил отишъл
в полицейското управление, за да потърси помощ, тъй като бил нападнат от жена,
след което бил преследван. При обективен анализ на събраните по делото
доказателства се установявало, че подс. В. и подс. Д. се били нападнали
взаимно, поради което се моли за оправдаването на подс. В. в извършване на
вмененото му с тъжбата престъпление. Алтернативно се иска намаляване размера на
наложеното административно наказание под предвидения в закона минимум от 1 000
лева, предвид множеството смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Защитникът на подсъдимата Д.–
адв. Веселин Анестиев от БАК, изразява позиция
за неоснователност на жалбата. Намира първоинстанционната присъда за обоснована
и законосъобразна и пледира за нейното потвърждаване както в гражданската, така
и в наказателната ѝ част.
В последната си дума
подсъдимият В. моли да бъде оправдан, тъй като не се считал за виновен.
Бургаският окръжен съд, след
цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните
и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК,
намира жалбата на подсъдимия В. за неоснователна.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателства, нужни за неговото правилно решаване. Настоящият въззивен състав,
след проверка и анализ на доказателствения материал по делото, намира за
безспорно установена следната фактическа обстановка, която в по-голямата си
част съвпада с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд.
Подсъдимият и частен тъжител по насрещната тъжба С.Г.В., ЕГН **********,
е роден в гр. ***, обл. ** и живее в гр. ***, обл. *** на адрес:
кв. „**“, бл. **, вх. **, ап. **. Той е ****.
Подсъдимата и частна тъжителка Ц.З.Д., ЕГН **********, е родена в гр. ***
и живее в същия град на адрес: ул. „***“ № **, ет. **. Тя е ***.
В началото на 2018г.
подсъдимите Д. и В. започнали връзка помежду си, която прекратили няколко
месеца след това, поради несходство в характерите. Вечерта на 30.07.2019г.
подс. Д. отишла в заведение „Грийн бар“ в гр. Поморие, където работила
приятелката ѝ- свид. Й. Т. и седнала сама на маса в заведението. Около
половин час след това в същото заведение влязъл и подс. В., който след кратък
период от време отишъл при подс. Д., седнал при нея и настоявал същата да му
каже дали имала връзка с друго лице, но подсъдимата отказала да даде отговор.
Около 23:30 часа, подс. Д. напуснала заведението, а подс. В. след около 2-3
минути я последвал. Двамата отишли до детска площадка, находяща в близост до
комплекс „Сънсет ризорт“. Докато били там подсъдимият взел мобилния телефон на
тъжителката, за да види осъществените от последната телефонни разговори, но не
успял да го „отключи“. Подс. Д. се опитала да вземе телефона си обратно, но
подс. В. ѝ нанесъл няколко удара, в резултат на които същата паднала на
земята. Тъжителката успяла да се изправи, но подс. В. ѝ нанесъл удар с
глава в носа ѝ, при което същата отново паднала на земята, а по лицето
ѝ се стичало кръв. Подс. В. хвърлил мобилния ѝ телефон до нея и
избягал в неустановена посока. Тъжителката успяла да вземе телефона си и
незабавно се обадила на своя братовчед- свид. Д. Е.. По това време същият бил в
намираща се в гр. Поморие бензиностанция заедно със свои приятели. Няколко
минути след проведения разговор, свид. Е. заедно със свой приятел, с
автомобилите си, отишли при тъжителката Д.. Същата била легнала до една от
люлките на детската площадка, носът и устата ѝ били в кръв, а крайниците
ѝ били изцапани и охлузени. Свид. Е., качил подсъдимата в колата си и се
отправили към бензиностанцията, в която подсъдимият бил по-рано, но по пътя срещнали
подс. В. с управлявания от него лек автомобил. Свид. Е. многократно се опитвал
да спре подсъдимия, но не успявал. Изплашен от поведението на свид. Е.,
подсъдимият спрял автомобила си пред РУ- Поморие и влязъл вътре. Свид. Е. го
последвал, но бил спрян от намиращия се пред управлението полицай.
На 31.07.2018г.
