№ 1069
гр. Стара Загора, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря М. Огн. Н.
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20235530101137 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно съединени установителни искове както следва:
1/ с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК
и чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 516,44 лв., представляваща неплатена главница
по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № ************ г., 2/ с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за сумата
от 41,11 лв., представляваща неустойка за просрочена главница за периода
28.07.2021 г. – 20.05.2022 г., 3/ с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 36,69 лв. представляваща законна
лихва за просрочена главница за периода 28.07.2021 г. – 20.05.2022 г. и 4/ с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 1,36 лв. представляваща неустойка за просрочена редовна лихва за
периода 28.07.2021 г. – 20.05.2022 г.
Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД твърди, че между него и ответника Д.
1
И. А. бил сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ************ от
******** г., по-долу ,Договора“ /Приложение 1/ по силата на който Банката е
предоставила, а ответницата е усвоила сума в размер на 500,00 /петстотин/
лева. Съгласно чл. 7 във връзка с чл. 12.2.1. от Договора, длъжникът се е
задължил да изплаща чрез анюитетни вноски дължимата лихва за усвоен
разрешен овърдрафт на всяко 27-мо число от месеца, считано от 27.10.2019 г.,
както и да върне цялата ползвана главница с краен срок на погасяване -
27.09.2020 г. Съгласно чл. 12.1 от Договора предвиденият срок в чл. 7 се е
удължил с период за още 1 година - до 27.06.2021 г. Ответницата не е
погасила задължението си съгласно чл. 12.1 от Договора през месец юни 2021
г., видно от представеното извлечение от счетоводните книги на Банката
/Приложение 2/, поради което същото е падежирало и станало изцяло
изискуемо, считано от 28.07.2021 г., за което е уведомена на 15.11.2021 г.
/Приложение 3/. Поради неизпълнението на длъжника ищецът е образувал
заповедно производство по чл. 417 ГПК, приключило с издаване на Заповед за
незабавно изпълнение и Изпълнителен лист по ч.г.д. 1974/2022 г. по описа на
Старозагорски районен съд.
Към датата на образуване на заповедното производство задълженията
на били следните: 1/ Главница - 516,44 лева, от които 16,44 лева под формата
на неразрешен овърдрафт /усвоена сума над разрешения кредитен лимит/; 2/
Лихва за просрочена главница - 36,69 лева; 3/ Неустойка за просрочена
главница - 41,11 лева; 4 /Неустойка за просрочена редовна лихва - 1,36 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
вземането на „УниКредит Булбанк“ АД към длъжника Д. И. А., по Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № ************ от ******** г. в размер на 595,60
лева, от които: главница - 516,44 лева, от които 16,44 лева под формата на
неразрешен овърдрафт /усвоена сума над разрешения кредитен лимит/, лихва
за просрочена главница от 28.07.2021 г. до 20.05.2022 г. - 36,69 лева,
неустойка за просрочена главница от 28.07.2021 г. до 20.05.2022 г. - 41,11
лева, неустойка за просрочена редовна лихва от 28.07.2021 г. до 20.05.2022 г. -
1,36 лева, както и законна лихва от 20.05.2022 г. до цялостно погасяване на
задължението.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
адв. С. С., назначен за особен представител на ответника, в който заема
становище за неоснователност на исковете.
Оспорва твърденията на ищеца, че ответницата е страна по договор с
банката и че визирания в исковата молба кредит е усвоен от нея. Оспорва и
твърдението на ищеца, че банковата сметка, по която бил усвоен кредита била
на ответницата. Ответницата не е сключвала такъв договор, не е усвоявала
визирания кредит и не е изтеглила визираната главница. В представеното
извлечение от счетоводни книги на банката било посочено, че е по договор за
банков кредит, но не е уточнено за точно какъв вид кредит, тъй като се
твърди, че между страните е сключен договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка,
каквото пълно изписване липсва от представените извлечения от счетоводни
книги. С исковата молба нямало нито един представен документ, който да
докаже, че претендираната от ищеца сума по овърдрафта е усвоена.
Представеното извлечение от счетоводните книги не означавало, че
кредитополучателят е изтеглил/усвоил сумата по овърдрафта.
От представеното извлечение не се виждала посочена банкова сметка по
която би следвало да е усвоен кредита, по която евентуално е отпуснат
твърдения овърдрафт. В чл. 3 от договора било посочено, че страните се
уговарят, че средствата по договора за предоставяне на овърдрафт ще се
предоставят за ползване и дългът ще се отчита по разплащателна сметка с
посочен конкретен номер. В нито един от документите, представени от
ищеца, включително и в заповедното производство, не се съдържало
извлечение по сметка с описания в договора номер.
