№ 19
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова
в присъствието на прокурора Д. Фр. П.
като разгледа докладваното от Н. Н. Нинова Въззивно административно
наказателно дело № 20221800600144 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 318 и сл. вр. чл. 378, ал. 5 НПК, образувано по
жалба от служебния защитник на обв. М.Ч. – адв. Б. П. от САК - срещу
решение, постановено по н.а.д. № 372/2018 г. по описа районен съд – И..
С обжалваното решение обвиняемият М.Ч., турски гражданин, е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 318, пр. 1 НК и на
основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда)
лева.
Недоволен от решението e останал служебният защитник, който в срока
по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба, с която предявява искане да се отмени
решението и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на
първоинстанционния съд.
Във връзка със заявеното искане защитникът въвежда твърдение за
допуснато от първия съд съществено нарушение на процесуалните правила,
накърнило правото на защита на обвиняемия, тъй като делото е разгледано и
решено в негово отсъствие, без да са били налице основания за това. Твърди,
1
че доколкото адресът на обвиняемия в чужбина, в Република Т., е бил
известен, не са били налице основания за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като по този начин обвиняемият е бил лишен от възможността да
разбере в какво е обвинен, на какви доказателства се основава обвинението,
да се запознае с материалите по делото, да организира и проведе защитата си,
да направи съответните искания и възражения.
На следващо място се твърди, че първоинстанционният съд е изградил
своите фактическите констатации и изводи въз основа на избирателен анализ
на събраните доказателства, като са обсъдени единствено такива, които
подкрепят обвинителната теза. Твърди се, че в мотивите липсва изискуемия
анализ на събраните доказателства и доказателствени източници поотделно и
в тяхната взаимовръзка, като на гласните доказателствени източници е
придадено съдържание каквото в действителност те не притежават. В тази
връзка се сочи, че изводът на първоинстанционният съд в смисъл, че
показанията на свидетелите Й. и Колев се подкрепят от показанията на
свидетелите Шен и Г., не е верен, а показанията на последните могат да
обосноват друга фактическа обстановка.
Не се предявяват искания за събиране на доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на С. окръжна
прокуратура изразява становище за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение. Счита, че е постановено при спазване на
процесуалните правила, а наложеното наказание е справедливо, поради което
моли решението на РС-И. да бъде потвърдено.
Служебният защитник – адв. П., моли за отмяна на
първоинстанционното решение и за признаване на подсъдимия за невинен по
съображенията, изложени във въззивната жалба. Алтернативно, иска отмяна и
връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
Софийският окръжен съд разгледа делото в отсъствието на обв.
Чубукчу при наличието на основанията по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б“ НПК: на
първо място въззивният съд отчете, че повдигнатото обвинение не е за тежко
престъпление, поради което присъствието на обвиняемия в съдебно заседание
не е задължително и счете, че за разкриване на обективната истина не е
необходимо той да се яви по делото, като производството пред въззивния съд
2
протече с участието на служебен защитник – адв. Б. П. от САК; на второ
място по делото са налице данни, събрани от първоинстанционния съд, че
обв. Чубукчу е гражданин на Р Т., уведомен е за воденото срещу него
наказателно производство в Р Б., намира се извън пределите на страната и не
може да бъде призован по други причини, а именно поради неизпълнение или
отказ от страна на компетентните съдебни власти на Р Т. да изпълнят
възложените от българския съд съдебни поръчки за връчване на съдебни
книжа и призовки.
Софийският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на
обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите
на страните, приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
Глава двадесет и осма от НПК - по внесено от РП - И. по реда на чл. 375 НПК
предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Доводът във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на
защита на обвиняемия, тъй като делото е разгледано в негово отсъствие,
предполага най-напред въззивният съд да разгледа този въпрос. В тази връзка
се установява следното:
Производството пред първоинстанционния съд е проведено в отсъствие
на обвиняемия, като съдът се е аргументирал с основанието по чл. 269, ал. 3,
т. 4, б. „б“ НПК. За да е налице основанието по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б“ НПК
за разглеждане на делото в отсъствие на обвиняемия е необходимо съдът да
прецени тежестта на повдигнатото обвинение и дали присъствието на
обвиняемия е необходимо за разкриване на обективната истина, като
едновременно следва да са установени предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 4,
б. „б“ НПК – обвиняемият да се намира извън пределите на Република Б., да е
известен адреса, на който пребивава в чужбина, и да не може да бъде
призован по други причини.
В тази насока първоинстанционният съд правилно е преценил, че от
гледна точка на повдигнатото обвинение, което не е за тежко престъпление,
присъствието на обвиняемия в съдебно заседание не е задължително по
аргумент от разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК, като в този случай е
3
задължително участието на защитник на обвиняемия съгласно чл. 94, ал. 1, т.
8 НПК и такъв е бил назначен в хода на съдебното производство от самото му
начало. Тук следва да се отбележи, че обвиняемият е знаел за воденото срещу
него наказателно производство в Р Б., тъй като е бил привлечен лично в това
качеството в хода на досъдебното производство (постановление за
привличане на обвиняем - л. 22 от ДП) с участието на друг служебен
защитник, назначен на ДП.
На следващо място първият съд е събрал доказателства, че
подсъдимият не се намира на територията на Република Б. и е положил
необходимите усилия да го призове на посочения от него адрес за
призоваване в Република Т. – били са изготвени и изпратени за изпълнение
четири съдебни поръчки до компетентните съдебни власти на Р Т. за връчване
на призовки и съдебни книжа на обвиняемия, като две са останали без
отговор, а по две е отказано изпълнение от изпълняващата държава. Усилията
на първоинстанционния съд да призове обвиняемия са продължили
приблизително 3 години и 4 месеца, но са останали без резултат по причини,
извън действията на районния съд.
При това положение, първоинстанционният съд, след като е изложил
съображения в насока, че отсъствието на обвиняемия няма да попречи за
разкриване на обективната истина, правилно е разгледал делото в негово
отсъствие при наличието на основанието по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б“ НПК –
обвиняемият се намира извън пределите на страната и не може да бъде
призован по други причини.
Аргумент в подкрепа на становището, изразено от първия съд, че
неучастието на обвиняемия в съдебното заседание в случая не би попречило
за разкриване на обективната истина, е и обстоятелството, че съдебното
производство е инициирано по реда на диференцираната процедура по Глава
двадесет и осма от НПК, която по начало не разписва задължително участие
на страните – прокурора и обвиняемия.
Наличието на изрични откази на компетентните съдебни власти на
Република Т. да изпълнят съдебната поръчка за връчване на призовки на
обвиняемия, прави безпредметни такива усилия на въззивния съд за
призоваване на обвиняемия, поради което въззивният съд също счете, че
делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие на основанието
4
и с аргументите за това, изложени по-горе.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че не са допуснати
процесуални нарушения, свързани с нарушаване правата на обвиняемия в
настоящото производство.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическата обстановка,
изложена в мотивите на обжалваното решение, е правилно установена и се
подкрепя от допустими и надлежно събрани по правилата на НПК
доказателствени средства.
От фактическа страна по делото се установява следното:
На 03.12.2017 г. свидетелите К.Й. и И.К. – полицейски служители при
ОДМВР – София, изпълнявали своите служебни задължения по контрол на
автомобилния транспорт в района на 54-ти км на АМ „Т.“.
Около 11:40 часа спрели за проверка лек автомобил марка „Т.“ с рег. №
34 SR 0000 Автомобилът бил управляван от обв. М.Ч., а пътници в него били
свидетелите М.Ш. и Ю. Г.. Полицаите извършили проверка на водача, който,
събирайки документите си, за да ги представи, извадил свидетелство за
управление на МПС, издадено от органите на Република Б., което се опитал
да прикрие, като бързо го прибрал, и представил на свид. К.Й. личната си
карта и свидетелство за управление на МПС АЕ № 234772, издадено на
22.07.1993 г. от Република Т., което било издадено на името на М.Ч.. Свид. Й.
забелязал опита на обвиняемия да прикрие българското свидетелство за
управление на МПС.
При извършената проверка на представените от обвиняемия документи
свид. Й. констатирал, че снимките на представената лична карта и на
свидетелството за управление на МПС били на различни лица. Тогава
пристъпил към извършване на личен обиск по реда на ЗМВР /протокол – л. 64 от
ДП/, при който установил наличието на българско СУМПС у обвиняемия. При
проверка по номера на държаното от обвиняемия българско СУМПС
(извършена чрез ОДЧ) установил, че документ с този номер не е издаван от
органите на Република Б., както и че липсва лице с посоченото в документа
ЕГН. Поради това обвиняемият бил задържан със заповед от 03.12.2017 г. /л.
63 от ДП/ за срок до 24 часа и бил отведен в РУ – К.
Представеното от обвиняемия М.Ч. СУМПС серия АЕ № 234772,
5
издадено от Република Т. на името на М.Ч. роден на 25.01.1968 г.,
представлява истински официален документ – съгласно заключението на
техническа експертиза /л. 45-50 от ДП/.
Обвиняемият М.Ч. е роден на ********** г. в гр. С., Република Т.,
турчин, турски гражданин, неосъждан, с турски личен номер **********, с
адрес: гр. И., кв. „Ч. Ч.И.“, ул. „С., бл. А, № 5.
Установената фактическа обстановка се доказва несъмнено от
събраните и приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл. 378, ал. 2
НПК доказателства: гласни доказателства от показанията на свидетелите К.Й.,
И.К., М.Ш., Ю. Г. и техническа експертиза, събрани на ДП, както и от
писмените доказателства, събрани на ДП и тези, приети в съдебно заседание и
посочени от първоинстанционния съд.
Първоинстанционният съд в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.
3 НПК е посочил изчерпателно доказателствените средства, обосновали
фактическите му констатации, които почиват на вярна оценка на събраните
доказателствени източници. В доказателствения материал не са налице
противоречия. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че
свидетелите Шен и Г. споделят своите непосредствени възприятия относно
мястото и времето на събитията, до които се отнасят показанията им, като и
двамата твърдят, че не са виждали по-рано инкриминираното свидетелство за
управление на МПС, издадено на друго лице и представено от обвиняемия за
проверка на полицейските органи. Същите добросъвестно излагат
обстоятелството, че не разпознават лицето на представеното от обвиняемия
СУМПС – М.Ч., като показанията им следва да се ценят като достоверни. И
двамата свидетели заявяват, че не познават брата на обвиняемия, на когото
принадлежи посоченият официален документ. В показанията на Шен и Г. не
се констатират противоречия с останалите доказателствени материали, поради
което правилно са кредитирани от първия съд. Не са налице и основания,
внасящи съмнение в достоверността на изготвеното експертно заключение,
като същото е обосновано и следва да бъде кредитирано. Предвид това,
въззивният съд намира възражението на защитника срещу доказателствения
анализ на първоинстанционния съд за неоснователно.
Така ценената и анализирана доказателствена съвкупност подкрепя
приетите от първия съд фактически положения, които съответстват и на
6
изложените от прокурора във внесеното от него постановление за
освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 375 и сл. НПК.
Първоинстанционният съд, като е установил правилно фактическата
обстановка, е достигнал до правилни изводи относно правната
квалификация, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Първоинстанционният съд е изложил изчерпателни доводи, аргументиращи
поотделно наличието на обективните и субективните признаци на
престъплението и авторството на обвиняемия, които изцяло се споделят от
въззивния съд.
При така установената фактическа обстановка обвиняемият е
осъществил престъплението по чл. 318, пр. 1 НК. Установява се от обективна
страна, че на 03.12.2017 г., около 11:40 часа на АМ „Т.“, при ГКПП –
Траянови врата, в района на 54-ти километър, обл. С., обв. М.Ч.
противозаконно си е послужил с официален документ – свидетелство за
управление на моторно превозно средство серия АЕ № 234772, изд. на
22.07.1993 г. от Република Т. на името на друго лице – М.Ч., роден на
25.01.1968 г., пред длъжностно лице – К.Й. – полицейски инспектор в група
„Контрол на пътното движение“, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
София.
Правилно е приел първият съд, че посоченото свидетелство за
управление представлява официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК,
тъй като е издаден по установения ред и форма от Република Т. и че е издаден
за друго лице, различно от обвиняемия.
Съдът убедително и изчерпателно е аргументирал и наличието на
съставомерния признак на престъплението, а именно че официалният
документ, издаден за друго лице, е представен от обвиняемия на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК – на свид. К.Й., който изпълнява
длъжността на полицейски инспектор в ОДМВР – София.
От субективна страна обв. Чубукчу е извършил деянието при условията
на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал общественоопасните
му последици и е искал тяхното настъпване. Несъмнено обвиняемият е
възприел и е съзнавал длъжността и службата на свид. К.Й., както и че му
представя официален документ, издаден за друго лице, като по този начин е
7
целял да го заблуди. Налице е и предвидената в състава специална цел –
обвиняемият е искал да заблуди длъжностното лице, представяйки
инкриминирания документ.
При така установеното правилно първоинстанционния съд е
констатирал наличието на материалноправните предпоставки по чл. 78а, ал. 1
НК за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, а именно: за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години, обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV от Глава осма от НК, с престъплението не са
причинени имуществени вреди, освободил е обвиняемия от наказателна
отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на
1 000 лв.
Размерът на наложеното административно наказание първият съд
убедително е аргументирал, отчитайки всички значими за правилното
решаване на този въпрос обстоятелства. Правилно е съобразено като
отегчаващо отговорността на обвиняемия обстоятелството, че е държал друг
неистински официален документ – българско СУМПС, както и че е
управлявал МПС, без да разполага с валидно свидетелство за това. От друга
страна като смекчаващо обстоятелството е отчетена значителната и
необоснована продължителност на производството, което не се дължи на
поведението на подсъдимия. Съдът е съобразил, че това обстоятелство е от
категорията на изключителните смекчаващи обстоятелства, като това, наред с
липсата на данни, че обвиняемият реализира доходи, е обосновало определяне
на наказанието в минималния размер. Въззивната инстанция намира
определения размер за справедлив с оглед постигане на целите на
наказанието.
При изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде
потвърден изцяло като правилен, а жалбата на защитника на обвиняемия се
явява неоснователна.
В пределите на извършената въззивна проверка не се установяват
основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт.
Воден от горното и на основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 334, т. 6 вр. чл.
338 НПК Софийският окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 07.12.2021 г., постановено по
н.а.х.д. № 372/2018 г. по описа на Районен съд – И..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9