тъжителката Д. посетила отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ- Бургас, където
била прегледана от съдебен лекар. При прегледа били установени оток с
драскотина по носа, охлузвания и драскотини по крайниците, контузия на главата
и шията. Така констатираните наранявания били отразени в съдебномедицинско
удостоверение № 217/2018г., заключението по което сочи, че уврежданията било
възможно да са получени по време и начин, както съобщавала тъжителката Д., а
именно от нанесения ѝ побой с ръце, съборена на земята и ритана. Посочено
е в удостоверението, че уврежданията са довели до болки и страдание.
При извършения на
02.08.2018г. преглед на подс. В. в отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ-
Бургас било установено, че подсъдимият имал следните наранявания: охлузна рана
на кожата в лявата половина на гръдния кош, драскотина по петия пръст на лявата
длан и драскотина на ръката, които било възможно да са получени по време и
начин съобщени от подс. В.- „от ритане и хапане по пръстите на ръката“. За
констатираното било издадено съдебномедицинско удостоверение № 227/2018г., в
което било отразено, че уврежданията са довели до болки и страдание.
В хода на съдебното следствие
била назначена съдебномедицинска експертиза, изготвена по писмени данни,
заключението по която потвърждава гореизложените констатации, като по отношение
на уврежданията на тъжителката Д., е посочено, че същите са в резултат от
съприкосновения с твърди тъпи и тъпоръбести предмети, както при удари така и от
съприкосновение с други такива предмети. Относно уврежданията на подс. В.,
заключението на експертизата сочи, че окръглената охлузна рана по кожата в
лявата половина на гърдите може да се получи при ухапване, а останалите
увреждания- от действието на твърди тъпи или ръбести предмети или при
съприкосновение с такива.
Приетите за установени
фактически положения, формулирани от настоящата въззивна инстанция, се
обосновават от анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно от показанията на свидетелите Д. Е., Й. Т.,
както и частично от обясненията на подс. В., от писмените доказателства,
прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК – съдебномедицински удостоверения
№ 217/2018г. и № 227/2018г., свидетелство за съдимост на подсъдимия и заявление
от тъжителката Д. до Началника на РУ- Поморие от 31.07.2018г., както и от
писмените доказателствени средства- заключението по приложената
съдебномедицинска експертиза.
Основните възражения на
защитата се свеждат до обстоятелството, че на инкриминираните дата и място
подс. В. бил нанесъл увреждания на тъжителката Д., единствено с цел да осуети
противоправното ѝ нападение срещу него. В обясненията си пред
първоинстанционният съд, същият твърди, че приближавайки детската площадка
подс. Д. започнала да го дърпа и хапе, опитвайки се да си вземе телефона. След
което Д. седнала на люлка и се опитала да го удари с крак, но той я хванал за
крака, при което тя паднала от люлката. След като се изправила го захапала за
гърдата, а той „инстинктивно“ я ударил с глава в носа ѝ. Категорично
отрича да ѝ е нанасял други удари. Правилно и обосновано районният съд е намерил
изложените обяснения за недостоверен източник на относими към предмета на
делото факти и е оценил същите единствено като средство за защита на
подсъдимия. Така изложените обстоятелства се оборват изцяло от заключението на
вещото лице, изложено както в съдебномедицинската експертиза по делото, така и
в съдебно заседание пред районния съд, в което вещото лице- д-р Парасков,
посочва, че уврежданията на тъжителката по носа, подбедрицата и ръката ѝ
следва да са причинени от най-малко три удара. По-нататък, по отношение на
нараняванията на подс. В. по пръстите му, експертът посочва, че те не могат да
са причинени от удари, тъй като били драскотини, а обикновено се причинявали от
остър или тъп ръбест предмет като нокти, ключове и други.
В показанията си свид. Е.