Освен това ответницата била потребител, като съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК- изначална недействителност на
договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото
му сключване. Счита, че шрифта на договора и на общите условия не
отговарял на законовите изисквания и е по-малък от размер 12, не е посочен
лихвения процент и условията за прилагането му, като не се съдържала
3
информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя към датата на подписване на договора и т.н., като не
са изпълнени и нарушени горепосочените изисквания на ЗПК, визирани в по-
горния абзац от настоящият отговор. Счита за нарушени от страна на ищеца
на всички горепосочени разпоредби от ЗПК - чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Също така, в настоящият случай присъждането на
чистата сума на главницата, би съставлявало нарушение на диспозитивното
начало в гражданския процес, тъй като при недействителност на договора,
тази сума се дължала като получена без правно основание. Счита, че в случая
е заявена претенция по договор, който не съществува, като не може да се
изменя основанието на издадената заповед за изпълнение /от договорно
неизпълнение към недължимо платено/, нито пък е предявен евентуален
осъдителен иск, с който да е заявена претенция за неоснователно обогатяване.
Оспорва и претенциите за законна лихва, като същата следва евентуално да се
начислява от дата на депозиране на исковата молба в съда.
От представените документи до настоящият момент не можело да се
заключи, че визираният от ищеца кредит е обявен за предсрочно изискуем по
законоустановения за това ред. Доколкото ищецът се позовавал на
предсрочна изискуемост, обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполагала изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастьпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
имала действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Следвало да се има предвид, че вземането, предмет на
заявлението по чл. 410 ГПК / а не само по чл. 417 ГПК/ следвало да бъде
изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това
подлежало на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда
на чл. 422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага
доказателства към заявлението по чл. 410 ГПК за твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по
4
договор като представения от ищеца, съдържащ договореност за
настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени
вноски, не настъпвал автоматично, а било необходимо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил
длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита /Решение №
123/09.11.2015 по дело № 2561/2014 на ВКС, ТК, II т. о./. От представените с
исковата молба документи не можело да се заключи, че изявлението на ищеца
за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до ответника
преди подаване на заявлението. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до
произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също нямала характер на
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не
се съдържа волеизявление в посочения смисъл. По този въпрос е налице
съдебна практика в решение № 114/07, 09. 2016 г. по т. дело № 362/2015 г. на
ВКС, II т. о., решение № 77/10.05.2016 по дело № 3247/2014 на ВКС, ТК, II т.
о. В настоящият случай към момента на депозиране на заповедта за
изпълнение пред съда, предсрочната изискуемост по кредита не е настъпила.
Поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл.
422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното
производство вземане и с оглед факта, че вземанията са заявени като
настъпили вследствие на настъпила предсрочна изискуемост, съдът не би
могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с
настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Обратното би означавало да бъде изменено основанието на
предявения установителен иск, което обаче е недопустимо, с оглед дадените
задължителни указания по прилагането на закона в т. 11.6 от решение №
4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В този
смисъл Решение № 123/09.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 г на ОСГТК, предсрочната изискуемост
представлявала изменение на договора, което настъпвало с волеизявление на
една от страните при едновременно наличие на две предпоставки -
обективния факт на неплащане на дължими суми по кредита и упражняване
5
от кредитора на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Връчването от ЧСИ чрез залепване на съобщение, без реално
кореспонденцията от банката да е получена от длъжника не удостоверява
получаването на съответното съобщение от длъжника лично, като не следва
да намират приложение и разпоредбите на ГПК за връчване чрез залепване,
тъй като не се касае за образувано изпълнително дело или друго съдебно
производство а за извънсъдебно връчване на книжа от ЧСИ. Не можело да се
приеме за основателно и евентуално твърдение на ищеца, че предсрочната
изискуемост е настъпила с връчването на исковата молба на особения
представител на ответника, тъй като той е с ограничени правомощия по закон
и не разполага с правомощията, които са присъщи на упълномощен
представител адвокат.
Счита, клаузите на договора и на общите условия, за начисляване на
лихви, неустойки върху лихви, лихви върху лихви, неустойки, неустойка за
просрочена главница, неустойка за просрочена редовна лихва - за
неравноправни/неравностойни клаузи, съгласно разпоредбите на Глава Шеста
от Закона за защита на потребителите - чл. 143 и сл. /като имаме предвид и
следното: от договора - чл. 4, чл. 5.4, чл. 7.1, чл. 10.9, чл. 11.1., чл. 11.1.1., чл.
11.1.2., чл. 11.1.3, чл. 11.2., чл. 11.3, чл. 11.4, чл. 12.1., чл. 12.2.2, чл. 12.5, от
общите условия - глава А-понятия: чл. 1, чл. 6, чл. 7, чл. 8, чл. 10, чл. 11, чл.
11.1, чл. 12, чл. 12.1, чл. 13, чл. 14, чл. 14.1, чл. 17, чл. 17.1, чл. 18, чл. 18.1,
чл. 18.3, Глава III. Лихви и комисионни - чл. 9, чл. 9.1,чл. 9.3.1.1, чл. 9.3.1.1.а,
чл. 9.3.3, чл. 9.4, чл. 9.6, чл. 9.7, чл. 9.8, чл. 9.9, чл. 10.3, чл. 10.4, чл. 21.1, чл.
22.2, чл. 24.3, чл. 25, чл. 25.2, чл. 28.3, Раздел IX - чл. 29, чл. 29.2, чл. 30, чл.
