№ 11319
гр. София, 14.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20231110170521 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на А. С. И. срещу А. Б. Д., с която
е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 46531/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
4500,00лв., представляваща предоставена в заем сума на Б. Иванов Д., ведно със
законната лихва от 18.08.2023г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 10.05.2021г. превел на Б. Д. по личната му банкова сметка
сумата от 4500лв., като същата била преведена като заем. Уговорката между тях била
същият да върне заема в срок от 6 месеца от получаване на сумата, което обаче не се
случило. През м.12.2022г. Б. Д. починал, като оставил за свой законен наследник
дъщеря си А. Д. – ответник в настоящото производство.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
уважен предявения иск.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявения иск. Отрича между ищеца и Б. Д. да е сключван договор за
заем, както и сумата да е предавана и постъпила по сметка на наследодателя на
ответника. Твърди, че в основание за превода е посочено „захранване“, което не води
до извод нито за заем, нито за неговия падеж. Счита, че ползваната дума „захранване“
следва да се тълкува като дарение. Посочва, че Б. Д. е бил стриктен при погасяване на
наличните задължения към банка и самият той предоставял заеми на различни лица,
поради което не се нуждаел от тези средства, за да му бъдат дадени в заем.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е установителен иск
с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване на следните факти: реално предаване от А. И. на Б. Д. в заем на
сумата от 4500лв., която последният се е задължил да му върне в срок от 6 месеца от
получаването; че Б. Д. е починал и е оставил за свой единствен законен наследник
дъщеря си – А. Д..
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
1
включително, че сумата е предадена като дарение, а при установяване, че е дадена в
заем - погасяване на задължението чрез плащане или по друг начин, като съдът му
указва, че не сочи доказателства за това.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно между тях, че Б. Д.
е починал и е оставил за свой единствен законен наследник дъщеря си – А. Д..
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Исканията на страните за събиране на гласни доказателства чрез разпит на общо
трима свидетел се явяват допустими и относими, поради което следва да бъдат
уважени.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.04.2024г.
от 10:40ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
при режим на довеждане от ищеца и един свидетел при режим на довеждане от
ответника в насроченото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че ако не доведат допуснатите им свидетели в откритото
съдебно заседание, без да са налице обективни и уважителни причини за това,
доказани по надлежния ред, съдът може да отмени определението, с което ги е
допуснал.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба с приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2