твърди: „Носът ѝ (на Ц.Д.) беше в кръв, устата също. Имаше по челото
синини, по краката, цялата беше овъргаляна…..Ц. беше цялата изпоцапана,
осуркана и раздърпана…каза (Ц.Д.) само, че С. (подс. В.) ѝ е искал телефона,
пребил я и избягал“. В хода на съдебното следствие свид. Т. посочва, че няколко
часа след инцидента се срещнала с тъжителката Д. в полицейското управление и
видяла, че носът на същата бил разкървавен, имала следи от охлузвания по
краката, а в областта на лактите на двете ръце имала синини и не изглеждала
добре, като Д. ѝ споделила, че подс. В. ѝ взел телефона и не искал
да ѝ го връща, след което я набил. С показанията си, независимо, че не са
присъствали на самия инцидент, свидетелите възпроизвеждат личните си възприятия
за състоянието, в което се е намирала тъжителката непосредствено след
конфликта. Твърденията на обсъжданите дотук свидетели са последователни,
логични, добросъвестно изложени, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду
си, така и с останалия доказателствен материал, поради което същите следва да
се използват за изграждане на фактическите изводи по делото. Описаното от
свидетелите съвпада с отразените в тъжбата на тъжителката Д. фактически
обстоятелства и механизъм на нанасяне на телесното увреждане, дотолкова
доколкото на същата са били нанесени няколко удара в областта на носа и
крайниците ѝ.
Всичко гореизложено,
анализирано съвкупно, води до категоричния и еднозначен извод, че на посочените
дата и място, подс. С.В. нанесъл няколко удара на тъжителката Ц.Д., от които
същата получила увреждания, изразяващи се в оток с драскотина по носа,
охлузвания и драскотини по крайниците и контузия на главата и врата, които
увреждания са причинили на тъжителката болка и страдание и съставляват лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Противно на извода на
първостепенния съд, от субективна страна настоящият състав приема, че
подсъдимият е осъществил деянието при „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал.
2, предл. първо от НК като форма на умишлена вина. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Дори в началото да е целял само да
вземе телефона й за проверка,предвид влошените им лични отношения той е решил
напълно съзнателно да й нанесе и
побой,предвид взаимната им неприязън след раздялата и несъгласието й да даде
телефона си ,като се отчита ,че той е
можел да не дава телефона на Д. и без да й нанася побой,ако действително целта
е била само да й вземе телефона.От характера на получените увреждания, както и
от интензитета на нанесените няколко удара е видно, че подсъдимият е искал да
причини на тъжителката телесни увреждания,ограничаващи се единствено до лека
болка и страдание без разстройство на здравето ѝ, като дори след като
ѝ е нанесъл удар с глава, непосредствено след който от носа на същата е
започнало да се стича кръв, подс. В. е избягал, тъй като е счел, че е извършил
повече от това, което в действителност е целял. Вън от съмнение е, че
подсъдимият е целял причиняването на тъжителката на някоя от телесните повреди
по чл. 128 и чл. 129 от НК.
Като допълнително
самостоятелно основание за невинност на подс.Д. и за липсата на извършено от нея съставомерно поведение е и обстоятелството,
че медицинското удостоверение от съдебен лекар на В. е издадено 3 дни след деянието, в,където
същия твърди, че са му нанесени уврежданията, което силно разколебава
причинно-следствената връзка между самото деяние и нанесените вреди. От друга
страна житейски нелогично е от друга страна драскотини на петия пръст на ръката
/кутрето/ и по вътрешна повърхност на
китката /лява гривнена става/,както
и охлузна рана по кожата в лява половина на гърдите да е била нанесена умишлено и Д. да е целяла
точно това увреждане.Следва да се посочи,че ако Д. е нанесла
дръскотини по ръката на подс.В. и охлузна рана ,това се е случило по
непредпазливост,с цел да си вземе
обратно мобилния телефон,който той не й давал въпреки настоятелните й молби,но
в този случай следва да се отбележи,че
при лека телесна повреда при форма на вина непредпазливост наказателна отговорност не се
носи. Въпреки, че е имал обективна възможност да посети отделението по съдебна
медицина или дори лекар, който да констатира получените увреждания, същият не е
сторил това, а е изчакал няколко дни, което от своя страна буди основателно
съмнение в достоверността на времето и начина, по който твърди, че са получени
нараняванията му. Също така, освен обясненията на подсъдимия, които бяха
категорично оборени в настоящото изложение, по делото не са налице други
доказателства, които да обосновават именно заключението, че автор на деянието
срещу подсъдимия е тъжителката Д.. Показанията на свидетелите Д. Х. и С. В.
възпроизвеждат единствено твърдения на подсъдимия и неговата версия за
случилото се, която безспорно се доказа като недобросъвестна и неотговаряща на
обективната действителност.