30.1, чл. 30.9, и др./. Моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а
се представлява от адвокат, като в писмено становище, моли съда да уважи
предявените искове и да му присъди направените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез
неговия особен процесуален представител се явява, като заема позиция за
неоснователност на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за
6
установено от фактическа страна следното:
От приетите писмени доказателства договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
№ ************ г. /л. 9-16 от делото/, ведно с Общи условия /л. 17-29 от
делото/, се установява, че ответницата е кредитополучател по договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт,
сключен с ищеца. По силата на договора ответницата е получила овърдрафт в
размер на 500,00лв., които се е задължил да върне заедно с лихва, в
зависимост от ползваната сума в срок до ******* г., като от заключението на
назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че срокът е бил
продължен до 27.06.2021 г. В договора е предвиден размер на
възнаградителната лихва, а именно – 09,00 %. Предвиден е размер на
неустойката за забава – 10% равен на размера на законната лихва /така
изрично чл. 5.4 от договора/. В процесния договор е предвиден краен срок на
погасяване – *******г. Същевременно в чл.12.1 от договора е предвидено, че
срокът на договора се удължава многократно с период от още една година,
при условие, че кредитополучателят спазва условията на договора и не е в
просрочие. След изтичане на срока на договора ответницата е била поканена
да заплати доброволно своето задължение, но не е била намерена /вж.
писмени доказателства, л. 38-42 от делото/
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
почеркова експертиза /л. 136-175 от делото/, която съдът кредитира като
компетентно изготвена, се установява, че размерът на шрифта на договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № ************ г. и Общите условия към него е “Arial
Narrow” 12 /дванадесет/, като подписите в договора и Общите условия към
него, в реквизита кредитополучател са положени/изпълнени от ответницата
по делото.
От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза /л. 119-135 от делото/ се установява, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда –
20.05.2022 г. просрочените задължения са: 516,44лв. – просрочена главница,
от които 16,44 лв. – неразрешен овърдрафт /усвоена сума над разрешения
кредитен лимит/, 36,69 лв. – лихва за просрочена главница за периода от
7
28.07.2021г. до 20.05.2022 г., 64,16лв. – неустойка за просрочена главница за
периода от 28.07.2021г. до 20.05.2022 г., 1,36 лв. - неустойка за просрочена
редовна лихва. Сумите са правилно изчислени от банката и правилно
отразени в приложеното извлечение от счетоводните книги. Ответницата е
преустановила погасяването на задълженията си към месец юли 2021 г.
От приложеното ч.гр.д. № 1046/2018 г. по описа на Старозагорски
районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „Уникредит Булбанк“
АД срещу Д. И. А. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумите: 516,44лв. – просрочена главница, от които 16,44 лв. –
неразрешен овърдрафт /усвоена сума над разрешения кредитен лимит/, 36,69
лв. – лихва за просрочена главница за периода от 28.07.2021г. до 20.05.2022
г., 64,16лв. – неустойка за просрочена главница за периода от 28.07.2021г. до
20.05.2022 г., 1,36 лв. - неустойка за просрочена редовна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата от 20.05.2022 г. до окончателното плащане
на вземането, както и за разноските по заповедното производство в размер на
157,00 лв. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси,
съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и
ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, Старозагорски районен
съд прави следните правни изводи:
„Уникредит Булбанк“ АД представлява финансова институции по
смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Уважаването на исковете е обусловено от наличието на следните
предпоставки: 1/ наличието на валидно облигационно отношение, породено
от договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът има
качеството на кредитодател, а ответницата - на кредитополучател; 2/ реалното
предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата,
претендирана като главница по договора; 3/ настъпване на падежа на
задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата, 4/
8
неизпълнение на това задължение и 5/ валидно уговорени неустоечни клаузи.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдебно-
икономическа експертиза и съдебно-почеркова експертиза, настоящият съд
приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответницата Д. А.
е налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях
договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № ************ г., по силата на който
ищецът, като кредитор, е предоставил на ответницата, като потребител,
кредит в размер на 500,00 лева, със срок на кредита първоначално до *******
г., а впоследствие до 27.06.2021 г., а кредитополучателят е поел задължение
да погасява кредита. Тези факти се установяват от приложените писмени
доказателства, цитирани по-горе, които удостоверяват по безспорен начин и
изложените от ищцовата страна твърдения относно сключването на
процесния договор за предоставяне на кредит между страните по делото,
начина и условията на сключването на процесния договор и неговите
съществени условия, в т.ч. възникналите задължения за кредитополучателя.
Положените от ответницата в договора за кредит и Общите условия
подписи са автентични – така заключение на съдебно-почеркова
експертиза. В тази връзка от приетата по съдебно- счетоводна експертиза,
настоящият съд намира за установен по делото и факта, че кредиторът е
изпълнил задължението си да предостави на ответницата потребителски
кредит в размер от 500,00 лв. Възраженията на ответницата в отговора на
исковата молба свързани с липса на договор за кредит, вкл. че не е
получавала сумата по кредита са неоснователни, тъй като от една страна
ищецът представи като писмени доказателства договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № ************ г. /л. 9-16 от делото/, подписан от
ответницата /така заключение на съдебно-почеркова експертиза/ и от друга
страна от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установи,
че сумата от 500,00 лв. е била реално предоставена на ответницата.
В обобщение - установи се в хода на съдебното производство, че
„Уникредит Булбанк“ АД и ответницата са били в договорни правоотношения
възникнали от договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ************ г. и
заемната сума е била предоставено на ответницата /така заключение на
9
съдебно-икономическа експертиза/. Представеният по делото договор за
кредит, подписан от ответницата /така заключение на съдебно почерковата
експертиза/, установява възникналото заемно правоотношение между
кредитора „Уникредит Булбанк“ АД и кредитополучателката – ответница, по
силата на което ответницата е получила сумата в размер на 500,00 лева и се е
задължила да я върне, заедно с договорна лихва. Установи се, че крайният
срок за изпълнение на договора е 27.06.2021 г. /така заключение на съдебно-
икономическа експертиза/. С оглед на посочените установени обстоятелства
от представените писмени доказателства, проверени и чрез двете съдебни
експертизи са неоснователни възраженията в отговора на исковата
молба, че ответницата не била страна по договора за кредит, не била
усвоявала парични суми по него и нямало представени счетоводни документи
за това.
По отношение на възраженията в отговора на исковата молба
свързани с предсрочната изискуемост следва да се изясни, че нито ищецът
твърди, че предсрочна изискуемост някога е обявявана, нито от
доказателствата по делото се установява обявяването на предсрочна
изискуемост. По делото е представено и прието като писмено доказателство
копие на покана за доброволно изпълнение, ведно с разписки, от дата
06.10.2021 г. Предвид факта, че към датата, на която е изтекъл срокът на
договора 27.06.2021 г. /това обстоятелство се сочи и в самата покана за
доброволно изпълнение, същото се установява и от заключението на съдебно
икономическата експертиза, което в отговор на въпрос 1 сочи, че договорът е
бил продължен единствено до 27.06.2021 г./, ответницата вече е била в
просрочие /така и заключение на съдебно-икономическа експертиза/,
настоящият съд намира, че не се е изпълнило условието на чл.12.1 от
договора, за да бъде продължен срокът на договора. По този начин
изискуемостта на дължимите суми е настъпила с изтичането на срока -
27.06.2021 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение и било
подадено едва на 20.05.2022 г. По делото не са представени доказателства, а
и не се твърди нито от ищеца, нито от ответника срокът на договора да е бил
продължен съгласно възможността на чл. 12.1. от договора едностранно от
ищеца, т.е. не се и твърди от страните, че договорът да е бил продължаван
след 27.06.2021 г. Затова към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 20.05.2022 г. срокът на договора за
10
банков потребителски кредит на физическо лице усвояван чрез овъдрафт по
разплащателна сметка е изтекъл. Съобразявайки уговорените в договора
срокове настоящият съд констатира, че още преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК /20.05.2022 г./ е настъпил
падежа на всички парични задължения на ответницата /27.06.2021 г./. Ето
защо, така както е разяснено и в т. 9 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
настоящия случай са падежирали всички парични задължения по договора
за кредит, тъй като срокът на договора е изтекъл още на 27.06.2021 г. /дори в
случая не е приложим чл. 235, ал. 1 ГПК, тъй като в хода на процеса не е
падежирало задължение/. При положение, че срокът на договора е изтекъл и
уговорените вноски не са погасявани в срок, не е налице задължение за
кредитора да уведомява длъжницата за настъпилия падеж на вземанията и
техния размер, тъй като страна по договора тя знае за наличието на тези
задължения и договорения падеж. Предвид изложеното настоящият съд
приема, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда сумите по кредита са били изискуеми.
Възраженията за нищожност обективирани в отговора на
исковата молба на договора кредит са неоснователни поради следното –
действително съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, а ответницата има качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което
придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в
размер на 500,00 лева в полза на ответницата като физическо лице й е
предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Като
потребител ответницата разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По
отношение задължението на националния съд да преценява служебно
неравноправния характер на договорните клаузи, включени в
потребителските договори следва в допълнение на гореказаното да се добави,
че е налице категорично установена съдебна практика /решение №
23/07.07.2016 г. на ВКС по т.д. № 3686/2014 г., І т.о./, която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
11
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о. и определение № 751/17.08.2010 г. на ВКС
по гр.д. № 2022/2009 г., I г.о./. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която
разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за
потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да
следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на
императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се
явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД. Преценката за нищожност в
коментирания аспект се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Освен това съгласно Тълкувателно решение №
1/27.04.2022 г. на ВКС по т.д. № 1/2020 г., ОСГТК и с новелата на чл. 7, ал. 3
ГПК /ДВ бр. 100/2019 г./ се предвиди изрично задължение на съда да следи
служебно за нищожността по чл. 146 ал. 1 от Закона за защита на
потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в
потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При
установяването на такава клауза, на основание чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК, съдът
отказва издаването на заповед за изпълнение. В случая настоящият съдебен
състав намира, че процесният договор за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
************ г., отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
тъй като същият съдържа подробна информация за общия размер на кредита и
условията за усвояването му, срока на договора за кредит, лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му, размера, броя и периодичността на
погасителните вноски, дължими от потребителя, годишния процент на
разходите, общата сума, дължима от потребителя, годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като всички елементи на
договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
12
малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, с
което са изпълнени изискванията на чл. 10, ал.1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
чл. 5, ал. 13 във вр. ал. 10 във вр. ал.1 и ал. 2 ЗПК.
Съгласно заключението на назначената съдебно-почеркова експертиза
в.л. установи, че по отношение на шрифта на договора не се наблюдават
отклонения - размерът на шрифта на договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
№ ************ г. и Общите условия към него е “Arial Narrow” 12
/дванадесет/, което води до извод за неоснователност на възражението за
неспазен изискуем шрифт на договора /чл. 10, ал. 1 ЗПК/.
Настоящият съд общо ще посочи по отношение на самия договор за
кредит, че клаузите за възнаградителна лихва са индивидуално уговорени – в
самия договор, а не в общите условия, няма подписан индивидуален
погасителен план, но предвид естеството на договора, такъв няма как да бъде
предварително заложен. В договора е предвиден размер на годишния лихвен
процент, на лихвения процент на ден и ГПР. Разпоредбите на договора за
размера на оскъпяването не противоречат на императивните норми на ЗПК.
Предвиден е размер на неустойката за забава, който не надвишава законната
лихва /така изрично чл. 5.4 от договора/. Конкретно - В чл. 4 от договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № ************ г. е уговорен годишният лихвен
процент, който е в размер на 9% /8,90%+0,10%/, като съгласно заключението
на съдебно-икономическата експертиза не са констатирани отклонения,
съответно месечният лихвен процент е 0,75%. В чл. 11 от договора подробно
са описани условията, при които се начислява лихва в размер на посочения в
чл. 4 лихвен процент. Действително не е налице погасителен план, но поради
естеството на продукта – потребителски кредит тип овърдрафт не би могло да
се изготви предварителен погасителен план и да се посочи общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва, тъй като това ще
зависи от използването на продукта от потребителя, т.е. следва да се отчете
спецификата на този тип договор за кредит овърдрафт, тъй като не е известно
какъв ще бъде размера н сумата, която ще бъде усвоявана и съответно дали
ще се прави частично или цялостно плащане, вкл. датата на която ще бъдат
усвоявани сумите и датата на погасяване /овърдрафтът е краткосрочен
кредит за оборотно финансиране, който има фиксиран лимит и срок и се
13
усвоява директно по разплащателна сметка на кредитоискателя, т.е.
ползва се сума в по-голям размер от наличния по разплащателната сметка/.
Съгласно чл. 5 от договора годишният процент на разходите се определя от и
в рамките на лихвения процент на Банката, посочен в чл. 4 от договора.
Предвид обстоятелството, че се касае за потребителски кредит тип
овърдрафт, не би могло предварително да се изчислят всички разходи, тъй
като не е ясно каква част от кредита ще бъде усвоен от кредитополучателя.
Таксите за обслужване и обработка на операции с разплащателната сметка се
определят и дължат от кредитополучателя при условията посочени в договор
за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт
по разплащателна сметка № ************ г. и са в размера, посочен в този
договор и в Тарифата за физически лица на „УниКредит Булбанк“ АД според
вида на ползваните платежни услуги, за които се начисляват, приложима към
датата на начисляване и изискуемостта им /а и по делото не се претендират
такива такси, нито такива са записани в извлечението от счетоводните
книги на банката по чл. 417 ГПК/ - така изцяло решение № 204/16.03.2023
г. на Старозагорски районен съд по гр.д. № 5623/2023 г., потвърдено с
решение № 276/10.08.2023 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
189/2023 г. Освен това заключението на назначената съдебно-икономическа
експертиза не установи, че по отношение на действителния ГПР са налице
отклонения, вкл. няма други разходи по кредита освен главница и договорна
лихва, т.е. в настоящия случай в сключения между страните договор,
размерът на ГПР е формиран единствено от уговорената между страните
договорна лихва и посочения формално в договора отговаря на действителния
ГПР. В случая договорната лихва се явява не само печалба на кредитора
заради предоставения кредит, а и покрИ.е на риска от неплащане на кредита в
случай на неплатежоспособност на длъжника. ГПР би се променил ако по
кредита имаше и други разходи освен главница и договорна лихва, но в
случая не са налице други допълнителни разходи . Поради това
кредитодателят е предоставил на потребителката коректна информация
относно ГПР. Вярно е, че годишният процент на разходите включва
лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва
да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще, но
не се установи наличие на други разходи освен договорната лихва /така
изцяло решение № 212/04.08.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по
14
в.т.д. № 174/2022 г. решение № 286/27.10.2022 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 333/2022 г./.
В обобщение - договорът за потребителски кредит е в съответствие с
изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК. Договорът е в писмен вид, посочени са
страните, срока на договора за кредит, общия размер на кредита и условията
за усвояването му; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент доколкото се прилагат различни лихвени проценти,
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент; ГПР; информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата, лихвения процент,
който се прилага при просрочени плащания, предупреждение за последиците
за потребителя при просрочие на вноските; право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, като и правото на предсрочно погасяване
на кредита, реда за неговото осъществяване и реда за прекратяване на
договора за кредит. Информацията е дадена по ясен и разбираем начин.
Договорът отговаря и на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, всички
елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12 /така заключение на съдебно-почеркова
експертиза/, като е подписан в два екземпляра – по един за всяка от страните,
т.е. договорът, в съответствие с чл. 11, ал.1, т. 1-10, съдържа дата и място на
сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на
страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на
лихвения процент, годишния процент на разходите, условия за издължаване
на кредита, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 11 до т. 26 ЗПК.
/така изцяло решение № 281/26.10.2022 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 64/2022 г./.
Относно претендираните в исковата молба суми:
1/ По отношение на главницата в размер на 516,44 лв. – в
съответствие със заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза просрочената главница е в общ размер на 516,44 лв. /16,44 лв.
представляват неразрешен овърдрафт, т.е. усвоена сума над кредитния лимит/
15
и като основателен искът следва да бъде уважен изцяло.
2/ По отношение на лихвата за просрочена главница в размер на
36,69 лв. за периода 28.07.2021 г. - 20.05.2022 г. и неустойката за
просрочена главница в размер на 41,11 лв. за периода 28.07.2021 г. -
20.05.2022 г. – предвид еднаквото основание на посочените две претенции, а
именно забавата на ответницата, вкл. еднаквия им период се налага
съвместното им обсъждане – в случая се претендира законна лихва и
неустойка за един и същ период на забава на паричното задължение за
главница. Съобразно разпоредбата на чл. 5.4 вр. чл. 11.2 и чл. 11.3 от
договора вр. чл. 17 от Общите условия, всяка просрочена сума по кредита,
вкл. неразрешен овъдрафт - аюитетна вноска или вноска за главница и/или
възнаградителна лихва, се олихвява с обезщетение за забава, имащо
характер/правно действие на неустойка, в размер на законната лихва за
забава за срока на просрочието, в случая 10 % – така изрично и чл. 5.4.
от договора /така е спазен чл. 33, ал. 1 ЗПК/. Неясно защо обаче втори път е
начислена и законна лихва за същия период , макар, че неустойката така
както е договорена обхваща изцяло размера на законната лихва – вж. чл. 5.4
вр. чл. 11.2 и чл. 11.3 от договора вр. чл. 17 и 18 от Общите условия, като чл.
17.1 от Общите условия изрично сочи, че обезщетението за забава
/неустойката/ се начислява за времето на забавата и е в размер на законната
лихва. Така се получава следното: действително са налице просрочени суми
по главницата, но върху тях са начислени два вида обезщетения, за един и
същ период - 28.07.2021 г. - 20.05.2022 г. и двете санкциониращи едно и
също просрочие: първото - в размер на законната лихва от 10% наречено
неустойка и предвидено, респ. дефинирано в чл. 5.4 от договора вр. чл. 11.2 и
чл. 11.3 вр. чл. 17 и 18 от Общите условия и второто – в размер на законната
лихва от 10 %, като дори не е посочено съгласно коя разпоредба на договора
се дължи. Приложението на тези клаузи в случая води до кумулативно
начисляване на две обезщетения за едно и също неизпълнение чрез
олихвяване на дължимата главница по договора /просрочена и предсрочно
изискуема/ веднъж с неустойката по чл. 5.4 вр. чл. 11.2 и чл. 11.3 от договора
и повторно със законна лихва, като и в двата случая начисляването е
извършено за един и същ период – от 28.07.2021 г. до 20.05.2022 г. като
общият им размер очевидно надхвърля размера на законната лихва – най-
малкото защото неустойката е предвидена в размера на законната лихва /така
16
и заключение на съдебно-икономическата експертиза – неустойката за забава
е определена в съответствие с приложимата законна лихва и е в размер на
10%, л. 131 от делото/.
Съобразно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди, свързани с неизпълнението. След като
отговорността при неизпълнение поначало не е ограничена до размера на
уговорената неустойка, а кредиторът има право да претендира и обезщетение
за по-големи вреди, то се налага извода, че уговорената в договора неустойка
за забава принципно не изключва възможността кредитора да претендира
обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва, вместо
договорната неустойка или разликата над нейния размер /така решение
№ 230/13.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 1088/2009 г., ІІ т.о./. Или при две
уговорени обезщетения за едно и също неизпълнение, кредиторът може да
избира кое от тях да претендира, но не може да търси едновременно както
обезщетение за забава в размер на законната лихва /дори и да е наречено
неустойка/, така отново законната лихва при положение, че размера на
неустойката изцяло съответства на законната лихва – така изрично чл. 5.4 вр.
чл. 11.2 и чл. 11.3 от договора вр. чл. 17 и 18 от Общите условия. При
уважена претенция за присъждане на неустойка за забава, страната може да
търси единствено разликата до размера на законната лихва, но в случая
такава разлика не е налице, тъй като неустойката е именно в размер на
законната лихва /така изричните разпоредбни на договора, както и
заключение на съдебно-счетоводна експретиза, л. 131 от делото/. И
обратно, при присъдено обезщетение в размер на законната лихва кредиторът
е удовлетворен за вредите от забавата, поради което претенцията му за
присъждане на кумулативна договорна мораторна неустойка е неоснователна
/така решение № 148/25.02.2020 г. на ВКС по т.д. № 219/2018 г., II т.о./.
Нещо повече, дори и диспозитивната норма на чл. 92 ЗЗД да допуска
уговаряне на кумулативна неустойка с подчертано наказателна функция, тази
кумулация сама по себе си, както изрично е прието в практиката на ВКС -
решение № 68/09.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 450/2011 г. на І т.о. / в
посоченото съдебно решение е ясно изяснено, че обезщетение по чл. 86, ал. 1
ЗЗД се дължи и при наличието на клауза за неустойка в договора между
страните, ако претенция за неустойката не е предявена и длъжникът не е
заплатил уговорената неустойка. В тази хипотеза кредиторът е упражнил
17
право на избор и договорната неустойка не му се дължи. Обезщетение по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично
задължение може да се присъди и ако страните са уговорили в договора
неустойка за този вид неизпълнение и неустойката е заплатена от длъжника
или кредиторът претендира заплащането на неустойка заедно с претенцията
си за обезщетение. В тези случаи, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен
само за разликата между неустойката и по-големия размер на законната
лихва/ не означава, че обезвреда на кредитора за едни и същи вреди е
законово възможна едновременно и чрез уговорена мораторна неустойка и
чрез обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, вкл. по
съображения, черпени от чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Поради това и в случая
начинът, по който тази кумулация е извършена при съставяне на извлечението
от счетоводните книги на банката, е допълнително доказателство, че с
неустоечната клауза на чл. 5.4 вр. чл. 11.2 и чл. 11.3 от договора още към
момента на сключване на договора е създадена такава реална възможност за
необосновано облагодетелстване на кредитора. При положение, че двете
претенции се отнасят за еднакви времеви периоди явно те се кумулират.
Кумулирането на двете обезщетение обаче би довело до неоснователно
обогатяване на банката, а длъжникът би претърпял двойна имуществена
санкция за едно и също неизпълнение, което нарушава основни правни
принципи и се намира в противоречие с морала и добрите нрави, за
спазването на които съдът следи служебно /вкл. и на разпоредбата на чл. 33
ЗПК/.
Поради изложеното, за процесния период на кредитора се следва
единствено обезщетението за забава /неустойка/ в размер на 41,11 лв. за
периода 28.07.2021 г. - 20.05.2022 г., уговорено изрично в чл. 5.4 и което с
оглед спазване на разпоредбата на чл. 33 ЗПК е уговорено точно в размера на
законната лихва /така чл. 5.4 от договора вр. чл. 17 и 18 от Общите условия/,
а искът за присъждане на лихва върху просрочена главница в размер на 36,69
лв. за същия период 28.07.2021 г. - 20.05.2022 г., която по същността си
представлява втора мораторна неустойка /вече надхвърляща размера на
законната лихва/ следва да бъде отхвърлен изцяло.
3/ По отношение на неустойката за просрочена възнаградителна
лихва в размер на 1,36 лв. за периода от 28.07.2021 г. до 20.05.2022 г. -
Принципно обезщетението за забава, определено в чл. 5.4 вр. чл. 11.1 и чл.
18
11.2 от договора вр. чл. 17 и 18 от Общите условия, и начислявано върху
просрочена възнаградителна лихва е дължимо /така изрично чл. 11.3 от
договора/, доколкото обезщетява забавата на длъжника за заплащане
възнаграждението на кредитора по предоставената сума, и не представлява
анатоцизъм, тъй като не се кумулират лихви с едно и също основание. В
конкретния случай, както се установи от заключението по съдебно-
счетоводната експертиза дължимата неустойка за просрочена редовна лихва е
в размер на 1,36 лв. за периода 28.07.2021 г. – 20.05.2022 г. и искът следва да
бъде уважен.
Общо ще бъде посочено и още нещо – в случая паричните вземания на
ищеца по договора за кредит са за главница и договорна лихва, но се
наблюдава непоследователност от страна на банката състояща се в следното:
по отношение на главницата са начислени в извлечението неустойка и
законна лихва, а по отношение на другото задължение за възнаградителна
лихва единствено неустойка при еднакви уговорки в договора и общите
условия санкциониращи забавата на ответницата, като както се посочи
вторият подход е правилният.
Следва да се посочи, че е дължима законна лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда – 20.05.2022 г. до окончателното плащане.
Ответницата не установи наличието на основателна причина за неплащане на
кредита, съответно не е установено извършено погасяване на процесните
задължения.
Без да има пряко отношение към решението по делото ще бъде
посочено, че не се споделя и възражението в отговора на исковата молба
относно приложението на чл. 23 ЗПК. Действително посочената разпоредба
е императивна и урежда последиците от сключен недействителен договор за
потребителски кредит, като следва да бъде съобразена и приложена от съда,
независимо, че кредиторът не се е позовал на нея в заявлението. Вярно е, че
по този въпрос е съществувало колебание в практиката на съдилищата, което
обаче е преодоляно с постановени решения на ВКС – вж. решение №
50174/26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., ІV г.о. по правния
въпрос, по който касационното обжалване е допуснато: допустимо ли е
предявен по реда на чл. 422 ГПК иск да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК
до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е
19
достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22
ЗПК, е даден положителен отговор. Аргументите са, че при недействителност
на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422
ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора и задължението за
периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на
дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се
достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при
нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. Разрешението,
че при установена в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК
недействителност на договор за потребителски кредит, съгласно чл. 23 ЗПК,
предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата чиста
стойност на кредита, без да е необходимо вземането за чистата стойност да
бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД, е споделено и в решение №
60186/28.11.2022 г. на ВКС по т.д. № 1023/2020 г., І т.о., както и в решение
№ 50259/12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г.о. Поради това
възраженията в отговора на исковата молба във връзка с признаване за
установено дължимостта на чиста стойност на кредита /в хипотеза на
евентуална недействителност на договора за кредит/ при проведено
предходно заповедно производство са неоснователни и директно
противоречат на приетото от ВКС в цитираните три съдебни решения. Такава
е практиката и на Старозагорски окръжен съд - напр. решение №
41/26.07.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1128/2021 г.,
решение № 77/22.10.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
20
1251/2021 г. Разбирането на Старозагорски окръжен съд обективирано в
посочените съдебни решения е, че в хипотезата на чл. 22, във вр. с чл. 23 ЗПК
следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4, пр. 1 ЗЗД, тъй като, в
случая се касае за частичната недействителност, уредена с изрична
императивна норма, която води до извода, че след като е предвидено, че
потребителят връща само главницата, договорът е недействителен само в
частта за лихвите и таксите, но не и в частта за главницата, която
продължава да се дължи.
По разноските: В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на
закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната
страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. В
настоящия случай ответницата е дала повод за образуване на производство –
по делото се установи, че в нейна тежест са възникнали претендираните
парични задължения и същите не са били погасени. Поради това следва на
общо основание да понесе отговорността за направените от заявителя в
заповедното и исковото производство разноски съразмерно на уважената част
от исковете.
Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК и
доказателствата за извършени такива, разноските на ищеца в исковото
производство са за дължимата държавна такса за завеждане на делото в
размер на 25,00 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв.,
възнаграждение за вещи лица в общ размер на 1323,00 лв. и възнаграждение
за особен представител в размер на 400,00 лв. /общо за исковото
производство – 2108,00 лв./, а в заповедното производство възлизат на сумата
от 25,00 лв. за държавна такса и сумата от 132,00 лв. за адвокатско
възнаграждение /общо за заповедното производство 157,00 лв./, като по
съразмерност съобразно уважената част от исковете са дължими 1978,14 лв.
21
разноски за исковото производство и 147,32 лв. разноски за заповедното
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответницата също има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете, но доколкото по делото не са представяни доказателства за
направени такива от назначения особен представител, разноски няма да бъдат
присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Д. И.
А., ЕГН: ********** и адрес: с. *******, ********, ул. **************,
съществуването на следните вземания на ищеца „Уникредит Булбанк“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света
Неделя“ № 7: 1/ по иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 516,44 лв. /петстотин
и шестнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща
неплатена главница по договор за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ************ г.,
2/ по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, за сумата от 41,11 лв. /четиридесет и един лева и единадесет
стотинки/, представляваща неустойка за просрочена главница за периода
28.07.2021 г. – 20.05.2022 г. и 3/ по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,36 лв. /един лев и
тридесет и шест стотинки/ представляваща неустойка за просрочена редовна
лихва за периода 28.07.2021 г. – 20.05.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното плащане, считано от 20.05.2022 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 1036/26.05.2022 г. по ч.гр.д. 1974/2022 г. като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 36,69 лв. представляваща законна лихва за просрочена главница за
периода 28.07.2021 г. – 20.05.2022 г. като неоснователен.
22
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. И. А., ЕГН: ********** и
адрес: с. *******, ********, ул. ************** да заплати на „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Света Неделя“ № 7 сума в размер на 1978,14 лв. /хиляда
деветстотин седемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща част от направените в исковото производство съдебни
разноски за доплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение,
възнаграждение на две вещи лица и възнаграждение за особен представител,
както и сума в размер на 147,32 лв. /сто четиридесет и седем лева и тридесет и
две стотинки/, представляваща част от направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1974/2022 г. по описа на Старозагорски районен
съд съдебни разноски за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
23