№ 236
гр. гр.Велинград, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря М. АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20245210100420 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 530-541 ГПК.
Образувано е по молба с вх.№ 2492/04.04.2024 г. от М. В. М., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: град Велинград, ул.“*******“ № 3, съдебен адрес: гр.Велинград,
бул.”*******” №21, бл. Б, ет.1, ап. 10, против Община Велинград, с административен
адрес гр. Велинград, бул.”*******” № 35 с правно основание чл. 19 ЗГР.
Молителката излага, че е родена на 13.09.1976г., като от раждането и до
началото на 2001 г., живее в град Велинград, на посочения адрес. Излага, че желае да
промени фамилното си име, тъй като същото се оказва ключов момент при
определянето на нейната идентичност, понеже тя гради живота си около него. Твърди,
че през 2001 г., е сключила граждански брак в Република Гърция с Агапитос Одисеас
Меймаридис и остава да живее със съпруга си там до 2021 г. . Излага, че след
прекратяване на брака си запазва фамилията си поради това, че е пожелала да
продължи да живее там от една страна и от друга липсата на правна възможност да
смени своето фамилно име според гръцкото законодателство. Сочи, че след разводът
опитва да заживее сама в Гърция, но успехът на самостоятелната адаптация не се
реализира в желания смисъл и решава да се завърне в България, където много малко
хора знаят за нейния период на пребиваване в Гърция. Излага, че желае да промени
фамилното си име от М. на Л., поради това, че още от малка в обществото е известна с
фамилията Л.. Никой от приятелите й, с които се събира, нито приятели на
семейството, нито съучениците когато са посещавали училище не са се обръщали към
нея с фамилията М., а с фамилията Л. или точно с фамилното име, което е родно за нея
и тя желае да си възвърне и носи. Към момента фамилията М. й създава трудност за
другите физически лица да се свързват, запознават и контактуват с нея, което води и до
извода, че е и обществено неудобно да носи това име, след като е позната сред
околните като Л.. Винаги, когато се запознава с нови хора и създава нови контакти се
представя с фамилията Л., а не както е по лични документи - М.. Отделно от това със
1
сегашната фамилия много често тя е обърквана с гъркиня, което отново и създава
неудобства в социалните контакти и живот. На следващо място в тази връзка, при
представянето си и в използването на социалната мрежа Фейсбук, където има
множество виртуални познати и приятели, то тя не комуникира с тях чрез фамилията
си М. а използва своето бащино име В. /Vasileva/, като това е и поредната индиция
досежно нуждата от смяна на нейната фамилия. Поради изложеното моли молбата й да
бъде уважена, като след влизане на решението в сила тази промяна да се отрази в
съответните граждански регистри. Ангажира доказателства.
Ответникът – Община Велинград, в срока по чл.131 ГПК не е подал отговор.
Заинтересованата страна РП - Пазарджик, ТО - Велинград не е подала отговор в
установения срок.
Заинтересованата страна РП - Пазарджик, ТО - Велинград не е подала отговор в
установения срок и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното копие на удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 0690 от 16.10.1989 г., съставен в гр.Велинград, молителката
М. В. М., е родена на 13.09.1976 г., в Руска Федерация, от майка Ангелина Любенова
Илиева и баща Васил Симеонов Лисийски. При раждането си е записана със собствено
име М., бащиното име В. и фамилното име Л..
От представен Акт за граждански брак, издаден от МВнР, се установява, че
молителката е сключила граждански брак на 25.01.2001 г., в Гърция, с гръцки
гражданин, като след брака е приела да носи фамилия М.. Установява се от Акт за
разтрогване на брака от нотариус в Гърция (в превод от гръцки език), че молителката е
запазила фамилното си име.
От представена и приета по делото справка за наложени забрани за напускане на
страната или за влизане в някоя държава, изготвена и представена от ОД на МВР –
Пазарджик, РУ- Велинград се установя, че М. В. М. няма наложени забрани за
задгранични пътувания, както и списък с издадените документи за самоличност.
По делото е представена и декларация от молителката, че е изгубила
задграничния си паспорт и фиш за наложена глоба.
От дадените в съдебното заседание показания на свидетеля Ангелина Любенова
Илиева, майка на молителката, става ясно, че дъщеря й се омъжила през 2001 г. в
Гърция, а се е развела през 2021 г.. От разпита й се установява, че дъщеря й след
развода се върнала да живее в България, в гр. Велинград. Свидетелката сочи, че
дъщеря й желае да възстанови предбрачната си фамилия, тъй като не е позната сред
обществото, сред приятели и роднини с фамилията М., а и това затруднява
комуникацията й.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Законът за гражданската регистрация посочва реда за определяне имената на
българските граждани. Съгласно чл. 19, ал.1 ЗГР промяната на собственото, бащиното
или фамилното име се допуска от съда тогава, когато то е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат
това.
Легална дефиниция на понятието "важни обстоятелства" по смисъла на ЗГР
2
няма, с което законодателят предоставя на съда преценката дали изложените пред него
обстоятелства, въз основа на които се иска промяната на името, са важни по смисъла
на закона или не. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК обективирана в решение № 200/14.04.2010 г, по гр.д. № 25/2009 г., на ВКС IV ГО
и в решение № 434/24.06.2010 г, по гр. д. № 712/2009 г., на ВКС IV ГО, според която
кои обстоятелства са важни по смисъла на тази разпоредба трябва да се преценява за
всеки конкретен случай като се изхожда от неговата специфика.
Съдът намира, че като такива трябва да се окачествят и тези обстоятелства,
които са свързани със субективното желание на лицето да носи определено име,
особено когато това е свързано със съображения от етнически или религиозен характер
предвид правото му на свободно самоопределянето по тези признаци, и исканата
промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени
институции. В този смисъл е Решение № 19 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2011
г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева, което обобщава основните изводи
на няколко други решения на ВКС по сходни казуси. Според цитираното решение
“важни обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими. Такива
обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се
идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в
резултат на станала не по волята му промяна и др” (в същата насока е и решение № 507
от 22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. III г. о. ВКС). С решение № 138 от 19.03.2009 г.
по гр. д. № 611/2007 г. II г. о. ВКС е прието, че съдът следва да се съобрази с наличието
на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се
въведат в заблуждение органите на реда или определени институции. В решение № 205
от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 654/2011 г., IV г. о. се приема, че емоционалните
затруднения при индивидуализацията на личността и обозначаването на родовата им
принадлежност към фамилията, при несъответствие на фамилните имена на отделни
негови членове са важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. В съответствие
с трайно установената практика на Върховния касационен съд, според която, когато
използваните имена са придобили известност в обществото до степен, която прави
запазването им в регистъра на населението нелогично или обществено неприемливо, са
налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР.
От приетите по делото писмени доказателства не се установи евентуален
користен мотив за исканата промяна, поради което съдът счита, че е налице
правомерно упражняване на гражданско право, за което е необходимо съдебно
съдействие. От събраните гласни доказателства по делото безспорно се установява, че
молителката е известна в обществото с фамилно име Л.. Молителката се идентифицира
с това фамилно име. От събраните писмени доказателства се установява, че в
регистрите на населението и издаваните актове за гражданско състояние молителката
фигурира с различни имена. Видно е, че при раждането му е записана с имената М. В.
Л., които са изцяло в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 ЗГР. Установява
се, че при сключване на брака е приела да носи фамилното име М., а при развода не
променила фамилното си име, тъй като е имала намерение да остане да живее в
Гърция, а от друга страна не имала правна възможност да направи това
В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 80/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по чл. 290 ГПК. В случая обаче
безспорно се установи, че именно с фамилното име Л. молителката е известна в
обществото, в семейството си и сред приятелите. С оглед горното, може да се направи
извод, че молителят търпи неудобство от факта, че в регистрите за населението и в
3
обществото, при условията на социално общуване е индивидуализиран с различни
имена. Като се има предвид това, а и че името е и право на лицето, призвано да
отстоява неговата индивидуалност, като то следва да бъде използвано реално за
идентифициране на лицето, както в семейството, така и при социалните му контакти
извън рамките на последното, то в конкретния случай се установява, че провеждането
на възложената от закона идентификационна функция създава и емоционален
дискомфорт у молителя и е породило реален риск от засягане процеса на социалната и
професионалната му адаптация. От ангажираните гласни доказателства се установява,
че молителката се идентифицира с фамилно име Л. и желанието й е да носи това
фамилно име..
Съдът счита, че всички тези обстоятелства, са достатъчни, за да се приеме, че в
случая са налице "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, предвид
които да се допусне промяната на имената на молителя, а именно от „М.“ на „Л.“.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал.1 ЗГР, промяната на бащиното и фамилното
име на М. В. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: град Велинград, ул.“*******“
№ 3, от фамилно от „М.“ на „Л.“.
СЪОБЩЕНИЯ да се изпратят на съответните служби ГРАО и Бюро за
съдимост за отбелязване на настъпилата промяна в гражданската регистрация на
молителя.
Препис от решението да се изпрати и на Велинградската районна прокуратура, с
оглед правото й по чл. 537, ал.3 ГПК.
Решението на основание чл. 537, ал. 1 ГПК не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4