Така установените от въззивния съд факти не променят иначе правилния и
законосъобразен правен извод, до който е достигнал районният съд, а именно за
невиновността на подс. Ц.З.Д. в извършване на престъплението по чл. 130 ал. 2
от НК, предмет на обвинението в насрещната жалба, поради което и правилно, на
основание чл. 304 от НПК, е признал същата за невинна. Горното дава отговор и
на искането на защитата за приложението на института на реторсията. Същият е
неприложим в настоящия случай, предвид недоказаността на насрещно виновно
противоправно деяние срещу подс. В., чийто автор да е тъжителката и подсъдима Ц.Д..
Във връзка с другото възражение на защитата, настоящият състав следва да
посочи единствено, че подс. В. е потърсил помощ в РУ- Поморие, воден от страх
от саморазправа със свид. Е. и приятеля му, тъй като същите са преследвали
подсъдимия с леките си автомобили- обстоятелство, което между другото не се
отрича от свидетеля, а не от желанието си да сигнализира органите на реда за
осъществено над него нападение от страна на тъжителката Д.. В подкрепа на
горния извод са и приложените по делото материали, представени от РУ- Поморие,
от които е видно, че само тъжителката Д. е подала заявление до Началника на РУ-
Поморие, в което съобщава за извършено спрямо нея престъпление.
Извън посоченото, всички
възприети от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, настоящата
инстанция намира за правилни.
Въззивният състав намира за
неоснователно възражението на защитата за явна несправедливост на наложеното
наказание. Съблюдавайки разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК, районният съд
законосъобразно и обосновано е признал подсъдимия В. за виновен по повдигнатото
му обвинение и го освободил от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за приложението на този институт- за извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева, от
престъплението не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване и подсъдимият В. не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел Четири, глава
Осма от Наказателния кодекс. При определяне размера на административното
наказание „глоба“, районният съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността
на подсъдимия следните обстоятелства: невисоката обществена опасност на
деянието, предвид вида и механизма на нанасяне на телесното увреждане и
претърпените от пострадалата болки, както и че същият не представлява личност с
висока степен на обществена опасност, няма данни за други противообществени
прояви и младата му възраст. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са
отчетени множеството телесни увреждания, нанесени на тъжителката. В контекста
на гореизложеното настоящият състав счита, че отмереното от първоинстанционния
състав наказание в минималния размер от 1000 лева, е правилно, съответства на
деянието, съобразено е с обществената му опасност и тази на дееца и чрез него
ще бъдат реализирани в пълна степен целите на административното наказание,
посочени в чл. 12 от ЗАНН. Тук е мястото да се посочи, в отговор на възражението
на защитата, че единственият законосъобразен начин размерът на
административното наказание по чл. 78а от НК да бъде определено под предвидения
минимум от 1 000 лева е при приложението на ал. 5 от същият член, като за тази
цел, предвиденото наказание за извършеното престъпление следва да е само глоба
или глоба и друго по-леко наказание. Конкретният случай не е такъв ,като
искането на защитата се явява неоснователно и в противоречие с материалния
закон.
Неоснователно е възражението
на защитата на подс. В. и срещу гражданско-осъдителната част на присъдата.
Налице са елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Деянието на
подсъдимия е противоправно и виновно. На гражданската ищца са причинени
неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с извършеното от
подсъдимия деяние. В този случай за извършителя възниква и деликтна
отговорност, наред с наказателната. Видът, характерът и интензитетът на
причинените на тъжителката увреждания, с оглед отразеното в съдебномедицинското
заключение и показанията на кредитираните от съда свидетели, не обосновават
размера от 1 000 лв, претендиран за обезвъзмездяване. Отчитайки горното,
обосновано районният съд е определил обезщетение в размер на 500 лв, а искът в
останалата част- до 1 000, като недоказан е отхвърлен. Въззивният съд
намира така определеното обезщетение за неимуществени вреди за справедливо и
правилно. Следващата се държавна такса за частта, в която е уважен гражданския
иск също е законосъобразно определена.
С оглед виновността на
подсъдимия, правилно първостепенният съд е ангажирал отговорността му за
разноски.
При извършената служебна
проверка, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния
и процесуалния закон, които да налагат изменяване на присъдата или нейното
отменяване.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 338, вр. чл. 334 т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ 3/18.01.2019 г., постановена по НЧХД № 242/2018 г. по описа на Районен съд -
Поморие.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: